Ето малко интересни факти за Осиково:
В Осиково всички се казват Манчо и БилянаАко един баща не бе заклал двамата си синове, едва ли гърменското с. Осиково някога щеше да е в новинарските хроники. На 20-ина километра от Гоце Делчев и на рида Дъбраш в Западните Родопи селцето винаги е било в сянката на съседните Рибново и Скребатно.
Рибново събира хора от цял свят, любопитни да видят на живо запазения от векове ритуал Рибновска сватба. А Скребатно се прочу със снимките там на спечелилия множество награди филм “Откраднати очи” - трогателен разказ за любовта между християнин и българомохамеданка по време на възродителния процес у нас.
Сега се заговори и за Осиково. Там Манчо Панюков жестоко уби момчетата си Иво и Еди, като преди това подпали дома на тъста си. При пожара тежко обгоряха жена му, баща й и 3-ма техни роднини.
Полудял ли е Манчо? Товасе питат в трите съседни села, които някак си са свързани в отдалечения планински край. В него всички се познават и с когото и да се заговориш, все е братовчед или на убиеца Манчо, или на жена му Биляна.
Големи родове,
с много деца.
Фанатично
спазвана
традиция
новородените да носят имената на бащи и дядовци.
Убиецът Манчо например е с името на баща си и на дядо си. Със същото име и фамилия са и няколко от братовчедите му.
Има ли бракове между роднини, питаме кмета Митко Дедьов, който вече втори мандат печели изборите като независим. “Трети братовчеди се женят, което не е кой знае какво кръвосмешение. Много е далечна връзката, за да се смята, че са от една кръв.”
Роднинските бракове в отдалечените помашки села са често срещани.
“
В Рибново хората са по-затворени от нас и доста по-фанатизирани мюсюлмани. Тук не е така. Отдавам го на историческите корени на селото ни, което още пази първото килийно училище в района от 1850 г.”, допълва кметът.
В Осиково векове наред заедно са живели християни и мюсюлмани и затова и сега има смесени бракове.
“Моята жена е християнка - от Троян. Имаме деца и прекрасни внучета, не виждам проблем в различните религии”, казва Дедьов.
В края на XIX в. в Осиково имало 90 помаци и 180 българи. В началото на XX в. жителите му са вече 1300, като половината са християни. Селото става общински център през 1914 г., а 65 г. по-късно населението се стопява и то преминава към община Гърмен.
Християните започват постепенно да се изселват оттам, мюсюлманите пък раждат по 4-5 деца и сега от 560 жители в Осиково едва 20-ина са християни на преклонна възраст. Има обаче
и джамия,
и църква
Джамията действа, ходжата не пропуска молитва, въпреки че в делнични дни там влизат едва по 10-ина мъже. Църквата е под ключ.
74-годишният бай Емин дава пример за цивилизоваността на Осиково, като пак сравнява със съседното Рибново. “Там ходжите до 1960 г. не са разрешавали да се прекара ток или да се направи фурна. Постепенно разбрали, че токът не пречи на вярата им в Аллах”, допълва възрастният мъж.
От септември 2008 г. основното училище в Осиково е закрито - има само 35 деца. Сега ги возят с рейс в Рибново. Някои родители негодували, защото смятат, че Рибново е по-консервативно село.
Там в училището се учи религия и малко родители пускат момичетата си без шалвари и забрадки.
“При нас доста млади момичета ходят с дънки”, обясняват осиковци. Единици бягат в града, повечето остават на село. През 2008-а кметът е сключил 3 граждански брака в кабинета си, записал е 6 новородени бебета. Сега през януари се родило и първото за тази година.
В селото почти няма хора без работа. Младите жени са в цеха за ушиване на саи, други пътуват до шивашки цехове в съседни села. Мъжете са добри строители и са на строежите в Банско, София, край морето. Други пък са наети в секаческите групи. Някои имат гатери, а миналата година 20 семейства са отглеждали тютюн.
“Заради кризата. Някои от строителите се върнаха. Пуснали ги уж за през зимата, но сигурно повече няма да ги наемат”, казват жените на площада. Тази година 68 семейства са заявили, че щеотглеждат тютюн, което е 3 пъти повече от миналата.
20-ина са необитаемите къщи в селото. Техните собственици се изселили преди години и не искат да ги продават. Идват понякога през лятото и чакат цените на имотите им да се повишат, за да им намерят купувачи. А желаещи да си купят стари селски къщи има доста. Най-вече заради прекрасната и девствена природа в района. Туристите в Осиково все още са малко за разлика от близките Ковачевица и Лещен.
В затворената
общност тук
рядко идват
външни хора
Най-често се появяват пещерняци и иманяри. На километри от селото се намира Маноилова дупка, най-дългата пещера в Западните Родопи. Тя е 2160 м, а в нея живеят над 10 изчезващи вида прилепи.
За иманярските набези в Осиково се говори под сурдинка, защото доста от местните се занимават с този “занаят”. Те познават терена, разказват легенди за стари карти за турско злато, копаят. В местността Ушата се намира разрушена тракийска надгробна могила. Няколко пъти в последните години изкупвачи на антики бяха хващани край селото от полицията.
http://24chasa.bg/Default.asp?statid=113390&rubr=0&izd=1&fsize=&swidth=800&tr=1&im=02&id=08&iy=2009
