УРОКЪТ НА НАСТРАДИН ХОДЖА
Комшията на Настрадин Ходжа отишъл да иска пари назаем. Ходжата му отговорил:
- Парите са под възглавницата, вземи си колкото трябва.
Комшията си взел пет гроша и си тръгнал. Така два-три пъти вземал пари и все не ги връщал. Последния път излъгал Ходжата, че му оставил парите под възглавницата. Ходжата се направил, че не разбрал. След известно време същият човек пак отишъл при Ходжата и му казал:
- Ходжа, дай ми пет гроша назаем.
- Парите са под възглавницата - отвърнал Настрадин Ходжа.
Вдигнал възглавницата комшията, но не можал да види никакви пари и казал:
- Ходжа, тук няма никакви пари!
- Няма, защото не си ги върнал — отговорил Настрадин Ходжа.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Един ден Настрадин Ходжа се разхождал из града, без пет пари в джоба си. Той обиколил пазара, но нищо не могъл да си купи. Недоволен от положението си, той гласно извикал: Ако сега намеря 99 жълтици на земята, щом не са сто, не ги взимам. Един търговец чул заканата на Настрадин Ходжа и решил да изпита неговата упоритост. Той турил 99 жълтици на пътя, отдето Настрадин Ходжа щял да мине, и се скрил, да види как ще постъпи. Като стигнал до мястото, дето били парите, Настрадин Ходжа се навел, взел жълтиците в ръка, преброил ги, турил ги в джоба си и казал: „Който е дал 99 жълтици, той ще даде още една.”
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Настрадин Ходжа и Интернет
Веднъж съселяните казали на Настрадин Ходжа, че жена му много често
виси в Интернет.
"Това е нагла лъжа! - гордо отговорил Ходжата. - Ако много хойкаше по
чужди страници, то поне веднъж щеше да посети и моята..."
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Той се занимавал само с врачуване. Един ден жена му казала: „Докога ще се занимаваш с врачуване? Я иди на гората да донесеш малко дърва, да сварим боба.“ Той взел триона, качил се на едно дърво и започнал да търка. Търкал дървото и си казвал: „Това значи да имаш жена.“ По едно време минал един човек и му казал: „Настрадин Ходжа, какво правиш горе на дървото? Знаеш ли, че ще паднеш?“ – „Това и аз зная.“ Настрадин Ходжа си мислил, че той му казал някаква притча. Като отрязал клона, той паднал от дървото. Като се намерил на земята заедно с клона, той си казал: „Чудно нещо, отде знае този човек, че и аз, и клонът заедно ще паднем?“ След това той настигнал човека, който му предсказал, че ще падне, и му казал: „Слушай, в твоето лице видях човек, който може да предскаже, че ще падна от дървото. Като знаеш толкова, ти ще знаеш и кога ще умра. Я ми кажи кога ще умра?“ – „След 3 деня.“
Като се върнал дома си, Настрадин Ходжа казал на жена си: „Така е то, като ме пращаш за дърва. Качих се на едно дърво да режа, но като отрязах клона, паднах заедно с него на земята. Срещнах един човек, който ми предсказа, че ще падна. Тогава го запитах кога ще умра и той ми каза, че ще умра след 3 деня.“ Той се разплакал и жена му поплакала. Той ѝ казал: „Няма какво, жена, ще се мре, но досега цял живот се занимавах с врачуване, не съм помислил за Господа. Как ще се явя при Него така неподготвен? Сега ще трябва да отида някъде да прекарам в уединение тези 3 деня, да размишлявам за Господа.“
Простил се с жена си и излязъл от своя дом. Отишъл накрая на селото и легнал под една круша. Започнал да размишлява за онзи свят, за Господа, но в това време една узряла круша паднала от дървото. Той взел крушата, изял я и пак легнал на гърба си и продължил да размишлява за онзи свят. След малко пак паднала една круша. Той взел и нея, изял я и продължавал размишленията си. Мислил за Господа, за всичко онова, което е създал.
След известно време той чул някакъв голям шум, чул, че нещо се приближава към него. Врявата се увеличавала. Той си помислил, че от онзи свят идат вече да го вземат и решил да се подигне да види какво става около него, коя е причината за този шум. Като [се] надигнал да види какво става, видял, че камили пристигат. Те били натоварени с празни стомни и празни грънци, които камиларят карал за продан. Като видели главата на Настрадин Ходжа, камилите се уплашили и хукнали да бягат. В бързината си те изпотрошили стомните и грънците. Тогава камиларят дошъл при Настрадин Ходжа, набил го добре и продължил пътя си.
Настрадин Ходжа станал, изправил се и си казал: „Както се вижда, аз още не съм готов за онзи свят. Не ме искат там. Трябва да се върна дома си.“ Но понеже се срамувал, не знаел какво да каже на жена си, намислил да ѝ каже, че се върнал от онзи свят, понеже не го искали още. Като го видяла, жена му го запитала: „Какво има на онзи свят?“ – „Там има много хубави круши, но ако посмееш да уплашиш камилите, голям бой ще падне.“
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
НАЛИ СЕ ПРЕНЕСОХМЕ У ВАС
В къщата на Настрадин Ходжа влязъл крадец, прибрал много ценни вещи и си отишъл. Настрадин Ходжа нарамил останалите вещи и тръгнал след него. Когато крадецът се прибрал у дома си, Настрадин Ходжа почукал на вратата му. Крадецът излязъл и попитал:
- Какво искаш, човече?
- А бре, байно, ние нали се пренесохме у вас? Ето, нося и останалите неща - отвърнал Ходжата.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Веднъж при Настрадин Ходжа дошъл негов съсед и го помолил да му даде магарето си.
- Не мога. Брат ми отиде с него в града - отговорил Настрадин Ходжа.
В това време обаче от обора се чул магарешки рев.
- Е Ходжа, ти май послъга. Нали чувам че магарето реве в обора! - с укор рекъл съседът.
Но Настрадин Ходжа поклатил глава и му рекъл:
- Значи на магарето вярваш, а на мен - почтения и уважаван човек - не вярваш!
----------------------------------------------------------------------------------------
Тюрбанът на Настрадин
Настрадин се появил в двора на султана с великолепен тюрбан на главата, просейки милостиня за бедните.
- Идваш тук да просиш, а носиш толкова скъпо украшение на главата си. Колко пари си дал за този изключителен аксесоар? – попитал владетелят.
- Петстотин жълтици – отговорил мъдрият суфи.
Великият везир прошепнал на господаря си: “Лъже. Няма чалма, която да струва толкова много.”
Настрадин продължил:
- Аз не съм дошъл тук само да ви моля за пари. Дошъл съм да ти предложа сделка. Платих толкова много пари за този тюрбан, защото знаех, че в целия свят има само един владетел, който може да го купи за шестстотин жълтици, които да раздам на бедните.
Султанът бил поласкан и платил на Настрадин исканата сума. Излизайки, мъдрият старец казал на министъра:
- Ти може да знаеш всичко за цените на чалмите, но аз знам докъде води суетата.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
"Преди поредната задължителна проповед Настрадин Ходжа го домързяло и се чудел как да не се налага да държи скучни речи пред правоверните. Поради това, когато се събрали те в джамията в трепетно очакване какво ще им рече ходжата, той тържествено им рекъл: "Правоверни, знаете ли какво имам да ви казвам днес?" Правоверните рекли: "Не знаем , ходжа, не знаем!" Настрадин Ходжа им отвърнал: "Щом като не знаете за какво ще ви говоря, значи не сте подготвени за днес. Отивайте си!" На другия ден ходжата пак излязъл със същия въпрос към правоверните. Те този път му отвърнали "Знаем, ходжа, разбира се, че знаем." А Настрадин Ходжа това си и чакал: "Щом знаете, значи няма какво да се повтарям днес. Отивайте си." На третия ден правоверните рекли да изненадат ходжата с по-творчески подход и на известния му въпрос половината викали: "Знаем, ходжа", а другата половина викали "Не знаем, ходжа" с нагласата, че този път са го сгащили и няма къде да им мърда. Но Настрадин още по-спокойно им отвърнал: "Ха, тогава тези, които знаят, да разкажат на онези, които не знаят. Отивайте си"
----------------------------------------------------------------------------------------
Настрадин Ходжа имал обичай да подрямва следобед. Един летен ден той лежал на сянка под една слива. При него дошъл Хитър Петър.
— Какво има? — попитал го ходжата, без да се помръдне.
— Преди малко — започнал да разказва разтревожено Петър — в ливадите една крава изтърбуши с рогата си друга крава. Изтърбушената крава умря.
— Успокой се — вдигнал ръка Настрадин, — чакай да разбера. Казваш, в ливадите една крава изтърбушила с рогата си друга крава…
— И изтърбушената крава умря, ходжа. Сега какво ще стане? — запитал Петър.
— От изтърбушената крава ще стане хубаво ядене. А другото добиче няма вина! — отговорил спокойно ходжата.
— Тогава аз напразно съм се страхувал! — въздъхнал Петър.
— Защо?
— Защото моята крава изтърбуши твоята.
— А-а-а, чакай тогава, работата е съвсем друга! — скочил като опарен Настрадин.
