РАВНОСМЕТКА. POMAK.EU – НАКЪДЕ ОТИВАМЕ?
НачалотоКогато преди малко повече от година се регистрирах в
www.pomak.eu, нямах идея, че сайтът ще стане такава неразделна част от живота ми – за добро или за зло. Сигурен съм, че е така със всички наши администратори и повечето от активните потребители тук.
Имал съм регистрации в Yahoo! групите още от 2001 г, а също и в
www.pomaknet.org , но там никога не съм участвал активно и никога не се бях интересувал активно от живота на помаците.
Благодарение на тези сайтове научих, че в Турция има също много помаци – изселени по едно или друго време. За помаците в Гърция за първи път чух, когато бях в гимназията.
Още с първото ми влизане в сайта останах ужасен от идеите за произхода на помаците, които се подхвърляха тук. То не бяхме араби, то не бяхме турци забравили езика си, то не бяхме кумани, не бяхме печенези, не бяхме траки, богомили, павликяни, славяни езичници приели исляма ...
Всичко друго, но сакън, не и българи!
Поставих си за цел да се опитам от малко до малко да покажа, че има и инакомислещи сред нас и не всички играем по свирката на ислямистките фондации.
Когато бях в гимназията за пръв път разбрах за активната дейност на ислямистки фондации в Родопите и Пиринско. Моя съученичка от с. Чепинци (Рудоземско) ми споделяше, как “благотворителни” фондации наливали милиони в селото им под формата на дарения и безплатни пътувания към Турция и арабските страни. Няколко години по-късно вдигнаха една от най-големите джамии там, оборудваха я с най-голямата библиотека от ислямска литература на Балканите и започнаха да пращат на обучение в арабските страни “новите емисари на Исляма“.
Едни от нас избраха да тръгнат по тежкия и трънлив път към Европа и европейските ценности, други се радваха на безплатно обучение и пълни стипендии в Близкия Изток.
Но всичко си има цена.
Ужасен бях да срещна именно в
www.pomak.eu същите тези възпитаници приели ролята на войнстващи муджахидини. Арабските стипендианти явно имаха за цел да си оправдаят финансиранията и активно лансираха идеи за произхода ни от араби, дошли на Балканите още преди турците.
Който плаща, той поръчва музиката.
Опитах се да подема диалог и да посоча документално обосновани тези за това кои сме ние. Бях посрещнат с огън и жупел – наричаха ме антипомак, предател на помашката кауза, прокомунист, неовъзродител, ченге. Започнаха да сипят всякакви всякакви обиди към семейството и родителите ми, хора, нямащи нищо общо с темите ни на спор. Накрая стигнаха и до там да ме обявят за християнин – о, свещен ужас - най-голямото проклятие и предателство.
Именно един от тези войнстващи муджахидини обяви Християнството за “свинска религия”.
Това само ми показа какви хора имах насреща си.
Роден съм и съм израстнал в едно малко девинско селце, населено предимно с българи мюсюлмани, където хората водят обкиновен и прост начин на живот. Мизерията е била винаги част от живота ни и хората там се радват на малките неща. За първи път разбрах, че сме различни, когато излязох от село и отидох да уча в техникума. Започнах да се сблъсквам с другата страна на сляпо насажданите теории – във въздуха витаеше едно неизказано и загатнато отношение, че сме “предатели на българската кауза” затова че предците ни са приели Исляма и “не сме устояли на мъченията, с които те били запазили вярата си”. Били сме се предали. И до днес се насажда идеята, че приемането на Исляма е било в огромната си част насилствено. Пеят се песни за това, разказват се легенди и предания.
Насаждането на подобна “вина” бе станала причината мюсюлманите в Родопите да се капсулират и самоизолират. Огромна роля за това имаха и процесите по неколкократното насилствено и полунасилствено променяне на имената на предците ни, опожаряване на селата ни и насилственото покръстване от 1912-1913 г., преследванията по време на “възродителните процеси”. Аз нямах никаква вина за това кой съм и защо съм тук. Нямах и намерение да си самовменявам такава. Целта винаги ми е била да се докажа като личност, а не като “личност с апостроф и тирета”.
Екзонимът “помак”Признавам си, не бях чувал названието “помак” докато не отидох в гимназията и не започнах да се сблъсквам с другостта. Това бе екзоним, с който другите ни обозначаваха. Не бях го чувал в обращение в родното ми село. Може би заради репресивния комунистически режим, всякакви референции за другост и религия бяха избягвани. Ние си бяхме просто селяни и всякакви квалификации и определения бяха далеч от мирогледа на хората, които имаха далеч по-важни неща за решаване. Селският живот не е лесен – грижа за нивите, за животните, за това, че скоро не е валяло дъжд и всичко е изгоряло, за това, че трябва да се приготвят дърва за зимата, за това, че трябва да ставаш в 4 часа сутринта и да хващаш баира да изкараш някой лев от гъби и билки ... В живота ни нямаше място за абстрактни понятия като самоопределения и самоназвания. Абстракните конструкции бяха далеч от нас.
В гимназията се оказах с много свободно време под ръка и открих, че библиотеките крият неизброими съкровища. Започнах да чета краеведски трудове за Родопите и сред всичко останало научих, че ни наричат българомохамедани. Референциите на съучениците ми християни обаче не бяха толкова премерени и често чувах етикета “помаци” зареден с известна доза негитивизъм. И до ден днешен това се възприема като обида в родния ми край и хората не възприемат с лекота този етикет. Това бе название привнесено отвън, название с което ни наричаха, когато изразяваха негативно отношение към нас, етикет поставен ни от българите християни. Тези, които са силни духом, просто отърсват с лекота емоциите си и казват – добре, помак съм – какво от това? Това прави ли ме с нещо по-малко достоен човек от теб?
Но много хора в родния ми край и до ден днешен предпочитат да избягват това определение и се наричат българо-мохамедани и българо-мюсюлмани. “Помак” все още носи негативизма на външното отношение и определение. За мен никога не е било проблем да премина отвъд този негативизъм – всичките ми приятели знаят кой съм и какъв съм.
Когато попаднах за пръв път на сайта
www.pomak.eu бях наистина радостен, че ще срещна и други хора като мен. Но не би. Срещнах войнственост на фанатизирани и тесногръди хора. Не беше нищо ново – бях го изпитвал и от много християни, така че можех да си позволя да премина отвъд дребнавите обиди и нападки и да потърся хора, с които може да се води нормален диалог.
Срещнах и такива тук, хора непредубедени и търсещи информация за миналото ни, за това кои сме и как сме стигнали до тук. За съжаление тези хора избягват да пишат тук именно заради тесногръдието на мнозинството от събеседниците. Войнствеността, нападките, обидите към мен и семейството ми ми причиниха десетки безсънни нощи.
И всичко това заради позицията ми, че помаците сме наследници на българи приели Исляма. Това е моята позиция и до днес.
Именно това ни говорят и османските архиви. Естествено това не се нрави на радикалните муджахидини, които се опитват всячески да преиначат архивите и да наложат фалшива идентичност. В началото бях по-активен и отговарях на нападки и заядливи провокации, но престанах да им обръщам внимание.
Интересуват ме именно как живеят хората, какво ги боли и на какво се радват.
Тези теми за съжаление рядко срещат отзив тук.
Защото на “радикалните” темите за фолклора ни, бита, носиите, прекрасните ни говори се струват неудобни.
Всички те водят до връзката ни с една обща с християните традиция.
Радикализирането на форума ниВ последните няколко месеца сайтът взе да се споменава все по-често в медийното пространство. За съжаление имиджът, който сайтът ни проектира и който се отразява в медиите е именно, че сайтът ни е място на радикални сепаратисти. Явно това е направило впечатление на журналистите.
Наскоро разгледах темите и всъщност се оказа, че журналистите може би имат право – 90 % от писанията тук са именно в тази насока. В почти всички теми напоследък се забелязват само изказвания на 20-ина озлобени към България хора и опониращите им 4-5 българи християни.
Останалите изчезнаха незнайно къде, или просто като мен престанаха да пишат тук, защотото не искат имената им да се свързват със ставащото тук.
Защото атмосферата тук натежава от сепаратизъм и радикализъм, от това да показваме как и колко сме различни и да си затваряме очите за това, което ни обединява с българите християни. Много хора започват да лансират идеята за създаване на етнос помаци, помашки език, а от няколко дни гледам се вее и знамето на Бати Тракия от разни горанци и торбеши. Даже един съселянин ми беше подметнал, че именно аз стоя зад всичко. Това вече преля чашата.
Аз също не искам името ми да се асоциира с подобни злобеещи про-бати тракийски, про-турски, про-сепаратистки елементи.
На няколко пъти съм си казвал, че ще престана да пиша тук и ще се радвам на живота си, но веднъж като си се хванал на хорото – трябва да го довършиш. Може да се спъваш, може да падаш, но трябва да продължиш докрай.
Мислех да помоля администраторите да изтрият всички мои мнения и повече името ми да не се споменава тук, защото сайтът ни е тръгнал по опасен път.
За съжаление не мога да си позволя подобен лукс, защото ако продължи така, името на всички помаци ще се асоциира само с радикализъм и хората като чуят “помак” ще го асоциират само с войнственост и сепаратизъм.
Затова се връщам отново и ще продължа да пиша, колкото и нерви да ми струва това, колкото и злоба да отнеса.
WWW.POMAK.EU има много точно мото – “гласът на помаците”Досега чувахме само гласът на войнстващите фанатизирани ислямисти и групичката техни поддръжници.
Поддръжниците на идеите за това, че сме българи приели Исляма, и за това че сме неразделна част от българския народ, за това че говорим български език се заклеймяват от съфорумците като неовъзродители, като агенти на отец Саръев, като ченгета.
Гледам сипят се хвалебствия напоследък по разни псевдонаучни трудове, “обосновани” на показания на хора, качени на стоп, на грешно разчетени (или нарочно грешно разчетени) арабски надписи и на преиначени исторически източници.
Повечето мнения на инакомислещите помаци, които си позволяват да се обадят тук, се трият като се обявяват за провокативни.
Подобна цензура в други форуми не съм виждал, надявам се тук да започне да се чува и гласът на останалите помаци. За съжаление нормалните хора предпочитат да си траят, да четат от време на време анонимно и да не влизат в безсмислени спорове с “промити мозъци”.
Аз също си траех, но напоследък сепаратистите взеха даже да развяват знамена и това няма как да ме остави безучастен.
Дано повече нормални хора да се включат в сайта и той наистина да стане достоен за мотото си – “гласът на помаците”.
С уважение: Боян Добрев.
