През XIX в. във връзка с възникването и развитието на така наречения „Източен въпрос" интересът към Турция и положението на населяващите я народи се засилва извънредно много. Днес могат да се наброят със стотици и хиляди съчинения от XIX в., в които са дадени сведения за демографското състояние на отделни български селища, райони, области и т. н. Неизчерпаем и ценен извор са съчиненията на Ами Буе, Луи Леже, Г. Лежан, Киперт, Щайн, Станфорд, Каниц, Буш, Шафарик, Хилфердинг, Иловайски, Буди-лович, Обручев, Теплов и много други. Същевременно обаче цифровите данни у отделните автори за една или друга етническа или верска група са крайно противоречиви. Това се дължи на редица причини: недостатъчна информираност на отделните автори, липсата на що-годе задоволителни статистики в Османската империя и т. н. С право В. Теплов отбелязва, че освен апатията и равнодушието, характерни за източните правителства, в Турция точни и верни статистически данни не е могло да се съберат и по политически причини — „самата мисъл за възможността да се събират точни сведения изглежда в ума на всеки правоверен турчин като светотатство, като стремеж да се контролира самото провидение" . Затова никак не е чудно, че числото на българите мохамедани (помаци) например се движи от 140 000 6 до 450 000 души 7 и повече.
Сравнително пълно и доста критично проучване върху броя на българите и разпределението им във верско отношение дава А. Буди-лович (с изключение на данните за Русия, които са намалени неколкократно). Според него преди Освобождението българи живеели в следните държави:
Турция — 4 500 000
Румъния — 500 000
Русия — 97 032
Австро-Унгария — 26 920
Всичко 5 123 952 души.
Много автори, като говорят за мохамеданския елемент в българските земи, наред с помаците съобщават и за една значителна част от българското население, която е загубила своя етнически облик и се е вляла в турската етническа общност. Така например в своя доклад от 14 март 1852 г. Емануел фон Рьослер, австрийски консул в Русе, съобщава на министъра на външните работи Шварценберг за наличието на такива потурчени славяни — „техният произход сред османците от азиатско потекло се отличава по това, че те принадлежали отначало на други религии и с течение на времето отчасти от съблазните на придобивките, отчасти насила се присъединили към вярата на своите господари" . Много определено по този въпрос се изказва Вилхелм Пресел, дългогодишен служител в турските железници. В един доклад до германското външно министерство от 30 септември 1876 г. той съобщава за „твърде многобройните българи, които са приели исляма (помаците)" и продължава: „Османците постъпваха като брутални завоеватели по примера на всички такива, а именно като си присвояваха не само земята, но също така и най-хубавите жени и момичета на завзетите страни и следователно едва ли може да се намери днес повече от една капка туранска кръв у тях." П. Гейсман пък твърди, че от общо 4 500 000 мохамедани на Балканския полуостров 1/3 са от славянски произход.
Петър Петров
