Населението в долината на река Чая през желязната епоха
Животът по долината на река Чая води своето начало още от най - дълбока древност. Повсеместно в района са намирани археологически находки още oт неолита, което показва, че района се обитава още от древността.
Въпроса, който тук ще разгледам е въпроса за населението, което е обитавало тези земи през желязната епоха.
Желязната епоха трае повече от едно хилядолетие и въз основа на многобройните находки от периода се доказва развитата материална култура на обитателите на тези земи. Красивото и плодородно поречие на река Чая е била една от основните причини за заселването на района още в най-дълбока древност.
Въз основа на много извори е известно, че тракийското племе беси и сродните им травси са населявали тези земи през разглежданата желязна епоха. Бесите са били разделени на планинскаи и равнинни в зависимост от географското положениена поселищата им. Травсите са заемали горното течение на реката, по средното са живеели планинските беси, а долу в равнината - равнинните беси.
В планинската част на речната долина населението се е занимавало със скотовъдство и металообработване, а в равнините - предимно с земеделие. Металургията тук била развита до най-големи мащаби. Бесите с право били считани като невероятни майстори в копаенето на галерии, и съответно в добиването на различни метали, които тук в никакъв случай не липсвали.
В една своя книга К. Колве нарича чая още ''Алтън дере'', заради многото злато в пясъците на реката, както и заради големите залежи от медни, сребърни и железни руди. Този благоприятен факт води до създаване на големи културни центрове по цялото поречие на реката. Казвам благоприятен. Защо? Голям процент от намерените за епохата археологически находки са на различни предмети направени именно от тези метали. От тях бесите призвеждали върхове за копия, шлемове, мечове, и най-различни фибули, Тези предмети свързани с военното дело намирали широк пазар по Беломорието и Тракия, имайки се в предвид постоянните войни които са се водили тогава. Освен това, прави впечатление не само широкото разпространение на тези метални изделия, а също така и майсторството с което те са били изработвани. Естествено е, че една такава мащабност на производството е изисквала и съответната база. Смята се че около днешното село Павелско са се намирали обзаведени работилници, в които са се произвеждали многобройните оръжия, предмети за бита и украшения.
Всяко едно селище е било застраховано от неприятелски нападения с укрепителни постройки. Една такава постройка е локализирана и близо до Асеновград, при местността 'Анатемата''. Постройката представлява , крепостна постройка, в които се помещавало небоеспособното население по време на опастност. Тук са открити материали от халмщадската епоха: керамика, хоросан по крепостните стени и оброчна плочка на тракийския конник.
На доста високо ниво е било и грънчарството. По протежение на цялата речна долина са били намерени материали от тракийска керамика, като става ясно, че тук са били произвеждани над 6 вида съдове, Всички са направени от еднакъв материал - непречистена глина с примеси от пясък, които са недобре изпечени и заради това имат от бледосив до черен цвят. Не е подобен и начина им на изработка - някой от тях са били изработени ръчно, за изработването на други е било използвано грънчарско колело и логично едни са по-груби, като изработка, а други са изработени по-майсторски.
Вследствие на цялото тава развитие на занаятчииството логично довежда и до равитие на търговията и разширяване на търговските връзки. Паричните знаци по тези земи са били разпространени доста отдавна. Най-ранната монета намерена по долината на река Чая, датира от Vв. пр. Христа. и принадлежи на непознато тракийски племе. Намерени са монети сечени от македонски и тракийски царе. По това време тези земи преживяват изключителен културен и икономически подем, който рефлектира благоприятно във всички свери на живота. Този подем позволява на местното население да обменя излишъците си и да поддържа оживени икономически взаимоотношения с Долна Мизия, Тракия, Тракийските острови, Пелопонес, Македония и др.
Почти всички фибули, които са намерени по горното течение на река Чая, което недвусмислено подсказва центъра на тяхното производство, а разнообразието и голямото количество на находките говорят за развито тракийско изкуство по този край. Траките населявали този край са били развити в икономически и културно отношение, което било една солидна основа за по-нататъшното развитие на народите населяващи тези земи.
http://history.asenovgrad.org/publikacii-izsledvaniq-13.htm
