Халил аджамия
Зачули са са, мори,
шеесе айдути, джанам,
зачули са са, мори,
по Маджар планина.
Никой си са
наим ни наима
да премине
по Маджар планина,
да си гони, мори,
шеесе айдути.
Наямна са мори,
Раница Мустафа, джанам,
изямна са мори,
с негова дружина
той да иди мори,
по Маджар планина
да си гони мори,
шесдисе айдути.
Той завиди мори,
вярната дружина, джанам,
той завиди мори,
вярната дружина,
дето иска мори,
и брат му Халил
той да иди мори,
по Маджар планина.
Догляда го мори,
неговата майка, джанам,
тя на него мори,
тихо изговори:
– Я ли, сино,
Раница Мустафа,
немой водиш, сино,
Халил аджамия, джанам,
че той си йе сино,
върла аджамия.
Той ни знае сино,
пушка да наряже,
той не знае сино,
на нишан да фърля,
ем ни зная сино,
патрайол да чува.
Не йослуша, мори,
Раница Мустафа, джанам,
ем заведе мори,
и брат му Халила.
Излягоха джанам,
на Маджар планина,
там найдоха мори,
до биглика чешма,
там найдоха мори,
до дърво високо.
Изгувори мори,
Раница Мустафа, джанам:
– Е дружина, мори,
се вярна дружина,
кой ша остани мори,
на Билгичка чешма,
кой ша остане мори,
караюл да чува?
Оставиха, джанам
Халил аджамия,
оставиха го мори,
караюл да чува.
Покачиха го джанам
на бука зелена,
дадоха му мори,
до пушка шарена,
казаха му джанам
пушка ли как гърми,
казаха му мори,
пушка ли как са празни.
Изгувори мори,
Раница Мустафа, джанам,
– Ой дружино, мори,
ти вярна дружино,
ний ша идим, брати,
на Билгин-бачия,
ний ша идим, брати,
Теювата мандра,
ний ша идим мори,
ручок да ручаме
и на брата, мори,
ручок ша донесем.
Отидоха мори,
на Билгин-бачия,
та сиднаха мори,
ручок да си ручат.
Припукаха мори,
айдутскити пушки,
Халилова пушка
нема ли да пукне.
Затърча са мори,
Раница Мустафа, джанам,
я пу негу мори,
вярната дружина.
Та йойдоха мори,
при чешма шарена,
там найдоха джанам
Халил аджамия.
Изгувори мори,
Халил аджамия:
– Мен ма убиха, брате,
шесдесе айдуте.
Заигра са, мори,
Раница Мустафа, джанам,
заигра са мори,
низ тясна клисура,
и по него джанам
вярната дружина.
Там найдоха мори,
шесдесе айдути,
изрязаха мори,
шиисет ми глави.
Върнали са сички
наназади, джанам,
върнали са мори,
при чешма шарена.
Изгувори, брати,
Халил аджамия:
– Слушай, слушай, джанам
слушай що щи кажа:
на мен ми е мори,
болка дотегнало,
чи я веки душа
ли ша си давам.
Слушай, слушай, мори,
какво ша ти кажа:
с ножеве ми гроба
изкопайте, джанам,
с ножници ми джанам
пръстта изфърляйте,
я па мене мори,
тука закопайте
и на гроба джанам
китки насадяйте.
Кога дойдат мори,
годени девойки,
кога дойдат джанам
вода да налеят,
да изберат мори,
до китки шарени.
На гроба байряк
забучайте, джанам,
и за байряк мори,
конча ми вързяйте,
и за байряк мори,
конча ми вързяйте.
Оща дума, мори,
дума не издума, джанам,
и си горки мори,
душа отдавало.
Нарипаха мори,
вярната дружина,
с ножеве му джанам
гроба изкопаха,
с ножници му, мори,
пръстта изфърляха,
я па него джанам
тамо закопаха
и на гроба мори,
байряк побучаха, джанам,
за байряк мори,
конча му вързаха
и на гроба джанам
китки насадиха.
Та завиди мори,
Раница Мустафа,
та завиди джанам
вярната дружина,
та стигнаха мори,
я в тяхното село.
Пушки пукат, мори,
шанлак си ми чинат,
че си носят мори,
шейсет ми глави.
Като дочу джанам
неговата майка, джанам,
като дочу мори,
неговата стара майка,
изтърча си мори,
ванка ли под селото,
та си гледа мори,
за вярна дружина,
тя лю гляда джанам
за Халил аджамия.
Издуйдоха мори,
вярната дружина
и си дойде мори,
Раница Мустафа.
Той на нея мори,
тихо изгувори:
– Ой ле майко, моя
стара майко, джанам
ти ми рече, мори,
но та не послушах,
Халил аджамия
тамо си остана.
Изгувори мори,
неговата майка, джанам:
– Ой ли сино, мори,
Раница Мустафа, джанам
ти да беше, сино,
тамо йостанало,
я па той да беше, сино,
при мене да дойде.
На нег са йе, мори,
жалба нажалило, джанам,
та извади, мори,
чифте ми пищоли,
юдари са мори,
много на зла мяшка,
юдари са мори,
между двете йочи,
юдари са я джанам
в ясното си чело.