Аз тук не обиждам никого за да се извенявам. Просто водя една научна дискусия относно християнкста религия. Факта че тази дискусия е от Хюсеин Мехмед, а не е от Джеймс Джордж Фрейзър, не я прави убидна или там еди каква си. Просто погледнете на нещата по научно, а не с комплекси за малоценност.
Ти обиждаш и то много,като казваш че в християнството всичко е езическо т.н. Ти не се извини и си даже нагъл.Поради тази причина дискусията-научната дискусия(както каза че искаш) ще продължи с пълна пара и после не обвинявайте мен за сега пуснатото...И християните и мюсюлманите си имаме свои лични виждания.Всеки смята ,че е прав,но накрая Бог ще прецени.Ние не може да съдим и нямаме право.За да няма напрежение и омраза трябва да се набляга на общите неща и на това,че сме хора.Затова постоянните ти нападки срещу християните и християнството е недопустим белег на лоши нрави и нечисто сърце и цели.
Та..сегашното долу следващо го давам с неприятна обещаност.То е написано от стълба на православието и един от най-цитираните богослови,арабина Йоан Дамаскин роден през 680 година в град столица Дамаск.Назначен от халифа за управител на Дамаск:
из "За ереста""И до ден днешен държи народа в заблуждение суеверието на измаилтяни– предтеча на антихриста. То произхожда от Измаил – родения Авраамуот Агар, поради което последователите му се наричат както агаряни, такаи измаилтяни. А ги назовават сарацини (Σαρακηνο†ς) като онеправдани от Сара (Tκ τ\ς Σά„…ας κενο†ς), поради казаното от Агар на ангела: „Сара мепразна отпрати“ (Σά„…α κενήν με Bπέλυσεν).
Те са били идолопоклонци и са се покланяли на Зорницата и наАфродита, която на собствения си език са нарекли Хавар, което означава „велика“. Прочее до времето на Ираклий явно са били идолопоклонци.Оттогава, а и до неотдавна, у тях излезе лъжепророк, наричан Мухаммед. Той,след като му попаднали на ръка Старият и Новият Завет, и също, след като пообщувал с някакъв арианин, уж монах, организирал собствена ерес. Катопридобил влияние над народа с привидно богопочитание и благочестие,
Преданията за прелюбодейството на Авраам и Агар върху камъка вероятно са отражение на предислямската легенда, според която двама любовници, Исаф и На’ила, извършили прелюбодейство в меканския храм и за назидание били превърнати в камъни. Впоследствие двата камъка били поставени на хълмовете Сафа и Маруа близо до храма и стечение на времето станали обекти на поклонение. Той започнал да разгласява, че му било изпратено от небето писание. А след като нахвърлил в книгата си някои законоположения, достойни заприсмех, предал им религиозен култ. Той казва, че един Бог е творец на всичко, Който нито е роден, нито е родил някого. Казва също и че Христос е Слово Божие и Дух Божи, тварен и раб, и че безсеменно е роден от Мария – сестрата на Моисей и Аарон. Словото Божие и Духът – казва той – е влязло в Мария и е родило Иисуса, който бил пророк и раб Божи. А пък юдеите, като престъпили Закона, пожелали да Го разпънат на кръст, и като Го уловили, разпънали Неговата сянка. Самият Христос – казва той – нито бил разпнат, нито умрял, защото Бог Го взел в небесата при Себе Си, тъй като Го възлюбил.И следното казва: че след като Христос пристигнал на Небесата,Сам Бог Го запитал, казвайки: Иисусе, ти изрече ли „Син съм Божи и Бог съм“? И отговори Иисус: „Бъди милостив към мен, Господи! Знаеш, че не съм казвал това, нито презирам да бъда Твой роб, но хора-престъпници написаха, че съм изричал това слово, и излъгаха против мен, и саизпаднали в заблуждение“. И Бог му отвърна: „Знам, че Ти не изрече такова слово“.И разправяйки в това си съчинение много други измислени неща, достойни за присмех, той самохвално изтъква, че то му било низпослано от Бога. А ние пък казваме: Кой свидетелства, че Бог му е дал писание?
Кой от пророците е предсказал, че ще излезе такъв пророк? И тъй като те се затрудняват да отговорят, трябва да разкажем как пред погледа на целия народ Моисей прие Закона, когато Бог се яви на планината Синай в облак и огън, в тъмнина и буря. И че всички пророци от Моисей и насетне предсказваха за Христовото Пришествие, и че Христос е Бог, и че е Син Божи, Който щеше да дойде въплътен и щеше да бъде разпнат, да умре и да възкръсне, и че Той е съдник на живите и мъртвите. И след като кажем: Защо не по този начин е дошъл и вашият пророк, след като други са засвидетелствали за него, нито пък както на Моисея на димящата планина даде Закона пред погледите на народа, във ваше присъствие Бог не е далнему писание, което, казвате, че е предоставил, за да бъдете и вие уверени. Тогава те отговарят, че Бог прави това, което си иска. Това и ние го знаем, казваме, но питаме по какъв начин писанието е снизходило върху вашия пророк. И отговарят: че когато спял, слязло писанието върху му. А ние насмешливо се обръщаме към тях, че щом спейки е приел писанието и не е усетил действие, у него се е изпълнила народната притча..( известните ръкописи липсва притчата)
Като отново попитаме: Защо след като ви заповяда нищо да не правите или да не приемате без свидетели, не го попитахте: „Първом сам докажи чрез свидетели, че ти си пророк и че си дошъл от Бога“, и също:„Кое писание свидетелства за тебе?“, те ще замълчат посрамени. Тъй като на вас не ви е позволено без свидетели да се жените, нито да купувате,нито да придобивате, нито вие самите приемате без свидетел да имате осел или добитък, притежавате и жените си, и добитъка, и ослите, и останалите неща със свидетелството на свидетели, единствено обаче вярата си и писанието имате без свидетелство, защото оня, който ви предаде писанието от никъде няма потвърждение, нито е известен някой свидетел
преди него, а и сам той в съня си го е приел.
Измаилтяните ни наричат другарстващи, понеже,както те казват, въвеждаме другар на Бога, като казваме, че Христос е Син Божи и Бог. На тях отвръщаме, че това ни предадоха пророците и Писанието. Вие, както твърдите, пророците приемате. Ако прочее не правилно казваме, че Христос е Син Божи, те на това ни научиха и ни го предадоха. Някои от тях казват, че ние, като сме прочели алегорично,тия неща допълнително сме прибавили. А други твърдят, че евреите, понеже ни мразят, са ни заблудили, като са писали от името на пророците, за да погинем ние.
И отново им казваме: След като твърдите, че Христос е Слово Божие и Дух, защо ни порицавате като другарстващи? Защото Словото и Духът са неразделни от тоя, в който са по природа. Та, ако в Бога е Неговото Слово, то ясно е, че и То е Бог. Ако пък То е извън Бога, то според вас Бог е безсловесен и лишен от Дух. И тъй, избягвайки въвеждането на другар на Бога, вие Го орязахте. По-добре беше да казвате, че има другар,отколкото да Го орежете и да го представяте като камък, дърво, или нещо от безчувствените неща.
Така че вие лъжливо ни наричате другарстващи,а пък ние ви наричаме орезници на Бога.Клеветят ни също като идолопоклонци, почитащи Кръста, от който те се гнусят. Ние пък им казваме:
Защо прочее вие потърквате с ръка камъка във вашия Хаватан и целувате камъка, като го прегръщате?
Някои от измаилтяните казват, че върху него Авраам е обладал Агар, а други, че за него той привързал камилата си, когато възнамерявал да принесе в жертва Исаака.
След като писанието казва, че планината е била обрасла с гора и дървета,от които Авраам като начупи, върху тях положи Исаака за всесъжение иче остави ослите заедно с робите, откъде прочее ви дойде да дърдорите тея неща? Тъй като там има гъста дъбова гора, ослите не могат да се промъкнат през нея. Засрамват се. Казват обаче, че е камъкът на Авраам. Въпреки това ние отвръщаме: Нека е на Авраама, според както вие бръщолевите. Не се ли срамувате, че го прегръщате, защото върху му Авраам е обладал жена, или защото си бил вързал камилата, а нас корите, че се покланяме пред Кръста Христов, чрез който силата на бесовете и дяволската
заблуда бе разрушена? А тоя, дето наричат камък, е глава на Афродита, на която се покланяха [по-рано], която наричаха Хавер; върху него и досега при внимателно наблюдение се вижда слаба следа от релеф.Тоя Мухаммед, както вече се каза, като съставил множество брътвежи,на всеки един от тях поставил название. Например: „писание за жената“ и
в него съвсем явно законополага мъж да вземе четири жени, а наложници– ако може и хиляда; колкото ръката му удържи да са по-ниско от четирите жени. А това, дето може която пожелае да освободи, а друга, ако му се прииска, да отнесе със себе си, установил със закон по следната причина.
Мухаммед имал сътрудник, наречен Зеид. Той имал хубава жена, в която Мухаммед се влюбил. Когато седели някога си Мухаммед казал: „Човече, Бог ми заповяда да взема твоята жена“. А той отвърнал: „Ти си апостол, прави както Бог ти е заповядал: вземи моята жена“! Но по-скоро, за да кажем нещата по-отнапред, първо се обърнал към него: „Бог ми нареди, да оставиш жена си“. Той я оставил, а след доста дни му казал: „Но Бог ми нареди аз да я взема“. След като я взел и прелюбодействал с нея, установил следния закон: „Който иска, нека остави жена си. Ако, след като я е оставил обаче, се върне при нея, друг да се ожени за нея. Защото не е възможно да я вземе, ако не е била омъжена за другиго. Ако остави някой жена, нека бъде взета от брат му, при положение, че той иска
.........“
