СЛУЧАЙНО ЧУДО ИЛИ ЧУДО СЪС СЛУЧАЙНОСТИ?
На всички ни е добре известно, че Всевишният Аллах пази Своята Книга от изменения, а в някои случаи дори от физически въздействия. Това е споменато в Свещения Куран: “Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим.” ( ел -Хиджр,15:9)
В тази връзка искам да спомена един интересен случай, който стана през 1998 година в град Покачи. Един местен мюсюлманин взе за временно ползване от джамията, в която аз работя като имам, Куран с превод на руски език, за да може в дома си в спокойна обстановка да го чете и изучава. Но след няколко дни стана нещастен случай – домът, в който живееше този човек изгоря до основи. Не остана абсолютно нищо.
Спомням си, че след пожара на пепелището нямаше нищо освен обгорели късчета метални предмети. По свидетелство на очевидци случилото се ги ужасило, от страх не можели дори да говорят, нито да направят нещо. Дим, пепел, въглени и една водопроводна тръба – било всичко, което е останало от къщата.
На следващия ден си спомних, че бях дал Куран на пострадалия от пожара мюсюлманин. Кой знае защо си помислих, че от Свещения Куран би могло да е останало нещо. Казах това на собственика на дома и заедно с него отидохме при развалините да потърсим това, което би могло да е останало от Курана. Хората ни се смееха, удивлени от това, че въобще се опитваме да намерим нещо от него.
Но резултатът смая всички. Сред изгорелите останки ние намерихме обгорелите страници, на които ясно се четеше текстът на Курана. Старателно разгледах обгорелите листа и анализирах кои айети Аллах е пожелал да запази. Поразителен беше фактът, че повечето от тях се запазили дори и в руския превод, като се има предвид, че никой от нас не знае арабски език. Разбира се, Аллах как би се обърнал към нас (свидетелите на това чудо) на неразбираем език.
Първите айети, които лежаха на повърхността бяха: ”Алиф. Лям. Ра. Това са знаменията на Книгата – ясния Куран. Неверниците ще възжелаят да са били мюсюлмани. Остави ги да ядат и да се наслаждоват, и да ги отвлича надеждата! Те ще узнаят.” (ел-Хиджр,15:1-3)
Знаменията в следващата страница ме поразиха още повече: “Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим. И преди теб изпращахме пратеници сред древните общности. И не дойде при тях пратеник, без да го подиграят. Така влагаме това {неверие} в сърцата на престъпниците...”
(ел - Хиджр,15:9-12)
В другите айети, които се разчитаха се съдържаха предупреждения за опастността от Ада, за недопустимостта на греховете, описания на Рая и примери от живота на пророците, т.е. съхранили се онези айети от Курана, в които се съдържаше почти цялата необходима информация за Исляма.
Мисля, че ако тези обгорели страници ги беше намерил човек, който никога не е чувал нищо за Всевишния Аллах, то той щеше да повярва в това, което беше написано на тях.
Какво е това – случайност или знамение на Аллах, което ни е предоставено, за да укрепи нашата вяра. Тази мисъл идваше в ума ми много пъти.
Благодарен съм на Всевишния за този поучителен момент в моя живот. Във всяка ситуация има наставление от Аллах, но както е казано в Курана: “за хора проумяващи”.
С. Омаров – имам в джамията в гр. Покачи
НурБг
