Токущо попаднах случайно на интересен материал с обсъжданата тема.
Ето ви:
Населеното място е създадено и съществува от времето на древните тракийски царства, римското владичество, просъществувало през вековете до днес. След 1912 година Црънча е съставно село на Неврокопска околия. Към 1926 година Црънча влиза в състава на община Кочан.[3] След закриването на Община Кочан през 1934 година, попада в Община Сатовча. С указ 80 на Президиум на Народното събрание от 13.02.1950 е причислено към възстановената община Кочан.[4] С решение на Благоевградски окръжен народен съвет от 28.11.1958 г. отново е причислено към Община Сатовча.[5] Върнато е отново на Община Кочан по силата на указ 959 на Президиума на Народното събрание от 23.12.1965 г.[6] С указ 2295 на Държавния съвет на НРБ от 22.12.1978 г. община Кочан е отново закрита и всичките ѝ съставни селища, включително и Црънча, са включени отново в състава на Община Сатовча.[7] По силата на указ 3005 на Държавния съвет на НРБ от 06.10.1987 г. селото преминава от Община Сатовча към Община Доспат.[8]
Под село Црънча, в местността „Римският мост“, е минавал древен тракийски път, по-късно използван от римляните и от Византия, свързващ долините на реките Места и Струма с Горнотракийската низина. Пътят почти съвпада с артерията Вия Игнация (Via Ignatia). Римският мост е разрушен при изграждането и ремонтирането на пътната мрежа в региона през втората половина на 20 век. Мостът е бил едно от малкото места, където река Доспат е можело да бъде пресечена преди изграждането на язовир Доспат, а положението на селото над моста му е давало важно стратегическо значение.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Црънча (Черквичен) е имало 40 помашки къщи.[9]
В периода на Балканската и Междусъюзническата война, в края на 1912 и началото на 1913 година, селото става печално известно с трагичната си съдба и случилите се с него драматични събития. По това време е извършено насилствено покръстване на помашкото население в Родопите и селото е опожарявано два пъти, при което масово са били избити и изклани по-голямата част от жителите му, поради отказ да приемат насилствено наложената християнизация и покръстване. Насилията са извършени от свободно образувани паравоенни формирования от християнските села от района на Чеч, предимно от Гърмен,[10] и отчасти от военни длъжностни лица, водени от Хаджи Мървак и от църковни служители на Неврокопската епархия и Българската православна църква.[11] Останалата част от жителите, които успели да избягат и да се скрият в горите на юг, впоследствие при прекратяване на пожарищата и насилието, се завърнали и основали селото отново, едва след получаване на уверения за спиране на насилията, от служители в правителството на Васил Радославов. Единият от вестителите за прекратяване на тези насилия, след цялостното опожаряване на селото, разпването на членовете на джемаата начело с Ахмед Ходжев в джамията на кръст и изгарянето им живи, и избиването на населението е военен служител родом от Батак, който като малък е спасен от клането през 1876 година от един жител на село Вълкосел. След прекратяване на насилията селото е възстановено от оцелелите, избягали и завърнали се по-късно жители на селото, както и от многото преселници от Тисово, Борен, Почен, Шурдилово, Манастир и останалите села от Гръцкия Чеч, които също били подложени на преследвания и гонения, както от българските, така и от гръцките християнски милиции и военни части. От този драматичен период и край е останала създадената народна песен „Пуста да остане бре мале, 13-тата година.“
В следствие на Балканските войни, от 396 жители през 1910 година, в селото през 1920 година са останали само 195.[12] След това броят на населението е както следва: 1926 година - 251 жители; 1934 година - 283 жители; 1946 година - 351 жители; 1956 година - 386 жители.[13]
През 1987 година кметът и директорът на училището на съседното село Бръщен и кметът на град Доспат отишли в София, като директорът се представил за кмет на Црънча и поискали административна процедура за прехвърлянето на Бръщен и Црънча към община Доспат с уговорката спорният водоизточник, снабдяващ двете села да бъде предоставен единствено само за населението на село Бръщен. Последвала така наречената „Водна война“ между двете села, която приключила успешно след двумесечна блокада и обсада на населените места от нощни доброволни селски наряди и постове, които наблюдавали подстъпите към двете села с цел да не се допусне умишлен палеж на къщите и стопанските сгради, както и след успешната намеса на специализирани военни части за предотвратяване на масовите безредици. Неизвестни лица от село Бръщен умишлено отрязали моста и прекъснали пътната връзка на село Црънча с останалия свят, но след това други неизвестни лица отрязали захранващите кабели за високо напрежение и прекъснали електрозахранването за село Бръщен. Преговорите между страните са се осъществявали под ръководството на вицепрезидента на Република България Атанас Семерджиев, областните управители и представителите на общинските администрации. По време на обсадата, вицепрезидента облита с военен хеликоптер района на действията и осъществява кацания в двете села, където провежда преговори с протестиращото население за прекратяване на размириците. За радост „Водната война“ и обсадата приключила без жертви, а само със заплахи, ругатни и обиди, временно взети заложници от двете страни и малки натъртвания при лек ръкопашен бой между участниците. Всичко приключило успешно, чак когато и двете села са били водоснабдени с помощта на нов, допълнителен водоизточник каптиран с помощта на съществуващите тогава Строителни войски. Събитията по така наречената "Водна война", са отразени и обявени единствено по европейските радиостанции "Свободна Европа" и "Би Би Си Лондон".
Религии
Населението е изцяло помашко и изповядва исляма. Местните помаци изповядват традиционен ислям - сунитство, за което казват, че са приели доброволно от преминалите през Родопите и пътуващите към Беломорието и Западна Европа арабски търговци и емисари в периода 8-10 век. Според изводите от направените археологически изследвания проведени от археолози от страни на Централна и Източна Европа през 1980 година се смята, че до този период местното население е било от състава на множеството тракийски групи и племена, населявали този район, които били езичници и изпълнявали древни тракийски ритуали, част от които са останали и до днес. В основата, както и на древните ритуали и празници, така и в отношението им днес към исляма и вярата е заложено почитание към единният и всевишният бог Аллах, както и уважение към човека, природата, зеленината, въздуха, камъка и водите, които всички считат за едни от най-ценните богатства дадени от него.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D1%80%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B0_(%D0%9E%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82_%D0%A1%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BD)
