Много се извинявам, че ще направя т.нар.спам, но искам още веднъж да изразя моето мнение изложено в темата за радикализма в религийте.Мисля,че е подходящо и за тук, тъй като се прави опит, исляма в частност да бъде замесен в политиката.
Първо нека изясним.Думите радикализъм и религия,по смисъла и значението което носят, те не могат да бъдат съвместими понятия.
Правилата, които използуват религиите са изградени на базата на светите писания, всеизвестни със свойте ценности,ценности доказали се във времето през вековете, независимо дали са се харесвали на определени групи или не.Ценности то които човечеството винаги е имало нужда.
Използуването пък на тези ценности, за каквато и да е манипулация в дадено общество,хвърля негативен оттенък върху самата религия,която както споменахме е носител на тях.
Следвайки тази последователност би трябвало да кажем:"тези ценности не са ценности",което само по себе си говори за отрицание.
Така че, тези две понятия,радикализъм и религия се самоизключват взаимно.Религия с радикализъм в нея,това вече не е религия.Това приема друго измерение, което трябва да носи друго име, а не името християнство, ислям и т.н.
Разделянето на тези две понятия, ни дава отговор и на въпроса, власт ли са религиите.Правилно беше подчертано, че те не могат да са власт.
Не е съществувала такава, която да е била сто процента справедлива.Факт,които няма нужда от доказване.Властта винаги е била повод за разделение в обществото.Разделение,което нито една религия не изповядва.
Властта сама по себеси е огромна отговорност за процесите, които произтичат в дадено общество.Получава се един затворен кръг, общество, изпитващо нужда да бъде управлявано, и всъщото време, негодуващо защо така е управлявано.
Проследявайки световната история, се очертава линия от издигани в култ владетели, владетели даже обявяващи себе си за богове.Всички тези владетели и управляващи са били простосмъртни човеци, решили да носят тежкото бреме на отговорността.
Бог говори за това така:
"Ние предложихме на небесата и на земята, и на планините отговорността, но те се възпротивиха да я носят и се уплашиха от нея.А човекът я понесе-той бе угнетител, невеж."33:72
С тези Свои слова Бог недвусмислено ни показва, че човек непременно ще греши в свойте отговорности,една от които е управлението.Факти които също са се самадоказали във времето.Но също така ни показва, че след като я е поел тази отговарност, тя устава завинаги у него.
Фараона се провъзгласи за бог.Муса а.с. го предупреди за истинския Бог.Фараона не повярва и беше удавен заедно с войските му.Какво стана с народа на Муса а.с.,когато Бог го призова в Синайската планина за откровение.Те видяха явно чудо от Бог, разцепването на морето, и въпреки това, когато Муса а.с. се върна, ги видя да се молят на телеца.
От всичко това следва, че човек има нужда от ценностна система, която да улеснява неговите пътища ,един от който е управлението.Доказателство за това са божиите писания, евангелието и корана.Доказателсво за това са пратениците мир на всички тях,които са имали тежката задача, да разспространяват словото божие в обществото.Общество от което ,както вече казахме произлизат власт заемащите.Това също е и доказателство, че религиите не могат да са отражение на дадени обичаи, защото самите обичаи се създават на базата на ценностната система, която носят религиите.
Ценностите в религиите са много, от научни до морално духовни,материално разясняващи,социални,юридическо-правни и др.Всички те са елементи от едно градивно цяло,цяло, което не може да съществува пълноценно, ако дори и само един от тях липсва.
Правилно е подчертано, че религията е носител на наука.Тя е един от елементите на цялото.Наука чрез която, ние хвърляме светлина върху другите елементи на цялото, за да има синхрон между тях.В частност забрадката, като част от морално духовна ценност, също е част от цялото.Правилно е подчертано, че тя не може да бъде символ на дадена религия,както се приема в някои среди.Тя е една материална необходимост, за изграждане на споменатата ценност.Тук е момента, да споменем и за монашеството като ценност, и дали то е необходимо на цялото.Само по себеси монашеството е вид изолация от обществото.Тогава то може ли да бде градивен елемент от едно цяло, което работи за обществото.Естествено,че не.Ценностите идват да оздравят болестите в обществото, а не да бъдат капсулирани и изолирани от него.
Науката, като ценност!?
Бог ни подсеща за нея така:"...Погледнете какво има на небето и на земята..."
Разсъждавайки върху това знамение, наивно е да си мисли, че с "просто око" отправяики взор към небето и земята ще открием нещо.Бог много отдавна ни е подсетил, че има начин това да стане, и човека трябва да го търси.Пример за това са постиженията на днешната наука, откри се атома,откриха се галактиките.Бог не ни възпира.Търсейки истината чрез науката ние можем да стигнем много по далеч.Но забележете,чрез наука, която е елемент на едно цяло, и която не може да бъде изолирана от него,защото то ще се разпадне.Наука,чиито носител са учените по лаболаториите,отдали се на нея като част от цялото, и разграничили се от властта признавайки го.
Храмовете!
Те са също елемент от цялото.Ако има сектантски движения, които се опитват да ги използват като трамплин за самооблаги и друго, това съвсем не омаловажава тяхното съществуване.
Разбира се че, че човек може да общува с Бог от всяко място,но съобразено с цялото и връщайки се към него,защото то проповядва единство, и ако ние забравим за него, ще бъдем причина за неговото разрушаване.
