Topic: 60 убити при атентат срещу шиитска светиня в Багдад

[oruch]

Фотакиев,

И аз не мисля, че някой секти в исляма занимаващи се с тероризъм са истински мюсюлмани, ама кой ме пита.

[al-fatiha]

Исянкар, никой, дори ние, мюсюлманите, не може да определи кой е достоен и кой е за срам.

Само един може да определи. Това е Аллах (Господ)!

***

Аз много харесвам тази статия на Харун Яхя, радвам се, че и някои други потребители на помак.еу също са я чели. Затова им я напомням!

Та ако пренесем изследването в България то ти от кои си?
От лоялните, от нелоялните, от одобряващите или от терористите?

Няма как да "пренесем изследването в България". Просто тук го няма! Може пък, Исянкар един ден да направи свое собствено проучване, нали е çok erbap!

[Isyankar]

al-fatiha, аз деля хората на вярващи (религиозни) и невярващи (нерелигиозни). Според теб, достойно ли е да си съучастник и да подкрепяш едно гнусно оклеветяване, агресивна лъжа и изопъчаване на фактите с цел да се навреди на някого от злоба или някакви други непознати за мен негативни човешки характерстики ?

Такива хора, за мен не са достойни да се наричат вярващи (религиозни), освен, ако в тяхната религия това е достойно  - ти ми кажи - нали аз нищо не знам за исляма, явно съм се бъркал - достойно ли е един мюсюлманин да отговаря на по-горното описано от мен ? Вече 2-ри ден си мисли, че аз ще забравя за глупостите на Лудия за мен в оня форум в който една вече цяла шайка тук (които идват от там) му пригласят, но аз няма да забравя и по-добре да не разговарят с мен по други въпроси преди да ми разяснят позицията си и дали изобщо това са нормални вярващи хора, защото определено може да ми променят (нали се уча тук от тях за исляма) възгледите ми за някои религии...

[fotakiev]

Фотакиев,

И аз не мисля, че някой секти в исляма занимаващи се с тероризъм са истински мюсюлмани, ама кой ме пита.

Ami tova e za men syshtnostta na vyprosa,zashtpo vsi4ki musulmani koito ne sa syglasni ne kajat edno prosto...TE NE SA MUSULMANI I 4ERNIAT RELIGIATA NI?

[oruch]

За това, че голяма част от световната общност прехвърля вината за терора върху истинските мюсюлмани, пратеника с.а.с е давал пример с един голям черен бик, върху който има едно бяло петно.Поглеждайки бика, никой не казва вижте какъв огромен черен бик, а казват вижте какво бяло петно.Това петно е отличилата се от всички чиста мюсюлманска общност, следваща корана и сунната на расулюллах с.а.с и озадачаваща всички, карайки ги да мислят, че те са корена на терора.

[al-fatiha]

Фотакиев, за мен не е проблем да обявя отричането и твърдото си разграничаване от терористичните групировки! И сега го заявявам, но и друг път съм го правил!

Не забравяйте за множеството убити мюсюлмани (освен християните) в Беслан през 2004 г.!

[fotakiev]

Kazanoto ot Vas me radva ,zashtoto v protiven slu4ai vsi4ki se priemat zaedno.Samo nerazbrah priemate li teroristite musulmani  za musulmani?

[oruch]

Лично за мене, един мюсюлманин, който не следва корана и сунната на Мухаммед с.а.с. от което веднага би следвало, че делата му са в противовес с исляма, не е никакъв мюсюлманин.

[al-fatiha]

Разбира се, че не ги приемам за хора от моята религия! Те са сектанти, както сектите в християнството, на които ставаме свидетели в България и света. Аз ги отричам със силата, с която отричам и Кръстоносните походи, по време на които са били избити зловещо много мюсюлмани.

oruch, формулира много точно позицията на един мюсюлманин! Селям!

[Nazmi]

Лично за мене, един мюсюлманин, който не следва корана и сунната на Мухаммед с.а.с. от което веднага би следвало, че делата му са в противовес с исляма, не е никакъв мюсюлманин.

  Абсолютно точно мнение oruch! Казвам това в подкрепа понеже  бях тук и следях как бяха възприети онези фанатици,които взривиха на 11.09 Световния търговски център в New York! У хората тук остана впечатление,че мюсюлманите са терористи и до ден днешен е трудно да обясниш на обикновения американец,че тези нямат нищо общо с това,нашата религия отрича насилието,тези дето направиха това опетниха много същноста и целта на исляма.Прочитайки Корана всеки ще се убеди в това!

[Nazmi]

   Цитирам постинга на Мустафа_d от друга тема,който дава отговор на много въпроси свързани с Исляма като религия!... Цитат "Целта на исляма: "Успех" на този свят и в отвъдното
Повечето религии развиват някаква доктринална постановка за спасението, в смисъл че те предвиждат възможност за придобиване на едно по-добро съществувание, от онова, което се случва обичайно в този свят. Думата спасение не е универсална разбира се, но концепцията за спасението може да се открие в повечето религии. Думата спасение обаче е присъща на исляма. Тя може да означава буквално избавление, както когато Коранът разказва за избавлението на Иона от корема на огромната риба, една история, която съществува и в Библията. Но най-характерната дума, която мюсюлманите използват, за да опишат своята крайна цел в религиозен смисъл, най-добре се предава от думата "успех", въпреки че понякога бива превеждана като "спасение". Едно типично кораническо определение за това понятие се съдържа в откъс, който разяснява достойнствата на описваната Дума:
"Тази Книга – без съмнение в нея – е напътствие за богобоязливите, които вярват в неведомото и отслужват молитвата, и раздават от онова, което сме им дали за препитание, и които вярват в низпосланото на теб и в низпосланото преди теб, и в отвъдния живот са убедени. Тези са напътени от своя Господ и тези са сполучилите." (2:2–5)
Мюсюлманите вярват, че единствено Бог е в състояние да донесе успеха на своите слуги, но усилията на мюсюлманите също са много важни. Вярата и усилието заедно спечелват Божията благословия и награда, но самата вяра, която вдъхновава мюсюлманите, също е милостив дар от Бога.
Бог спасява каещия се грешник, който искрено се поправя, но не приема покаянието на заклетия неверник, който е на смъртен одър. Условие за спасението е следването на един установен модел на покаяние и добродетелно усилие, дори и ако е бил предшестван от живот, изпълнен със злодеяния и невяра или пък от живот, опетнен със случайни грешки. Но у хората няма нищо, което да е изначално и неотменимо лошо и грешно. Нека си спомним, че в своята дълбока същност хората са създадени в съответствие с фитра. Ето защо ислямът никога не е разработвал и развивал – поне що се отнася до преобладаващото сунитско мнозинство – доктрина, изискваща някаква изкупителна или заместваща жертва, благодарение на която непостоянните и грешни люде "се връщат", биват спасени и стават приемливи за Бог единствено по силата на неговото благоволение, както е според християнската доктринална постановка за спасението.
Мюсюлманите признават греха и опустошителното му въздействие, но те възприемат Божиите напътствия в Корана, както и неизменното присъствие и стимулиращото състрадание на Бога като единственото, от което хората се нуждаят, за да им посочва правилната посока и да ги връща към истината. Стремежът на човечеството към справедливост и равновесие, който е присъщ дори на атеистите, не само не е белег за отчуждение от Бога, но е и свидетелство за Божествената Справедливост, предопределила нашата дълбоко етична същност още от момента на създаването ни. Непознаването на източника на нашите етични стремления и убеждения само по себе си не означава покварена същност; това е провинение, изразяващо се в невярно определяне на онова, което е висше: посочване на самите нас или някакво друго измерение на сетивния свят. Признаването на неистинското висше, познато на мюсюлманите като ширк, е единственият грях, който според Корана е непростим. И така, ширк, т.е. идолопоклонническото отъждествяване на нещо с Бога, е най-голямата опасност за човечеството. Ислямската доктринална постановка за ширк наистина е сурова, но на практика тя означава, че закоравялото, непримиримо преследване на нещо, което съвременният протестантски теолог Паул Тилих нарича "висша идея – идол", представлява смъртна присъда само на себе си. В своята същност идолопоклонничеството, независимо от това дали е доверчиво преклонение пред едно физическо изображение или безумно преследване на богатство, власт, удоволствия или слава, е равнозначно на това да заложиш на губещия кон или да инвестираш във фалирало предприятие. Ширк означава отказ да откриеш в дълбините на душата си посочената от бога и животворяща фитра. Ширк буквално означава фокусиране върху нещо, което е различно от Бога, но в не по-малка степен означава също и отричане на истината за самите нас. Нашата низша същност, нашите алчни и суетни чувства на самодоволство всъщност не представляват най-изконните наши черти. Да действаме по начин сякаш те са такива, е равносилно на откъсване от Бога чрез отрицание на онова, което той е вложил в нас. Следователно ширк не е толкова онова нещо, което Бог отказва да ни прости, а по-скоро ширк е нашия отказ да Го признаем. Как би могъл той да ни прости това, а дори "да можеше", защо да го прави, би ли трябвало да го прави в една вселена, създадена по законите на справедливостта? Нима хората, у които е бил вложен достатъчно интелект, за да приемат божественото благородство и божествената природа, ще пожелаят да се изправят пред един Бог, който си затваря очите пред нашата глупост и на практика я пренебрегва? Според исляма перверзната ни неспособност да осъществим своята истинска същност е ужасна и пъклена.
Успехът, на който мюсюлманите се надяват на този свят, съдържа цялата възможна гама от обикновеното физическо и емоционално благоденствие – като блаженото съществувание на библейския Йов, преди изпитанията: голямо, щастливо семейство, много стока, почитанието и уважението на другарите, до по-духовни състояния като ведра радост, непоколебимо търпение, вяра дори и в периоди на несполука, честност дори и в случай на предателство и поражение и ясно съзнание за чудните дарове на живота, независимо от това дали са приятни или болезнени. Всъщност мюсюлманите вярват, че най-големият успех в този живот е да бъдеш благословен с търпение, изтъкано от вяра и смиреност, което понася всички нещастия и се надява единствено на справедливост и награда от Бога. В този смисъл, успехът е доказателство за постоянното присъствие на Бога. Успехът не е някакво богатство в светския му смисъл, а вид духовна бедност и пълно отдаване на Бога.
Успехът в следващия живот е вечен и сюблимен, човешкият език е неспособен да го опише. Коранът разказва за небесни градини с огромни дървета, чисти ручеи и реки, красиви слугини и непрестанна радостна възхвала на Бога. Вглъбените мюсюлмани от всички времена обаче, са съзирали по-дълбоки, символични представи, които преминават отвъд това физическо описание за един свят на сетивата.
(Из книгата "Религиозните традиции на света"

[fotakiev]

  Абсолютно точно мнение oruch! Казвам това в подкрепа понеже  бях тук и следях как бяха възприети онези фанатици,които взривиха на 11.09 Световния търговски център в New York! У хората тук остана впечатление,че мюсюлманите са терористи и до ден днешен е трудно да обясниш на обикновения американец,че тези нямат нищо общо с това,нашата религия отрича насилието,тези дето направиха това опетниха много същноста и целта на исляма.Прочитайки Корана всеки ще се убеди в това!

Разбира се, че не ги приемам за хора от моята религия! Те са сектанти, както сектите в християнството, на които ставаме свидетели в България и света. Аз ги отричам със силата, с която отричам и Кръстоносните походи, по време на които са били избити зловещо много мюсюлмани.

oruch, формулира много точно позицията на един мюсюлманин! Селям!

Лично за мене, един мюсюлманин, който не следва корана и сунната на Мухаммед с.а.с. от което веднага би следвало, че делата му са в противовес с исляма, не е никакъв мюсюлманин.

V takyv slu4ai se radvam oshte pove4e , 4e sym sred Vas! Syvetvam Vi da govorite pove4e za tova.Vie ste tezi koito triabva da iz4istite imeto na isliama.

P.P.... kolkoto do men......ostavat vse  oshte mnogo vyprosi, koito ne razbiram kak sa vyzmojni...  .Razbrah, 4e diskusiata ia razbirate za li4na obida ili nad isliama.., a i ne bih iskal da Vi obijdam.

[mustafa_b]

Наистина не съм виждал да пишеш,но ти сам казваш че не пишеш защото не те засяга.

Първо, "светата" инквизиция няма нищо общо с православието, а идва от католицизма, и второ не е опетняване когато някои пита нещо от корана, както пита Петър.

Цар Борис е много хубав филм направен преди доста време да,много ми харесва и на мен...., но нищо повече от това.И никoй не задълбава теми, ти и предполагам мислещи като теб се дразните защото християнин е писал в тема ислям.Исянкар попита нещо преди седмица и никoй не му отговори.Писах му аз  и ако нещо не си съгласен от написаното просто кажи а не да скачаш , че е проповед.

В тема ислям, не може ли да пишат християни,будисти,атеисти?Всяко нещо написано от немюсюлманин ли се приема за обида?Не може ли да има дискусия?Ако е така, просто кажете че искате да пишат само мюсюлмани и готово.

fotakiev, не знам защо се правиш на неразбрал? ПЕТЕР не пита за Исляма, той директно хвърля вина върху мюсюлманите, като подкрепя обвиненията си с "цитати" от Корана.

Много е лесно да се цитират стихове от Свещените книги извън контекст. Разбира се, в случая с Свещения Коран, това звучи доста убедително с оглед настоящата световна политическа ситуация /води се "войната срещу тероризма"/. Вследствие на това хора, като Петер, правят /умишлено/ заключения, като определят въпросните стихове като "наръчник на терориста".

Ако аз последвам примера на ПЕТЕР и взема извън контекст следните стихове от Стария Завет /а той е неделима част от Библията с Новия Завет/ и ги отнеса към събитията в Сребреница и Палестина, би трябвало да направя заключението, че Християнството и Юдеизма, проповядват не тероризъм, а истински геноцид над мирното население :

15 и Моисей им рече: Оставихте ли живи всичките жени?
16 Ето, те, по съвета на Валаама, накараха израилтяните да беззаконствуват против Господа в делото на Фегора, тъй че язвата се яви всред Господното общество.
17 За това, убийте сега всичките мъжки от децата... /Числа-31/

Указания за масово избиване на старци, юноши, девици, жени и деца имаме и в (Тора, Втор. 20:16-18, Исус Навиев 6:21, Езекиил 9:5 и 6).

[mustafa_b]

Освен това ислямът може да порицава тераризма, но не порицава шерията.

Вече тe посъветвах - трябва доста да поработиш за да изчистиш предразсъдъците си около ислямската терминология. Шериат имаме и в най-красивите градове на света - Дубай и Абу Даби, а все още не съм чул лоши думи от немюсюлмани за емирствата. Нито пък за терористични актове там.

През 2004 г. британското вътрешно министерство проведе изследване, според което 26 на сто от британските мюсюлмани не изпитват лоялност към Великобритания, 13 на сто одобряват тероризма, а 1 на сто са участвали в подготовката или в изпълнението на терористични дейности у дома или в чужбина. Един процент се равнява на 16 000 души!

Тези изследвания ми приличат на социологическите проучвания за ГЕРБ преди 3 години. Партията още не бе създадена, а социолозите вече предричаха, че 20% ще гласуват за нея. Ясно е, че горните цифри обслужват нечии интереси.

[mustafa_b]

Надявам се че заглавието на темата е приемливо. Все пак религията на талибаните е ислям.
Ако не е нямам нищо против заглавието да е друго.
Постингите не мога да ги преместя, и се извинявам на модераторите за проблема който създавам.

Чета всякви книги, интересувам се от всичко, а единствените ми предразсъдъци и стереотипи са във фактите и разума.

Е?

Първоначално нека да уточним - при талибаните не говорим за религия, а за идеология. Ислямът има толкова общо с талибаните, колкото християнството с Петер.

Екстремистката и антимодерна идеология на талибанския режим представлява странна смесица от остатъчни родово-племенни норми на Пущуните, примесени с радикални Деобандийски интерпретации на Ислямската религия, както и елементи на Уахабитска идеология /Осама бин Ладен/.

За да се превърне една идеология в държавна обаче, е необходим огромен финансов ресурс, както и външна политическа подкрепа. Ето една статия, която хвърля светлина относно феномена "талибани" :

Няколко истини за Афганистан
Майкъл ПАРЕНТИ

През тази година „демократичната общност” ще отбележи 30-годишнината от съветското военно „нахлуване” в Афганистан и 20–годишнината от изтеглянето на съветските войски. Не се съмняваме, че „свободните” медии ще изтъкнат и „приноса” на САЩ и НАТО за демократизацията на тази разорена от войни страна. Нали обществеността трябва да се подготви за нови жертви в борбата с тероризма?
С риск да се конфронтираме с американските и българските „ястреби”, препечатваме статията на Мишел Паренти („Балкан инфо”, бр. №139/2009). Коя е истинската причина за подетия от Буш „кръстоносен поход срещу тероризма”, в който бе въвлечена и България, не без съдействието на своя „политически елит.” Ако не друго, този „елит” можеше да ни спести лъжата, че става въпрос за демокрация и човешки права.  "Зора"

В момент, когато Саркози иска да натопи Франция още повече в тресавището на НАТО, е добре да знаем къде сме стъпили. Барак Обама декларира, че е привърженик на военна ескалация в Афганистан. Преди да ни натикат още повече в това блато, е добре да знаем повече за близката история на страната и за ролята, която изиграха там Съединените щати. По-малко от месец след атаките на Световния търговски център и на Пентагона на 11 септември 2001 г. ръководителите на САЩ започнаха тотална въздушна агресия срещу Афганистан, претендирайки, че страната приютявала Осама бин Ладен и неговата терористична организация „Ал Каида”. Преди повече от 20 години, през 1980 г., САЩ се намесиха, за да спрат една „съветска окупация” на територията. Дори някои прогресистки писатели, които обикновено са по-критични към американската външна политика, сметнаха, че интервенцията на САЩ срещу поддържаното от Москва правителство, е „добро нещо”. Истината е, че тя не беше толкова добра.

Малко история. Системата на поземлена собственост не бе променяна от феодалната епоха, като над 75 % от земите принадлежаха на феодали - едва 3 % от селското население. Към средата на 60-те години се събраха революционни демократични елементи, за да сформират Демократичната партия на народа (ДПН). През 1973 г. кралят бе детрониран, но правителството, което го замени, се оказа корумпирано и не популярно. На свой ред то бе прогонено през 1978 г., след манифестация пред президентския дворец и след като армията се намеси на страната на манифестантите. Офицерите, които завзеха властта, поискаха ДПН да формира правителство, ръководено от Нур Мохамед Тараки, поет и романист. Именно така влезе в действие една коалиция на националните демократични сили, вдъхновявана от марксизма.

„Това бе едно изцяло вътрешно събитие. Дори ЦРУ не смяташе Русия отговорна за него” – пише Джон Райън, пенсиониран професор от университета на Уинипег, който по онова време ръководеше селскостопански изследователски проект в Афганистан. Правителството на Тараки легализира синдикатите, фиксира минимална заплата, въведе прогресивни данъци, предприе кампания за ограмотяване и програми за достъп на обикновените хора до добри медицински грижи, жилища и обществена хигиена. Появиха се опити за създаване на селски кооперативи, цените на някои основни хранителни продукти бяха намалени. Правителството продължи и кампания, започната от краля за образованието на девойките и децата. Според „Сан Франциско Кроникъл” от 17 ноември 2001 г., при режима на Тараки Кабул бе „космополитен град, привличащ артисти и хипита. Жените изучаваха земеделие, инженерство и бизнес в университета на града. Някои от тях заемаха правителствени постове. През 80-те години в парламента имаше седем жени. Жените караха коли, пътуваха и излизаха с мъже. 50 % от студентите бяха жени.”

Правителството на Тараки се опита да изкорени опиумния мак, който дотогава осигуряваше 70 % от нуждите на световното производство на хероин. Анулира и дълговете на фермерите и започна да развива една важна програма за аграрна реформа. Райън смята, че това беше „действително популярно правителство и хората гледаха с надежда в бъдещето”. Обаче от различни страни се надигна опозиция. Феодалните владетели се бореха срещу аграрната реформа, членовете на племената и моллите отхвърляха яростно равенството на половете и образованието на жените и децата. Егалитарната и колективистична политика на правителството на Тараки предизвика и опозицията на американската национална сигурност. Почти веднага след идването на власт на коалицията на ДПН ЦРУ, подпомагано от саудитските и пакистанските военни, започна широкомащабна интервенция, редом с експроприираните феодали, реакционните племенни шефове, моллите и трафикантите на опиум.
Висш отговорен представител на правителството на Тараки беше Хафизула Амин, за когото мнозина смятаха, че е бил вербуван от ЦРУ в годините на своето следване в САЩ. През септември 1979 г. Амин заграби властта чрез държавен преврат. Той екзекутира Тараки, спря реформите, стана причина да бъдат затворени, прогонени в чужбина или убити хиляди привърженици на Тараки, и постави основите на фундаменталистка ислямска държава. Два месеца след това и той бе свален от членове на ДПН, включително и военни.

Трябва да се подчертае, че всичко това стана преди съветската военна намеса. Съветникът по националната сигурност Збигнев Бжежински публично призна, че правителството на Картър дало огромни суми на мюсюлманските екстремисти, за да отстранят реформисткото правителство, финансира и яростните атаки на муджахидините срещу училища и учащи се в селските зони. Към края на 1979 г., обсадено сериозно, правителството на ДПН помоли Москва да изпрати военен контингент, за да се отърве от муджахидините и чуждите наемници, рекрутирани, финансирани и добре въоръжени от ЦРУ. Съветите вече бяха осигурили помощ за проекти в миннодобива, образованието, земеделието и общественото здравеопазване. Разполагането на войски беше един по-сериозен и политически опасен ангажимент. Нужни бяха многократните искания на Кабул, за да приеме Москва да се намеси военно.

Джихадът и талибаните. Съветската интервенция осигури на ЦРУ златна възможност да трансформира племенната съпротива в свещена война, в ислямски джихад срещу комунистите атеисти. В течение на години САЩ и Саудитска Арабия изхарчиха към 40 млрд. долара във войната в Афганистан. ЦРУ и неговите съюзници вербуваха, екипираха и подготвиха близо 100 000 радикални муджахидини от 40 мюсюлмански страни, включително Пакистан, Саудитска Арабия, Иран, Алжир и дори Афганистан. Сред тези, които откликнаха на призива, бе и един десен милионер реакционер, роден в Саудитска Арабия - Осама бин Ладен, и неговите довереници.

След провала на една дълга война, през февруари 1989 г., Съветите се изтеглиха от страната. Като цяло се смята, че марксисткото правителство на ДПН се е сгромолясало след съветското отпътуване. В действителност то се ползваше с достатъчна народна подкрепа, за да се бие още три години и да надживее с една година самия Съветски съюз.

След като завладяха Афганистан, муджахидините започнаха да се бият помежду си. Те опустошаваха селата, тероризираха цивилното население, грабеха, провеждаха колективни публични екзекуции, затваряха училища, изнасилваха хиляди жени и превърнаха в руини половината Кабул. В търсене на доходни източници на постъпления, те наредиха на фермерите да сеят опиумен мак. Пакистанската разузнавателна служба (ISI), в тясно партньорство с ЦРУ, изгради в цялата страна стотици лаборатории за хероин. Две години след интервенцията на ЦРУ, граничният район между Пакистан и Афганистан стана първия по мощ прозводител на хероин в света.

Идването на талибаните. През 1995 г. една екстремистка разновидност на сунитския ислям, „Талибан”, финансирана от ISI и ЦРУ, с подкрепата на мюсюлманските политически партии в Пакистан, завладя по-голямата част от страната, заплаши или подкупи и племенни вождове. Талибаните обещаха да сложат край на фракционните борби и бандитизма, запазена марка на муджахидините. Предполагаемите убийци и шпиони бяха екзекутирани месец след месец на спортните стадиони, а на обвинените в кражба им отсичаха ръцете. Талибаните осъждаха всички форми на „неморалност”, забраниха музиката, театъра, библиотеките, литературата, светското образование и голяма част от научното изследване. Установиха режим на религиозен терор. Мъжете трябваше да носят неподстригани бради, жените да се обличат с бурки от главата до краката. Хората, които не се бяха подчинили бързо, бяха наказани сурово от Министерството на нравствеността. Жените бяха изключени от социалния живот и от всякаква възможност да работят извън техните домакинства. Онези, които биваха квалифицирани като „неморални”, бяха пребивани до смърт с камъни или заравяни живи.

Завоят на Вашингтон. Нищо от това не притесняваше лидерите на Вашингтон, които се разбираха чудесно с талибаните. До 1999 г. правителството на САЩ плащаше цялата годишна заплата на всеки служител на талибанското правителство. Чак през октомври 2001 г., когато Буш трябваше да успокои обществеността със своята кампания за бомбардиране на Афганистан, той осъди потискането на жените. Ако може да се каже нещо положително за талибаните, то е, че те сложиха край на грабежите, кражбите и убийствата, практикувани редовно от муджахидините. През 2000 г. изкорениха и опиумния мак в териториите под техен контрол, оценено като успешно от Програмата на ООН за международен контрол на наркотиците. Със свалянето на талибаните и повторното настаняване в Кабул през декември 2001 г. на едно правителство на муджахидини, селектирани от Запада, маковите насаждения и производството на опиум се разраснаха драматично. Последвалите военни години причиниха десетки хиляди афганистански жертви, убити от ракетите „Круз” и „Томахоук”, бомбардировачите „Стелт” и противопехотните мини, заедно с всички онези, които продължават да умират от глад и студ, без подслон и вода.

Кръстоносният поход към петрола и газта. Претендирайки, че се борят с тероризма, лидерите на САЩ имат други, неустоими причини, да се ангажират още повече в Афганистан. егионът на Централна Азия е богат на запаси от петрол и газ. Американските петролни компании придобиха права върху над 75 % от тези нови запаси. Интересно е, че нито правителството на Клинтън, нито правителството на Буш поставиха Афганистан в официалния списък на Държавния департамент с държавите, обвинени, че поддържат тероризма. Въпреки признатото присъствие на Осама бин Ладен като гост на талибанското правителство. Посочването на Афганистан като „пакостна държава” би направило невъзможно сключването на споразумения между американските компании и Кабул за строителството на тръбопровод към петролните полета на Централна Азия. Фактически много преди нападенията от 11 септември американското правителство бе провело подготвителните работи за офанзива срещу талибаните, за установяване на послушен режим и на военно присъствие в Централна Азия. Атаките от 11 септември позволиха да се мобилизират общественото мнение и съюзниците, които се колебаеха, в полза на една военна интервенция.

Войната на левицата. Може да се каже с думите на Джон Райън, че ако през 1979 г. Вашингтон беше оставил на спокойствие марксисткото правителство на Тараки, „не би имало нито армията на муджахидините, нито съветската интервенция, нито войната, която опустошава Афганистан, нито Осама бин Ладен, нито трагедията от 11 септември”.

Прекалено много е, обаче, да се иска от Вашингтон да остави свободата на едно прогресистко ляво правителство, което организира разпределянето на обществения капитал по-скоро според публичните нужди, отколкото според частното натрупване. Американската интервенция в Афганистан не е много различна от намесата на САЩ в Камбоджа, Ангола, Мозамбик, Етиопия, Никарагуа, Гренада, Панама и другаде. Във всички тези случаи интервенцията докара на власт най-ретроградните елементи, остави икономиката в руини и причини смъртта на безброй жертви. Войната в Афганистан, тази съсипана и обедняла страна, продължава да се представя в официалните американски кръгове като храбър кръстоносен поход срещу тероризма, но тя беше преди всичко средството за постигане на други цели: да се разруши един ляв революционен социален порядък, да се заграби контролът върху едни от последните обширни неразработени запаси на изкопаеми енергоносители, които са на изчезване, и да се настанят бази на САЩ и американска военна мощ в един нов ре гион на глобуса.
Срещу тези цели призивът за „промяна” на Барак Обама звучи кухо.

http://www.novazora.net/2009/issue06/story_05.html