@torbes
СТОЯН КЕРВАНДЖИЯ
Прочула се е кириа,
кириа, тежка мириа -
олово и коситреново.
Царю си беглик посака
илядо кола беглички -
от Врачанската наия
петстотин кола с биволе;
от Софийската наия
петстотин кола с волове.
Писале, кого писале,
писале ми са Стояна,
Стояна младо кръмарче -
да води Стоян, да води
илядо кола беглички
у Стамбол града голема,
че има Стоян, че има,
че има кола железни;
па има медни ярмове
със тия жегли сребрани;
че има слога биволе -
Вранчо Врачанина
и Брешко Софианина.
Баща му кола стегаше,
бракя му коват биволе,
сестри му дреи доносят,
снаи му чумбас решеха,
майкя му в торба тураше.
Стоян си прегна биволе,
майкя Стояна изпраща
и на порти му думаше:
- Стояне, сине Стояне,
Стояне, чедо мамино,
със здраве, сине, да идеш
у Стамбол града голема;
да идеш, синко, да дойдеш,
та да те, сине, ожена
с убава Рада Попова -
по двор и да ми пошеташ
със млада булка под було.
Ще да ти, синко, зарачам:
като си, синко, настанеш
Стамболско поле широко -
отдалеч, сине, да гледаш:
ако е Вардар дотекъл,
не карай, синко, пред карван,
че ще се, сине, удавиш,
че Вардар зима от карван,
от карван карванджията,
и теб ще, синко, отнесе.
Стоян на майкя продума:
- Мале ле, мила рождена,
я иди, мале, я иди,
отвори ладни земници,
подигни меки постелки,
донес ми кабур кавале -
да духна, мале, засвира
през наше село големо:
старите да ме изпратат,
децата да ме запомнат!
Па се повърна майкя му,
та му кавале донесе.
Стоян си фана биволе,
засвири с кабур кавале.
Като свиреше, думаше:
"Либе Петкано, Петкано
я излез, либе, на порти,
та рачай, либе, порачай,
що да ти купа армаган
от Стамбол града голема
за тая тежка кириа."
Ка го дочула Петкана -
Петкана седи в градина,
на шарен гергеф шиеше -
злъви, етръви - ръкаве,
свекър, свекърви - кошули
и деверови колане.
Ка го дочула Петкана,
тя от гергева станала,
набрала цвеке секакво,
направи китка шарена,
па на стапала излела,
на тиа малн вратници;
среща й иде млад Стоян -
она му китка подаде
и на Стояна продума:
- Либе Стояне, Стояне,
я тури китка у пазва,
у пазва, либе, до сръце -
със здраве, либе, да идеш,
да идеш, либе, да додеш,
та да се двама земеме!
Купи ми, либе, купи ми,
купи ми кръпа тумбенка
със дванаесе кенаре,
със тринаесе оклуци;
и придай, либе, жлътица,
кенара да й позлатиш.
Тръгна си Стоян, замина,
минал е гора зелена,
настал е поле Стамболско.
Отдалеч Стоян сагледа,
че си е Вардар дотекал.
Стоян си скаси биволе,
та медни ярми потроши,
със тия жегли сребрани,
та по кервано остана -
се са дружина минале.
Насреща иде циганче,
циганче връло майсторче -
направи ярми от дръво,
направи жегли от дръво.
Стоян си прегна биволе,
та си кервано пристигна.
Се му дружина думаа:
- Стояне, младо кръмарче,
дотук със здраве додохме.
Ко ни през Вардар преведеш,
у Стамбол теслим да сторим -
просто да ти е кириа
от илядо кола беглички!
Стоян накара биволе.
Матен го Вардар понесе -
Стоян се връло уплаши,
че ще го Вардар отнесе.
Вранчо низ ярем продума:
- Стояне, младо кръмарче,
не бой се, море Стояне!
Я слезни доле на процап,
та па се фани, Стояне,
за моите вити рогове!
Па муни Брешко Софианин,
воз Вардар да се воздръжи!
През Вардар ще те пренесем,
сите дружина ще минат.
Стоян си дума продума:
- Вранчо ле, Врачанино ле,
Брешко ле, Софианино,
ако ме тука пренесете -
чулове ще ви зарачам
от чиста свила ерила
и кръпи - бела коприна:
като през Стамбол минете,
уроци да не ловите.
