Author Topic: Турция по пътя към членство в ЕС  (Read 542584 times)

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

Offline onegavon

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 636
Re: Турция по пътя към членство в ЕС
« Reply #1230 on: November 12, 2012, 15:11 »
На мен няма какво да се обяснявяте. Обяснете на Европейската комисия.Както вече писах едно от изискванията за членство е да се забрани  смъртното наказание.Откога станахте ръжен пък вие? Вие зависите от нас за да ви приемат в ЕС.За това се дръжте почитателно.

Offline Suleyman.45

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 357
Re: Турция по пътя към членство в ЕС
« Reply #1231 on: November 14, 2012, 14:45 »
Sled kato samiyat ministur-predsedatel na Turkiye povdiga vuprosa za vrushtaneto na smurtnoto nakazanie,znachi e otmeneno i ne se izpulnyavat smurtni presudi.E nyakoi uchastnitzi v sayta yavno mjsleneto sledva izkazvaneto ili ucastvat v sayta ey taka ot inat.Evropeyskiyat suyuz e hristiyanski klub,koyto predstavlyava edno tzirkadjiysko pudelche pred kamshika na evreite i amerikantzite.B-ya za zla uchast vinagi zastava na stranata na gubeshtite.Turkiye,kato velika strana s prosperirashta ikonomika sama po sebesi e edin dobre funktzionirasht Evroaziatski suyuz s obeshtavashto budrshte.Svetovnoizvestnoto turksko trudolubie vdigna na kraka sledvoenna Germaniya i postavi samata Turkiye kato primer za podrajaniye v svetovnata ikonomika.

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male
Re: Турция по пътя към членство в ЕС
« Reply #1232 on: November 14, 2012, 22:52 »
Сърбия настръхна срещу турските сериали, натрапвали неоосманизъм

http://www.blitz.bg/news/article/134844

Offline Родопчанин

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 332
  • ==
Re: Турция по пътя към членство в ЕС
« Reply #1233 on: November 15, 2012, 00:19 »
Сърбия настръхна срещу турските сериали, натрапвали неоосманизъм

http://www.blitz.bg/news/article/134844

Не само Сърбия , а и половина Турция настръхна срещу този "великолепен век" на насилия и мерзости !!!

Offline Suleyman.45

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 357
Ynt: Турция по пътя към членство в ЕС
« Reply #1234 on: November 15, 2012, 22:14 »
Gleday "Pod prikritie"i "Stuklen dom"i sravnyavay igrata na artistite,operatorskata rabota irejisorskata klasa pri turskite seriali.Nenaprazno tzeliya svyat e ludnal da kupuva tezi shedovri na kinoizkustvoto Chetoh,che po sveta zaradi serialite ima bum v kursuvete po turski ezik-mnogo hora iskali da gi gledat nedublirani.Men me kefyat purvonachalnite kadri na "Muhtesem yuzyil-Velikolepniya vek"gledah go po satelita na kanal Sov i izpitah gordost ot velichieto na Osmanskata imperiya.

Offline onegavon

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 636
Re: Турция по пътя към членство в ЕС
« Reply #1235 on: November 15, 2012, 23:46 »
Ти да не работиш като аниматор в някой турски хотел.Голяма реклама ,голямо подмазване.В подккрепа на твоята теза за популярността на  турските сериалиякутите като разбрали,че всъщност чисти турци започнали масови сюнети ;D.

Offline Suleyman.45

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 357
Re: Турция по пътя към членство в ЕС
« Reply #1236 on: November 16, 2012, 06:41 »
Ogancho,zashto te zabolya surtzeto ot zavist,ako kato tipichen gancho ne beshe purvosignalen nyamashe da si rasist i fashist ot ataka.Za sunetite-80 na 100 ot lubimata ti sasht sa obryzani,lubimite ti evrei100na100 Issus Hristos sushto.Obryazvaneto e zapoved ot Vsevishniyat Suzdatel za da se razlichava ne samo duhovno,a i fizicheski vyarvashtiya ot nevernika.Zabeliji tova e zapoved ot Bibliyata,da se ubivat geyovete i prelubudeytzite s kamuni sushto e zapoved ot Bibliyata.Polzata za B-ya ot Evropeyskiya suyuz samo  svobodnoto provejdane  na gey-paradite,sega razbiram zashto si tolkova shtasliv che B-ya e chlen na Evrop.suyuz.

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
Re: Турция по пътя към членство в ЕС
« Reply #1237 on: November 16, 2012, 13:39 »
"Атака" посрещна "бойно" турския военен министър
Не може да сме братя по оръжие с тези, които ни клаха пет века"; „Турция ни дължи 10 млрд. долара обезщетение
http://lifestyle.ibox.bg/news/id_974271892
-----------------------------------------------------------------
Аз пък се питам колко ли струва цяла БГзаедно с популацията и :D :D :D ;D ???

Offline onegavon

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 636
Re: Турция по пътя към членство в ЕС
« Reply #1238 on: November 16, 2012, 21:21 »
Ogancho,zashto te zabolya surtzeto ot zavist,ako kato tipichen gancho ne beshe purvosignalen nyamashe da si rasist i fashist ot ataka.Za sunetite-80 na 100 ot lubimata ti sasht sa obryzani,lubimite ti evrei100na100 Issus Hristos sushto.Obryazvaneto e zapoved ot Vsevishniyat Suzdatel za da se razlichava ne samo duhovno,a i fizicheski vyarvashtiya ot nevernika.Zabeliji tova e zapoved ot Bibliyata,da se ubivat geyovete i prelubudeytzite s kamuni sushto e zapoved ot Bibliyata.Polzata za B-ya ot Evropeyskiya suyuz samo  svobodnoto provejdane  na gey-paradite,sega razbiram zashto si tolkova shtasliv che B-ya e chlen na Evrop.suyuz.

Аз съм атеист не базаря ни библии ни корани.Ако исакат  си отрежете и ушите за да се отличавате физически.Това , че се пребивате с камъни  само говори колко ви е акъла нищо повече.

Offline Suleyman.45

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 357
Re: Турция по пътя към членство в ЕС
« Reply #1239 on: November 17, 2012, 07:39 »
Hienite na nenormalnika siderov pak zaskimtyaha zakvichaha.Ogancho trepaneto s kamuni na bezashitni momicheta e patent na bulgari-ateisti.Iznasilvaneto na babite im,ubiystvata na nevinni momicheta v Pernik,Slunchev bryag,Sofiya,Varna i kude li ne -e patent na bulgari-ateisti.Klanetata m/u "budeshtiya elit v studenskiya grad"sushto Detza ubivat detza ey taka ot skuka.Sestrite Belneyski,neshtastnite sushto byaha ubiti ot sadisti-ateisti.Taka,che nyama nujda da hodich do ostrov Tabuktu da oplakvash izmisleni problemi,poplachi si ako ne si zagubil tova hubavo choveshko za izgubenoto budeshte na Bulgariya.
.

Offline Rasate

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2173
  • Gender: Male
  • Българите носят произходът си- в своето име.
Re: Турция по пътя към членство в ЕС
« Reply #1240 on: November 18, 2012, 11:53 »
Сирийската криза и провалът на турските стремежи за регионално лидерство



Последните събития на турско-сирийската граница свидетелстват, че правителството на Ердоган все повече изпада в състояние на цайтнот и затова се опитва да ускори силовото разрешаване на сирийската криза. Опитите на Анкара да провокира военната намеса на НАТО в Сирия и така да капитализира участието си в Северноатлантическия пакт илюстрира факта, че Турция и регионалните и съюзници, опитващи се да водят собствена игра в Близкия Изток, се оказват безпомощни да го направят и сега шантажират Запада с въдзможността за евентуален провал на цялата кампания по свалянето на Башар Асад.

Претендиращата за регионално лидерство и за ролята на ключов геополитически играч Анкара, на практика, се превърна в непосредствен участник в сирийската криза. Намесата и във вътрешносирийския конфликт бе първата стъпка към реализацията на прословутия "неоосманистки проект" на правителството на Ердоган, което обяснява и маниакалното упорство на турското ръководство за свалянето на режима в Дамаск. За целта се използват всички възможни (включително и твърде съмнителни, от гледна точка на международното право) методи. На практика, дълго преди инцидента в Акчакале (когато, в началото на октомври, няколко турски граждани загинаха в резултат на артилерийски обстрел от сирийска територия) и предоставянето на правителството на мандат да осъществява трансгранични военни операции, Турция вече водеше необявена война срещу режима на Асад, доставяйки оръжие на сирийската опозиция (което все по-често се използва и против мирното население, пример за което станаха терористичните нападения в Алепо и Дамаск) и предоставяйки и своята територия като опорна база.

Инцидентът с падналите на турска територия снряди, които, както се оказа, са американско производство (според турския вестник Yurt) и не се използват от сирийската армия, моментално беше използван от Анкара за да започне редовно да обстрелва територията на Сирия, т.е. оказа се отличен повод за увеличаване помощта за сирийската опозиция, която, въпреки финансовата, логистична и военна подкрепа от Турция, Катар и Саудитска Арабия не може да се похвали с наличието на нито един що годе значителен плацдарм в Сирия. Неуспешният щурм на Алепо от бунтовниците, които се надяваха да превърнат града в "сирийския Бенгази", принуди Анкара да промени тактиката си. Турското правителство обвини Дамаск, че е нарушил суверенитета на страната и предприе "ответни мерки", които възнамерява да използва, докато не постигне целта си - ангажирането на НАТО в сирийския конфликт.

Тоест, Турция продължава да играе пред света ролята на жертва, нуждаеща се от защитата на своите съюзници. Според Ердоган, евентуална ограничена операция на части на НАТО би позволила създаването на буферни зони на сирийска територия и би разчистила пътя към Дамаск за бунтовниците. Освен това ангажирането на пакта в конфликта би помогнало на Анкара да си осигури подходящо международно прикритие за осъществяването на наказателни операции срещу кюрдите на сирийска територия, като по този начин поне малко компенсира провала на политиката на Ердоган по кюрдския въпрос.

Показателно е обаче, че политиката на турския премиер по отношение на сирийския конфликт става все по-малко популярна в самата Турция. Против нея се обявяват 2/3 от населението, сред което се ширят антивоенните настроения. В същото време, политици от опозиционната Народнорепубликанска партия (НРП) твърдят, че случващото се напоследък на турско-сирийската граница е резултат от провокациите на бойците от "Свободната сирийска армия", с прякото съучастие на турските власти. Впрочем, местните политически наблюдатели не изключват варианта прокюрдската Партия на мира и демокрацията (ПМД) да напусне Парламента, провокирайки парламентарна криза и предсрочни избори в Турция.

Външните и вътрешните препятствия пред турската военна намеса в Сирия

През последните десетина години политиката на Турция по отношение на Близкия Изток

претърпя впечатляваща трансформация. От курс на неучастие в регионалните конфликти, Анкара се преориентира към политика на пряко ангажиране с тях, при това претендирайки за ролята на водещ играч. Както е известно, през март 2003 турският парламент отказа да санкционира преминаването на американски части през територията на страната при операцията им срещу Ирак. Десет години по-късно приоритетите и съобразеният с тях модел на външната политика на Анкара значително се промениха и днес Турция активно участва в опитите за свалянето на Башар Асад. В същото време има някои външни и вътрешни фактори, които все още удържат турското правителство от пряка военна намеса в Сирия.

Сред външните следва да посочим фактът, че както САЩ, така и водещите им съюзници от НАТО негласно са се обединили около позицията, че поне на този етап на Анкара не бива да се дава "карт бланш" за нахлуване в Сирия. Причината е, че всички те биха искали Турция да продължи да бъде контролиран от тях инструмент в опитите за разрешаване на сложните процеси, развиващи се в Близкия Изток. Евентуална турска военна намеса в Сирия би поставила този контрол под въпрос и би могла да създаде у сегашното турско ръководство погрешната представа, че вече не зависи от никого и може да прави каквото си иска в региона.

Тоест, за Запада е изключително важно да запази контрола си върху действията на Турция в Близкия Изток. Както посочи в тази връзка говорителят на Съвета за национална сигурност на САЩ Томи Витор, "ние много държим да продължим тесните консултации с Турция за по-нататъшните действия във връзка със сирийската криза". Освен това НАТО се опасява, че пактът може косвено да бъде обвинен, че е подкрепил непропорционално по мащаба си ответни действия на Анкара, в случай, че турците решат да отговорят на падането на няколкото снаряда на тяхна територия с военна интервенция. Ако Алиансът беше решил да даде на Турция карт-бланш, дори и само за локални операции на сирийска територия, освен че подобни действия нямаше да имат кой знае какъв ефект, те биха поставили НАТО в твърде неудобно положение, превръщайки го в обект на множество различни обвинения.

Сред външните фактори, които засега удържат Турция от пряка военна намеса в Сирия, следва да посочим и опасенията на Анкара от възможната реакция на Русия и Иран.

Що се отнася до вътрешните фактори, попречили на Турция да предприеме военна интервенция в съседната арабска държава, повечето от тях, в една или друга степен, са свързани с продължаващата конституционна реформа и наближаващите президентски избори, насрочени за 2014. В тази ситуация, евентуалната турска военна намеса в Сирия щеше да бъде обвързана от опозицията с имената на премиера Ердоган и външния министър Ахмед Давутоглу, т.е. всеки евентуален военен неуспех би могъл да има непредсказуеми последици за двамата основни "архитекти" на днешната външна политика на Анкара.

Както е известно, основната цел на конституционната реформа в Турция е превръщането и от парламентарна в президентска република, като премиерът Ердоган се готви да бъде новият президент на страната. По принцип, държавите с парламентарно управление по-трудно вземат решение за участието си във военни конфликти, да не говорим, че рискът от радикални вътрешнополитически промени, в случай че военните действия не се развият достатъчно успешно, е много по-голям. И въпреки че управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) разполага с необходимото мнозинство в Парламента за да прокарва решенията си, основните опозиционни сили са настроени изключително враждебно именно към Ердоган и Давутоглу. Така, макар на пръв поглед да изглеждаше, че Партията на националистическото действие (ПНД) би подкрепила евентуално решение на ПСР за пряка военна намеса в Сирия, тази партия също подложи на остра критика външната политика на правителството. Един от лидерите и Октай Вурал заяви, че тази политика се е провалила и, че Турция преживява критичен период, но вместо да се борят със съществуващите заплахи, управляващите само създават нови.

Тоест, Ердоган все още не е в състояние да поеме цялата политическа отговорност за евентуална турска военна намеса в сирийската криза, в периода на инициираната от самия него конституционна реформа и в навечерието на президентските избори през 2014. Това се обяснява и с резултатите от последните социологически анкети в Турция, според които дори повечето привърженици на управляващата ПСР предпочитат за партиен кандидат на изборите да бъде издигнат не Ердоган, а сегашният президент Абдула Гюл. Да не говорим, че при преки избори за президент Гюл би получил и гласовете на привържениците на двете основни опозиционни сили - НРП и ПНД, които се смятат за традиционно близки до армията.

Провалите на Ердоган

От друга страна, максимализмът, демонстриран от Турция по сирийския въпрос, изправи страната пред сериозни проблеми във външнополитическата сфера. Днес вече е очевидно, че големите западни държави, както и Саудитска Арабия, съумяха да изиграят Ердоган, използвайки го като инструмент за реализацията на собствените си интереси в Близкия Изток и, в частност, в Сирия. Преодолявайки негативното наследство на президента Буш-младши в американско-турските отношения и подкрепяйки на думи претенциите на Анкара като «посредник» в диалога между Запада и ислямския свят в Близкия Изток, същият този Запад превърна сегашното турско ръководство в своеобразно «острие» на антисирийската коалиция, както посочи още през пролетта на 2012 анализаторът от вашингтонския Институт за близкоизточна политика Сонер Чагаптай, според който: „Анкара вече не се противопоставя на Вашингтон по цял ред въпроси, а максимално се възползва от членството си в НАТО и тясно си сътрудничи със САЩ за разрешаването на близкоизточните проблеми и, в частност, тези касаещи Иран и Сирия”. Тоест, вместо да се превърне в „посредник” и „пълномощен представител” на Запада в региона (към което се стремеше Ердоган), Турция на практика се върна към предишния си статут на „младши американски партньор”, на когото Вашингтон е предоставил почетното право да „вади кестените от близкоизточния огън”.

Истината е, че Турция беше много сериозно „стимулирана” отвън да се ангажира по-сериозно със сирийската криза, включително с обещания за дипломатическа подкрепа от САЩ и арабските петролни монархии. Поддавайки се на тези уверения, турското правителство разреши създаването на команден център в Истанбул, координиращ оръжейните доставки за сирийските бунтовници и консултиращ командирите на военните групировки, действащи на територията на Сирия. След това пък беше организиран трафик на оръжие от Саудитска Арабия и Катар към турски военни складове, откъдето то се изпраща за Сирия, както и т.нар. „турски коридор” за „моджехидините” от Либия, Тунис, Алжир и Кувейт. Анкара разреши на бивши (а може би и действащи) турски военни да се включат като доброволци във военните действия срещу режима на Асад, а камиони с турско оръжие започнаха редовно да пресичат сирийската граница. Впрочем, както Ердоган, така и Давутоглу очевидно бяха повече от склонни да се вслушат в тези внушения отвън, тъй като бяха сигурни, че в Сирия ще бъде реализиран успешно „арабският сценарий”. Това обаче не се случи и режимът на Асад (напук на мнението на мнозина анализатори) се оказа доста по-устойчив, отколкото тези на Кадафи, Мубарак или Бин Али. Така, Турция се оказа самотна на върха на атаката срещу Дамаск, като тази самота постепенно се трансформира в дипломатическа изолация на страната по сирийския въпрос.

На всичкото отгоре, турската политика доведе до изостряне на отношенията с Москва, които до този момент се намираха „в най-блестящия си период за последните петстотин години” (по думите на директора на Центъра за близкоизточни стратегически изследвания Хасан Канболат), обрече на провал опитите за установяването на „специални” отношения с Техеран и изключително изостри кюрдския въпрос (особено след трагичните събития в кюрдския квартал на Алепо Ашрафие). На този фон, както и предвид изострящите се вътрешнополитически противоречия, отстраняването на управляващата ПСР от властта вече не изглежда чак толкова невъзможно.

На, ако най-авторитетните турски анализатори вече открито посочват, че Турция трябва колкото се може по-скоро да се дистанцира от антисирийската коалиция, преди да е претърпяла по-сериозни загуби от участието си в нея, Ердоган и Давутоглу решиха вместо това да потърсят нови възможности за дестабилизацията на Сирия, включително с помощта на групировки, близки до Ал Кайда. Така, според информация, появила се в някои медии, турски дипломати вече са започнали преговори с тези кръгове. Вероятно, тесните контакти между днешното турско ръководство и „Мюсюлманските братя”, както и финансовата близост с монархиите от Персийски залив дават основание на Анкара да вярва, че ще може да се споразумее и с радикалните ислямисти-салафити.

Въпреки че плановете за бързото сваляне на Асад не можаха да се реализират и в резултат от това позициите на Ердоган и Давутоглу доста се разклатиха и напук на здравия смисъл, управляващите в Анкара „умерени ислямисти”, както изглежда, са решили да се ориентират към осъществяването на т.нар. „салвадорски сценарий” (както се изрази бившият шеф на турската Военна академия адмирал Тюркер Ертюрк), т.е. към създаването на сирийска територия на „зони на нестабилност” и терористична активност, което (макар и не веднага) ще позволи най-сетне да бъде пречупена съпротивата на режима в Дамаск. Като най-вероятни изпълнители на въпросния сценарий се очертават именно активистите на многобройните филиали на Ал Кайда в региона, парите ще бъдат осигурени от Саудитска Арабия и Катар, а пък Анкара си е избрала почетната роля на координатор и „технически ръководител” на операцията.

Политическата наивност на тези планове е очевидна. Подобен сценарий вече беше реализиран в Пакистан с плачевни резултати. Опитвайки се да го повтори, Турция рискува да си навлече огромни проблеми. Защото няма как активността на радикалните ислямисти да бъда ограничена само на територията на Сирия и в определен момент те ще се опитат да разширят активността си и в съседните държави. Въпросът е само кога и в каква посока ще се реализира експанзията им?

Разбира се, управляващите в Анкара съвсем не са наивници или безотговорни политици. Те също са наясно с кого си имат работа и, естествено, ще се опитат да гарантират сигурността на страната си от активността на Ал Кайда и филиалите и. Друг въпрос е, дали ще съумеят да го постигнат, или пък ще се сбъднат мрачните прогнози на известният турски анализатор Гюнгюр Менди, публикувани наскоро във вестник „Ватан”. По-важното е, че един от резултатите от преговорите между турските представители и салафитите може да стане активизацията на последните в редица региона по периферията на Турция, включително Централна Азия, Южен Кавказ и Балканите. Истината е, че Анкара не може да предложи кой знае какво на радикалните ислямисти. Те се снабдяват с пари и оръжие от монархиите от Залива, а сегашният хаос в Северна Африка и Близкия Изток им гарантира достатъчно „пушечно месо”. Единственото, което ги интересува в случая, са каналите за проникване в онези райони по периферията на Турция, където живеят компактни групи мюсюлмани и където Анкара разполага с много сериозни позиции. Балканите и, в частност, България също са сред тях.

Заключение

Очевидно е, че гражданската война в Сирия все по-малко се вписва в рамките на "арабската пролет" и приема съвършено нежелан за Запада обрат. Така, според "Ню Йорк Таймс", който цитира доклади на американските специални служби, оръжието, което се купува от Саудитска Арабия и Катар се оказва в ръцете най-вече на екстремистите, а не на умерените опозиционни формации в Сирия. Както признава говорителят на Държавния департамент Виктория Нъланд, "все повече американци смятат, че операцията по прехвърлянето на оръжие за сирийската опозиция се развива в грешна посока". Същите притеснения бяха изразени и от ООН. Така, според шефа на Комисията за разследване на нарушенията на човешките права в Сирия Паулу Пинейру, "присъствието на чуждестранни бойци, радикални ислямисти и джихадисти може да доведе до радикализацията на конфликта", тъй като те "не се сражават за изграждането на демократична държава в Сирия, а за реализацията на собствените си интереси".

В тези условия едва ли е в интерес на САЩ и ЕС да продължат да прикриват вътрешно и външнополитическите грешки, допуснати от "умерено ислямисткото" правителство на Ердоган и да подкрепят (пък дори и само на думи) необоснованите амбиции на турските, саудитските и катарските лидери, борещи се за сфери на влияние и готови да жертват в тази битка междуетническия и междуконфесионален баланс в региона. Както посочват редица експерти, при насилствено сваляне на Асад, новото правителство в Дамаск няма да се формира от либералните емигранти, а от радикалната вътрешносирийска опозиция, притежаваща значителен военен потенциал, т.е. от ислямистите, чиито фракции са под влиянието на Анкара, Риад, Доха и Ал Кайда, а не на Вашингтон или Брюксел. Както посочва в тази връзка британският "Гардиън", "войната в Сирия се води с чужди ръце и тя не засяга толкова бъдещето на сирийците, колкото регионалната доминация"

В интерес на ЕС, включително и на България, като негов член, е да избягва ангажирането си във въоръжения конфликт в Сирия, включително по линия на НАТО, и да се стреми към политическото му урегулиране, изисквайки от страните в него да седнат на масата за преговори.

Следва също да се работи за прекратяване на оръжейните доставки не само за режима в Дамаск, а и за опозицията, т.е. за ограничаване милитаризацията на конфликта и тъкмо в тази посока беше изказването на Върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност на ЕС Катрин Аштън, която призова всички членове на международната общност да не доставят оръжие в Сирия. В тази връзка е важно да се обърне специално внимание на каналите, по които в зоната на конфликта се доставя оръжие от държави-членки на ЕС, например белгийски автомати, продадени преди това на Саудитска Арабия и Катар, или на швейцарски гранати, продадени на ОАЕ.

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
Re: Турция по пътя към членство в ЕС
« Reply #1241 on: November 19, 2012, 13:59 »
Дните на Башар Асад са броени. Не е възможно правителство което избива народа си с авиобомбардировки и оръдия да остане на власт за дълго. Позицията на Турция е много категорична и правилна , защото е хуманна. Стотица градове и села са разрушени напълно от бомбардировките а загиналите цивилни надхвърлят цифрата 30 000. Някои държави още се услушват да заемат правилна позиция, но това си е техен проблем. Колкото и да не му се иска на Расате, режима на Асад рано или късно е обречен на провал, защото е диктаторски; не го ли разбирате? Защо си кривите душите и ставате спричастници на това кърваво избиване. Асад не иска демократични избори защото е ще изгуби престола си и ще му се търси сметка както на него така и на кликата му. Сирийският народ добре разбира кой му помага и кой не в тази справедлива борба, а тези които сега се услушват след освобождението сигурно ще са най-големите подлизурковци на новия режим.   
------------------------------------------------------------
Франция призна коалицията анти-Асад за легитимен представител на сирийския народ
Днес обявявам, че Франция признава Сирийската национална коалиция за единствен легитимен представител на сирийския народ и като бъдещо правителство на демократична Сирия
, което ще сложи край на режима на Башар Асад, съобщи Оланд на пресконференция в Париж, предавана по телевизията
http://www.mediapool.bg/франция-призна-коалицията-анти-асад-за-легитимен-представител-на-сирийския-народ-news199535.html

Offline Rasate

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2173
  • Gender: Male
  • Българите носят произходът си- в своето име.
Re: Турция по пътя към членство в ЕС
« Reply #1242 on: November 20, 2012, 21:39 »
Глупости-западът разиграва политически театър.
Първо под турска диктовка сирийските "бунтовници" обстрелват турска територия с американски снаряди(Тъй като не разполагат с други-сирийската армия борави основно с руски),за да легитимират образуването на свободна зона в пограничните райони.

Второ на сметката на сирийската свободна армия лежат повече цивилни животи отколкото на тази на режима-знаем какво се случи с алауити в Хула.(като за всички свой погроми винят режима на Асад- единственият защитник на християните и др. мюсюлмански общности.)

Трето западът остро критикува Асад,но си затваря очите при погромите на Израел в ивицата Газа,в Бахрейн,в Либия,Ирак и Афганистан.Това ние наричаме двоен стандарт.

В Бахрейн ситуацията е по зле отколкото в Сирия-управляват сунити за сметка на основно шиитското население:
http://ruslantrad.com/2011/03/15/namesa-ili-demonstratsiya-na-sila/
http://www.livenews.bg/Bahreyn--valneniyata-prodaljavat--novi-ubiti-5362

Продължават вълненията и в Бахрейн. Пред CNN проговори една от жертвите на правителствените репресии - мъж, измъчван в продължение на шест месеца в ареста, заради принадлежност към опозицията.

“Мъченията бяха ужасни. Уредите им са като в Средновековието. Най-страшен е електрошокът. Използват уред, подобен на машинка за бръснене. Там я видях за първи път. С много висок волтаж. Токът буквално се чува и е страшно. Като я доближат до тялото ти, направо подскачаш от болка” разказва Джафар Алхасаби.

http://btvnews.bg/845387723-Naprejenieto_v_Siriya_Bahreyn_i_Yemen_eskalira.html
http://africa.actualno.com/news_339355.html

Не вярвам на западната преса!!!

Поздрави

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
Re: Турция по пътя към членство в ЕС
« Reply #1243 on: November 21, 2012, 10:39 »
Kakvo doprinese Evropa za bwlgarite???? Koyto znae da otgovori

България изнася социалните си проблеми в чужбина

"Около 3000 българи живеят в квартал Некарщат в Манхайм. Немски не говорят, не знаят и почти нищо за страната, в която са пристигнали.

.........Много от тях изкарват по този начин прехраната на цели семейства. Евтин секс, прехрана, жилища, фирмени удостоверения - всичко се организира на място.

На официалния пазар за наемане на жилища, българите нямат никакви шансове. От това се възползват безскрупулни наемодатели. Те дават стаи под наем за 300 до 700 евро месечно, без да сключват договор. Преди три години социалната работничка помагала на пет български семейства, сега броят им е вече 140.
 Един баща разказва, че запушвал с памук ушите на детето си вечер, за да не влизат хлебарките там докато спи. Но българските мигранти се примиряват с всичко - заради децата си, за да имат те бъдеще, се казва още в репортажа на Дойчландфунк.

Komentar: 08:35 | 19.11.2012 
Сигнализирай за нередностГермания е на далавера от гръцката икономическа криза 60 милиарда евро!!!???
Съвременните войни са безкръвни–разрушени икономики, психясали народи, огромни печалби за по–силните комбинатори.
Да видим до кога ще продължава така!?

http://www.mediapool.bg/българия-изнася-социалните-си-проблеми-в-чужбина-news199672.html


Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
Re: Турция по пътя към членство в ЕС
« Reply #1244 on: November 21, 2012, 12:55 »
"Тюрксел" поиска да купи "Глобул"-България
Най-големият турски мобилен оператор "Тюрксел" съобщи, че е предложил необвързваща предварителна оферта за покупката на втория по големина български телекомуникационен оператор "Глобул", собственост на "Космооте Бългерия Мобайл".
В изявление до Истанбулската фондова борса турската компания заявява, че е направила офертата, защото разглежда възможностите за инвестиране в региона.
В края на юни гръцкият телеком ОТЕ обяви, че ще продаде своя български клон "Глобул". С приходите от телекома гърците се надяват да изплатят задълженията по емитираните облигации, чиито падеж е през следващите две години.
"Тюрксел" е водещ на пазара на мобилни телекомуникации в нашата южна съседка, където през 2011 г. има 34,1 милиона абонати /54% пазарен дял/. 51% от компанията се държат от "Тюрксел Холдинг", 0,05% от "Чукурова Холдинг" и 13,07% са собственост на финландския телекомуникационен гигант "Сонера". "Тюрксел" заедно с шведско-финландската "ТелиаСонера" работи в Азербайджан, Грузия, Казахстан и Молдова. "Тюрксел" е първата турска компания, която се листва на Нюйоркската фондова борса от 2000 г.
http://www.segabg.com/article.php?id=624690