Интелектуалци още търсят истинския Ататюрк
Докато водел на паша стадото си в село Юкаръ Гюндеш през 1997 г., един самотен овчар извършил "изключително безчинство и предателство", според турски депутат.
Този депутат, както и хиляди други турци, са се намирали по средата на нищото, за да станат свидетели на чудо: как силуетът на Мустафа Кемал Ататюрк, както те вярват, се спуснал от хълма, създавайки магическа сцена, която безразсъдният овчар и неговите невежи овце по невнимание развалили.
Тази история се споменава в самото начало на нова, прецизна и въздействаща книга на Шюкрю Ханиоглу, преподавател по история в университета Принстън.
За обикновения турчин е източник на мъдрост
Озаглавена "Ататюрк: Една интелектуална биография", книгата, по думите на автора, се опитва да открие "истинския Ататюрк" чрез много "демитологизиране, търсене на историческа правдоподобност и контекстуализиране".
Това, бихме казали, прави книгата потенциално средство за отваряне на очите на средностатистическия турчин, който е "научен" да вярва, че всичко, което е добро в Турция, е създадено от Ататюрк, но самият Ататюрк, във фигуративен смисъл, е "несъздаден".
С други думи обикновеният турчин гледа на Ататюрк като на източник на мъдрост, но никога не се запитва за произхода на тази мъдрост. В книгата Ханиоглу показва една по-реалистична картина като демонстрира, че идеологията на Ататюрк е продукт на неговото време и особено на "поколението на материализма".
Вдъхновени от германската доктрина за механическия материализъм, много от младотурците, политическия елит, доминиращ в Османската империя в последните й години, са били уверени, че религията не е нищо друго освен глупаво суеверие и че мястото й трябва да бъде заето от науката.
(Един представител на младотурците - Бешир Фуад, дори се самоубива през 1887 г., "само за да докаже, че животът е експериментален “научен феномен".)
Мразел исляма
Това антирелигиозно течение сред младотурците обаче щеше да се наложи едва когато един от последователите им, Мустафа Кемал, стане новият ръководител на Турция през 1923 г.
Антипатията на Ататюрк към всички религии, но особено към исляма, личи съвсем ясно от неговите лични записки и дори в няколко от трудовете му. В урок от учебник за средните училища, изготвен под неговия надзор, ислямът е определен за "арабска религия", която "е разхлабила националната спойка на турската нация".
Знаем, че този секуларистки мироглед е приветстван от мнозина, особено на Запад, като огромен скок към Просветлението. Но предупреждението на покойния Ричард Нойхаус, че изкореняването на религията от обществото скоро след това ще се изрази в "ерзац религия", която да запълни вакуума, си струва да се вземе предвид тук, тъй като именно това стана при революцията на Ататюрк.
В книгата си Ханиоглу също излага неговата ерзац религия, като посочва, че Ататюрк умишлено е създал различни култове: "култ на турците към разума", "култ на институциите към Републиката", "култ към личността, витаещ около Мустафа Кемал", и "още един култ около неговата собствена Народнорепубликанска партия".
Семе на всички древни цивилизации
Дори расизмът излезе на сцената. Официален учебник по история, изготвен под надзора на Ататюрк, препоръчва "отказване от суеверията", базирани на "ервейски митове", и фокусиране върху "дълбоките расови корени" на турците.
Така Ататюрк насърчи възникването на чудати теории, определящи турците като семето на всички древни цивилизации и най-доброто от "брахицефалната алпийска раса" (терминът се отнася до определен тип череп).
Не е чудно, че по указанията на Ататюрк са били извършени много проучвания за "расата", в които черепите на турците, живи или мъртви, били измервани.
Кемалистките изследователи били изключително удовлетворени, когато през 1935 г. отворили гробницата на Мимар Синан, великия османски архитект от арменско-гръцки произход, за да измерят черепа му, и открили, че той е турчин "не само културно, но и расово".
Книгата на Ханиоглу, издадена от печатницата на университета Принстън, разкрива много подобни слабо известни факти за идеите на човека, който основа първата турска република. И тя дава много основания да помислим върху това, че може би имаме нужда от втора такава.
По в. "Хюриет дейли нюз"/bta