“Тънка” турска линия минава през Балканите!
Thursday, 18 March 2010 13:34
Всекидневието - Коментар от днес
Статия във вестник "ТРУД"
За 45-и път на книжния пазар в Турция се появи ново-старо издание на сегашния външен министър проф. Ахмет Давутоглу. Той пристига утре у нас. Така на място може да приложи принципите, залегналив “Стратегическата дълбочина” (така се казва и книгата, издадена за първи път през 2001 г. от издателство “Кюре”). В нея той развива схващанията си за международното положение на Турция днес и в бъдеще, заради което вероятно бе избран за дипломат №1.
Неотдавна проф. Давутоглу бе сравнен от влиятелното сп. “Форин полиси” с бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър заради начина, по който променя външната политика на Турция.
“Днес има нужда от рамки на стратегически анализ, който да предоставя алтернативни гледни точки за възприемане бъдещето на страната”, пише Давутоглу. Когато говори за връзката между стратегическите концепции и културната идентичност на различните държавни субекти в исторически план, той намира известна приемственост между старите германски стратегически концепции, за които говори Хегел, и тези от времето на Третия райх на Хитлер. Както и между концепциите на православния руски царизъм и тези на атеистичния СССР.
Ревизия на Ататюрк
Във връзка г-н Давутоглу пледира: “Едни от най-важните въпроси, пред които е необходимо да се изправи Турция и да бъдат дискутирани у нас, е приемствеността в главните елементи и вариации на османо-турското схващане за стратегия.” Става ясно, че Турция е на път да ревизира един от основните принципи на кемализма - за неизменността на националните граници, имащ отношение към външната политика. И да тръгне по водещия назад във времето път на неоосманизма. Благодарение на т.нар. 6 лъча на кемализма (републиканство, национализъм, секуларът, държавничество, реформаторство и народничество- б.р.) Република Турция бе спечелила кредит на доверие в Европа и се ползваше от него над 80 г. За разлика от “болния човек” - Османската империя.
Този кредит се сриваше, когато Турция нарушаваше принципа - в различните етапи от своята история. Възстановяваше се донякъде, когато влизаше отново в руслото на кемализма.
Г-н Давутоглу отбелязва, че между военните, политическите и икономическите стратегии има връзка и дори хармония. Най-ярък пример за това са Германия и Япония. Той открива сходство между прилаганите от тях “експанзионистични стратегии” по време на Втората световна война и подхода на страните в икономически план след нея.
Танкът и марката
“Във всички райони”, твърди Давутоглу, “в които през Втората световна война бяха навлезли немските танкове, днес има германско икономическо влияние. А във всяка точка, до която бе стигнала японската военна флота, днес господства японският икономически модел”.
Внушението изскача изведнъж - районите, където са били емблемите на османското влияние - ятаганът и полумесецът, пак “чакат” турско влияние.
Исторически културизъм
Но не може да се прави сравнение между Турция, от една страна, и политиките на Германия и Япония, които след Втората световна война не заплашват никого. Факторите, определящи тяхната сила и тежест, са от друго естество. Не се нуждаят от политически културизъм, за да се разкрасят. Тяхното вътрешно здраве съответства на външното им възприятие.
Същевременно не всички фактори, касаещи Турция и споменавани от проф. Давутоглу, се възприемат положително от партньорите, към които е насочена нейната политика в цялостната “стратегическа дълбочина”.
Историческият и културният фактор - по начина, използван сега от Анкара - едва ли се възприемат положително навсякъде. Географското положение също, макар че то е най-стабилният фактор.
Спорно е остойностяването и силата на фактора население, да не говорим за другите фактори, свързани с капацитета.
Не е тайна, че Турция разработва своя алтернатива на колебаещия се да я прегърне ЕС.
Тя се насочва към Евразия, с център обаче Анкара. Това е своего рода “сайдстеп”, без да се отказва от приоритетната си цел - да влезе именно в ЕС. Дори и в НАТО тя желае да има по-голяма роля (това се заявява и в книгата), но в Източна Европа вместо в Близкия изток.
Проблемите, свързани с населението, са най-сложни. В близките 30-40 г. населението може да се удвои - да достигне 140 милиона. Има данни (в книгата не се посочват), че именно в този срок кюрдите ще станат мнозинство. Освен допълнителна сила и мощ за ЕС това население ще създаде много проблеми - вътрешни за самата Турция и за Съюза. И “Стратегическата дълбочина” може да се окаже плитка.
Къде е България?
В книгата си проф. Давутоглу отдава първостепенна роля и значение на Балканите за външната политика на Турция в дългосрочен план. На всеки субект и дори местен район е определено точното място.
Това се отнася впрочем и за другите близки пространства. “Дълбочината” за тях е разработена в подробности. Конкретно: “Не трябва да се забравя, че съдбата на Османската империя бе предначертана на Балканите. Турция не може да бъде влиятелна нито в постигането на регионалните баланси, нито в общите международни отношения, ако не е в състояние да изгради зони на влияние на Балканите.
Например “Босна и Херцеговина е простиращ се навътре в Централна Европаполитически, икономически и културен преден пост на Турция”...
“Както наблегнах по-горе - пише Давутоглу, - Албания и Азербайджан са за Турция в подобна роля в районите на Балканите и Кавказ.” “Тези две страни имат обединяваща роля в сухоземната и морската политика на Турция в районите, прилежащи към Източното Средиземноморие, Адриатическо и Каспийско море.” За Кипър е казано, че той има значение за сигурността и на Турция и целия район, каквото значение има Куба за САЩ.
“Бошняците и албанците, от гледна точка на геокултурното и геополитическо бъдеще, са ключът на Балканите.”
По-нататък подробностите стават все по-големи. “Поясът, започващ от северозапад по линията Бихач-Средна Босна-Източна Босна-Санджак-Косово-Албания-Македония-Кърджали-Западна Тракия и достигащ Източна Тракия, от гледна точка на Турция има характер на жизнена артерия за геополитиката и геокултурата на Балканите.”
Макиавели може да свали шапка на ученика си!
Турският мерак стига до откровение в раздел втори, т. 5 под заглавие “Обходни политики в района”. Описани са стратегическите механизми на регионалната политика в тази област. Турция трябва да се нагърби с непреходни роли в рамките на срещите на високо равнище и европейската платформа за Югоизточна Европа, предлага се да бъде изградено малко ЮНЕСКО, което да се грижи за османското наследство в Босна.... Такава целесъбразност, смята г-н Давутоглу, имало в Косово и Западна Тракия (стр. 320).
Чувствайки, че отива твърде далеч, професорът предлага да се спазва вътрешнорегионално равновесие (както той си го разбира). За тази цел трябвало да се положат грижи за предотвратяване на евентуален българо-гръцки съюз.
“Един вероятен сръбско-гръцко-български съюз може да доведе до увеличаване на натиска върху жизненоважния за района пояс, да отвори пътя за разпадането на Македония и пълното разкъсване на връзките между Албания и Босна, от една страна, и Турция, от друга.”
В този евентуален сценарий внимание трябвало да се обърне на предотвратяване на намесата и на Италия.
Изобщо, забелязва се диверсифициран подход, към който Турция да се придържа - към силните като към съперници, към слабите съседи - реваншистки, към по-далечните (непреки) слаби съседи - откровителствено.
За България има една друга специфика.
“За тази цел - препоръчва проф. Давутоглу - отношенията с България да се развиват на двустранна основа и многопосочно; дори ако е възможно да се осигури изграждането на двустранна комисия, която да наблюдава свързаните с Балканите проблеми с цел да се държи под непрекъснат контрол пулсът на България.?!”
Ясно е, че в главите на турските политици има зона, пълна с екстремни блянове и османски духове (караконджули), които говорят от тяхно име
Формула. Стратегията умножава силата
В книгата си г-н Давутоглу лансира формула за определяне тежестта (силата) и влиянието на една държава на международното поле. Тя се определя от сбора на четири относително постоянни фактора: история, география, население, култура, плюс икономическия, технологичния и военния капацитет. Общата сума - т.е. сила на държавата, може да се мултиплицира или намалява многократно, като се умножи по индексите, измерващи прилаганите стратегии, политическото планиране и стабилността на политическата система.
Тази формула е в основата на пофакторния анализ. Давутоглу подробно разглежда всички фактори, касаещи Турция, в книгата си, което е може би нейният научен принос. Но в тях са скрити както достойнствата, така и слабостите й.
Той отбелязва, че една стратегия трябва да създава доверие, но някак си процесът е еднопосочен - доверието го печели “по-високият”.
Eню ДИМИТРОВ
