Абсурдно е да се говори за приемането на Турция в ЕС след годишния доклада на правозащитната организация A.I. публикуван в Лондон на 29.05.2009 г.
Разделът за Турция е изключително критичен и се посочва, че в резултат на политическата нестабилност и силовото конфронтиране липсва напредък в спазването на човешките права и свободи. Като нетърпими и недопустими са изброени в обем от 4 стр. такива нарушения като изтезания, ограничаване правото на събрания и пресконференции, предприемане на прокурорски разследвания срещу авторите на опозиционни мнения, прекомерна употреба на сила срещу масови протестни акции, произволно задържане от полицията и унизително отношение към арестуваните, използването на т.н. "закон за борба с тероризма" за преследване на свободата на словото, зачестилите случаи на женско насилие и на дискриминация на жените и продължаващото "отхвърляне" от обществото на "различната и нетрадиционна" сексуалност. Като отделни точки в раздела за Турция са посочени предприетите през последната година репресивни мерки срещу Партията на справедли востта и развитието ( управляващата ислямистка партия ) и прокюрдската Партия на демократично то общество и опитите за тяхната забрана, както и кампанията за разрешаване и последвалата нова забрана за носене на ислямски забрадки във ВУЗ и в официалните учреждения. Според A.I. за конодателната и политическата неразбории по този въпрос нанасяли вреди на свободата на религията и на свободата на съвестта. Отбелязва се само като факт делото "Ергенекон" и се дават общи статистически данни за основните дати в хода на разследването и за броя на арестуваните. Специално място в раздела е отделено на събитията в кюрдските райони на страната и се акцентира на влошаващата се обстановка и на ескалацията на въоръжените конфликти, които станали "ежеднев на действителност" и причина за засилване на натиска на властите върху местното население, което давало все повече невинни жертви. Конкретно са цитирани имената на журналисти и други интелектуалци, подложени на преследване, вкл. и на убийства и заплахи за убийства, по силата на скандалния чл. 301 на турския НПК. Нарушенията на свободата и правото на събирания и на протести са подкрепени с примери от последните чествания на кюрдския празник "Невруз" на 21 март и отбелязването на празника на труда 1 май. Посочени са и редица случаи, когато държавни служители и особено служители на силовите ведомства превишават правата си и действат незаконно срещу политическите противници на властта, но остават недосегаеми и под закрилата на управляващите.