ТУРЦИЯ- РАЗЛИЧНАТА, ДАЛЕЧНАТА, БЛИЗКАТА, МРАЗЕНАТА, КЛИШИРАНАТА, РАЗНОЛИКАТА.
-----------------------------------------------
Ето така започна моето запознанство с тази странна и особена за нас страна. Предрасъдъците ми се пропукваха на всяка крачка. Беше болезнено. Да, беше ужасно болезнено. Аз съм относително интелигентен, прилично образован и достатъчно толерантен човек. Не мога да си кривя душата, не мога да кажа на бялото черно. Не мога да мразя някого, просто защото в учебника по история пише, че трябва да го мразя. Тия хора ги недолюбвах по две много конкретни причини- задето са обесили Васил Левски и заради личната си фамилна история.Всичко останало от робството бяха подробности, които подсилваха чувството ми на ненавист.
Но влизайки в тази страна, срещайки се лице в лице с Турция- за мен това не беше среща. Беше сблъсък. Неимоверно тежък сблъсък. А все още не знаех, че същинският културен шок предстои.
Съвсем скоро. И наистина ще бъде шок.
---------------------------------------------
Тази беше опит да илюстрирам клишетата, с които живеем и които се страхуваме да не изгубим. Защото клишетата ни карат да се чувстваме сигурни и спокойни. Позволяват ни да не виждаме отвъд тях и да не мислим какво има- или няма- зад тях. Клишетата са нашето извинение да стоим на едно място. Те са нашето алиби за отказа ни да виждаме по- далеч от носа си.
Не правете като мен. Преодолявайте клишетата. Чегъртайте предрасъдъците от умовете и мислите си.
http://www.artsloi.com/arts-news/804-2012-01-18-00-07-01.html