Тревожното завръщане на кюрдския конфликт
Няколко години относителен мир между турската власт и кюрдското етническо малцинство (14-20 млн. души) и в последните няколко седмици – пълен контраст и ожесточаващо се насилие.
Управлението на Реджеп Ердоган ограничи практиката за постепенно елиминиране на кюрдските език и култура, а някога забранените кюрдска музика, литература и телевизия получиха легитимност, припомня TIME.
Властите дори предприели доскоро немислимата стъпка за тайни преговори с приближените на лидера на ПКК Абдула Йоджалан, заловен през 1999 година. През юни пък рекордните 36 депутати от прокюрдска партия бяха избрани в състава на парламента.
Съдът обаче издаде забрана на част от тези политици да заемат депутатските си места, кървавите атаки на бойци на ПКК зачестиха и Турция се върна към твърдия подход срещу тях, който мнозина смятаха за окончателно погребан.
Бойни самолети бомбардираха позиции на ПКК в автономния кюрдски регион в Северен Ирак след атака на сепаратистите, отнела живота на няколко турски войници. Само за месец турската армия даде десетки жертви след кюрдски нападения.
На този фон редица проправителствени вестници призоваха да се действа по „модела на Шри Ланка” – масивен военен въздушен удар, с който армията на азиатската държава унищожи бунтовническите „Тамилски тигри” с цената на хиляди цивилни жертви. За подобен сценарий в кюрдския югоизток и северните иракски планини настояват турските националисти.
Ердоган вече говори открито за арести на кюрдски политически лидери във връзка с ескалирането на насилието. Освен това отказа консултации с прокюрдската партия в парламента по изготвянето на нова конституция, въпреки че статута на милионното кюрдско население в Турция е една от основните точки в бъдещия основен закон.
В същото време евентуален агресивен отговор от правителството на последните атаки на бунтовниците предизвиква притеснения. ПКК има огромно влияние сред кюрдската общност и десетки хиляди поддръжници могат да излязат на улични протести в мига, в който бъдат призовани.
„Правителството вярва, че може да държи нещата под контрол”, коментира Соли Юзел, професор по международни отношения в частния истанбулски университет „Кадир Хас”.
„Според мен обаче можем да станем свидетели на неконтролируемо насилие по улиците в редица градове. Ситуацията е доста сложна. Има много неизвестни. Защо ПКК реши да се активизира точно сега? Защо Ердоган реши да се върне към твърдата политика спрямо кюрдите? Дали и как всичко това е свързано със събитията в Сирия и Иран?”, разсъждава професорът.
Редица турски анализатори са убедени, че вълната от атаки на ПКК е резултат от мощна финансова и логистична подкрепа от съседна Сирия. Според тях това е отмъщението на режима на сирийския президент Башар Асад за критиките на Анкара срещу кървавите репресии над антиправителствените демонстранти в Сирия. Самият Реджеп Ердоган каза, че разглежда гражданските вълнения в Сирия като част от „вътрешните работи” на Турция.
А историята помни как предишни политически конфликти между Турция и Сирия са водили до помощ от Дамаск за ПКК – в средата на 90-те Йоджалан получава убежище в контролирана от Сирия част на Ливан.
Междувременно обаче един от основните съюзници на Сирия – Иран, изненадващо стартира офанзива срещу местното крило на Кюрдската работническа партия. Това противоречи на идеята, че Дамаск е закрилник на ПКК или може би Техеран пренарежда приоритетите си?
САЩ, които се силно зависими от турската подкрепа за Сирия, са готови да застанат зад гърба на Ердоган при силов отговор на нападенията на ПКК.
„Мисля, че Турция има пълната подкрепа на Вашингтон, що се отнася до кюрдските сепаратисти. Американците се нуждаят толкова силно от Анкара като съюзник за Сирия и Ирак, че едва ли е имало колебание за съгласието с възобновената военна политика срещу ПКК", убеден е професор Юзел.
В тази връзка трябва да се отбележи, че правителството на Северен Ирак (ползващо се с американска защита) запази пълно мълчание по повод турските въздушни удари на територията на автономията.
Убедителният успех на управляващата „Партия на справедливостта и развитието” на изборите през юни и очертаващата се победа на Ердоган в битката за надмощие между политическия елит и армията направиха вероятно мирно решение на кюрдския въпрос в Турция. Но плановете на премиера за нови въздушни удари, сухопътни военни операции и възстановяване на специалните полицейски отряди с широки правомощия за контрол в кюрдския югоизток набързо изпепелиха тези надежди.
Много правозащитни организации обвиниха Анкара, че опитва да реши проблема с репресии и военна сила.
Подновеният конфликт между турската власт и ПКК е дежа вю за повечето турци. Голяма част от 90-те година премина под знака на мръсна война с кюрдските бунтовници, която беше белязана от хиляди убийства, стотици изгорени до основи селища и грубо показване на основни човешки права и свободи.
„Всеки път правим едно и също и въпреки това продължаваме да вярваме, че ще има по-различен, по-добър резултат”, пише в анализ на авторитетния всекидневник „Хюриет”.
Според TIME обаче разлика този път ще има. Защото ситуацията в съседните Сирия, Иран и Ирак се променя. И тези промени неминуемо ще дадат отражение на конфликта в Турция. Точно какво предстои да разберем...
Турция си е една азиатска мюсюлманска държава,в която човешките права и самоопределението не са признати.
Турция е държава от равнището на Сирия и Иран само,че действията и с насочени въз основа на етническата разлика-което е по лошо.
И тази страна желае да се присъедини към Е.С.,където правата на различните -било то по етнос,религия или сексуална ориентация са защитени.
Тук се вижда очевадно двойният стандарт на Америка-участваше много ясно в ампутацията на Косово,където преобладаваше албанското население,не призна Южна осетия и Абхазия-който конфликт за разлика от този в Косово бе в пъти по-кървав.А и не взема страна за Кюрдистан-който в миналото имаше и историческо признаване-севарският договор.
