Свободен е този, който не е оковал
собствения си мироглед с чужди идеи!
Днес названието помак, в определени случаи се възприема като обида и от този, който го употребява и от този за когото е употребено. Основната причина за това е, че помаците днес са мохамедани, докато по-голямата част от останалите българи са християни. А има и други религии. Има и атеисти.
Погледнато исторически нещата се представят и възприемат така, като че ли всичко започва от появата на Исляма на балканския полуостров с идването на турците, техните военни завоевания, ислямизацията – насилствена или доброволна и всички последствия от това, чак до наши дни.
Но ако погледнем картата на Балканския полуостров ще видим, че днес помаците и торбешите са все по местата където някога са били богомилите. В Мизия, в Родопа и цяла Тракия, в Македония и в Босна, където дълго време е съществувала официална Босненска богомилска църква, до преди идването на турците.
Мисля, че не трябва да се ограничаваме исторически назад до времената на приемането на Християнството или на Исляма, продиктувано от принадлежността ни към определена религия или от известното взаимно неразбиране в наши дни между българите християни и българите мохамедани, а да погледнем още по-назад във времето и пространството, където може би ще „видим” истината.
В Кубратава България, след смъртта на Кубрат, престолонаследника е приел доброволно или е бил принуден да приеме Юдаизма и да го наложи на част от народа. Това е причина за гражданска война в която участват и хазарите на страната на официалната власт. Юдаистите побеждават, а останалите братя на владетеля Бат Баян не приемат нито религията – каквато и да е тя, нито чуждата политическа власт произтичаща от приемането на чужда религия. Една част от народа ни се преселва на Волга и Кама, образува там нова свободна България и след време, като реакция и превантивна мярка против посегателства и асимилация от страна на Хазарския Каганат приема доброволно Исляма. Другите братя поемат по свои пътища и Аспарух довежда народа си в земите южно от река Дунав и изгражда тук още една България. След време сценарият от края на Кубратова България се повтаря и тук.
Симеон е заложник в Константинопол, а баща му Борис загубва войната с Византия и е поставен на колене. Това е звездният миг за Византия, чакан и подготвян отдавна. Историята се пише от победителите, а там пише, че: … княз Борис – доброволно, осенен с висше, прозрял и приел вярата Христова и т.н. и т.н. И като я приел на часа побързал да ощастливи и целия български народ. Бедният и добър славянски народ приел християнството с радост, като манна небесна, а лошите властници, които били българи не пожелали, понеже били обладани от нечестива и бесовска езическа религия.
Ако някой наистина иска да разбере какво се е случило по време на покръстването и след него, да прочете за това в книгата на Димитър Съселов „Пътят на България”. Но и аз бих могъл да подскажа какво точно е станало и какво точно се случва винаги в такава ситуация. Същото каквото е станало след преврата на девети септември. Дни преди това Съветският съюз обявява война на България, за да има юридическо право и причина да окупира страната ни. След девети, в цялата държавна машина на България плъзнаха комунистическите агенти на КГБ и първо унищожиха физически цялата родолюбива интелигенция и с девиза за равенство и братство овластиха неподготвени хора от простолюдието, а във всички важни държавни институции поставиха свои представители, без чието знание и одобрение нищо в България не можеше да се реши или извърши. Същото се е случило и по време на покръстването. В потвърждение на горното прилагам следните два цитата.
Първият е от „Житие на св. Цар Борис, Покръстител на българите” от архимандрит Серафим.
„Ала имало и люде, които не били доволни от своето покръстване. Такива били някои знатни боляри, петдесет и двама на брой, които се гордеели със своите древни езически родове. Те свързвали големството си и успехите си с езическата религия и не желаели християнството, което със своята проповед за смирение и със своето учение за братство и равенство в Христа ги приравнявало с простия народ. Затова, недоволни, че им се налага недобър закон, дигнали бунт срещу царя-покръстител и искали да го убият, за да могат да възстановят старото езичество. Това означавало да се тури край на християнската вяра, благочестие и просвета, да се държи в безправие народът и да продължи да се шири езическата бесовска власт над душите на непросветените. Но Божественото Провидение не допуснало това.”
А ето какво казва помакът Хасим от село Чавдарли, Пазарджишка кааза относно тези събития, преди около сто и петдесет години. Този цитат е от книгата „Веда Словена”.
“Дедо ми казваше, че такива китапе имало всяко село в Доспат, дур да станат кауре. Тогава нашите душмане, като надвили на нашите дедове с вярата, което никак си инак с пусат или юнаство не можели да достигнат, зафанали да горят онези стари китапе, най-сетне с техний мурафет тогашний наш цар издал буюрутие, че лу у кого се намерят онези стари китапе, ша гу накаже със смърт. Тога едни се противили на царската повеля, дур и кавга усторили, но царят, спомаган от душманите, надвил хми и ги разгонил. Които предпочели да остаят отечеството си, а не вярата си, и тъй се разпръснали по фред земята, а други скришом си чували старата вяра и китапете; това го правили нашите душмани, не че имали гайле на нашите дедове, но да достигнат с вярата онова, което с юнаство не можели и да се загуби нашият ихтибар, че сичко от нас излело, но пак ша дойде време, когато нашите дедове пак ша си земат първият ихтибар, защо и Господ кабул не чини да се тъптат толко онези, от които всичко излезло на земята.”
Този текст е безценен за българската история. Той е ценен като цяло, но аз бих искал да отделя едно изречение на което тук трябва да се обърне особено внимание.
„Които предпочели да остаят отечеството си, а не вярата си, и тъй се разпръснали по фред земята, а други скришом си чували старата вяра и китапете…” (За кой ли път? Познато и от близката ни история.)
Това са хората отказали да приемат Християнството, хора последователи на Боян Мага. Заради това са наречени помаг (ед.ч.), помаци (мн.ч.) – хора следващи Мага.
Думата по в някои наши диалекти е синоним на думата след. И днес в шоплука можем да чуем „ Оди по мене.”, което означава „Върви след мен.” . Така е образувана и думата понеделник.
Помаци са били българите отказали да приемат Християнството по време на покръстването и запазили стария си мироглед. Едва по късно някои от тях приемат Исляма и стават днешните българомохамедани. Българомохамеданин е различно от помак и по време и по мироглед. Общото между тях е, че са българи и че не са християни. Но днес те са синоними.
А тези от помаците, които „се разпръснали по фред земята” са богомилите. Те разпространяват дуалистичното си учение и „тайната книга” – идеите на учението Балкхара в западните части на Балканския полуостров, в северна Италия, в южна Франция и Германия. В Италия тези идеи допринасят за Ренесанса. Във Франция техни последователи са катарите. След жестокия разгром на катарите, тамплиерите продължават делото им, а и след техния разгром идват масоните, във Франция, Шотландия и Англия. От там те отиват в Новия свят от където управляват света и до днес. В Германия идеите на богомилите са причина за реформизма на Мартин Лутер и раждане на Протестанството.
От тези действителни исторически събития се вижда каква е мощта и стойността на идеите от учението Балкхара – древния български мироглед. Ни повече, ни по-малко те промениха Западна Европа, а от там и цивилизацията в целия съвременен свят.
Написах това за да покажа, че от хиляди години до днес, така се случва, че други пият вода от нашия извор, а ние все жадни ходим по Евразия, но: Силен е този, който дава, а не онзи, който взема!
Както се вижда от написаното до тук, и Юдаизма, и Християнството, и Исляма са налагани на българите през средновековието с огън и меч. И от чужди, и от свои. Тогава нашите деди, волно или неволно са станали вероотстъпници. Ние днес си мислим че защитаваме вярата, но всъщност защитаваме вероотстъпничеството на дедите си. Всяка религиозна общност поотделно.
Ако от названията българи юдеи, българи християни и българи мохамедани премахнем религиозните етикети, ще останат само българи.