От мойте изследвания на споменатите владетели и на неспоменатите (Иванко, Слав и Момчил) установих, че единствено Момчил бил Родопчанин, което също е спорно, тъй като родителите му са неизвестни.
Дали са родопчани или гърци,или "помаци" или китайци... на това не отдавам значение.Една птичка пролет не прави и ако не са били местни , тогава защо местните са ги подкрепяли, обичали и все още показателно се тачат в народните пестни ,митове и легенди....
Другото което прави впечетление от изворитев, че никъде не се споменава, че те в Родопите са съградили църкви. Единсвено за Слав се споменава, че съградил, но това е било в Мелник и това е било към края на своето управление, когато той се преместил да живее там.
Знам твоята теория , че християнството на тези земи не е било разпространено и хората са си останали езичници.Също и знам че се чудите как да изкарате , че е имало ислям преди идването на османлиите.
Сега ще дам малко информация за основните възлови крепости,които данни показват доста за хората живяли по същите земи...
Лютица - най-голямата и запазена източнородопска крепост В най-източната част на Родопите, сред безкрайни дъбови гори, кацнала на най-високия и огледен връх се намира най-голямата запазена крепост – Лютица. Стените й, които на места са със запазена височина 9 м. обграждат площ от 15 дка. По стената на Лютица са изградени отбранителни кули с кръгла, правоъгълна и трапецовидна форма. В центъра на крепостта и сега могат да се видят основите на църквата, както и водохранилище изсякано в твърдата скала с диаметър 4 м. Още през 8 - 9 век Лютица е била църковен център на Източните Родопи, а през 14 век – център на Митрополията.
Перперикон - скалния град на древните траки Най-известната археологическа забележителност в Източните Родопи е Перперикон. Това е огромен култов комплекс - тракийско светилище, до който води изсякан в твърдата скала проход с дължина 90 метра ширина 4 и височина 6-8 метра. Перперикон е разположен на огледен връх до с. Горна крепост и е с площ над 20000 кв. метра. Тук се виждат стотици изсякани в скалите гробове, стълби, обредни помещения, олтари, улеи, ниши, колони, улици, резервоари за вода и много други отвори и знаци, чиито предназначение е загадка и до днес. Когато човек застане на върха на Перперикон ще бъде смаян от мащабите и изключително прицизната работа при изсичането на твърдата скала. Според последните проучвания първите следи от човешка дейност датират от преди 7 хилядолетия. Поради стратегическото си местоположение на Перперикон е съществувала средновековна крепост, в която е бил административния център на областа Ахрида.
Проучванията от последните години показват, че Перперикон напълно съхранява значението си в християнската епоха. През 5-7 в. той вероятно е седалище на една от ранните епископски катедри.
Бесите четат Библията на тракийски езикНа 24 февруари 303 г прочутият гонител на християнството, римският император Диоклециан, издава едикт за забрана на религията, проникнала вече до всички кътчета на огромната империя. Само десетина години по-късно един от претендентите за имперския трон, Константин, побеждава с помощта на християните в армията и утвърждава едноличната си власт. Християнството е признато за основна религия в Римската империя.
Утвърждаването му обаче далеч не става безболезнено. През 4 в. в планината Родопи не се променя нищо. Свободолюбивото тракийско племе на бесите съхранява култа към бог Дионис и поддържа неговото светилище в Свещената планина. Тези вкоренени старинни вярвания дълго не позволяват на християнството да се наложи като официална религия. Може би за неговото навлизане допринася отчаянието на местните жители вследствие на бурните исторически събития през 4 в. Могъщата Римска империя неочаквано става плячка на страшни варварски нашествия. Притискани от несметните пълчища на хуните, племената на готите нахлуват на Балканския полуостров. Особено фатална е датата 9 август 378 г., когато, водени от свирепия Фритигерн, те разбиват край Адрианопол(Одрин) римляните и убиват император Валент. Балканските провинции са опожарени и опустошени и тази участ не отбягва Родопите.
В самия край на века настъпва известно успокоение, дало възможност на Източната Римска империя, наричана в съвременната наука Византия, да се обърне към вътрешните си проблеми. Християнски мисионери се насочват към многобройните области с полуезическо или въобще неприело новата вяра население. Според написаното в 409 г. житие от църковния историк Павлин Нолански към Родопите се насочва мисията на Никета, епископ на Ремесиана(днес Бяла Паланка в Източна Сърбия). Именно при него започва масовото кръщение на планинците, продължило през целия 5 в. В житието е неприкрита радостта на християнските мисионери:
"...Нали бесите, ако земята и душата им са корави, ако и те самите са по-корави от тамошния сняг, са станали сега по твое напътствие кротки овце, които се трупат в кошарата на мира. Сега бесите ликуват, че са повече забогатели от своя труд: нали златото, заради което претърсваха земята с ръце(т.е.копаят в рудници - б.а.),Недостъпните и кървавите по-рано планини сега закрилят превърнатите в монаси разбойници, станали питомци на мира".
За да стане по-леко приобщаването към християнството дори е допуснат компромис, направен преди това единствено за готите. Някъде в дебрите на великата планина свещените книги са преведени на езика на бесите, макар според тогавашните виждания те да е трябвало да се четат единствено на гръцки, латински и еврейски. Според легендарни сведения т.нар. "Библия бесика" била преведена на тракийски език в планински "бески манастир".
Естествено днес е трудно да се локализира местонахождението на тази древна обител. Защо обаче това да не се е случило в свещения град Перперикон. Археологическите проучвания в целите Родопи показват, че християните не унищожават старинните тракийски светилища, а напротив -унаследяват ги и ги превръщат в църкви.
Кривус - пазителя на АрдаКрепостта Кривус е изиграла основна отбранителна роля в района на р.Арда. Тя е построена около Х век върху живописна скала над р. Арда, която тук образува прочутите си меандри. Сега от крепостта Кривус са останали запазени стени с височина до 5 м., вход и бойници. От трите й страни се спускат страховити пропасти, които са я правели непревземаема. От всякаде Кривус е заобиколена от високи и живописни била, по които са накацали много селца с живописна архитектура. Особено се откроява връх Бездивен, предлагащ незабравими панорамни гледки. В подножието му, до брега на яз. Кърджали, кацнала на скален зъб се намират останки от средновековната крепост Патмос. Крепостта Кривус е споменавана в летописите на византийските историци, а при археологически проучвания в нея са открити украшения, християнски кръстове, монети и оръжия.
Цепина - последната родопска крепост В онова далечно време скалите на Родопите били осеяни с крепости,които не били градени само да бранят имота и живота на техните обитатели.Бедните планинци опазвали своята свобода,която била по-свидна от трохата хляб за гладния,от глътката вода за жадния и това ги накарало да издигнат крепостите Цепина , Станимъка,Кричим и още много други.Само оцелели останки от дебели каменни зидове подсказват за някогошните родопски твърдини.
През 12 - 13 век голям средновековен град- крепост. Престолнина на деспот Алекси Слав - сестрин син на цар Калоян. Външните крепостни стени обхващат площ от 25 дка, а в най-високата част е бил изграден средновековен замък върху площ от 1-5 дка. В укрепената територия са проучени три църкви , четири прецизно изградени водохранилища. От едната църква произхождат двата мраморни олтарни релефа на апостолите Петър и Павел, изложени в Ермитажа в Санкт Петербург.
Деспот-Славовата крепост в Мелник Разположена е под руините на църквата "Свети Никола". Обявена е за паметник на културата с национално значение. Датира от началото на XI век, но през периода 1215 - 1218 г. е преустроена и доукрепена от деспот Алексий Слав, заради което носи и неговото име - Феодален замък на деспот Алексий Слав. Играе важна роля при царуването на Иван Асен II, когато Мелник е резиденция на болярина Драгота. Разрушена е по време на османските нашествия. Запазена е само част от източната стена, която на места достига височина до 10 м. В резултат на разкопки са разкрити и части от южната и западната стена, както и фрагменти от прочутата мелнишка сграфитокерамика. Крепостта е оградена с масивни крепостни стени и кули и отделен с ров. Има форма на удължен неправилен многоъгълник с площ 3000 кв.м.
Малцина са чували за църквата "Св. Богородица Спилеотиса", въпреки че стенописите й са с европейска значимост. Ктиторски надпис датира фреските от 1289 г. и според френския учен Пол Пердризе те изпреварват дори епохата на Джото - родоначалник на италианския Ренесанс.
Завършиха разкопките на съществувалия седем столетия (XIII-XX в.) манастир "Св. Харалампий". В него е открита двуслойна църковна живопис от началото на XIII в. и от края на XVI в.
Също така от източниците се подразбира, че когато тези тримата оправлявали, тяйхното владение се простирало общо взето на територията на Меропа, но то не включвало област Ахридос, което не ги и прави владетели цялата Родопската облас, за което по горе се споменаваше.
Според теб Ксанти( столицата на Момчил) не е ли в Родопа планина?Ами Подвис?Точно са си в Ахродос(Родопите)!
От твоите източници се подразбира, че област Ахридос не е в Родопа планина ....
И още нещо не ни трябва да имаме войводи. Войводите са пълководци ха хайдуци, а ние като мюсюлмани не би трябвало да се гордеем с такива разбойници, мутри и рекетьори.
Тук се говори за история, а не за нравственост,подражание и религия.Историята е много коварна и мръсна понякога, защото излизат много неща.
Казах , че ги дадох тези войводи не за гордост, а да се види какво е вълнувало хората ,които са бащите на сегашните през вековете по тези земи.
