Author Topic: ПОМАЦИТЕ И ТОРБЕШИТЕ В МИЗИЯ, ТРАКИЯ И МАКЕДОНИЯ  (Read 187577 times)

0 Members and 4 Guests are viewing this topic.

Offline pomak BG

  • Historian
  • *****
  • Posts: 1280
  • Да си помак звучи гордо.
Горе посочения Мас'уди споменава, цитирам "булгар са от типа на тюрките". На едно място четох също, че те били от финско-..... група. Дргаде че те са от тюрко-алтайската група, но по пътя за Балканите, те приели доста от културата на аланите. Напоследък възникна версията, че са от персийската група и първоначалното имместонахождение бил Северен Афганистан, където по някаква случайност днес е заселена предимно от тюрки. Независимо от коя група са това мен специално не ме вълнова. Повече ме интересуват факта, че те не са свързани със славяните, тъй като навторите първоначалното местонахождение е Централна Европа или в голямата част на земите на днешна Германия. Факта за това, че двете общности не са един и същ народ са посочените от мен гръцки извори, където сеговори как аварите навлязли в земите им за да превземат Солун, но след като не оспяли, пленили т. нар. берзити (............) и ги завлякли към Панония. Там голяма част от тях се умешва с тях, но не ги притопява, тъй като след това българите Кубер и Мавър ги повличат със себеси на Балканите, като голяма част от тях отново си се заселва по земите на Тракия и в градовете Солун и Константинопол. Докато в един по късен период в земите на Лудогорието, според арабските сведения българите при скючването на мирните си договори в Византия давали като роби тамошното славянско население на византийските управници. Защо арабите не са ги наричали славяни това не го знам. Те не наричат и българите с това име, а от единия посочен арабски източник ги срещаме като бурджуани. Ако те не ги наричат така, то Омортак в надписа на колона ги нарекъл, като ги определя за врагове заедно с ромеите. По негово време вилнеел и Тома славянина. Известен е с това прозвище. Ако не беше отделен народ славянския, намаше и Омуртаг да се притече на помощ в потушаване на възтанието му. Добре щеше да е да са един народ, ама източниците не го потвърждават. И пак повтарям аз не съм против българите, а за обективност в историята. Съгасен съм да съм българин мюсюлманин, ама като гледам от изворите, аз българин ли съм? Всичко което прочетох не потвърждава тази теория. Иначе честно казано вие, ако искате се възприемайте и като ацкети, койституцията ни го позволява. Със здраве.

Offline teo

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 481
  • ПОМАК -ЕДНО ДОСТОЙНСТВО !
Дали Фотакиев е Пасков?Този въпрос възникна пред мен!Ако има знаещи нека да пишат....за да си кажа и аз моето мнение!

Offline mustafa_b

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2359
  • Gender: Male
    • Всичко за село Корница
Според мен не е. Имат различен стил на писане. Но е възможно да работят в екип /с консултации преди публикация/.

Offline fotakiev

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 707
Дали Фотакиев е Пасков?Този въпрос възникна пред мен!Ако има знаещи нека да пишат....за да си кажа и аз моето мнение!
Fotakiev ne e Paskov!

Offline fotakiev

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 707
Бях обещал да дам български войводи преди и непосредствено преди идването на османлиите.По него време България е разделена на много князе и деспоти.
Следва историята Момчил, след това ще дам други истории на български войводи.

Легендарния български войвода проблясва за кратко по време на византийската гражданска война /1341-1347г./ между Йоан VI Кантакузин (Ιωάννης ΣΤ΄ Καντακουζηνός) и малолетния Йоан V Палеолог (Ιωάννης Ε' Παλαιολόγος) и неговия първи министър Алексий Апокавк. Накратко, войната избухва заради желанието на Кантакузин да стане император. Константинополската аристокрация обаче не била особено благосклонна към това му желание. В крайна сметка претендентът се настанил в Димотика /крепост край река Марица, съвсем близо до Източните Родопи/ и повел акции срещу цариградското правителство. Към войските му се присъединил с дружината си и Момчил - български авантюрист, който като младеж се прочул със склонността си към плячкосване и за последно служил в двора на сръбския цар Стефан Душан. Основният военен съюзник на ромея обаче бил емирът на селджукските турци Умур бег - господар на Смирна /днес Измир/.
От спомените на Кантакузин знаем, че когато през 1343г. обсаждал Перитеорион /Перитор, в народните песни "Буруград"/ при него се явили пратеници на крепостите Света Ирина и Повисд в областта.Меропа /в Средните Родопи/.  След две години Йоан VI Кантакузин тържествено влязъл в Цариград и станал съимператор на невръстния Йоан V Палеолог . През 1354г. бил принуден да абдикира от вече порасналия Йоан V Палеолог и прекарал остатъка от дните си в манастир, където написал 4-томна История, в която разказва и за Момчил. При смъртта през 1383г. бил безсилен свидетел на това как турците завладяват обширни владения на Балканите.

Хронистът от ХIV в. Никифор Григора пише в своята "Византийска история", че Момчил е българин от Родопите, "син на неизвестни родители", а по-късни автори го споменават като човек с "величествен вид", който удивлявал всички. На младини е бил разбойник, после наемник на византийска служба, разказва археоложката. Бил обаче подгонен за злодеянията си и това го кара да избяга на служба при сръбския владетел Стефан Душан. През 1343 г. Момчил напуска сърбина и преминава в лагера на самообявилия се за византийски император Йоан Кантакузин и неговия съюзник Умур - емир на Смирна (Измир в Турция). Множество подробности за живота на Момчил знаем всъщност от самия Кантакузин, който описва в своята "История" патилата му. Момчил успява да стане управител на територии и крепости в планината и чак до брега на Бяло море. По това време жителите на тогавашната крепост Повисд(cега  се намира близо до с.Подвис , което  се намира в сърцето на Родопа планина) са поискали да имат свой си управител - според преданията това е днешната Момчилова крепост, която е охранявала западната граница на Момчиловите земи. Нейните останки личат днес на скалистия връх на около 1.5 км от с. Градът. Крепостта се е извисявала на 130 м над околния терен - между небето и земята, за да властва над околните долини и върхове на надморска височина 1215 м, разказва Ваклинова. Била е от камък и здрав хоросан, с дебели 1,30 м стени.

На това място Момчил се усеща силен, за спечелването му се надпреварват властта в Константинопол, която му дава титла деспот, и самозванецът Кантакузин, дарил го с титлата севастократор. Момчил обаче прави собствено царство със столица Ксанти. И тръгва да завладяванови земи. Той има обща граница с българския цар по това време Иван Александър, застрашава Кантакузин, разгневява Умур. Момчил загива на 7 юли 1345 г. в героична битка под стените на Перитор от войските на Умур с подкрепата на Кантакузин  и от този момент се ражда митът - за Момчил владетеля.

Момчил Войвода - защитникът на Родопите


Във фолклора, в родопските песни той е останал като юнак с чутовна смелост. Песните за него са разпространени в Родопите и Беломорието, от Странджа до Херцеговина. Легендите го свързват с Крали Марко като участници в общата борба срещу османските нашественици.
При Момчилова крепост последното сражение е оставило покрай стената около входната кула върхове от стрели. А следи от живот - съдове за приготвяне на храна, битови предмети, оръжие, монети, понякога украси към костюма и тялото, говорят за това, което е ставало по тези места в далечния ХIV век.


"Пиле пее в среде море,
в среде море, на бел камен,
Хем ми пее, хем казува:
"Пу турце ще мор да стане
пу христиене плен да плени,
чи ми нема Мумчил юнак,
да разтвори Буру-града,
Буру-града, чорквица-на,
да навлезот христеане,
да ги турце не пленоват..."

"Често чести Момчил добър юнак,
често чести по нови пазари.
Нека чести, Бог да му помага,
ама зашчо любо си не чува,
първо любо Елена Загорка?
Изкачи се Момчелица млада,
изкачи се горе на чердаци,
та догледа краля Вукашина,
де се шета младо неженено;
весел оди, нашироко гледа,
та догледа Момчелица млада,
та й вели, вели, отговори:
- Ой ле и ти, незнайна девоке,
декашна си, мари, та чия си?
Та я стрелна с очи соколови,
та потрепна Момчелица млада:
- Отдалеко я съм доведена,
отдалеко, от Пирота града.
Та не си съм, бре, млада девокя,
току си съм, бре, млада невеста,
първо любо на Момчил войвода.
Краль Вукашин вели, отговори:
- Ой ле и ти, Момчелице млада,
у Момчила се вов сребно одиш,
а да дойдеш вов моите двори,
се в коприна и в злато ке одиш
и ке пиеш вино медовина.
Отговори Момчелица млада:
- Па да дойда, оти да не дойда,
ма не смеа от Момчил войвода,
ке му нийде юнашството нема -
погубва дваесе хиляди
от пладнина, дорде сънце зайде.
Краль Вукашин вели, отговори:
- Ой ле и ти, Момчелице млада,
отрови си Момчила войвода!
Отговори Момчелица млада:
- Я не мога Момчил да отрове,
оти имам яко итра золва,
итра золва мома Евросиа -
тия готви ручок и вечере,
тия готви, макя му накуша.
Момчил има деветина бракя,
девет бракя, десет браточеде;
сос нихь руче и сос нихь вечере.
Момчил юнак това адет има -
вов неделе се вов църква оди,
а след църква - на Разбой планина,
на планина лов да си улови.
Ти собери три хиляди воскя,
та си иди на Разбой планина,
та погуби Момчил добър юнак.
Седна Момчил с макя да вечере,
с девет бракя, с девет браточеде.
Тежка го е дремла навалила,
та задрема и лош соньок виде -
дека беше на Разбой планина,
излезоа до три люти змии -
първата я конь с копита сгази,
втората я со сабя пресече,
трекята го за сърце увапа.
Разбуди се Момчил добър юнак
та отпрати Момчелица млада,
да пристегне Вранчо добра коня,
да го стегне и да го оружа.
Бог я убил Момчелица млада,
на конь очи с катрань замажала,
клинци му е в нозе заковала,
под криля му рана отворила,
сабята е с калай заварила.
Та си стана Момчил добър юнак,
та отиде на Разбой планина,
на планина лов да си улови,
таз загледа, бре, бели шаторе.
Досети се Момчил добър юнак,
бутна коня надзад да се върне:
- Ой ле коню, ой ле мой другарю,
фъркай, коню, дома да с'идеме,
ке двамина днескя ке загинем.
- Ой, Момчиле, ой ле мой сайбио,
Бог го убил твое първо любо,
очи ми е с катрань замажала,
в нозе ми е клинци зачукала.
под криля ми рана отворила.
Тегли Момчил сабя да извади,
ма не може сабя да изтегли,
ке е сабя с калай залеена.
Търчи коня, търчи колко може,
та стигнаа Момчилови порти,
ага-ле са порти заключени.
Провикна се Момчил добър юнак:
- Бързай, сестро, моме Евросие,
бързай, сестро, бърже отвори ми,
ке ке иде потера по мене!
Отговори мома Евросиа:
- Ой ле бранно, Момчил добър юнак,
Бог я убил Момчелица млада,
ке ке, брайно, итро ме измами,
коси ми е за съп заковала,
та не мога, брайно, да отворе.
- Джасни, сестро, косата оскуби,
ке косата па ке ти изкара,
а братя, сестро, нига се не врашча.
Джасна мома, коса си оскуба,
та си найде платно бабакерно,
префърли го през порти високи,
да се фане Момчил добър юнак,
Бог я убил Момчелица млада,
с ножици е платно прережала,
та си падна Момчил на земята.
Пръв го стигна Гюра пияница,
шчо надпива триесе юнака -
него Вранчо сос копита сгази;
втор го стига Раде Славослове,
шчото знае триесе язика -
него с рака Момчил го утрепа,
треки стигна млади краль Вукашин -
той погуби Момчил добър юнак.
Ошче душа Момчил юнак бере,
на Вукашин вели, отговори:
- Ой ле и ти, кралю Вукашине,
ага влезеш вов моите двори,
немой зимаш Момчелица млада,
немой зимаш неверна невеста,
ке и тебе младо ке погуби,
еми земи моя милна сестра,
моя сестра мома Евросиа.
Изкачи се млади краль Вукашин,
изкачи се горе на чердаци.
Изнесла е Момчелица млада,
изнесла е Момчилови чизми,
да 'и носи млади краль Вукашин.
Краль Вукашин чизмите обува,
двете нозе в една чизма влизаа,
па не може чизма да напъни.
Изнесе му капа Момчилова,
шчо я носил Момчил добър юнак,
шчо я носил накриво над вежда,
та я тури млади краль Вукашин -
капа му е до рамена влезла.
Разсърди се млади краль Вукашин,
та изведе неверна Елена,
дето ошче Момчил душа бере;
разсече я на четири дела
та й вели, вели, отговори:
- Бог те убил, змию усойнице,
ти погуби тоа добър юнак,
шчо му нийде юнашството нема,
та мене ле, мари, ке пожалиш,
та мене ле не ке ме погубиш?
Той си узе Момчилова сестра,
та четири рожби си добили,
четвъртата - млади Крали Марко."

EVROPOMAK

  • Guest
Като четем историята било то, българска, турска, гръцка, македонска, албанска, помашка и всички други истории, както и песните, разказите и всичко по книгите и интернета, се питам , а дали има ли и помаци-войводи, защото разбирам, че има всякакви други войводи?   ::)

Offline Metka

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1696
  • Gender: Male
Като четем историята било то, българска, турска, гръцка, македонска, албанска, помашка и всички други истории, както и песните, разказите и всичко по книгите и интернета, се питам , а дали има ли и помаци-войводи, защото разбирам, че има всякакви други войводи?   ::)
Имало е разбира се.
Поне по устната традиция се разбира че е така.
Помашката устна традиция е уникална и неизследвана.
Именно затова тука се талпят толко фенове на сайта, защото могат от истинскя автентичен извор да научат за нашата култура.
Защото устната родствена традиция не е поръчкова.
Ама за сега ще дам малко гювеч за помашки воевода пример.
Това е Ахмед от Якорода , живял преди около 120 години.
Има песен за него в Брезница още хора я пеят.
Песента се казва - "Амет ле млад вайвода"

EVROPOMAK

  • Guest
Добре е, но е много малко това, то от другите групи, всеки втори е почти войвода или хайдут! Защо ли няма описание за помаците-войваде, устната традия се забравя и губи! Има ли някой по-оперен помак да ги опише, или ще трябва да се чака с години и векове?  ???

Offline Metka

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1696
  • Gender: Male
Ем си от айся регнат, ем млого бързаш.Убавите работи стават полекичката.
Стъпка по стъпка.
Старите ора думат - бързите котята сляпи ги раждат.

EVROPOMAK

  • Guest
Ами, дукату котетата са наумуват, мишките са налудуват, и сетня оти ей сака станува сас сая стория, назе помачковете нийде на нема, дури из барчините дейто сме расли и ний айдуте сме биле млогу страсни!   ;D  ;)

Offline Metka

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1696
  • Gender: Male
Ами, дукату котетата са наумуват, мишките са налудуват, и сетня оти ей сака станува сас сая стория, назе помачковете нийде на нема, дури из барчините дейто сме расли и ний айдуте сме биле млогу страсни!   ;D  ;)

Ti i4 ne ma slushash kvo ti dumam.
Se si karash nannqide .Ubavo e da pisuvame za pomashki vaivodi , ama trabvq dokazatelstva.
Vidiuvash li too daskala kak na naddumova s negovia doktorat?
A pa  ti si traish.Iskash samo vaivodi , ta vaivodi.
Koito e varvql po akal na vaivodite ubavo i4 nei vidql.
Ama ti ako imash nqshto metni go de...
Ai ta setno i qs  sha kaja pa...

Offline YusnI

  • Member
  • **
  • Posts: 45
  • Gender: Male
Ta kato gledam prikazvate za haidute, da vi prepomnq za poma6kiq haidutin Mehmed Sinap! Da sa gurdeim s nego vse pak. Ima baq informaciq v wikipedia. ;)

Offline fotakiev

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 707
Не го дадох Момчил войвода за гордост, а за да видите през 14-ти век какво е вълнувало хората.Сами си отговорете на въпроса,какви хора живеят сега в Ксанти (в днешна Гърция) ,където е била столицата на войводата,също източна и средна Родопа планина.

Има и помашки войводи, но много много в по-късен период.Тогава хората вече са мюсюлмани и имат турско-арабски имена.Ако искате мога да ви дам някои.

Сега подготвям друг известен войвода.Образувал независимо десподство пак непосредствено преди оттоманите със столица Цепина ( днашен Велинград) като след това я премества в Мелник.

... Някой от вас се питат какво общо има това с темата и не е ли спам... но аз ще кажа веднага,че е съвсем по темата.Неселението на Родопа и Пирин планина  е същото тогава и днес.Добре е да знаем миналото си, за да знаем накъде отиваме в бъдеще.........

Ismet DRAMSKY

  • Guest
Даль, не станува дума за нашея хаирсъзин-вайвода, хайтата Миметил ли беше, Миметья ли беше или некой друг, че не мога да си споменам сега, точно? Ше зема да ровна в старине дефтери, да видям точно за кой стануваше дума!   :o

Offline fotakiev

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 707
След близо двувековно византийско владичество, в резултат на въстанието на търновските боляри Петър и Асен, е възобновена Българската държава и се създават условия за нейното развитие  . В началните години на възстановяване и развитие на Българската държава  се проявяват сепаративни тенденции. В резултат на междуособиците, жертва на заговори стават първите Асеневци - Асен и Петър. През 1207г. при обсадата на Солун е убит най-малкият от братята Асеневци - Калоян.Който приживе  назначава племенника си Алексий Слав за управител на областите в Пиринско и Родопите.

В дъното на заговора срещу цар Калоян стоели неговата съпруга и сестриният му син Борил,.който узурпирал царската власт. С коронясването си новият цар предприема жестоки гонения срещу законните престолонаследници и приближените на Калоян. С цел да бъдат спасени, синовете на стария Асен - Иван-Асен II и Александър са отведени от верни боляри при куманите, а по-късно в Галичкото руско княжество. Репресивните мерки, обаче, не само не принуждават болярите да се подчинят, но и засилват недоволството в техните среди, което води до увеличаване на сепаратизма им. Някои от тях се отцепват от централната власт и се обявяват за независими владетели в своите земи.Един от тях е и  деспот Алексий Слав създал самостоятелно владение в Родопско – Пиринската област с първоначален център крепостта Цепина, а впоследствие премества в Мелник.

Първото писмено сведение за крепостта Цепина е от 1220 г. Това е една дарствена грамота (сигилий) на деспот Алекси Слав, дадена на манастира "Св.Богоромица" в гр. Мелник. Съхранява се във Ватопедския манастир на Атон (Света Гора). Някои автори привеждат аргументи в полза на наименуването и като Чепина, но в туристическата литература се използа Цепина, което име е придобило гражданственост.През средновековието Цепина е една от най - известните родопски крепости.Външните крепостни стени обхващат площ от 25 дка, а в най - високата част е бил изграден средновековен замък върху площ от 1,5 дка. Стените му са запазени до височина от 2,5 м.Външният крепостен зид, е запазен до височина от 6 м. и е с дебелина 3 м.

Според византийския историк Георги Акрополит завърналият се законен българският владетел Иван-Асен II(и заточил Борил),  се уповавал повече на това, че нарушителят на договора и на положените клатви трябва да получи “Божието възмездие”, т.е. Теодор Комнин трябва да претърпи военно поражение. Това е причината Иван-Асен II да закачи на знамето си “писмената клетва” на Теодор Комнин. На 9 март 1230г. в сражението при Клокотница (в близост до дн. Хасково) българският цар удържал победа над епирците. Теодор Комнин бил пленен с цялата си свита, отведен в Търново . Успехът при Клокотница дал възможност на българските войски за кратко време да завладеят Епирското деспотство, като в пределите на българската държава се включил деспот Алексий Слав. 

__________________________
Самият днешен град Доспат възникнал, като важна стратегическа, военна средновековна крепост, през 13в. Построена от деспот Алексий Слав - родственик на Асеневци и най-вече верен болярин на цар Иван Асен ІІ. Тук деспот Слав отсядал, пътувайки до основните си резиденции в Мелник и Асеновата крепост (дн. Асеновград). В миналото освен Ахродос, Родопите са се наричали  и "Славееви гори" от Деспота Слав