Бях обещал да дам български войводи преди и непосредствено преди идването на османлиите.По него време България е разделена на много князе и деспоти.
Следва историята Момчил, след това ще дам други истории на български войводи.
Легендарния български войвода проблясва за кратко по време на византийската гражданска война /1341-1347г./ между Йоан VI Кантакузин (Ιωάννης ΣΤ΄ Καντακουζηνός) и малолетния Йоан V Палеолог (Ιωάννης Ε' Παλαιολόγος) и неговия първи министър Алексий Апокавк. Накратко, войната избухва заради желанието на Кантакузин да стане император. Константинополската аристокрация обаче не била особено благосклонна към това му желание. В крайна сметка претендентът се настанил в Димотика /крепост край река Марица, съвсем близо до Източните Родопи/ и повел акции срещу цариградското правителство. Към войските му се присъединил с дружината си и Момчил - български авантюрист, който като младеж се прочул със склонността си към плячкосване и за последно служил в двора на сръбския цар Стефан Душан. Основният военен съюзник на ромея обаче бил емирът на селджукските турци Умур бег - господар на Смирна /днес Измир/.
От спомените на Кантакузин знаем, че когато през 1343г. обсаждал Перитеорион /Перитор, в народните песни "Буруград"/ при него се явили пратеници на крепостите Света Ирина и Повисд в областта.Меропа /в Средните Родопи/. След две години Йоан VI Кантакузин тържествено влязъл в Цариград и станал съимператор на невръстния Йоан V Палеолог . През 1354г. бил принуден да абдикира от вече порасналия Йоан V Палеолог и прекарал остатъка от дните си в манастир, където написал 4-томна История, в която разказва и за Момчил. При смъртта през 1383г. бил безсилен свидетел на това как турците завладяват обширни владения на Балканите.
Хронистът от ХIV в. Никифор Григора пише в своята "Византийска история", че Момчил е българин от Родопите, "син на неизвестни родители", а по-късни автори го споменават като човек с "величествен вид", който удивлявал всички. На младини е бил разбойник, после наемник на византийска служба, разказва археоложката. Бил обаче подгонен за злодеянията си и това го кара да избяга на служба при сръбския владетел Стефан Душан. През 1343 г. Момчил напуска сърбина и преминава в лагера на самообявилия се за византийски император Йоан Кантакузин и неговия съюзник Умур - емир на Смирна (Измир в Турция). Множество подробности за живота на Момчил знаем всъщност от самия Кантакузин, който описва в своята "История" патилата му. Момчил успява да стане управител на територии и крепости в планината и чак до брега на Бяло море. По това време жителите на тогавашната крепост Повисд(cега се намира близо до с.Подвис , което се намира в сърцето на Родопа планина) са поискали да имат свой си управител - според преданията това е днешната Момчилова крепост, която е охранявала западната граница на Момчиловите земи. Нейните останки личат днес на скалистия връх на около 1.5 км от с. Градът. Крепостта се е извисявала на 130 м над околния терен - между небето и земята, за да властва над околните долини и върхове на надморска височина 1215 м, разказва Ваклинова. Била е от камък и здрав хоросан, с дебели 1,30 м стени.
На това място Момчил се усеща силен, за спечелването му се надпреварват властта в Константинопол, която му дава титла деспот, и самозванецът Кантакузин, дарил го с титлата севастократор. Момчил обаче прави собствено царство със столица Ксанти. И тръгва да завладяванови земи. Той има обща граница с българския цар по това време Иван Александър, застрашава Кантакузин, разгневява Умур. Момчил загива на 7 юли 1345 г. в героична битка под стените на Перитор от войските на Умур с подкрепата на Кантакузин и от този момент се ражда митът - за Момчил владетеля.
Момчил Войвода - защитникът на РодопитеВъв фолклора, в родопските песни той е останал като юнак с чутовна смелост. Песните за него са разпространени в Родопите и Беломорието, от Странджа до Херцеговина. Легендите го свързват с Крали Марко като участници в общата борба срещу османските нашественици.
При Момчилова крепост последното сражение е оставило покрай стената около входната кула върхове от стрели. А следи от живот - съдове за приготвяне на храна, битови предмети, оръжие, монети, понякога украси към костюма и тялото, говорят за това, което е ставало по тези места в далечния ХIV век.
"Пиле пее в среде море,
в среде море, на бел камен,
Хем ми пее, хем казува:
"Пу турце ще мор да стане
пу христиене плен да плени,
чи ми нема Мумчил юнак,
да разтвори Буру-града,
Буру-града, чорквица-на,
да навлезот христеане,
да ги турце не пленоват..."
"Често чести Момчил добър юнак,
често чести по нови пазари.
Нека чести, Бог да му помага,
ама зашчо любо си не чува,
първо любо Елена Загорка?
Изкачи се Момчелица млада,
изкачи се горе на чердаци,
та догледа краля Вукашина,
де се шета младо неженено;
весел оди, нашироко гледа,
та догледа Момчелица млада,
та й вели, вели, отговори:
- Ой ле и ти, незнайна девоке,
декашна си, мари, та чия си?
Та я стрелна с очи соколови,
та потрепна Момчелица млада:
- Отдалеко я съм доведена,
отдалеко, от Пирота града.
Та не си съм, бре, млада девокя,
току си съм, бре, млада невеста,
първо любо на Момчил войвода.
Краль Вукашин вели, отговори:
- Ой ле и ти, Момчелице млада,
у Момчила се вов сребно одиш,
а да дойдеш вов моите двори,
се в коприна и в злато ке одиш
и ке пиеш вино медовина.
Отговори Момчелица млада:
- Па да дойда, оти да не дойда,
ма не смеа от Момчил войвода,
ке му нийде юнашството нема -
погубва дваесе хиляди
от пладнина, дорде сънце зайде.
Краль Вукашин вели, отговори:
- Ой ле и ти, Момчелице млада,
отрови си Момчила войвода!
Отговори Момчелица млада:
- Я не мога Момчил да отрове,
оти имам яко итра золва,
итра золва мома Евросиа -
тия готви ручок и вечере,
тия готви, макя му накуша.
Момчил има деветина бракя,
девет бракя, десет браточеде;
сос нихь руче и сос нихь вечере.
Момчил юнак това адет има -
вов неделе се вов църква оди,
а след църква - на Разбой планина,
на планина лов да си улови.
Ти собери три хиляди воскя,
та си иди на Разбой планина,
та погуби Момчил добър юнак.
Седна Момчил с макя да вечере,
с девет бракя, с девет браточеде.
Тежка го е дремла навалила,
та задрема и лош соньок виде -
дека беше на Разбой планина,
излезоа до три люти змии -
първата я конь с копита сгази,
втората я со сабя пресече,
трекята го за сърце увапа.
Разбуди се Момчил добър юнак
та отпрати Момчелица млада,
да пристегне Вранчо добра коня,
да го стегне и да го оружа.
Бог я убил Момчелица млада,
на конь очи с катрань замажала,
клинци му е в нозе заковала,
под криля му рана отворила,
сабята е с калай заварила.
Та си стана Момчил добър юнак,
та отиде на Разбой планина,
на планина лов да си улови,
таз загледа, бре, бели шаторе.
Досети се Момчил добър юнак,
бутна коня надзад да се върне:
- Ой ле коню, ой ле мой другарю,
фъркай, коню, дома да с'идеме,
ке двамина днескя ке загинем.
- Ой, Момчиле, ой ле мой сайбио,
Бог го убил твое първо любо,
очи ми е с катрань замажала,
в нозе ми е клинци зачукала.
под криля ми рана отворила.
Тегли Момчил сабя да извади,
ма не може сабя да изтегли,
ке е сабя с калай залеена.
Търчи коня, търчи колко може,
та стигнаа Момчилови порти,
ага-ле са порти заключени.
Провикна се Момчил добър юнак:
- Бързай, сестро, моме Евросие,
бързай, сестро, бърже отвори ми,
ке ке иде потера по мене!
Отговори мома Евросиа:
- Ой ле бранно, Момчил добър юнак,
Бог я убил Момчелица млада,
ке ке, брайно, итро ме измами,
коси ми е за съп заковала,
та не мога, брайно, да отворе.
- Джасни, сестро, косата оскуби,
ке косата па ке ти изкара,
а братя, сестро, нига се не врашча.
Джасна мома, коса си оскуба,
та си найде платно бабакерно,
префърли го през порти високи,
да се фане Момчил добър юнак,
Бог я убил Момчелица млада,
с ножици е платно прережала,
та си падна Момчил на земята.
Пръв го стигна Гюра пияница,
шчо надпива триесе юнака -
него Вранчо сос копита сгази;
втор го стига Раде Славослове,
шчото знае триесе язика -
него с рака Момчил го утрепа,
треки стигна млади краль Вукашин -
той погуби Момчил добър юнак.
Ошче душа Момчил юнак бере,
на Вукашин вели, отговори:
- Ой ле и ти, кралю Вукашине,
ага влезеш вов моите двори,
немой зимаш Момчелица млада,
немой зимаш неверна невеста,
ке и тебе младо ке погуби,
еми земи моя милна сестра,
моя сестра мома Евросиа.
Изкачи се млади краль Вукашин,
изкачи се горе на чердаци.
Изнесла е Момчелица млада,
изнесла е Момчилови чизми,
да 'и носи млади краль Вукашин.
Краль Вукашин чизмите обува,
двете нозе в една чизма влизаа,
па не може чизма да напъни.
Изнесе му капа Момчилова,
шчо я носил Момчил добър юнак,
шчо я носил накриво над вежда,
та я тури млади краль Вукашин -
капа му е до рамена влезла.
Разсърди се млади краль Вукашин,
та изведе неверна Елена,
дето ошче Момчил душа бере;
разсече я на четири дела
та й вели, вели, отговори:
- Бог те убил, змию усойнице,
ти погуби тоа добър юнак,
шчо му нийде юнашството нема,
та мене ле, мари, ке пожалиш,
та мене ле не ке ме погубиш?
Той си узе Момчилова сестра,
та четири рожби си добили,
четвъртата - млади Крали Марко."
