Средновековието. Това са крепостни и руини от църкви.
Ислямизирането започнало с унищожаването на Смолянската епископията, богословското училище, епископската църква “Св. ап. Петър и Павел” и убийството на последния Смолянски епископ св. Висарион Смоленски (29 юли 1670 г.). Всички църкви и манастири в Средните Родопи са разрушени, а свещениците и монасите избити. Днешната джамия в село Смилян(Смолямаско) е построена върху руините на тази епископска църква “Св. Петър и Павел”.
Обичайно за много мусюлмански некрополи е зариването на плочки или камъни с кръстове вътре в гробовете на ислямизирано население (старото гробище от XVI—XVIII в. на гр. Смолян или с. Арда, Смолянско; с. Беден). Често явление е и поставянето на камъни с надписи като „покойният Исмаил — син на Горги (Георги) — да бъдат опростени греховете му” или „Покойният Хасан, син на Ристо (Христо), 1697 г.”.
От всичкото това което си писал това дискотираме в случея другото в елини, римляни и траки не ни интересува, тъй като тези народи не са свързани с нас, освен като комшии и пр.
Мюсюманите нямат такива обичаи, поскоро немюсюлманите. Аз съм чел някъде като забивали кръстове по гробищата в Смолян и твърдели, че това са били техните деди християни. Много каменни надгробни плочи и мюсюлманска литература и пр. беше унищожена пред епохата от 1878-1988 г. Тук едни българи обличайки се с турски дрехи се стражавали с други българи или правеви зулуми и после хвърляли вината на османлиите. Според сведение на стари хора сред помаците, които също твърдят, че това са били българи от Гложене, докато мюсюлманите се кланяли и били далеч от подобни преписвани на тях злодеяния. В това отношение и версиите им които си измисляли, никак не били лишени от такива злодеяния. Ето ти сам даваш примери минавали и трошели наред, убивали попове и пр. В това отношение като пример може да ти се даде едно мое иследване в Тетевенския район.
Според Иширков галатската джамията била построена върху основите на стара църква, тъй като там според него бил открит златен кръс, докато в Градежница имало манастир, тъй като там съществува местност “кръста” и махала Граматника. Наистина една от махалите на бившото село Градежница е с име Граматника и една от местностите в селото е назована “кръста”, но тези наименования им били дадени в един по-късен период. В споменатата местност бил намерен камък, на който имало издълбан кръст. Според К. Гьозлер в османските регистри от 1579 г. (BOA, TD718, s. 407) Галата било много малко село, като в него живеели 6 мюсюлмански семейства и 5 неженени и 10 немюсюлмански (павликянски) семейства и 5 неженени. Немюсюлманите в описа предимно се водели като пришълци (пришлец Петко, пришлец Манол и пр.). Пришълците може да са дошли и от Градежница, тъй като през годините 1545 и 1579 в селото според К. Гьозлер не са регистрирани местни жители. Поради тази причина малка била вероятноста в Галата да е имало някаква постройка на църква. Същата вероятност е характерна и за с. Градежница, в която по-късно придошли заселници от Хъсен, Загърджи, Лешница, Беленци, Бежаново и пр., но най-вече придошлите са били от Галата, сред които били фамилиите: Усинчови, Алиджикови, Мурадови, Рамчеви, Дженини, Анкини и Галатски.
Според Мильо Павлов през 1632 г. в село Галата живели 28 домакинства. Според К. Гьозлер през 1642 г. (BOA, TD 775, s. 130), в това малко село, което по това време вече било изцяло мюсюлманско, нито е имало джамия, нито е регистриран ходжа. Според османски опис (BOA, Kepeci Tasnifi, Mevkufat Defteri, no. 2915, s. 13) от 1751 г. за Галата се споменава, че селото било чисто мюсюлманско, състоящо се от 50 мюсюлмански и 0 немюсюлмански семейства. А в османския архивен документ от 1873 г. в с. Галата живяли 172 мюсюлманки и 0 немюсюлмански домакинства, като общия им брой бил 2238 души, сред които също не са регистрирани немюсюлмани. С това се доказва, че информацията посочена в Дунавска заря от юни 1868 г. е невярна, тъй като през тази година в с. Галата не е живял такъв ходжа, който да е бил син на Илия, видимо немюсюлманин.
През 1873 г. намало регистрирани немюсюлмани и в с. Градежница, където живеели 75 мюсюлмански домакинства, като общият им брой бил 419 души. През тези години селото се състояло от три махали, долна, средна и горна, като джамията била построена в средната махала, която играела роля на центрлална. Също така по това време с. Турски извор било главно средище състоящо се според Иширков от 1200-1500 къщи, сред които имало само няколко български домакинства и те били пришълци. Джамията в селото била централна и била построена от по-рано и тя дълго време ще да е била единствена за близките мюсюлмански села.
Ако се обърне по детайлно иследване и за споменатите от тебе села картинката няма да е кой знае колко различна. Според мен еретиците били склонни да приемат исляма, докато православните по-малко. Поради това си ги има и до днес в споменатитя от теб район.
