Topic: ПОМАЦИТЕ И ТОРБЕШИТЕ В МИЗИЯ, ТРАКИЯ И МАКЕДОНИЯ

[pomak BG]

Освен подобните коментари, като тези на проф. Петър Петров и адвокатът му Фотакиев т.е. Пламен Пасков има и други, които гледат на книгата с друго око.

Еди­н еру­ди­ра­н ре­фе­рат 

Изтегляне на материала в pdf формат 

Еми­л КОЕН

Кни­га  на Хю­сеин Мех­мед “По­ма­ци­те и тор­бе­ши­те в Ми­зия, Тра­кия и Ма­ке­до­ния” (Со­фия, 2007, пред­го­вор П. Япо­в) пре­тен­ди­ра да бъ­де ис­то­рия на по­ма­ци­те на Бал­кан­ския по­луос­тров. Дей­стви­тел­но, по­вес­тво­ва­ние­то за­поч­ва с опи­са­ние на кон­так­ти меж­ду ара­би и на­ро­ди­те, на­се-лява­щи по­луос­тро­ва още от са­мо­то на­ча­ло на VI век - поч­ти сто го­ди­ни пре­ди офи­циал­на­та да­та на об­ра­зу­ва­не­то на бъл­гар­ска­та дър­жа­ва - 681 г. Краят на тру­да до­веж­да раз­ка­за за съд­ба­та на по­ма­ци­те на Бал­ка­ни­те до на­ча­ло­то на ко­му­нис­ти­чес­кия пе­риод в ис­то­рия­та ни - до 16.04.1947 г., ко­га­то ед­на кон­фе­рен­ция, сви­ка­на от но­ва­та “о­те­чес­тве­ноф­рон­тов­ска” Ди­рек­ция на из­по­ве­да­ния­та взе­ма ре­ше­ние за зак­ри­ва­не­то на Бъл­га­ро-мю­сюл­ман­ско­то кул­тур­но прос­вет­на друж­ба “Ро­ди­на”, ор­га­ни­за­ция­та, коя­то бе съз­да­де­на де­се­ти­ле­тие по-ра­но от дър­жа­ва­та с цел “да вър­не по­ма­ци­те в ло­но­то на бъл­гар­ска­та на­цио­нал­на об­щност”.

Не­съм­не­но е, че еру­ди­ция­та на ав­то­ра бу­ди ува­же­ние. Све­де­ния­та, кои­то ни съоб­ща­ва на скром­ни­те 167 стра­ни­ци на книж­ка­та си, са под­кре­пе­ни от 521 (!) по­зо­ва­ва­ния на из­точ­ни­ци и от 100 заг­ла­вия ли­те­ра­ту­ра на бъл­гар­ски и тур­ски ези­к. И все пак, из­глеж­да же­ла­ние­то за всеоб­хват­ност си е нап­ра­ви­ло ше­га с ав­то­ра. За да бъ­де еди­н труд ис­то­рия на на­род или на гру­па, в не­го трябва да се го­во­ри не са­мо за съ­би­тия­та, свър­за­ни с по­ли­ти­чес­ко­то и воен­ното би­тие на те­зи хо­ра, но съ­що и за сто­пан­ския, кул­тур­ния, ин­сти­ту­цио­нал­ния и ду­хов­ния им жи­вот. Но то­ва няма как да ста­не в рам­ки­те на ед­на тън­ка кни­га. И за­то­ва ние сме чи­та­те­ли по-ско­ро на еди­н мно­го еру­ди­ра­н ре­фе­рат, от­кол­ко­то на са­мос­тоя­тел­на из­сле­до­ва­тел­ска ра­бо­та. Но кни­га­та е из­вън­ред­но поз­на­ва­тел­на и ос­вен то­ва, има ред до­пъл­ни­тел­ни дос­той­нства. В нея е про­ка­ра­на те­за­та за пос­те­пен­но­то, мно­го­ве­ков­но и мир­но прие­ма­не на ис­ляма - по раз­лич­ни при­чи­ни - от раз­нооб­раз­ни гру­пи на сред­но­ве­ков­но­то бал­кан­ско об­щес­тво и най-ве­че от част от сред­но­ве­ков­ни­те ере­ти­ци. На­ред с дру­ги съв­ре­мен­ни ав­то­ри, и Мех­мед твър­ди, че в ръ­ко­пи­си­те и ис­то­ри­чес­ки­те съ­чи­не­ния, кои­то опи­сва­т кър­ва­во­то ис­лями­зи­ра­не на бал­кан­ски­те хрис­тия­ни през XVII век от ос­ман­ска­та власт, има мно­го не­съот­ветс­твия и ед­ва ли след­ва те да се раз­глеж­дат ка­то не­съм­нен ис­то­ри­чес­ки из­точ­ник (стр. 35). Все пак та­зи те­за зас­лу­жа­ва мно­го по-де­тай­лна ар­гу­мен­та­ция от та­зи, коя­то й пра­ви ав­то­рът.

Сил­на стра­на на съ­чи­не­ние­то е, че ав­то­рът пи­ше с оче­вид­но съ­чувс­твие към по­ма­ци­те и ве­роя­тно е еди­н от тях. Но то съв­сем не е без­кри­тич­но - по­ма­ци­те, не са би­ли са­мо жер­тва на аси­ми­ла­цион­на­та по­ли­ти­ка на но­ви­те бал­кан­ски дър­жа­ви. Във вой­ни­те и във въс­та­ния­та, кои­то бъл­гар­ска­та на­ция и дър­жа­ва водят от Ап­рил­ско­то въс­та­ние, през Ос­во­бо­ди­тел­на­та, та чак до Пър­ва­та све­тов­на вой­на вклю­чи­тел­но, по­ма­ци­те са би­ли и от­мъс­ти­те­ли, и аг­ре­сив­ни бра­ни­те­ли на ре­ли­гиоз­на­та си при­над­леж­ност и в та­зи си роля са би­ли - в крак с “мо­да­та” на вре­ме­то си - и кръ­воп­ро­лит­ни, и жес­то­ки. Ав­то­рът не ни спест­ява та­зи част от ис­ти­на­та. 

Ос­вен то­ва, ко­га­то опи­сва без­брой­ни­те слу­чаи на на­силс­тве­но из­гон­ва­не от се­ли­ща­та им, на убий­ства, краж­би на иму­щес­тво и си­ло­во “хрис­тия­ни­зи­ра­не”, из­вър­ше­ни от бал­кан­ски­те дър­жа­ви и най-ве­че от на­ша­та сре­щу по­ма­ци­те, той не си поз­вол­ява да на­пус­не ура­вно­ве­се­ни­я тон, не прибя­гва към емо­цио­нал­ни ар­гу­мен­ти за за­сил­ва­не на впе­чат­ле­ние­то от на­си­лие­то, на кое­то са би­ли под­ла­га­ни.

И нак­рая, ве­че спо­ме­нах оче­вид­на­та еру­ди­ци­я на пи­са­теля. На та­зи еру­ди­ци­я й трябва са­мо из­вес­тно стес-нява­не на из­сле­до­ва­тел­ско­то по­ле, фо­ку­си­ра­не, и то­га­ва ще се по­лу­чи пър­вок­лас­на ис­то­ри­чес­ка кни­га.

Ние се нуж­даем от та­ки­ва кни­ги.

 
 

[daczo]

Pomak BG ,ne bydi bezchelen,ne spomenavaj za Aprilskoto vystanie,Ilinden iTrakiia.Zhertvite ne mogat da se zashtitavat.Iskash da sybudish umraza,nishto drugo.Napishi koga bylgarite od Slavshtica ili od Bylgarski izvor sa napadnali na mirnite pomaci od Galata.Koga vojnicite od Loveshkoto podilenie sa palili kyshtite na pomacite od Loveshko i Tetevensko.Az sym od tozi rajon i mi e intirestno.

[pomak BG]

Daczo не искам да събуждам умраза нито на българите към помаците, нито на помаците към българите. Доколкото знам историята, според латинската сентенция, е учителка на бъдещето. Ако смяташ че историята има такава цел да събужда умраза, то тогава защо въобще се преподава и изучава. По твоята логика и физиката ще е една негативна наука, защото там в нея се изучават атомите, а от тях се правят бомби за масово унищожение. Но ние трабва да се утървем от този негативизим и да гледаме на нещата от хубавата им страна. Както виждаш тук термина българомразци, в които ни обвинява Фотакиев т.е. Пламен Пасков, някакси губи значение. Ако ги няма такивата като мен, от къде ще знаеш за случилото се на помаците и как ще си вземеш поука ти и твоята аудитория. А когато си вземеш поука ти, другия,третия и петия, ще си е взела поука почти 2/3 от народа в България и тогава онези в Скат ще си лаят без да има кой да ги слуша. Както казваше един мой приятел българин. Онези били около 200-250 дуси и да се вдигнат всички българи, помаци, турци, цигани и пр. на митинг пред централата им или прет телевизията или пред НС за да резберат че ние сме живяли в мир и разберателство и искаме да живеем и за напред така. Това са тези които сеят умраза и са българомразците, защото зарати този тип хора в България се чуства и се е чуствало етническото напрежение. И заради тези хора се появиха партиите на Юзеиров и пр.

Другото което ме питаш е станало по време на Руско-турската война , когато пътя на българските опълченци начело на пълководци като тетевенеца Баньо Маринов и на руските войски разпиляли помаците и останалото мюсюлманско население от Свищов, Бяла, Търново, Севлиево, Ловеч и по пътя към Тетевенско, една от войската разпиляла помашкото население в Български извор, Кирчево, Галата, Градежница, Асен, Драгулин дол, Торос, Орешене и Добревци и продължила към София, а другата част разпиляла помаците в Луковитските села Блъсничево (Ръмянцево), Луковид, Дъбене, Тодоричене, Рупци, Радомирци и пр. включително и Белослатенския район от където след това обсадили Плевен. Всички те тръглани да се изселват за турция, а марудери зад тях ограбвали и животни, стока де що намерат и опожарявали селата им. За това и днес от бившата помашка нахия с център Ловеч има помаци само в Тетевенските села Кирчево, Български извор, Галата, Градежница, Глогов, Бабинци, малка част в Асен, Торос, Румянцево и в Кнежа, Бяла слатина и Попица. Тези помаци били кандардисани да си се преберат, но голяма част поарди икономически и пр. причини отново възприемали масови изселвания за Турция в продължение на години до края на 1950 г. Мога да ти напиша и какво е станало с джамиите и гробищните паркове в някой бивши чистопомашки села от Османския период, както и с днешното им положение в селата където днес живеят, ако желаеш.  
  

[fotakiev]

Освен подобните коментари, като тези на проф. Петър Петров и адвокатът му Фотакиев т.е. Пламен Пасков има и други, които гледат на книгата с друго око.

Еди­н еру­ди­ра­н ре­фе­рат  

Изтегляне на материала в pdf формат  

Еми­л КОЕН

Кни­га  на Хю­сеин Мех­мед “По­ма­ци­те и тор­бе­ши­те в Ми­зия, Тра­кия и Ма­ке­до­ния” (Со­фия, 2007, пред­го­вор П. Япо­в) пре­тен­ди­ра да бъ­де ис­то­рия на по­ма­ци­те на Бал­кан­ския по­луос­тров. Дей­стви­тел­но, по­вес­тво­ва­ние­то за­поч­ва с опи­са­ние на кон­так­ти меж­ду ара­би и на­ро­ди­те, на­се-лява­щи по­луос­тро­ва още от са­мо­то на­ча­ло на VI век - поч­ти сто го­ди­ни пре­ди офи­циал­на­та да­та на об­ра­зу­ва­не­то на бъл­гар­ска­та дър­жа­ва - 681 г. Краят на тру­да до­веж­да раз­ка­за за съд­ба­та на по­ма­ци­те на Бал­ка­ни­те до на­ча­ло­то на ко­му­нис­ти­чес­кия пе­риод в ис­то­рия­та ни - до 16.04.1947 г., ко­га­то ед­на кон­фе­рен­ция, сви­ка­на от но­ва­та “о­те­чес­тве­ноф­рон­тов­ска” Ди­рек­ция на из­по­ве­да­ния­та взе­ма ре­ше­ние за зак­ри­ва­не­то на Бъл­га­ро-мю­сюл­ман­ско­то кул­тур­но прос­вет­на друж­ба “Ро­ди­на”, ор­га­ни­за­ция­та, коя­то бе съз­да­де­на де­се­ти­ле­тие по-ра­но от дър­жа­ва­та с цел “да вър­не по­ма­ци­те в ло­но­то на бъл­гар­ска­та на­цио­нал­на об­щност”.

Не­съм­не­но е, че еру­ди­ция­та на ав­то­ра бу­ди ува­же­ние. Све­де­ния­та, кои­то ни съоб­ща­ва на скром­ни­те 167 стра­ни­ци на книж­ка­та си, са под­кре­пе­ни от 521 (!) по­зо­ва­ва­ния на из­точ­ни­ци и от 100 заг­ла­вия ли­те­ра­ту­ра на бъл­гар­ски и тур­ски ези­к. И все пак, из­глеж­да же­ла­ние­то за всеоб­хват­ност си е нап­ра­ви­ло ше­га с ав­то­ра. За да бъ­де еди­н труд ис­то­рия на на­род или на гру­па, в не­го трябва да се го­во­ри не са­мо за съ­би­тия­та, свър­за­ни с по­ли­ти­чес­ко­то и воен­ното би­тие на те­зи хо­ра, но съ­що и за сто­пан­ския, кул­тур­ния, ин­сти­ту­цио­нал­ния и ду­хов­ния им жи­вот. Но то­ва няма как да ста­не в рам­ки­те на ед­на тън­ка кни­га. И за­то­ва ние сме чи­та­те­ли по-ско­ро на еди­н мно­го еру­ди­ра­н ре­фе­рат, от­кол­ко­то на са­мос­тоя­тел­на из­сле­до­ва­тел­ска ра­бо­та. Но кни­га­та е из­вън­ред­но поз­на­ва­тел­на и ос­вен то­ва, има ред до­пъл­ни­тел­ни дос­той­нства. В нея е про­ка­ра­на те­за­та за пос­те­пен­но­то, мно­го­ве­ков­но и мир­но прие­ма­не на ис­ляма - по раз­лич­ни при­чи­ни - от раз­нооб­раз­ни гру­пи на сред­но­ве­ков­но­то бал­кан­ско об­щес­тво и най-ве­че от част от сред­но­ве­ков­ни­те ере­ти­ци. На­ред с дру­ги съв­ре­мен­ни ав­то­ри, и Мех­мед твър­ди, че в ръ­ко­пи­си­те и ис­то­ри­чес­ки­те съ­чи­не­ния, кои­то опи­сва­т кър­ва­во­то ис­лями­зи­ра­не на бал­кан­ски­те хрис­тия­ни през XVII век от ос­ман­ска­та власт, има мно­го не­съот­ветс­твия и ед­ва ли след­ва те да се раз­глеж­дат ка­то не­съм­нен ис­то­ри­чес­ки из­точ­ник (стр. 35). Все пак та­зи те­за зас­лу­жа­ва мно­го по-де­тай­лна ар­гу­мен­та­ция от та­зи, коя­то й пра­ви ав­то­рът.

Сил­на стра­на на съ­чи­не­ние­то е, че ав­то­рът пи­ше с оче­вид­но съ­чувс­твие към по­ма­ци­те и ве­роя­тно е еди­н от тях. Но то съв­сем не е без­кри­тич­но - по­ма­ци­те, не са би­ли са­мо жер­тва на аси­ми­ла­цион­на­та по­ли­ти­ка на но­ви­те бал­кан­ски дър­жа­ви. Във вой­ни­те и във въс­та­ния­та, кои­то бъл­гар­ска­та на­ция и дър­жа­ва водят от Ап­рил­ско­то въс­та­ние, през Ос­во­бо­ди­тел­на­та, та чак до Пър­ва­та све­тов­на вой­на вклю­чи­тел­но, по­ма­ци­те са би­ли и от­мъс­ти­те­ли, и аг­ре­сив­ни бра­ни­те­ли на ре­ли­гиоз­на­та си при­над­леж­ност и в та­зи си роля са би­ли - в крак с “мо­да­та” на вре­ме­то си - и кръ­воп­ро­лит­ни, и жес­то­ки. Ав­то­рът не ни спест­ява та­зи част от ис­ти­на­та.  

Ос­вен то­ва, ко­га­то опи­сва без­брой­ни­те слу­чаи на на­силс­тве­но из­гон­ва­не от се­ли­ща­та им, на убий­ства, краж­би на иму­щес­тво и си­ло­во “хрис­тия­ни­зи­ра­не”, из­вър­ше­ни от бал­кан­ски­те дър­жа­ви и най-ве­че от на­ша­та сре­щу по­ма­ци­те, той не си поз­вол­ява да на­пус­не ура­вно­ве­се­ни­я тон, не прибя­гва към емо­цио­нал­ни ар­гу­мен­ти за за­сил­ва­не на впе­чат­ле­ние­то от на­си­лие­то, на кое­то са би­ли под­ла­га­ни.

И нак­рая, ве­че спо­ме­нах оче­вид­на­та еру­ди­ци­я на пи­са­теля. На та­зи еру­ди­ци­я й трябва са­мо из­вес­тно стес-нява­не на из­сле­до­ва­тел­ско­то по­ле, фо­ку­си­ра­не, и то­га­ва ще се по­лу­чи пър­вок­лас­на ис­то­ри­чес­ка кни­га.

Ние се нуж­даем от та­ки­ва кни­ги.

Сам определящ се за Муджахиддин   г-н Хюсеин Мехмед,
Намерихте от някъде Емил Коен за "един ерудиран реферат".
Поне аз никога не съм чувал името Емил Коен ,като изключим небезизвестният вече покоен бизнесмен с това име.

Бъдете така добър да информирате аудиторията кой е Емил Коен и доколко е навътре в материята на съчинениято Ви..
За сравнение Ви давам името на професор Петър Петров,който е наистина ерудит.

[pomak BG]

Не обичам жестовете ти за това избързах, да го вкарам лично аз. Открих го в нета, така както си открил и ти онази критика за мен. Лично аз не познавам кой е Емил Коен. Ти като човек от службите познаваш хората по добре от мен, за това и на мен ще ми е драго да ни кажеш кой е Емил Коен. За професор Петър Петров заем той е един измислен и угоден вам историк. Мисля, че някъде писах с коя книга станал професор По следите на насилието, която някъде по-горе я разтълкувах успешно. Преди нея той дълго време беше доцент.

[shaban]

Намерихте от някъде Емил Коен за "един ерудиран реферат".
Поне аз никога не съм чувал името Емил Коен ,като изключим небезизвестният вече покоен бизнесмен с това име.

Бъдете така добър да информирате аудиторията кой е Емил Коен и доколко е навътре в материята на съчинениято Ви..
За сравнение Ви давам името на професор Петър Петров,който е наистина ерудит.

Бил чувал само някакъв си "бизнесмен" в кавички , с името Емил  ,който бил  се бил пребил.Нищо повече. Кой каквото го интересува ,това научава,но само впоследствие. Последствието е ясно ,ти научи това което искаш и това което ти харесва да научиш.
Ето ,виждаме един факт ,който е неопределеям , в собствената си държава не знаем за кого и за какво говорим.Все едно ,че един човек с едно име е единствен и неповторяем.
Фотакиев срещнал на търсачката в Интернет, едно име , и веднага казал това е човека :Емил Коен.
Е, ако съществува само един човек с това име ,нема проблем. Така да е.Да , ама друг път.

Фотакиев ,бъдете така добър да информирате кой е Петър Петров,дали е единствен и неповтаряем и доколко заслужава да е професор.А дали е ерудит,кфо да ти кажа. Надали.

[daczo]

PomakBG,samo zabraviash che v bashibuzuka imalo mnogo pomaci.Prez Osvoboditelnata vijna sa se bili s rusnacite.Pri pyrvoto zavzemane na Lovech i posle odstypvane,Lovech e upozharen od bashibuzuk.Pomacite bile takiva pomagachi na Turcite,che bylgarite ne pravili razlika.Tova sa skutki na vojnata i umrazata.Az te pitah sled vojnata i od mirnoto naselenie.Znaesh pogovorkata s kakvoto vouvash,od tova shte umresh.Po vreme na vojnata 1878g.v turskata armiia e imalo mnogo poliaci,rusnacite ne sa gi vzemali kato plennici,a vednaga sa gi rastrelvali kato pridateli.Takiva sa zakonite na vojnata.Polsha bila pod rusko robstvo i poliacite vizhdali v Turciia priiatel.Ti razsiavash umraza,zashtoto mislish che bylgarite od tvoiata istoriia niama da se setitiat koi sa bili naj-golemite pomagachi na turcite.Tvoeto dyrzhane pokazva che ne samo bili ,a i sega podyrghat tazi tradiciia.Po dobre e za tozi kojto iska da zhivej spokojno da ne znae takava istoriia.Govorish za izgoreni dzamii,a nishto ne spomenavash predi tova kolko cyrkvi i manastiri sa izgoreni.Napishi zashto se spasila cyrkvata na Troianskiia manastir.Moiat pra pra diado e zhivial v smeseno selo.Edna myhla turci druga bylgari.Bylgarite ne mozheli da praznuvat,da imat cyrkva.Pochti cialata zemia bila turska.I sega edna mahala se kazva,, turska,,.Od roba iskash lubov.Mozhe iskash bylgarite da si spomniat,koj prekysnal tiahnata dyrzhavnost.Koj sprial na 5veka tiahnoto razvitie i koj bil naj-usyrdniia pomagach na palachite.S takiva istorici naistina triabva da se zaintirisuvat sluzhbite,ta da niama pak gorene na sela i dzhamii.Ne razbirash li che mladite,po dobre da ne misliat za grehovete na bashti.diadovci  i pra-diadovci.Kolkoto poveche vie rovite ,tolkova poveche bylgarite  roviat.Takava li e tvoiata cel.V Evropa mnogo niama da tyrpiat biali mudzahidini.Zabraviash v koj vek zhiveesh i kyde.

[pomak BG]

Сред помаците имало башибозуци, като Мехмед Синап, но имало и такива, които са ги гонили. Между другото трябва да се прави разлика между башибозук и чета, която имала за цел да си охранява селото и района. Защото често се спеколира с това в историята. На едно място четах, че във връска с четата на Филип Тотьо и пр. в тетевенския балкан сред помаците се свормирали башибозушки чети. На мен това ми изглежда смешно. Другото за което ме питаш, кой горял църквите. Преди да се тръгне и да се превземат българските земи, се пуснали акънджии. По това време според историческите сведения се разрушавали църкви. Не забравяй, че по това време църквите били предимно в крепостите и в дворците и по-малка част от тях били на открито. След обезлудяването им и след създаването на селищата и остановяването на населението в тях, тези постройки в крепостите и дворците станали неизползваеми и ненужни никому. На вън от тези дворци е имало също и манастири. С една дума колкото и да са били църквите и манастирите през османския период те ненамалели, а нараснали многократно, тъй като се увеличил демогравския статут на населението и се появили нови села. Някой от тези църкви дори се строяли и във вакъвски земи. Примера за това е църквата в Тетевен. Имало е и незакони строежи на църкви. Такава незаконна църква се построила в двора на Карлуковския манастир, който е до с. Карлуково, на 8 км югозападно от гр. Луковит. Но когато става въпрос за помаци и църкви, трябва да ти е известно, че ферман за можество от тези построени през Османската империя се издействали именно от помаци с високи длъжностни постове живеещи на близо. Пример за такава църква може да прочетеш тук: http://www.lesedra2.hit.bg/carkovna-deinost.htm В случая издействалия феврмана бил помака Ибрахим Гавазоглу от Кирчево, личен борец на султан Абдул Меджид І / 1839 – 1861/. Там отдолу това го пише. По негово време обаче започнал строежа и на нова джамия в Кирчево. На която не била довършен покрива. И през комунизма кмета Петко Иванов Банчев я срива до уснови. Към джамията е имало мектеб т.е. училище, който също бил сринато по това време. Имало е и стара джамия до реката, но и тя днес не съществува. Камъните от стените на джамията и мектепа били продадени като кариерски, част от тях са натрошени за чакъл и насипани за път. Не след дълго и единствения син на кмета починал. daczo това не го пиша за да се мразим, а да прецениш като умен човек, редно ли е всичкото това.  

[pomak BG]

Понеже забравих да спомена, според дадените ми сведения, руснаците не убивали пленените войници, независимо от националноста им. Тези които били обикновенни войници били освободени, а офицерите откарани в Русия и принуждавани да работят общополезен труд. След 10 години в Русия излиза закон, в който се задължава всеки един пленник, по каквито и причини да е докаран в страната да бъде освободен. Чрез този закон се прибрал и едно 18 годишно момче от с. Градежница на име Асан Асанов Руснаков, което по време на войната в суматохата било загубено от родителите му и в последством било взето от един руски офицер, с цел осиновяване. но след 10 години според този закон той трвябвало да бъде върнат в страната си. Същото сполетял и един обикновен войник от Градежница, който се преставил като офицер и поради това сметнал, че няма да го откарат в плен. Оказало се че човека се излъгал и до днес на родът му им викат Шмекерите.     

[EVROPOMAK]

..... е имало башибозуци, като Мехмед Синап, но имало и такива, които са ги гонили. Между другото трябва да се прави разлика между башибозук и чета, която имала -за цел да си охранява селото и района....

След около 50-тина години, ако не и по-рано, почти сигурно е, че прозвищата като "башибозуци", "хайдути", "рекетьори", "мутри" и т.н. ще бъдат синоними и ще означават едно и също наименование за людье, дето са се борили с всички непозволени от закона средства, против установения към момента на тяхното действие правноустановен и законов ред! 
Към това число, вероятно ще бъдат причислени и т.нар., "терористи", "фундаменталисти" и др., зависи от страната и гледната точка от която го гледаш и виждаш! 
Така, че "Синапя", за едни може да е бил "башибозукин" или "бандитин", че е грабил от изидниците, богаташите и чифликчиите, но за други е бил "войвода", "герой", "добър хайдутин", "революционер" и т.н., затова, че им е осигурявал хляб, прехрана и малка свобода на духа и стремежа за освободеност от тогавашното "държавно" потисничеството и гнета! 
Та, затова, зависи бинокъла отде се гльода - от към камбанарията, откъм високото минаре, откъм държавната софра, или от най-високия Родопски баир!   

[isa71]

вижте и нещо интересно-родопски властелини на хайтов стр.82

[pomak BG]

Иса добре че библиотеката ми е богата. Хайдуците нямат националност и нямат социален статут. Те може да са от средите на оправляващите, но могат да бъдат и от средите на раята. Така е и за съвестните хора.

[Dilmana]

Сам определящ се за Муджахиддин   г-н Хюсеин Мехмед,
Намерихте от някъде Емил Коен за "един ерудиран реферат".
Поне аз никога не съм чувал името Емил Коен ,като изключим небезизвестният вече покоен бизнесмен с това име.

Бъдете така добър да информирате аудиторията кой е Емил Коен и доколко е навътре в материята на съчинениято Ви..
За сравнение Ви давам името на професор Петър Петров,който е наистина ерудит.

Привет!
 Г-н Фотакиев, когато не сте чували за някого или за нещо, то надявам се не означава, че е незначително само защото вие не сте чували за него. Или ?
Освен това сега има и чичко Google и ако си бяхте направили труда да проверите преди да пишете, щяхте да разберете, че г-н Емил Коен няма нищо, ама нищо общо с убития "бизнесмен" Емил Кюлев, освен че по случайност собствените им имена съвпадат.
Ето повечко за Емил Кюлев:
http://www.omda.bg/bulg/news/personal/kyulev.htm
 А г-н Емил Коен е от Български хелзинкски комитет. И е един достоен човек. В случая не вземам отношение по книгата на Хю­сеин Мех­мед, защото не съм я чела, но се намесих, защото  смятам, че подмятания "кой е па тоя" не са аргументи в един спор.
Поздрави!

[mechta]

г-нХюсеин, горещи поздрави от Родопите за прекрасните изследвания и фактологии в книгата ви. колкото повече я ползвам толкова се убеждавам, че има истини затулвани с стотици години, за които някои се надяват да ги асимилират като всичко автентично в България. Пишете, имаме желание и лично да установим контакт с вас.

[mechta]

Господа чудя ви се на акъла.Тъй нареченият професор П. Петров не беше ли от гвардията на Живков специално подготвени псевдонаучни работници за бързо реагиране? Историята е анализ на факти и събития, а те пък всичко получаваха на готово, защото партията нареждаше предварително за кое събитие как да се пише. Както бе наредено  на супер академика Антон Дончев да напише книгата Време разделно, такива бяха и много от великите творби в кавички и на Хайтов май и той бе произведен в академик от същите сили.