Като студент съм се запознавал с две или три славянски племена на североизток, който били в полизрението на Българското ханство и заради които то си съперничело със Франската държава. Едното от тях имаше подопбно наименование, но за това толкова.
Да погледнем в Гръцките извори за българската история, ІІІ, , стр. 158-159.
Там за Кубер и Мавър пише следното. "За междуособната война, замислена тайно срещу нашия град (Солун) от българите Мавър и Кубер.
Както знаете, христолюбци, в предишните глави ние разказахме отчасти за славяните, т. е. за така наречения Хацон, и за аварите. Припомня съвмеснтото нападение на славяни начело със славянскя вож Хацон и аварите надападение над Солун трето по ред за славяните. Разказахме и за това, че те опустошиха целия Илирик, именно провинциите му: двете Панонии, също двете Дакии, Дарадания, Мизия, Превалитана, Родопа и всички други провинции, а още и Тракия, и земите при Дългата стена край Константинопол, както и останалите градове и селища. Те (аварите) завладяха цялото това население в отвъдната земя към Панония, до река Дунав (вероятно в началото на VII в.). Главен град на тази провинция беше някогашният Сирмиум (дн. Сремска Митровица). И тъй там, както се казва, споменатият хаган настани целия племенен народ (в мнозинството си славяни), вече като подвластни нему. Именно от тогава те се смесиха с българи и авари и с останалите племена, родиха им се деца от това смешение и станаха огромен и много голям народ. Всяко дете наследи от баща си вродените качества и влечение на рода към ромелйските предели....
... И тъй Кубер премина победоностно казаната река Дунав с целия споменат народ, който беше ц него, дойде в нашите земи и завладя Керамийското поле (вероятно дн Битолско поле). те (славяните) като се настаниха там, поискаха да се върнат в родните си градове, главно защото запазиха православната си вяра: едни в нашия пазен от мъченика град Солун, други пък в прещасливия град и царица на градовете, а трети в останалите градове на Такия.
Както виждаш въпреки кръвосмешенията накрая племената славяни, които приели християнството се разграничават от аварите и българите. Поради подобни кръвосмешение голяма част от днешните турци в Бг са русоляви със сини очи.
Също така прави впечетление и превода на Библията от братята Кирил и Методий, който език в църквата се води като църковно славянски, тъй като бил на езика на лсавяние в Моравия и по цялата територия на Европа заселена с такива. Историята на Паисий била също с подобно наименование Славянобългарская. Ако предположим че през Първото И Второто Българско царство Киевското царство (т.е.) Русия не е била такава сила като днес и не играла голяма роля в европейската политика и на балканите не е жънела съществени успехи, той и славянството не е било толкова прочуто и е нямало такава ръководна функция в управлението на страната ако изключим няколкото жупани васали на хана, на които им били дадени оправленчески длъжности. Когато говорим за славяни, ние трябва да си представяме едно население, което е подобно на германското в пегментноста си. Знаем също, че за разлика от туркито тези племена не вярвали в Тангра, дн. Танръ (бог), а във върховния бог Перун и неговия пантион, включващ Даж бог, Лада и пр. Освен това за времето си тези хора за разлика от тюрките като всеки един европейски народ били предимно пехотинци и по рядко използвали конете. Има също така много отличителни черти които ги разграничават от тях и не можем с лесна ръка да кажем "ето нещете ли и тези са българи като другите".
