Topic: Ислям и Православие - среща на два Изтока !

[десс]

Мюсюлманите естествено съблюдават нравствеността, на която ни учи Коранът, и в своите отношения с хората на Писанието. Например в Корана се казва, че Мюсюлманите трябва да уважават вярванията и личността на Християните и Евреите, да ги защитават и да бъдат милостиви към тях, защото те са събратя във вярата в съществуването и единствеността на Бог, Неговите ангели и пророци, Съдния ден и необходимостта от съблюдаване на религиозния морал.

Бог също така разкрива, че Християните и Евреите, които вярват в Него и Съдния ден и вършат праведни дела, ще получат най-справедливата награда за своята добродетел:

Онези, които вярват, и юдеите, и християните, и сабеите, онези [от тях], които вярват в Бог и в Сетния ден, и вършат праведни дела, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят. (Коран, 2:62)

Ето така всички, които вярват в Бог и в Съдния ден, и вършат праведни дела, ще бъдат благовестени. Правоверните ще получат спасение и щастие. В 48-и айят от сура Маида на Корана се казва, че “за всеки от вас сторихме закон и път” и трябва да се “надпреварвате в добрините”. Молба към всички искрени вярващи е да живеят праведно и да се надпреварват в добрите дела. Поради тази причина Мюсюлманите не могат да бъдат безкомпромисни и нетолерантни към хората, които подобно на тях вярват в Бог и са праведни
                                                                                                               
                                                                                                 
                                                                                                                                                                      Харун Яхя

Всяка религия учи на нравственост и морал,но и всяка религия се използва за други цели нямащи нищо общо с нравствеността и морала.
Бих казал,че бог е един,а религиите се опитват да го присвоят за себе си по един или друг начин.Затова хора вярвайте в бог и не се обременявайте с дадена религия-защото богът е в нас,а не в джамията или църквата.В това са вярвали богомилите,вярвали са и,че църквата е в самия човек-а създадените религии са за да се оправдаят злините сторени от едни хора над други удовлетворяващи свои потребности и оправдаващи ги с името господне.(кръстоносните походи,джихатът и пр)

Християнството и исляма са двете най конфликтни религии на земята поставящи съществуването на човечеството под въпрос.
Нека да видим какво казва един от големите геостратези на щатите за тези две религии и цивилизациите които създават:

“ Причините за този конфликт не се коренят в преходни явления като, например християнските страсти през 12 век или ислямския фундаментализъм от 20 век. Те се дължат на характера на двете религии и на цивилизациите основани на тези религии. От една страна, конфликтът е следствие от различията в , особеното мюсюлманското схващане за исляма като начин на живот , надхвърлящ и обединяващ религия и политика и западното християнското разбиране за разделените свери на властване на Бог и на кесар. Конфликтът обаче се дължи и на сходствата между тях.
И двете религии са монотеистични, като за разлика от политеистичните религии те не могат лесно да асимилират други божества и виждат света през дуалистичната схема ние-те. И двете религии са универсалистски , претендирайки ,че са носители на единствената истинска вяра, към която трябва да се приобщят всички хора. И двете религии са мисионерски водени от убеждението, че техните привърженици имат задължение към невярващите да ги привлекат в единствената права вяра Още от самото начало ислямската експанзия се осъществява чрез завоевания , а в удобни случаи същото прави и християнството. Паралелните идеи за кръстоносни походи и за джихат не само си приличат, но и отличават тези вероизповедания от всички останали големи световни религии. Ислямът и християнството заедно с юдаизмът имат телеологични възгледи за историята, които се отличават от цикличните или статични концепции преобладаващи в другите цивилизации. Степента им на насилственост на конфликтите в историята се влияе от демографския растеж и спад, от икономическото развитие , от техническия прогрес и от степента на религиозна ангажираност.”

                                                                                                       Самюъл Хънтингтън

[isa71]

Онези, които вярват, и юдеите, и християните, и сабеите, онези [от тях] които вярват в Аллах и в Сетния ден, и вършат праведни дела, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят.
  сура Бакара62ает

[mustafa_b]

Всяка религия учи на нравственост и морал,но и всяка религия се използва за други цели нямащи нищо общо с нравствеността и морала.
Бих казал,че бог е един,а религиите се опитват да го присвоят за себе си по един или друг начин.Затова хора вярвайте в бог и не се обременявайте с дадена религия-защото богът е в нас,а не в джамията или църквата.В това са вярвали богомилите,вярвали са и,че църквата е в самия човек-а създадените религии са за да се оправдаят злините сторени от едни хора над други удовлетворяващи свои потребности и оправдаващи ги с името господне.(кръстоносните походи,джихатът и пр)

Християнството и исляма са двете най конфликтни религии на земята поставящи съществуването на човечеството под въпрос.
Нека да видим какво казва един от големите геостратези на щатите за тези две религии и цивилизациите които създават:

“ Причините за този конфликт не се коренят в преходни явления като, например християнските страсти през 12 век или ислямския фундаментализъм от 20 век. Те се дължат на характера на двете религии и на цивилизациите основани на тези религии. От една страна, конфликтът е следствие от различията в , особеното мюсюлманското схващане за исляма като начин на живот , надхвърлящ и обединяващ религия и политика и западното християнското разбиране за разделените свери на властване на Бог и на кесар. Конфликтът обаче се дължи и на сходствата между тях.
И двете религии са монотеистични, като за разлика от политеистичните религии те не могат лесно да асимилират други божества и виждат света през дуалистичната схема ние-те. И двете религии са универсалистски , претендирайки ,че са носители на единствената истинска вяра, към която трябва да се приобщят всички хора. И двете религии са мисионерски водени от убеждението, че техните привърженици имат задължение към невярващите да ги привлекат в единствената права вяра Още от самото начало ислямската експанзия се осъществява чрез завоевания , а в удобни случаи същото прави и християнството. Паралелните идеи за кръстоносни походи и за джихат не само си приличат, но и отличават тези вероизповедания от всички останали големи световни религии. Ислямът и християнството заедно с юдаизмът имат телеологични възгледи за историята, които се отличават от цикличните или статични концепции преобладаващи в другите цивилизации. Степента им на насилственост на конфликтите в историята се влияе от демографския растеж и спад, от икономическото развитие , от техническия прогрес и от степента на религиозна ангажираност.”

                                                                                                       Самюъл Хънтингтън

Цитираш Хънтингтън, автор на поръчковия трактат "Сблъсъкът на цивилизациите". Аз пък ще цитирам проф. Джон Еспозито от книгата "Ислямската заплаха - мит или реалност":

Според редица западни наблюдатели и анализатори ислямът представлява тройна заплаха за Запада – политическа, демографска и цивилизационна. “Тройната ислямска заплаха” провокира и “тройния отговор на Запада”. Политическата опасност, идваща от исляма, трябва да бъде преодоляна от “войната срещу тероризма”, демографската – посредством ислямофобията, а цивилизационната намери обяснение в трактатите за сблъсъка на цивилизациите.

[mustafa_b]

Според Адул Азис Сашедина, шиитският активист и университетски професор , както и според растящия брой мюсюлмански плуралисти, Коранът трябва да бъде четен като цяла книга с ясно съдържание, а не като текст, съставен от отделни пасажи с послания, призоваващи към конфликт. В Корана се проповядва мирното обединение на човечеството и тези послания преобладават въпреки контекста на агресия, който събуждат глави 8 /Ал-Анфал/ и 9 /Ат-Тауба/. Коранът представя Исляма като утвърждаване и събиране на по-ранните религии, а не като тяхно отхвърляне. Дори в по-късните медински глави се казва, че мюсюлманите нямат монопол върху свещената благодат, нито в този, нито в другия свят (2:62, 5:69); те също канят евреите и християните да се присъединят към мюсюлманите, подчертавайки значителната близост на тяхната вяра (3:64).

В своята последна книга "Ислямските корени на демократичния плурализъм" Сашедина показва как са формулирани идеалите на Корана и как историческото развитие е ограничило тяхното прилагане. Отново и отново ключовият интерпретативен мотив е да не се набляга на отделните стихове, но да се четат и разбират всички стихове в техния пълен контекст. Съществената част на логиката на Корана е универсалният обхват на хуманността. Може да има отделни племена и езици, раси и политики, но въпреки това човечеството е създадено да бъде една общност, свързана заедно. Общността е белязана преди всичко чрез Аврам. Неговото потомство - юдеи, християни и мюсюлмани не са едно цяло, но са свързани общности, които имат свое собствено право и свой собствен път, на който само Бог може да бъде съдия. Същевременно на вярващите е наредено не да се борят един с друг, а да се допълват взаимно в добрите дела и работа.

[isa71]

Ползата от религиозното образование

[Шали]

Ще трябва да отделя време да го изгледам Вярвам, че е полезно да се преподава вероучение...но тъй като споровете по въпроса, май няма скоро да доведат до консенсус, религиозното възпитание остава в семейната среда.

[ЕvroPOMAK]

Май, че може в тази тема! 

Осъзнаване реалността на живота след смъртта
Осъзнаване реалноста на духовния свят ще промени морала, съвестта и начина на живот на хората към добро
От Небесната Библия

"Ако хората занеха за съществуването на Духовния свят, за една седмица света ще се промени. Ако хората осъзнаваха, че духовния свят е абсолютно реален, а физическия свят е само миг от вечния ни живот, те не биха живяли по старому."

(Настоящето послание е дадено от духовния свят чрез медиум. То е част от поредица новини изпратенени от отвъдното, в които авторът диктува и описва срещите си с известни личности и тяхното състояние и начин на мислене в живота след смъртта.)

Важното в духовния свят не са парите, власта или знанията а способността да постигаме хармония и разбирателство с център любовта. Колкото повече инвестирате, дори да не ви се инвестриа, стойността ви стават по-голяма. Когато отидем в духовния свят нашето образование, парите и позицията които сме имали няма да имат никакво значение. Всичко коеото е от значенеи там, е как сме развили сърцето си, способността да живеем за другите, да служим и да се жертваме за да носим радост.

Живота в духовния свят
Какво си представяме при думите "Живот в отдвъдното, Живот след смъртта или просто казано Духовния свят"?

ДУХОВНИЯТ СВЯТ И ЖИВОТЪТ В НЕГО
Посланието е изпратено на 23 май 1997г. от д-р Сан Хан Ли
"В Небето околната среда изобилства от много сияйни ценности. Поради обкръжаващата ярка светлина и блясък, вие не можете да скриете никакви трудности помежду си. Всичко се вижда и се знае с очите и с духа. ... това е мястото, където духът ти е винаги изпълнен с мир, спокойствие и ведрина, където трудностите, неудобството и гладът не съществуват. Небето е мястото, където нямате трудности да изразите или да обясните каквото и да било."
Духовният свят
КОЕ Е ЕДНОКВО И КОЕ РАЗЛИЧНО С ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ?
Въпреки че духовният свят на пръв поглед изглежда еднакъв с видимия, физически свят, големината на духовния свят не може да се сравнява с големината на физическия свят. Например, във физическия свят материята и пространството ограничават движението на колите, но в духовния свят колата може да бъде променяна в различни видове. Посоката на нейното движение може да бъде променена за миг. Според мисленето на шофьора, тя може да премине през планината за секунда. Тя може да се движи свободно, както това става във фантастичните филми или научно-фантастичните пътешествия, които децата много харесват. Макар, че движението на колите изглежда хаотично, тъй като ние спазваме внимателно Духовният закон, няма никакви катастрофи.

Животът в духовния свят
КАК ЖИВЕЯТ ХОРАТА ТАМ?
По същия начин, по който земните хора се събуждат сутрин и спят през нощта, духовните хора правят същото, но в духовния свят утрото и вечерта не са в същия ред, както във физическия. Утрото и нощта могат да бъдат променяни според мисленето. Не зная кой пръв е разграничил духовния свят съответно на Ад, Рай и Небесно царство, но това е наистина едно добро разделение, защото между тях съществуват огромни разлики в нивото на живота. За определени неща Адът наистина е странно място. Ние никога не можем да видим подобни ситуации във физическия свят.

Например, аз видях една жена да стои гола, без дрехи и до нея един мъж да докосва долните части на тялото й. До тях друга жена спореше, че долната част на мъжа й принадлежи. И въпреки това те не изпитваха никакъв срам.

Веднъж, когато една японка тичаше с дървени обувки и падна на земята, друга жена дойде и й скри обувките, като че ли те бяха нейна собственост. Жената, която изгуби обувките си, се опитваше да ги намери, а тази, която ги скри се преструваше, че не знае нищо. В същото време хората, които наблюдаваха всичко това, крещяха, че тази жена е зла, че е крадла, дойдоха при нея и започнаха да я удрят и ритат. Такива неща се случват много често.
Когато, например един възрастен мъж не може да се храни, защото пръстът му е наранен, при него идва млад мъж, взима храната му и я натъпква в устата му. Такива неща винаги се случват в Ада. Една жена, чиято коса е била отрязана насила, се чувства засрамена от това и крие главата си в кърпа. Тогава всички, които минават покрай нея, й взимат кърпата и си бършат ръцете и лицето с нея. Когато собственичката на кърпата я взима от хората и си покрива главата, хората отново я взимат насила, разрязват я наполовина с ножица и й връщат другата половина. И тъй като тя не може да скрие срама си, се опитва да се скрие на тъмно място.

Небесното царство,
мястото, където мислите и действията стават едно
Какво представлява Небето? Аз не съм сигурен как да ви обясня. Във всеки случай, това е мястото, където думите и делата са едно. Например, ако аз си помисля: “Какво месо ще ям днес или какво искам да ям?”, с тази мисъл автоматически пред мен ще се появи огромна трапеза. Също ако си помисля: “Къде искам да отида днес, кого искам да срещна?”, аз съм вече там. Дори ако си помисля: “Ами ако този човек не е облечен, когато пристигна там?”, и наистина се окаже, че той не е облечен, пада голям смях.

Наскоро си мислех: “Когато слепите хора дойдат на Небето, различават ли се от онези, които са имали добро зрение на Земята?” В този миг един дядо и едно джудже застанаха пред мен. Джуджето е бил сляп, а дядото е имал добро зрение. Аз ги попитах: “Има ли слепи хора на Небето?” Те казаха: “Ние дойдохме, защото ти зададе този въпрос. Когато живеех на земята, аз бях сляп, но тук изразът “слепота” не съществува. Аз мога да виждам всичко.” Тогава попитах дядото: “Ти си можел да виждаш, тогава защо дойде?” Той отговори: “Ти попита каква е разликата между човек, който е можел да вижда на Земята и човек, който е бил сляп. В духовния свят можеш да виждаш и с очите си, и със съзнанието си. С очите си можеш да виждаш даден обект, но нещата, които виждаш със съзнанието си, виждаш по-добре.”

В Небето околната среда изобилства от много сияйни ценности. Поради обкръжаващата ярка светлина и блясък, вие не можете да скриете никакви трудности помежду си. Всичко се вижда и се знае с очите и с духа. Ако съм изпълнен със светлина и косата ми блести като златиста, това се дължи на ярката, сияйна светлина. Това е мястото, където духът ти е винаги изпълнен с мир, спокойствие и ведрина, където трудностите, неудобството и гладът не съществуват. Небето е мястото, където нямате трудности да изразите или да обясните каквото и да било.

Адът,
мястото, където дори не можеш да си представиш Небето
В Ада хората винаги чувстват глад и страдание. Там те са затънали в завист и неудобство. Поради това страдание, конфликтите са неизбежни. Всеки се чувства неудобно. В Небето имате свободата да следвате съзнанието си, но в Ада не можете да направите дори едно нещо според собствената си воля. Там отнемате нещата на другите със сила и се храните чрез кражба. Хората на земята не могат да си представят колко “истински ужасен” е Адът.

Това означава любов,
ако следвате любовта, конфликтите и страданията на земята ще бъдат прекратени
Ако на земята Истинският баща говори за любовта, той винаги дава пример за изпъкнали и вдлъбнати форми. Ако вие стигнете до точката на любовта, вие мислите за изпъкнали и вдлъбнати форми, но тези изрази са твърде технически.
Когато извикате “Санг Хън-а!”, този звук притежава такова чувство на любов, което разтапя всичко. Любовта притежава такава чувствителност, че може да прости дори ужасно престъпление и да се чувства удобно до човек, вмирисан като развалена риба. Дори в такъв момент любовта притежава пасивното чувство на удобство и комфорт. Думата “любов” не може изцяло да опише сърцето. Това е чувство, което не съдържа в себе си завист... Дори и в най-обикновените обстоятелства, когато вървите, говорите или се обличате, да използвате само думата любов, не е достатъчно. За Бог няма такава фраза, достатъчно дълбока и красива, която да може да изрази мисълта на любовта. Бог извиква “Сан Хaн-а! Това е любов”. Ако вие следвате правилно Волята на любовта, тогава конфликтите и страданията на земята ще бъдат прекратени. Няма друг по-подходящ начин, по който да обясните думата “любов”. Това е любовта.

Концепцията за Небето и Ада,
в Небето всичко е любов, а в Ада тя не съществува
На Небето вие никога не можете да чувствате притеснение или някакво страдание, тъй като там живеете и се движите като една съвършена цялостна маса от любов. Адът е мястото, където живеете на ръба на неудобството, дискомфорта, притеснението, страданието и конфликта, тъй като вие живеете в свят, в който не знаете нищо за любовта. Накратко, Адът е отдалечен от любовта, а Небето е святото, съвършено единство на любовта. Небето е мястото, където не съществува нищо, което не излъчва любов, а Адът е мястото, където любовта въобще не съществува. Така че, когато плодът на любовта узрее, освобождението на Ада ще стане възможно.

  

[deniz7]

TUFCA35, Напълно съм съгласен с теб, присъединявамсе към теб и моля админите да обърнат внимание. Също искам да помоля в чата дасе премахне смяна на името, стига вече с тези смени на имена неможе някойси  писалсе Народен съд да се подиграва и обижда. Нетрябва дасе превръщаме като онези които вижте кадето има новина за мюсюлманин независимо турчин, араб, или какъвто и дае вижте отдолу коментарите незнам що за хора са това , тези нито са християни нито мюсюлмани, никакви как може веднага без да познават един човек даго обиждат така само защото е мюсюлманин. Срам и позор мюсюлманите и християните истинските вярващите се уважават и никога небиха използвали такива думи, но един безверник може всичко Знам че и тук има такива хора които ако този форум бе анархиа и тук щеше да има такива олигофренични изрази Благодарен съм на модераторите че ни спестяват тук такива вулгарности и тем подобни

[EvroPOMAK]

Ооо, Времена, Ооо, Нрави! 
Тамань, по БТВ-то в "Нека да говорят", дочухме и най-сетнешното признание за част от българската история, че "Волжка България са били мюсюлмани и са боравили основно с арабски език и досега от страх от руснаците, това не е вписвано в досегашната Българска история!" 
Раззгелье, най-сетне, започнаха признанията! 
Айдье, сигья, народе, оттук насетне требва да се почнат пререканията за "Насилствената християнизация" на "Днешна България" отпреди да дойде "Османското Робство" в сегашната "Болгария"!   

[abc]

Кой е отричал, че Волжска България са мюсюлмани?

[Kaplan]

Кой пък е подозирал, че са боравили с арабски?

[Шали]

Общото между нас и вас. Писмо-призив на мюсюлманите до водачите на християнския свят
04.05.08

От редакцията: Публикуваме нашумялото послание на 138-те най-изтъкнати личности на исляма до християните в лицето на техните духовни водачи (сред които и българският патриарх Максим), защото смятаме, че всяка сериозна покана за диалог между религиите трябва да се приветства. Авторите на писмото, излязло през октомври миналата година, търсят обща основа за диалога на християни и мюсюлмани, дори правят опит за богословско сближаване между тях. Впоследствие ще публикуваме и коментар на православен богослов за писмото.


В името на Господа, Милостивия и Милосърдния!

До
Папа Римски Бенедикт XVI,
Патриарха на Константинопол Вартоломей I,
Патриарха на Александрия и цяла Африка Теодор II,
Патриарха на Велика Антиохия и целия Изток Игнатий IV,
Патриарха на Йерусалим Теофил III,
Патриарха на Москва и цяла Русия Алексий II,
Сръбския Патриарх Павел,
Румънския Патриарх Даниил,
Българския Патриарх Максим,
Католикоса-Патриарх на Грузия Илия II,
Католикоса на арменците Карекин II,
Патриарха на Антиохия и целия Изток, главата на Сиро-яковитската църква Игнатий Зака I,
Католикоса на Изтока и Маланкар Мар Тома Дидим,
Патриарха на Асирийската Църква Мар Динкха IV,
Архиепископа на Кентърбъри Роуън Уилямс,
Президента на Световната лутеранска асоциация Марк Хансън,
Генералния секретар на Световния съвет на методистите Джордж Фриймън,
Генералния секретар на съюза на баптистите във Великобритания Дейвид Кофей,
Генералния секретар на Световния алианс на реформатските църкви Сетри Ньоми,
Генералния секретар на Световния съвет на църквите Самюел Кобия,
И всички лидери на християнските църкви, където и да са те.

Мюсюлманите и християните заедно съставляват много повече от половината от населението на земното кълбо. Без мир и справедливост между тези общности няма да има мир и на земята. Бъдещето на човечеството зависи от съгласието между мюсюлманите и християните.

Нещо повече, основа за взаимно разбирателство между нас вече съществува. Това са фундаменталните принципи на двете религии – любовта към Единния Бог и любовта към ближния. Тези принципи откриваме отново и отново в свещените текстове на исляма и християнството. Единството на Създателя, необходимостта от любов към него, необходимостта от любов към ближния – ето общото между исляма и християнството.

За единството на Създателя е казано в светия Коран: "Той е Бог Единен, Бог Самодостатъчен" (Коран 112:1-2).

За необходимостта от любов към Бога в Корана се казва: "Споменавай името на твоя Господ и се посвети изцяло на Него" (Коран 73:.

За необходимостта от любов към ближния пророк Мохамед (мир нему) е казал: "Никой от вас не ще повярва истински, докато не пожелае на своя ближен същото, което желае и на себе си".

В Новия Завет Иисус Христос (мир нему) казва: "Първа от всички заповеди е: "Слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед" (Марк 12: 30).

В светия Коран Всевишният призовава мюсюлманите да отправят следния призив към хората на Писанието (християните и юдеите): "Кажи: "Хора на Писанието! Нека да се разберем за общото между нас и вас, а то е, че няма да се покланяме на никого освен на Бога, няма да Му придаваме никакви другари и няма да се смятаме едни други за господари заедно с Бога". А ако те се отдръпнат, кажете: "Бъдете ни свидетели, че сме покорни на Създателя" (Коран 3:64).

Затова, изпълнявайки това, което е казано в Корана, ние, мюсюлманите, каним християните да тръгнем заедно по един път, ръководейки се от това, което е общото между нас: двете заповеди на любовта.

Общото между нас и вас

1. Любовта към Бога

Любовта към Бога в Исляма

Ислямският символ на вярата се състои от две свидетелства: "Няма друг бог освен Бога и Мохамед е Неговият пратеник". Тези две свидетелства са задължителното условие за изповядването на исляма. Онзи, който ги признава, е мюсюлманин, който ги отрича, не е такъв.

Обяснявайки този символ на вярата, пророк Мохамед (мир нему) казал: "Най-доброто от всичко, казано от мен и пророците преди мене, е това: няма друг бог освен Бога, Той е един и няма другари, Нему принадлежи властта и всяка похвала, Той има власт над всяко нещо".

Тези думи на пророка, които следват двете свидетелства, обясняват как трябва да обичаме и да сме предани на Всевишния.

Думите "Той е един" напомнят на мюсюлманите за това, че в сърцето си те трябва да бъзат предани само на Единния Бог, Който е казал в Корана: "Господ не е дал на човека две сърца в едно тяло" (Коран 33:4).

Думите "Той няма другари" напомнят на мюсюлманите, че те трябва да бъдат предани само на Бога и да нямат в сърцето си равни на Него. Думите "Нему принадлежи властта» напомнят на мюсюлманите, че човешкият разум трябва винаги да помни Господа, Който владее всяка помисъл и знание на човека. Всичко е в Божиите ръце: «Благословен е Онзи, в Чиято десница е властта, Който владее всяко нещо" (67:1). Думите "Нему се пада всяка хвала", напомнят на мюсюлманите, че те трябва да бъдат благодарни на Господа и да Му се доверяват, в каквото и състояние да се намират. За всички щедри Божии дарове хората винаги трябва да бъдат благодарни на Него.

"Бог е Онзи, Който е създал небето и земята, Който е изпратил дъжд от небето и е създал плодове за ваша прехрана, подчинил ви е кораби, които плават по моретата по Негова воля, подчинил ви е реките, подчинил ви е слънцето и луната, който се движат непрестанно по своите орбити, подчинил ви е нощта и деня. Той ви е дал всичко, за което сте Го молили. Ако започнете да броите милостите на Бога, не ще можете да ги изброите. Истина, човекът е несправедлив и неблагодарен" (14:32-34).

Думите "Той има власт над всяко нещо" напомнят на мюсюлманите, че те трябва да помнят за Божието могъщество и да имат страх Божи. Господ е казал в светия Коран: "Бойте се от Бога и знайте, че Бог е с богобоязливите" (2:195); "Жертвайте, следвайки Божия път, и не обричайте себе си на погибел. И вършете добро, защото Бог обича тези, които вършат добро" (2:195).


Любовта към Бога в християнството

Във Второзаконие, една от главните книги на Стария Завет, се казва: "Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един; обичай Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили" (Втор. 6:4-5).

Също и в Новия Завет Иисус Христос, когато Го питали за най-важната заповед, отговорил по начина, който е описан в Евангелието. "А фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се наедно. И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече: Учителю, коя заповед е най-голяма в закона? А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците" (Матея 22:34-40).

А също и: "Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди? А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: "слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първата заповед" (Марк 12:28-31).

Заповедта за любов към Бога е безспорно първата и най-важната в Библията. Срещаме я на много места в Библията, включително във Второзаконие: 4:29, 10:12, 11:13, 13:3, 26:16, 30:2, 30:6, 30:10, в Евангелието от Марк: 12:32-33 и Лука: 10:27-28.

Иисус Навин завещава на синовете Израилеви да обичат Бога и да Му бъдат предани: "Старайте се само щателно да изпълнявате заповедите и закона, който ви завеща Моисей, раб Господен: да обичате Господа Бога вашего, да вървите по всичките Му пътища, да пазите Неговите заповеди, да се държите за Него и да Му служите с цялото си сърце и цялата си душа".

По такъв начин въпреки разликите в древнееврейския език на Стария Завет, арамейската реч на Иисус Христос и преведения впоследствие на гръцки текст на Новия Завет, главната идея е една и съща: заповедта да обичаме Бога с цялото си сърце и душа и да Му служим. Това е първото и най-важно нещо за човечеството.

Във връзка с това ние смятаме, че сме длъжни да цитираме отново пророка Мохамед (мир нему): "Най-доброто от всичко, казано от мен и пророците преди мене, е: няма друг бог освен Бога, Той е един и няма другари, Нему принадлежи властта и всяка похвала, Той владее всяко нещо".

Това изказване потвърждава първата и най-важна заповед на Библията и сякаш се позовава на нея. Всевишният знае най-добре, но ние смятаме, че има голяма прилика в тях. Между двете формули има и друго сходство – в това, че те се срещат често из страниците на цялото Писание в леко променени форми и варианти и в различен контекст.

2. Любовта към ближния

Любовта към ближния в исляма

В исляма се срещат много нареждания за любов и състрадание към ближния. Любовта към ближния е основна и неразривна част от любовта към Бога и любовта на Бога, и затова без любов към ближния човекът не е нито вярващ, нито праведен. Пророк Мохамед (мир нему) е казал: "Никой от вас не ще повярва истински, докато не пожелае на своя ближен същото, което желае и на себе си".

Не е достатъчно обаче да проявяваме само съчувствие и симпатия към ближния. Те трябва да бъдат съпроводени от щедрост и саможертва.

Господ е казал в свещения Коран: "Благочестивостта не е в това да се молите с лице на изток или на запад. Благочестив е онзи, който е повярвал в Господа, в Последния ден, в ангелите, Писанието, пророците, който раздава имуществото си, въпреки привързаността си към него, на сродниците, сираците, сиромасите, пътниците и просещите, моли се, плаща данък в полза на бедните, спазва договорите след като ги е сключил, проявява търпение в неволята, при болест и по време на сражение. Такива са правдивите. Такива са богобоязливите" (Коран 2:177), а също и: "Няма да станете благочестиви, докато не започнете да раздавате това, към което сте привързани. И каквото и да раздадете, Господ знае за него" (Коран 3:92).

С една дума, ако не даваме на ближния си онова, което самите ние обичаме, ние не можем да твърдим, че обичаме Бога или ближния.

Любовта към ближния в Библията

Вече цитирахме думите на Иисус Христос за първостепенната важност на любовта към ближния. Това е втората заповед след заповедта за любов към Бога: "тази е първата и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците" (Мат. 22: 38-40).

Остава само да намерим подобна заповед в Стария Завет: "В сърцето си не враждувай против брата си; изобличи ближния си, и няма да понесеш грях заради него. Не отмъстявай и не бъди злобен против синовете на твоя народ, но обичай ближния си като себе си. Аз съм Господ" (Левит 19:17-18).

Такава е втората заповед, която, както и първата, изисква от човека щедрост и саможертви. И на тези заповеди се основава Божият закон, с тях започват всички пророци.

Заключение

Без да отричаме очевидния факт, че ислямът и християнството са различни религии и без да подценяваме някои формални разногласия между тях, смятаме, че е съвършено ясно, че двете най-главни заповеди в тях са общата почва и свързващото звено между Корана, Моисеевото Петокнижие и Новия Завет.

Ние, мюсюлманите, призоваваме християните да си спомнят думите на Иисус: "А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: "слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед. Втора, подобна ней, е: "възлюби ближния си като себе си". Друга заповед, по-голяма от тия, няма" (Марк 12.29-31).

Ние, мюсюлманите, казваме на християните, че нямаме нищо против тях, что ислямът няма нищо против тях, докато те не започнат война срещу мюсюлманите на верска почва, докато не започнат да ни тормозят и да ни прогонват от нашия дом. Освен това Господ казва в светия Коран: "Не всички от тях са еднакви. Сред хората на Писанието [Библията] има праведни люде, които четат Божиите знамения нощем, падайки по очи. Те вярват в Бога и Последния ден, нареждат да се върши нареденото от Бога, забраняват осъденото от Него и бързат да вършат добрини. Те са сред праведниците. Каквото и добро дело да са извършили, нищо няма да се изгуби при тях. Господ знае богобоязливите" (Коран 3:113-115).

Дали християнството отрича исляма?

В своята проповед Иисус Христос (мир нему) казва: "Който не е с Мене, е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява" (Мат. 12:30); "Защото който не е против вас, той е за вас" (Марк 9:40); "Иисус му рече: не забранявайте, защото, който не е против вас, той е за вас" (Лука 9:50).

Според тълкуването на св. Теофилакт тези твърдения не си противоречат. В първото твърдение става дума за демоните, а във второто и в третото – за хората, които признават Иисус (мир нему), но не са християни. Мюсюлманите пък почитат Иисус Христос (мир нему) като Месия, но по друг начин от християните (въпреки че дори самите християни не могат и до днес да стигнат до едно мнение за природата на Христос).

"Месията Иисус, син на Мария, е пратеник на Бога, Негово Слово, което Той е изпратил на Мария, и дух от Него" (Коран 4: 171). Поради това ние казваме на християните: мюсюлманите нямат нищо против вас в съответствие с думите на Иисус Христос.

И в заключение, ние, като мюсюлмани, следвайки светия Коран, призоваваме християните към сътрудничество, основано върху най-важните ни общи принципи.

"Кажи: "Хора на Писанието! Нека да се разберем за общото между нас и вас, а то е, че няма да се покланяме на никого освен на Бога, няма да Му придаваме никакви другари и няма да се смятаме едни други за господари заедно с Бога" (Коран 3:64).

И нека тази обща почва под краката ни (върху която се "крепи целият закон и пророците") да стане трайна и твърда основа за диалога между нас.

Проф. Екмеледин Ихсаноглу,
Генерален секретар на Организацията Ислямска конференция

Шейх доктор Мухамад Салим ал-Авва,
Генерален секретар на Международната асоциация на улемите, глава на Египетската асоциация за култура и диалог

Доктор Абд ал Азиз бин Усман ал-Тведжири
Глава на Ислямската образователна, научна и културна организация (ИСЕСКО)

Шейх проф. доктор Али Гумуа,
Върховен мюфтия на Египет

Аятолах Мухамад Али Тазхири,
Глава на Световната асамблея за сближаване на мюсюлманските правни школи (Иран)

Шейх доктор Икрима Сабри,
Бивш мюфтия на Йерусалим, имам на священата джамия Ал-Акса, президент на Висшия ислямски съвет на Палестина

Амр Халид,
Ислямски мисионер, телепроповедник (Египет), основател и председател на Международната фондация «Right Start»

Равил Гайнутдин,
Председател на Съвета на мюфтиите на Русия

Аллахшюкюр Паша-Заде,
Глава на управлението на мюсюлманите на Кавказ

Султан Мухамаду Саад Абабакар,
Двадесети султан на Сокото, лидер на мюсюлманите на Нигерия

Доктор шейх Абд ал-Кудус Абу Салах,
Президент на Международната лига за ислямска етика, редактор на сп. «Ислямска етика» (Ер-Рияд, Саудитска Арабия)

Нихад Авад,
Изпълнителен директор и съучредител на Съвета за американско-ислямски отношения

Шейх доктор Мустафа Церич,
Върховен мюфтия на Босна и Херцеговина

Проф. доктор Бу Абдулах бин ал-Хадж Мухамад ал-Гуламалах,
Министр на религиите на Алжир

Доктор Мурад Хофман,
Публицист, мислител, бивш посланик на Германия в Алжир (Германия)

Проф. Ингрид Матсън,
Преподавател по ислямоведение и християнско-мюсюлмански отношения, президент на Ислямското дружество на Северна Америка

и други (общо 138 подписа)

Превод: Андрей Романов

http://www.pravoslavie.bg/%D0%94%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D0%BD%D0%B0%D1%81-%D0%B8-%D0%B2%D0%B0%D1%81.-%D0%9F%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%B2-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D1%8E%D1%81%D1%8E%D0%BB%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%BE-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82

[Шали]

http://bnt.bg/bg/productions/44/edition/8099/vjara_i_obshtestvo_29_maj_2010

След 8:22 мин.

[deniz7]

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=2982951                                                                     Турският премиер: Уважавайте немюсюлманите в страната
15.05.2010 16:56
Реджеп Тайип Ердоган е издал циркуляр, в който настоява да не бъдат създавани трудности на турските граждани немюсюлмани при отношенията им с държавните институции
 
През 2007 г. издателят на вестник за малцинствата от гръцки произход бе атакуван от неизвестни лица в Истанбул
Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган е издал циркуляр, в който настоява да не бъдат създавани трудности на турските граждани немюсюлмани при отношенията им с държавните институции, съобщиха турски медии.

Текстът е бил публикуван в турския държавен вестник.

Тези граждани са наши, част от целокупната турска нация и следователно не бива да бъдат подлагани на дискриминация от страна на държавата по какъвто и да било начин, отбелязва Ердоган.

Специално внимание се обръща на общините, в които живеят повече немюсюлмани, като се настоява да се полагат грижи за гробищните паркове, за уреждането на собствеността на немюсюлманските общности и за религиозните им храмове.

Премиерът изисква при предприемане на действия, подстрекаващи към омраза и нетърпимост на религиозна основа, да бъдат предприемани незабавно съдебни действия срещу извършителите.

Турският премиер препоръчва също официалните институции в най-голяма степен да проявяват внимание и грижи към проблемите на общностите, които не изповядват исляма, така че да им се още по темата
 
"Историческа" среща на премиерите на Гърция и Турция
 25 | 3274
Неоосманската външна политика на Турция
 94 | 6126
осигури равноправност като турски граждани, защитени от законите на страната.още по темата
 
"Историческа" среща на премиерите на Гърция и Турция
 25 | 3274
Неоосманската външна политика на Турция
 94 | 6126

Немюсюлманите в Турция съставят около 1% от населението на страната.

Еропейският съюз препоръчва на Анкара в докладите си да гарантира защитата на правата и гражданските им свободи.

ЕС отбелязва съществуването на някои трудности, свързани с постъпването им на държавна работа, собствеността върху религиозните имоти, опазването на религиозните храмове и др

[deniz7]

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=586086      Двама американски свещеници изгориха екземпляри на Корана  Двама американски свещеници от щата Тенеси все пак изгориха вчера по един екземпляр на Корана, въпреки че пасторът Тери Джоунс, който смяташе да организира публично горене на свещената за мюсюлманите книга, се отказа от намеренията си.

Плановете на пастора от Флорида бяха осъдени от американските политици и предизвикаха неодобрение в цял свят. Въпреки това вчера край Нешвил, щата Тенеси, двама свещеници - пасторът евангелист Боб Олд и още един духовник - изгориха по един екземпляр от Корана в двора на Олд, предаде Ройтерс.

Коранът бе осквернен и в Ню Йорк, където имаше демонстрация срещу изграждането на джамия близо до мястото на атентатите от 11 септември. Един от участниците в протеста откъсна няколко страници от Корана и ги запали, друг протестиращ също откъсна страници от Корана и правеше с тях неприлични жестове. Присъстващи бяха шокирани