Огледалните образи на другостта "Те (българските комунисти) трепаха мюсюлманите, което беше неправилно, а те го мислеха за правилно. На тях им се струва, че те са като един диктатор и могат да командват, какъвто е днес Саддам Хюсеин - диктатор на света."1 - казва Юсеин Машев, 70-годишен, полуграмотен, в сборника спомени от "възродителния" процес, чиято премиера се състоя на възпоменателния митинг в Корница на 29 март. Сборникът е съставен от разкази на потърпевшите от събитията през март 1973 български мюсюлмани. На същите събития - блокадата на Корница и репресиите, свързани със смяната на имената - беше посветен и митингът. Молитвата (мевлид), произнесена и в джамията, и на площада, беше посветена на паметта на мъртвите.
"Те (българите) спасиха евреите, но не спасиха мюсюлманите. Те (българите) ни убиваха и ни преследваха" - каза зам.-областният управител на Пазарджик Реджеб Молла Ахмед, 55-годишен, с две висши образования, на същия митинг.
Подмяната на "те, българските комунисти" с "те, българите", беше първото, което ме вбеси в речта на пазарджишкия висш чиновник. Тук няма да дискутирам тезата, изказана от полуграмотния дядо Юсеин, дали вината за "възродителния" процес се носи от всички комунисти. Важното в случая е, че висшият чиновник Молла Ахмед приписа тази вина на всички българи. Като една от съвсем малкото българи (християни) на площада, се почувствах обидена.
Ще подредя по важност останалите скандални изявления на чиновника - така, както ги усетих в момента, на площада в Корница, а не както впоследствие бяха тиражирани от медиите, много малка част от които присъстваха на митинга. (Единственият екип, който идентифицирах, беше на в. "Новинар", чиято публикация по случая - от 31 март - беше и най-близка до действителността.)
И така:
- Турският език е нашият роден език.
- В Благоевградска и в Пазарджишка област само половината от мюсюлманите са се определили при преброяването като турци. Това е тъжно. Най-тъжно е в Смолян, където от 96 хиляди мюсюлмани2 само 6 хиляди са се определили като турци.
- Срамно е, че някои от нас още носят имената, дадени им от възродителите. Ние трябва да им помогнем да си върнат истинските имена.
- Вън християнските проповедници от Родопите!
- Казват ни, че по Конституция българският език е официален. За нас турският е официален. Искаме си го в училищата и не само в час по "майчин език", а всичко да се учи на турски.
Медиите подредиха тези изявления в обратен ред. Нещо повече - съобщиха на българския народ, че всички (пак всички!) християни ще бъдат изгонени от Родопите (прорицателят Божидар Димитров дори ги посъветва да си приготвят куфарите - "Дума", 31 март). Съобщиха още, че Молла Ахмед иска турският език да бъде конституционно приравнен с българския по степен на официалност, докато горкият чиновник настояваше само за пълното му въвеждане в училищата, което е обект не на Конституцията, а на Рамковата конвенция, ратифицирана от българския парламент.
Медиите съобщиха на българския народ още много неща. На 31 март осъмнахме със заплашителни заглавия на първа страница:
"Има план да откъснат Родопите от България" ("Монитор"),
"Антибългарска реч вся смут в държавата" ("Труд"),
"Дават на прокурор душманина на християните" ("Дума"),
"Дават турчин на прокурор" ("Стандарт"). На 1 април рубриката "България" на в. "Дума" на стр. 3 се състоеше само от следните заглавия: "Премиерът уволни Реджеб Молла Ахмед", "Зам.-министър говори за турско присъствие", "Роми нахлули в джамия". Е - за разнообразие - в рекламното каре се говори за д-р Куин Лечителката, за "Дързост и красота" и за събличането на Витория Белведере...
Всички медии отразиха реакциите на Симеон Сакскобургготски, на Ахмед Доган, на областния управител на Пазарджик, на БСП, на СДС, на ВМРО, на Боян Саръев...
Само "Новинар", чийто екип присъстваше на събитието, и "Труд", чиито репортери посетили Корница на следващия ден, след раздухването на скандала по радиото, отразиха реакцията на местните жители, наричайки ги помаци.
Никой не разказа защо митингът, посветен на кръгла годишнина (30 години), беше много по-рехав от другите преди него. На предишните се стичаха десетки хиляди хора, а депутатите от ДПС (всичките) присъстваха задължително.
Никой не съобщи на българския народ за слуховете, обиколили дни преди събитието Гоцеделчевско, че на митинга (и на всички места, където се събират мюсюлмани) ще избухват бомби.
На площада в Корница на 29 март не избухна бомба. Избухна Реджеб Молла Ахмед.
Пазарджишкият чиновник получи няколко вида възмездие: уволниха го, партията му се разграничи от него, прокуратурата се самосезира и започна предварителна проверка по случая.
Не се сбъдна нито едно от прорицанията на Божидар Димитров, който в броя на "Дума" от 31 март изказа експертното си мнение, че "Реджеб Ахмед ще остане на поста си и в качеството си на зам.-областен управител на Пазарджик ще работи за прогонване на християните от Родопите". Християните ще си останат в Родопите. Ще си останат и мюсюлманите. Макар че все повече се разбягват - и едните, и другите - към Европа или към Турция, или към Израел, или към Америка... Разбягват се, подгонени (вече) не от "възродителните" процеси или от "християнизацията", или от "турцизацията", а от мизерията и безработицата.
Всъщност, "възродителните" процеси, чието продължение, според Молла Ахмед, е сегашната "християнизация", извършвана от "проповедници" или "емисари", и "турцизацията", извършвана от други "проповедници" и "емисари", част от която е и собственото му изстъпление в Корница, са огледално еднакви.
И двата процеса изключват самоопределението на хората, върху които и в чието име се извършват.
"Емисарите" и от двете страни безапелационно ги определят или като българи (без религиозни и културни особености), или като турци. "Междинните" понятия, чрез които най-често се определят самите те, се отхвърлят едно след друго - било поради конюнктурни причини, било поради смислова несъстоятелност. Така, още през 30-те години на XX век е отхвърлено понятието "помаци" - поради обидно за голяма част от общността звучене. Заместено е с несъстоятелното понятие "българомохамедани", бележещо религиозно различие, макар да е напълно лишено именно от религиозен смисъл. Дори в графата "народност" на личните карти между 1934 и 1944 се използват няколко различни понятия. Въведеното след 1989 (и в научно обръщение) понятие "българи мюсюлмани" все повече се заменя с "българоезични мюсюлмани", за да се избегне етническата идентификация. Достига се до намирисващите на средновековие понятия като "хора от Корница" или "хора от Доспат", или "хора от Кирково" - напълно аналогични с "възродителските" понятия "българи от 1972" или "българи от 1982", или "българи от 1985"...
Накрая се заговори просто за "тази общност".
Самоопределението на хората от Корница, от Доспат и от Кирково е различно. Самоопределението на двама съседи, прекарали целия си живот заедно, също може да бъде различно. Желанието на "емисарите" на всяка цена да произведат единно понятие за обозначаването на "тази общност" все повече води до капсулирането й в различието, в другостта. Все по-често може да се чуе отхвърлянето и на двете "емисарски" понятия: "Ние не сме нито българи, нито турци!". В края на миналия век 62% от общността се самоопределиха като "други": помаци, ахряни, българомохамедани, българи мюсюлмани, само мюсюлмани...3 (33% се самоопределиха като българи и 5% като турци.) Смятам, че (въпреки високия процент "другост") не може да се говори за националнообразуващ процес - доколкото "другостта" се разпада на твърде много варианти. Смятам също така, че избистрянето на единно понятие (различно от "българи" и "турци") е възможно да доведе до консолидационен, оттам - до националнообразуващ процес. Смятам още, че избистрянето на единно понятие и консолидацията в другостта (значи - националнообразуващият процес) са право пропорционални на "емисарските" напъни за затваряне на разнообразните самоопределения в двете огледални понятия - "българи" и "турци".
И двата процеса - на "християнизация" и на "турцизация" - включват страхове: "християнските емисари" се страхуват, че голяма част от "вторично покръстеното" - с твърде много медиен шум - паство се връща към исляма - вече без медиен шум, или остава индиферентно и към двете религии; "турските емисари" се страхуват, че самоопределението "турци" сред "тази общност" намалява катастрофално между преброяванията от 1992 и 2001 - за сметка на самоопределението "българи" и - преди всичко - на отказа от самоопределение. Страховете засилват енергията на "емисарските" напъни. Оттук се засилва капсулирането в другостта, оттук - националнообразуващият процес. Изкушавам се да напомня отдавнашната си теза, че войната в Югославия стана възможна заради страха на сърбите от "другите" - страх, в чието раздухване примерният ученик на Тодор Живков - Милошевич - успя да надмине учителя си... Защото "мирното" протичане на "възродителния" процес в България се дължеше не на уникалната ни етническа толерантност или на уникалния ни "етнически модел"4, а на факта, че Тодор Живков не успя в достатъчна степен да уплаши българите - "етническите българи". Това понятие съдържа същата зловеща ирония като понятията "етнически албанци" или "етнически турци". Нямам нищо против понятието "етничност" да бъде заменено. То, очевидно, продължава да бъде мръсна дума. Против съм обаче да бъде заменяно с "тази общност"... Настоявам да бъде заменено с понятието "граждани". Защото понятието "граждани" включва самоопределението и изключва страховете. "Тази общност" не се страхува да се самоопредели като граждани на България - все още...
Пак от името и в името на общността, наричана ту "изконно българско население" ("Монитор", 31 март), ту "гладните хора от Западните Родопи" ("Дума", 1 април), мнозина се опитаха да натрупат дивиденти. Във фокуса на общественото внимание отново се наместиха отлъченият от партията си Осман Октай, който заговори за последователен "сценарий" на ДПС, и позабравеният "кръстител" Боян Саръев, в чието въображение "планът за откъсване на Родопите от България" витае отдавна (вж. същите вестници). Скандалът "Корница" беше обвързан и с провала на сделката "Булгартабак" - от любов към "конспиративните теории" ("24 часа", 31 март, "Труд", 2 април и много други). И все в името на "тази общност", чийто тютюн гние по таваните, докато непринадлежащи към "общността" (и дори непушещи) министри разгръщат масирана финансова толерантност към приятели-консултанти и приятелски банки...
Никога не съм изпитвала любов кам "конспиративните теории". Сигурна съм, че изстъплението на държавния чиновник не беше нито "планирано", нито направено по предварителен "сценарий", нито има връзка с "Булгартабак". Човекът наистина изглеждаше душевно неуравновесен. Друг е въпросът защо душевно неуравновесени хора се поставят на такива постове.
Още по-важен ми се струва един друг въпрос: от какво беше продиктувана реакцията на митингуващите - от "частното мнение" на висшия чиновник или от поста му?
Реакции на политическите и религиозни водачи, събрани на трибуната, имаше още по време на митинга. Депутатът Ахмед Юсеин произнесе безадресно мъмрене за "грубост", а главният мюфтия се скри до края на официалната част. Появи се отново едва когато група момиченца с песни и речитатив подеха прослава на исляма.
По-важна, според мене, беше реакцията извън трибуната - реакцията на "публиката".
Хората изслушаха чиновническата реч спокойно и с леко недоумение. Съвсем малка част от тях ръкопляскаха, без да бъдат специално приканени за това. Двамата кметове (на Корница и на Брезница), до които бях застанала, се усмихваха неловко. Накрая, когато Молла Ахмед призова с ръкопляскане и вдигане на ръце да се подкрепи предложението му за закон, който да въведе цялостно турския език в училищата (а не в държавата, както се твърди все още по медиите), прозвучаха вяли ръкопляскания и ръцете на повечето присъстващи се вдигнаха. Сигурна съм, че това стана някак принудено - като казано/наредено "от трибуната". Т.е. от поста на чиновника, а не - от "частното му мнение".
За съжаление, вече не бях в Корница след раздялата на чиновника с поста му ("по взаимно съгласие" беше формулировката). Иначе бих проследила дали - в новата ситуация - "публиката" все още подкрепя "частното мнение" на "трибуната"...
След митинга скандалът не се обсъждаше нито на площада, където вниманието беше заето с фокусите на панаирджийска мечка, нито в кафенетата, където роднини и приятели от различни села се радваха, че са се срещнали и се оплакваха кой колко залежал тютюн има. Чух само едно, свързано донякъде с "официалната част", изказване. Млад човек на съседната маса се горещеше, че "при нас само българите имат земя, нашите са я загубили при изселването". "Вместо да ми говорят за ислям, да научат хората как да се сдобият със земя" - добави после. Докато се готвех да изпадна в горчиви разсъждения по повод опозицията "българите/нашите", се изясни, че човекът е политически активист от турско село извън Гоцеделчевско - "етнически турчин", биха казали медиите... Други мнения, дори косвено свързани с изстъплението на чиновника, не чух. Възможно е случаят да е бил обсъждан на официалния обяд, от официалните лица, но аз не участвах в него.
В ранния следобед множеството се отправи към стадиона, където щяха да се проведат традиционните за всеки обикновен събор борби на пехливаните... Други борби в Корница, поне на 29 март, не се случиха.
Християните и мюсюлманите от Гоцеделчевско и от Родопите ще продължат да живеят заедно, както са живели векове. Ще продължат да строят черкви и джамии близо една до друга, както го правеха и досега. Ще преживеят изстъплението на вече бившия чиновник, както са преживели ислямизацията, въстанието, войните, "възродителните" процеси, "християнизацията", "турцизацията". Както преживяват - заедно - мизерията и безработицата.
Има два въпроса, свързани с това "преживяване", на които не мога да отговоря: Какъв е смисълът травматичните исторически натрупвания да се "преживяват" отново и отново? И от кого се извършва "преживяването" - от "тази" и от "онази" общност, или от суверенни граждани?
Скандалът "Корница" постепенно ще заглъхне, като всеки друг скандал. Вероятно присъствалите на митинга ще си го спомнят по-дълго - вторично заинтригувани от медийната разгласа. Най-дълго ще го припомнят - за да изпълнят със съдържание собственото си съществуване - "емисарите" и от двете страни. Ще продължават да произвеждат огледалните образи на капсулираната другост, докато тези образи започнат взаимно да се пораждат и да се възпроизвеждат, независимо от желанията и намеренията на самите "емисари". Тогава вероятно ще бъде късно да се иска политическа отговорност от когото и да било. А етническа отговорност не съществува.
2 април 2003 г.
Евгения Иванова
Eвгения Иванова е доцент по етнология в Нов български университет. Специалист по междуетнически взаимоотношения и малцинства. През 2000 г. завърши петгодишно изследване "Планината Родопи - модел за толерантност на Балканите", по време на което се беше заселила в Родопите. http://www.online.bg/kultura/my_html/2270/other.htm
