http://www.youtube.com/watch?v=zuOQKhRyimw&feature=related#lq-hq ЛЮБОВТА НА ЕДНА МАЙКА
Майка ми имаше само едно око.....мразех я!
Тя беше просто недоразумение .Беше готвачка в училищния стол и по този начин издържаше семейството.Един ден тя дойде при мен и ми каза:
-Здравей.
Как можа да го направи,с пренебрежение я погледнах и избягах.На следващия ден един от учениците ми се изсмя в лицето;
- ХА,ХА,ХА,майка ти има само едно око,очиларка,ХА, ХА, ХА .......
Искаше ми се да избягам от срам,исках майка ми просто да изчезне,скарах се с нея и й казах;ако само ще се срамувам от теб и другите да ми се подиграват,защо просто не умреш?-Умри!! Майка ми наведе глава и си тръгна,нищо не каза. Дори за секунда не се спрях да помисля за това което й казах, бях изпълнена с ярост,не помислих за чуствата й,че я наранявам,мислех само за подигравките на другите.Напуснах къщата и майка си ,защото не издържах........Трябваше да уча усърдно,за да се сдобия с пари ,къща и добър живот.По-късно се омъжих и имах свой дом и деца.Бях щастлива от живота си и комфорта.....И тогава един ден майка ми дойде и ме навести.Не се бяхме срещали от години,тя не знаеше ,че има внуци.Когато отворих вратата,историята се повтори,децата ми й се присмяха и аз се развиках за това ,че е имала наглостта да дойде. Крещях;как си позволяваш да идваш в къщата ми и да плашиш децата!!?....Махай се от тук,махай се ...... При това майка ми се наведе да не виждаме лицето й ,и каза тихо:,,Съжалявам обърках адреса ,,Един ден дойде писмо от родния ми град,че майка ми е починала ,но това дори не ме трогна,заминах за да оправя наследството си,когато пристигнах,съседите ми подадоха писмо за мен от мама ............................................................................... Скъпо,мое дете,мислех и се молех за теб през цялото време ,докато те нямаше у дома.Съжалявам,че дойдох в къщата ти ,и изплаших децата ти.Бях толкова щастлива когато те чух да идваш срещу вратата,сърцето ми щеше да се пръсне от радост,че отново ще те видя и чуя прекрасния ти глас,а сега нямам възможност да стана и да те посрещна защото вече ме няма,прости ми,прости ми,скъпо дете ,че те карах да се срамуваш от мен докато растеше,знаеш ли...........нямах сили да ти кажа докато беше малка,претърпя инцидент и изгуби окото си.Като твоя майка ,която те обичаше през всичките си дни ,неможех да те оставя да пораснеш с едно око и и другите да бягат от теб, поех този товар,затова ти дадох своето ....бях щастлива,че ти можеш да гледаш света чрез мен,чрез окото ми...С любов към теб твоята майка....................