Topic: „ Аз, доносчикът” - Христо Стоянов

[Whitesnake]

Poradi tova 4e v tozi sait neobqsnimo i nihilisti4no spored men se e otdelilo mnogo mqsto i vreme na brutalnia porno - pisatel Христо Стоянов - tuk:
http://www.pomak.eu/index.php?ind=news&op=news_show_single&ide=12, reshih da razshirim temata za tozi psevdo pisatel koito po nedestoien i obiden za pomacite pornostil napisa ciala trilogia v jelanieto si da unizi horata koito se nari4at pomaci.Ot negovite paskvili priemam samo versiata 4e vsashtnost  brutalnata ¨Riazania Pop¨ kasae otec Boyan Sariev, koito pak tvardeshe v razni interviuta 4e se sramuval ot maika mu shtoto e mirishela na koza.
eto vi statiata ot vestnik ¨novinar¨:




„Аз, доносчикът” – един разтърсващ роман на един различен Христо Стоянов
[01-04-2009] Новинар [85 прочитания]
Размер на шрифта: a |a |a|

Христо Стоянов

"Аз, доносчикът" - Христо Стоянов
01/02

Новият роман на Христо Стоянов „ Аз, доносчикът” разглежда една тема, която не слиза от първите страници на вестниците вече двадесет години. Писателят стана скандално известен със забранената си книга „Скритият живот на една помакиня”, с мемоарните „До СТРАСтБУРГ и назад” и „Глутница за единаци” и бе отлъчен от църквата заради „Копелето – Евангелие от Юда.

В последния си роман Христо Стоянов ни поднася вълнуващата изповед на човек, станал доносник, разкъсван между приятелството и любовта към майката. Каква е ценностната му система? Възможно ли е да бъде заложен на карта човешки живот и кой може да си го позволи? Кои са жертвите и не използват ли след време всичко за автогероизиране и така да направят бляскава кариера. Отговори на тези въпроси дава един различен Христо Стоянов в разтърсващия си роман „Аз, доносчикът”.

През следващата седмица писателят ще се среща със своите почитатели в книжарница „Пингвините” в Добрич С разрешението на автора публикуваме откъс от книгата.

***

Вадя пликчето с парите.
Онова пликче с пари, които мама беше скътала в чувалчето с дрехите.
А останалите...
Можело и утре да му дам останалите. Мъртвата с тия дрехи ли ще е, не, да мине по-късно през къщи да му дам...
- Сигурно си е приготвила, нали?
- Да?

Как разбрал ли...
На нейните години никой не си отивал, без да приготви кат с дрехи за умирачката...
- Аз на театър мога да не ходя, ама зная някои неща повече, отколкото артистите знаят... То пък едни артисти...

Зная ли аз колко цветя от гробищата купуват хората за представленията?
Като нямало цветарски магазини в града – на гробищата...
Само венци дето не са взимали за премиерите от гробищата...

Някои от цветята що мъртви са погребали, преди да ги поднесат на сцената...
Нали циганките вечер ги обират за другия ден...

Май животът наистина обещава да продължи и за съжаление ще продължи не така, както трябва. Животът никога не продължава така, както трябва, защото друг се разпорежда с него. Ние сме само изпълнители...

Животът не е наш и ние само му го живеем на някого.
На собственика му.

Какво ли представлява тоя, чийто живот живеем?
Защото няма никаква логика в това, което правим. А това, което правим, е да живеем на някого живота. А щом такъв живот му живеем, значи той си го е измислил такъв – нелогичен...

Само дето нас ни боли вместо него, ние страдаме, влюбваме се и пак страдаме, защото сме се влюбвали, след това страдаме, щото не сме влюбени и се влюбваме, за да страдаме...

Защото той така нарежда и ние сме само изпълнители на фантазиите му...

Накрая се влюбваме в тоя живот, нищо че е чужд, заклещваме се в него и тъкмо сме си помислили, че така добре заклещени никога няма да можем да се освободим, на тоя вземе, че му омръзнем като персонажи, поднася ни цветя и ни изпраща набързо от тоя свят така, както мама сега изпращаме...

Патоанатомът пита нещо, но не чувам...
Сигурно тоя, дето му живея живота, е зает с нещо друго и не иска да знае, че другият участник иска нещо да си кореспондираме...

Тет а тет иска да си кореспондираме...
Я да му обърна внимание...

Как се казвал тоя доктор, дето бил дал диагнозата на мама. Коя диагноза, ами тая, дето съм искал да умре от това, за рака ли иде реч, за рака, ти за какво мислиш, а бе, аз що не викна някой отгоре да ти бие една успокоителна инжекция...

Ами защото няма нужда, докторе...

Що му викам „докторе”?
Той, ако е доктор като доктор, първо щеше да пише в смъртния акт на мама, че е починала от рак и, второ, няма да ми се заканва, че ще вика някой от горните етажи да ми биел инжекция за успокояване, а той самият ще го направи...

Ама ако тръгне патоанатом да ми бие инжекция, той първо ще трябва да ме разфасова, щото по тоя начин само може да ми намери вената...
Първо ме разфасова с бичкиите, после намира вената и накрая вика някой да вкара иглата на спринцовката във вената...

И ако умра по време на тая животоспасяваща акция, няма да има смисъл от аутопсия после?

Казвам му как се казва онзи доктор, който ми размахваше листовете с диагнозата, рентгеновите снимки...
И това му казвам на патоанатома, а той:
- И ти върза ли им се на ченгетата?

Тоя човек вестници не чете ли?
- Няма начин да не си се вързал... Аз защо цял живот съм тука долу? Щото не им се вързах... Накрая идват при мен всички – и тия, дето искаха да им нося, и тия, за които трябваше да нося... Всички минаха през мен. И знаеш ли какво – едно и също кило лайна отнасят със себе си... Разбирам те, ама моето разбиране не те грее, нали... Отгоре те чакат ония, дето дюдюкат. Те са само за свирните. После и те слизат при мен... Отсвирват ги и тях, нали се сещаш...

Ритуалчика си е тръгнал.
Щял да мине след обяд да вземе чувалчето с дрехите.
Затворил е вратата, докато патоанатомът говори, но след малко се връща...
Къде да дойде, щото не съм му казал адреса...

На смъртния акт го пишело, той не може ли да чете, му крещи вече патоанатомът, защото май му е дошло много.
Вади от бюрото бутилка, дава ми пластмасова чаша, налива ми, той капва на пода „за бог да прости” и вдига шишето...
Аз не капвам нищо на пода.

Изпивам на един дъх съдържанието на чашата...

Откакто всички разбраха, че съм доносчик, той е първият, с когото пия по чаша. Първият, който извади бутилка, сипа ми в чаша и пи с един доносчик...

А той самият не е бил.
И заради това, че не е стоял на гара разпределителна и пускал семафора на ония, които го карали да стане и на тия, заради които е трябвало да стане...
И ако пиел от време на време, не е за това, че мъртвите му идвали малко множко, ами защото искал да прави операции и после хората да му оживяват под скалпела, а не да ги изтърбушва...

Защото това, което правел, е изтърбушване...
Нищо друго освен изтърбушване...

Докторът многозначително става, подава ми папката и отваря вратата.

Това е диагнозата...
Ако искам друга диагноза за смъртта на мама, да си потърся некадърник като оня доктор, който, както съм му бил казал, лекувал мама от рак...

- Като умре някой и се побърквате... Питате ли ме мене като по цял ден си общувам с вашите мъртъвци. Че аз от толкова мъртъвци нямам време да умра... Да полудея нямам време. На вас като ви умре някой, поне се побърквате... Късметлии...

Излизам.
- И повече жив тука не те искам...
- Няма, докторе?

[havallar]

http://www.bulfax.com/?q=node/25462

[mustafa_b]

Спомням си едно предаване на Коритаров лайв, където този тип бе гост. Темата бе за една помакиня, на име Хатидже, чийто съпруг бе "откраднал" детето й. Чудесен сюжет за българската "Не без дъщеря ми"! Каква бе целта на това предаване? На никой от редакцията на предаването не му пукаше за въпросната Хатидже. Просто трябваше да се оправдаят парите за рекламата на поредната книга за "помаците" от Христо Стоянов. Затова я поканиха. Горката жена -тя дори не бе готова за предаване на живо.

А, ето и мнението на Йордан Ефтимов за това "явление" в българската белетристика - Стоянов : "Този нашенски Рушди дигна патардия, изфабрикува няколко “опита за покушение над личността му”, изпотроши сам стъклата на прозорците на къщата си в Смолян, сложи си телефонен секретар и записа на него възмутени “гражданки”, които му се заканват. Защо? Ами защото бе написал една конфузно слаба книга с помакиня “в главната роля” (“Скритият живот на една помакиня”, . Народът буквално се изби да я търси, с което потвърди думите на Ботев за мършата. “Продължението” й, “Рязания поп” пък набързо се сдоби със славата, че прототип на (от)рязания герой бил отец Боян Саръев."

Да допълня и заглавията на другите "шедьоври" на този летописец на "смутните помашки взаимотношения в Родопите" : “Носталгия по варварите”, “Борба за самочувствие” “Помашка рулетка” /wow!/, “Копелето, евангелие от Юда”...
 

[EvroPOMAK]

Тази статия, с този измислен ужким порно-писач-палячо -Хр.Ст., е направо за боклука. Защо, още я държите тук?   

[EvroPOMAK]

След опита за омаскаряването на Помаците чрез една измислена книжка от т.н. писател Хр.Стоянов, вече излезна и втора серия за омаскаряване на един от героите в българската история - Левски! 
Така, че онези които преди време ехидно се смееха на порнографските материали на този писател-фантазьор, сега има възможност да се посмеят отново на най-новото му творение! 

Хр. Стоянов: Левски е осъден за детеубийство
Неделя, 17 Април 2011A+A-
 
Левски го държим като ковьорче и е изпразнен от съдържание. Целта ми е да научим повече за семейството на Левски, за майка му. Това е всъщност книга за майката, това е нейният монолог 15 минути преди самоубийството й.

Аз съм лидер на българската литература, след като в студиото имаме лидер на ВМРО, каза Христо Стоянов в предаването Насреща Люба Кулезич по ТВ7, визирайки Красимир Каракачанов, лидер на ВМРО, който също присъстваше в студиото и опонира на писателя.

Скандалът вече набира скорост, след като Стоянов публикува своята книга „Другият Васил Левски”.

Левски го държим като ковьорче и е изпразнен от съдържание. Целта ми е да научим повече за семейството на Левски, за майка му. Това е всъщност книга за майката, това е нейният монолог 15 минути преди самоубийството й. За другите може да си Левски, за мене си Васил. Казва тя. Има достатъчно документи, писал е Захари Стоянов, тефтерчето на Левски също, но не знаем почти нищо за роднините на Левски, каза Стоянов.

Кр. Каракачанов каза, че е прочел голяма част от книгата и не може да се съгласи с демитологизацията на Левски. Левски е единствената личност в българската история, която не е поругана. Другият Левски е търсен не само от Хр. Стоянов, още след Освобождението много хора са изследвали живота и делото му. Желанието да станеш интересен на публиката сигурно е провокирало написването на книгата. Калфата не е дете, а е 24-годишен млад мъж, така че няма детеубийство. Левски пише до Каравелов и подробно описва случилото се. Левски е съден по 4 обвинения, могат да се прочетат документите за това, препоръча лидерът на ВМРО.

Стоянов контрира, че присъдата на Левски е всъщност за детеубийството, а не за организирането на комитетите. Той е отивал да обира чорбаджията.

Каракачанов се възмути, че тогава нямало да имаме комитети, нямало да има Априлско въстание и призова да не мерим събития отпреди 130 годи с днешните морални норми. Ако книгата ми беше подръка, щях да ударя Стоянов с нея, призна лидерът на ВМРО.

Л. Кулезич попита писателя защо няма дори една плоча над гроба на Левски. Отговорът на Стоянов е, че малцина знаят съдбата на майката на Левски и разгорещено защити своята творба.

Левски не е убил 14-годишно дете, не се е борил, за да се облагодетелства, а за освобождението на България, това не е тайна, това е описано в десетки публикации, поясни Каракачанов. Аз съм историк по образование, прочел съм за Левски почти всичко, всеки го дърпа към себе си. Той е човекът, който написва програмата за бъдещата национална държава, за равенството на всички жители на страната, каза той. Каракачанов му препъръча да развенчае тези, които ограбваха мандрите през 40-те години.

Л. Кулезич попита имаме ли нужда да преосмисляме си историята така, че да опетним нейната чистота?

Каракачанов обясни, че да я преосмисляме, значи да я познаваме. Левски не можаха нито преди, нито сега да го очернят, никой не си позволи това. Левски трябва да служи за пример как да се служи на народа. Дали сегашната черква ще канонизира Левски за мен не е важно, за мен той е свята личност, завърши той.

Ласкин поясни, че канонизацията на Левски е отложена за това, че е посегнал на човешки живот.

Стоянов поясни, че е написал книгата, защото е имал нужда от това, а не за да получи слава и признание. Стигнал е трудно до тази книга, защото самият той се е разделял с един образ.

Frognews.bg припомня, че скандалният писател Христо Стоянов е със смъртни присъди от мюсюлманите за книгите си “Скритият живот на една помакиня” и “Помашка рулетка”, отлъчен е от църквата и е анатемосан за “Копелето - Евангелие от Юда”.

Frognews.bg
http://frognews.bg/news_34569/Hr_Stoianov_Levski_e_osaden_za_deteubiistvo/