Предоставяме на вашето внимание редове от търсената, но почти недостъпна за масовия читател книга на д-р Костадин Георгиев "Филетизъм или проклятие - някои аспекти на великобългарския шовинизъм".
д-р Костадин Георгиев
.........................................................................откъс от книгата...............................
След промяната на политиката на комунистическия режим от 10 ноември 1989 г. помаците масовизираха своите протестни действия за връщане на собствените им имена, което и беше направено в края на същата година. По това време стана и вливането на техните правозащитни активисти в структурите на т. нар. Движение за права и свободи на турците и мюсюлманите в България, създадено по конюнктурни съображения от тоталитарната партия и органите на Държавна сигурност. Чрез него фактически жилото на мюсюлманската опозиция беше извадено, а гласовете на помаците отиваха в една фуния с тия на българските турци - за избиране в Народното събрание на група доказани шпиони, бивши партийни секретари и активни участници във "възродителния процес" от средите на последните. По този начин те плащаха данък на своята етническа ограниченост, на собственото пристрастие и заслепение пред името, засланящо човека и делата му. Точно така постъпиха християнските им съграждани, признавайки за опозиция и избирайки в парламента резервния ешелон на управляващата партия и рекрута на шпионските служби.
Българските националисти обаче нямаха нито за миг намерение да се откажат от своите асимилаторски усилия. Веднага щом се почувствуваха сигурни в своите властнически позиции, те се захванаха за своето. Още на другата година след промяната беше създадено т. нар. "Движение Свети Йоан Предтеча" от един покръстен помак с комплицирана биография, нарекъл се Боян Съръев. За него в българския печат се съобщава, че бил "роден в село Жълти дол, Кърджалийско, завършил е Втори административен юридически факултет в Симеоново (става дума за школата на Държавна сигурност - б.а.). Бивши състезател по конен спорт и саблена сеч. (!). Една година е бил в конния ескадрон в София. Работил е като офицер в милицията, напуснал, после бил селскостопански работник и шлайфист. Завършил е задочно свещенически курс към епархийския съвет в Пловдив. Ръкоположен е за свещеник от Пловдивския митрополит Арсений. От 1990 г. Боян Съръев е енорийски свещеник на църквата "Успение Богородично" в кърджалийския квартал "Гледка". Заедно със съмишленици основава през същата година Движението за християнство и прогрес "Св. Йоан Предтеча".
В началото на 1991 г. този авантюрист, подвизаващ се вече на попрището на духовното насилие над събратята си, търси помощ от католическата църква за начинанието и заявява, че "Ватиканът имаше готовността безусловно да прегърне християнизирането на Родопите". Тъй като за всеки нормално мислещ човек е ясно, че Ватиканът за нищо на света не би се ангажирал с такова опасно и неблагодарно начинание, полицаят-покръстител счита за уместно да обясни, че това всъщност било дипломатически ход, за да се накара Българската православна църква да "поревнува" и му окаже своето съдействие - нещо, което до момента тя отказвала да стори. Но българското православно духовенство, поучено от горчивия си опит в няколко "покръстителни" кампании, твърдо се дистанцира от инициативите на бившия състезател по "саблена сеч". Оставен сам на себе си и на грижите на своите анонимни "съмишленици", които му осигуряват парични средства, автомобили, охрана и пр., той е превърнат в звезда на националистическата пропаганда. Почти не минава седмица, без да се вдигне в българския печат шум около поредното му "покръстително" мероприятие. А то обикновено се свежда до покръстването на неколцина социални аутсайдери - доведени до този акт най-често с икономическа принуда. Болшинството от тях въпреки всичко се отказват най-често в последния момент да сторят това или се връщат в лоното на исляма дни или седмици по-късно. Тия жалки мероприятия се превъзнасят като грандиозни събития от националистическия печат и най-вече от органа на бившите комунисти. Кой и защо подготвя тази шумотевица и кои са неназованите "съмишленици" на Съръев, става ясно от редовете, с които един от тях започва публикацията си, заявявайки: "Аз участвувах във възродителния процес и се гордея със своя скромен дял за укрепване на българското самосъзнание у потомците на насилствено помохамеданчените българи в Родопи".
А никъде в тукашния печат не се допуска и дума, че от такива именно еничари като него и офицера Съръев са страдали тия "българи", подложени на асимилация, насилия и гаври. Давайки си сметка за безперспективността на скъпо платеното си дело, попът-полицай на срещи с националисти и пред итервюиращи го журналисти бърбори несвързано за това, че вярата на родопските помаци била някакъв си "битов ислям", който те приели насила (като че българите са приели източното православие доброволно!) и на въпроса кога ще се види краят на "апостолството" му отговаря, че това щяло да стане след три поколения...
Несериозността на тази пропагандна шумотевица е очевидна, но разполагащите с власт в България националисти я подрепят, водени от убеждението, че "отпадането на противоречията между социализма и капитализма създаде поне на Балканите нова ос на противоречия - ислям и християнство". И верни на борческия си рефлекс, те се опитват да вземат участие в това противоречие, продължавайки престъпното дело на своите предшественици.
Все в тази връзка беше организирана кампания против създадения по сценарий на Малина Томова филм "Гори, гори огънче", който беше излъчен по българската телевизия. Опитващ се художествено да пресъздаде събитията около последното предприето от комунистическия режим "покръстване" на помаците от едно родопско село, отричайки от общочовешки позиции този варварски акт и изразявайки разбиране, съчувствие и солидарност с жертвите на насилието, филмът беше брутално отречен и охулен в българския печат, постави се въпрос за унищожаването му, официално се искаше създателите му да бъдат изправени пред съд. Видният националистически велможа и фаворит на бившия режим Николай Хайтов го анатемоса с думите "огън да го гори това "Гори, гори огънче", а веднага след това Боян Съръев уреди в селото, условно избрано за декор на филмовото действие, поредното си "покръстване". Но както бяха принудени да признаят на следващия ден самите организатори, "въпреки обещанията в медиите желаещи да се покръстят жители от село Мугла не се появиха."
Всичко това обаче ни най-малко не обезкуражава "покръстителите". Поле за развихряне на предизвикателство и насилие, когато те са толерирани от самата държавна власт и подкрепяни от легион наемници на перото, винаги се намира. Ако липсват желаещи да сменят религиозната си идентичност, тогава може да се посегне на мохамеданските им светини. Тук се съобщава за последното действие на "патриотите" в тази насока, а именно че "тези дни в Смолян е започнала подписка с искане да се разрушат гробът на поробителя на Родопите Енихан баба и текетата, разположени в подножието на връх Преспа. Идеята била на инициативния комитет в защита дейността на движението за християнство "Йоан Предтеча". Съобщава се още, че "в документа са се подписали почти всички лидери на политическите партии в Смолян". В тия немотивирани, безумни и варварски прояви, от които в амплоато си на духовно лице се видя принуден да се дистанцира и самият предводител на движението Съръев, се вижда нестихващият континуитет на една вече почти вековна политика, от която при цялата й безсмисленост и контрапродуктивност тия, които управляват България, не намират сили да се откажат, подобно на пристрастен към гибелен и нездравословен порок. Като знаем вече какъв е бивал краят и на всеки съдбоносен исторически етап за страната, тя със своите метаморфози и чудатости в проявленията и прямо помашкото население налага съпоставки, паралели и изводи, от които българските "патриоти" е крайно време да направят заключения. Докато историческото време и политическата динамика на Балканския регион все още им дават възможност и шанс за това.
P.S. В книгата има и друга информация за помаците ,който иска може да я разгледа в различните броеве на изданието в "Архива"
www.makedonika.org/NarodnaVolja/stat_link8.html .