Според Мемишоглу, от както куманите са слезли на Балканите през ХІ в., от тогава са останали наименования на Куманово в Македония, Куманци в Софийско, Куманча - Неврокопско, Куманичево - Касрие, о. Куманци до Видин, Кумана – Никополско и Куманица – Ловешко. Характерното за всички тези села, че в тях не е отбелязано никъде, че са живяли помаци. Единствено около Куманово са регистрирани две помашки села Помаккой и Юмерли, но те са от Северна България и се заселили там през 1877-1878 г.
Според Т. Ковалски, който изследвал говора на турците в Лудогорието, ги отделя в отделна дунавско-тюрска група, тъй като в говорът им се съдържало севернотюркски елементи, които липсвали в езика на анадолските турци и стига до извода, че те са потомци на тюрските групи (кумани, узи, печенези, и пр.) дошли на Балканите през ХІ-ХІІІ в. Освен от Лудогорието към дошлите преди Османския период, биха се пречислили и голяма част от турците в Румъния, България (Бургаско, Хасковско, Кърджалийско и пр.), Македония и Косово, които се характезират с видимата европеидна пигментност, показваща пътя през който са минали за да достигнат Балканите, тъй като те не дошли, като юруците от югоизток, а подобно на татарите и черкезите дошли от североизток.
