Аха, излезе че Бог е дала на човека нещо, но така че човек да си мисли че му е дадено нещо, докато това нещо си остава всъщност у даващия. Един вид илюзия. Матрицата трева да пасе.
Свободната воля е преди всичко
незнание, избор на неизвестно, а религията е преди всичко подчинение на нещо известно (не казвам че тук известното е знание а само че се вярва че е знание ) .
Няма свобода при подчинение.
Няма свободна воля когато религията ти е определила норми, хадиси, правила и прочие, нарушаването на които те пращат в ада, а спазването на които те пращат в рая.
Щото нали Бог знае всичко и не може да се скриеш ако кривнеш ...
Кой религиозен ще е толкова луд при такива условия да се хвърли сам в ада за да кажем че е постъпи по друг начин, различен от предписания?
А ако
свободната воля се крепи на някаква надежда за
милост, то тя не е нито свободна нито е воля а си е направо р
обска неволя.
И все пак?