Селям алейкум / Мир вам /
Какво представлява волята?
Според мен, тя е вид подбуда, желание за извършване на дадено дайствие.
За нейното възникване са нужни предпоставки.Волята е продукт на нашия разум, за който са необходими тези предпоставки.Първия вид предпоставки, това са заобикалящия ни свят.Втория вид предпоставки за възникването на волята, това са нашите сетива, слух, зрение, и т.н. Все неща, които са творение на Бог, Аллах.
Т.е.анализирайки околния свят, чрез нашето възприятие, в нас се подбужда желание за даден вид действие, заражда се воля.
Изхождайки от това, кой е създал предпоставките за възникването на волята,логично е да мислим, че и волята, която е продукт на тези предпоставки е творение на Бог, Аллах.
Пример: енергията от двигателя е дело на изобретателя на двигателя.Друг пример, ако сме глухи, слепи, неми, без ръце и т.н., ще можем ли да изразим воля по дадено нещо, ако някой не ни помогне,т.е. да ни разясни същността на първия вид предпоставки т.е. заобикалящия ни свят.Естествено, че не .Тогава в нас няма да се породи, каквато и да е воля.
Бог,Аллах, е оставил достатъчно време на разума да обработва постъпващата в него информация, като не търси отговорност от човека до навършване на пълнолетие.
Друг е въпроса, как ние използваме така породилото се желание за действие т.е. волята.
Идва момента, когато тя се изправя пред избора.Воля, която така или иначе, трябва да направи този избор,за да продължи да съществува живота.Ако не го направи, тя ще спре да съществува,ще изчезне, което ще доведе до унищожение „смърт”на гореспоменатите материални предпоставки, чийто продукт е волята.Т.е. един вид, човек да не прави нищо.Човек без воля деградира.
От всичко това следва да заключим, че воля, това не значи избор.Това са две съвсем различни понятия.Волята, като продукт на нашия разум има нужда да направи избор, избор, който да определи, кои предпоставки да избере за собствената си мотивация и по нататъшно съществуване.
Примерно:избираме дали да пием алкохол или да шофираме, дали да прелюбодействаме или не, дали да помагаме или не и т.н.Ако волята избере две взаимно не съвместими дейности, това води до разруха,което е доказано от обществото.А разрухата не значи свобода.Разрухата е присъща на войните.
Следва да заключим, че на волята,като продукт на нашия разум, няма да приляга думата свобода, защото това би означавало, че тя винаги трябва да избира и двете неща т.е. всичко, а както е казал народа „ с две дини под една мишница не може”.Или пък, ако избере само лошото, то това също води до разруха и не може да се нарече свобода.И третия вариант, когата волята избира да бъде мотивирана от добрите, доказали се във времето дела.Тук е мястото да отбележим, че така се формират трите групи хора описани в корана.Първата, които са избрали да ръководят своята воля по дорите дела.Втората, които са избрали лошите.И третата лицемерите, които мислят, че ще заблудят волята си, като смесват и лошите и добрите дела.
Това, че изборът е този пред който е поставена волята, сами по себе си говори, че тя сама влиза в определена рамка, за да се самосъхрани, от там да съхрани и живота, или да се самоунищожи, влизайки в друга рамка.От което пък следва, че тя вече не е напълно свободна.Свободен е бил избора, който тя волята е направила.
А това,че Бог, Аллах предварително знае, кой какъв избор ще направи, съвсем не означава, че Той отрича правенето на избор.
Доказателство за това е, че Негово творение са първия и втория вид предпоставки,т.е.околния свят и сетивата ни, „раждащи” волята, които всички заедно са предпоставка, за кокво друго освен за избор.
Аллах създаде предпоставките,за да нямаме оправдание на съдния ден.
