Я, изглежда не само на българите, а и на гърците са им "промити мозъците" или пък и те си фантазират нещо. Явно всички балкански държави, които са били част от Османската империя, имат една и съща фобия. Странно защо и как се е получило това "заболяване"? Ще чуем ли някое "експертно" мнение?
Откъс от статия на Кристос и Мери Папуци,
гръцки интелектуалци в САЩ
Дори и сега етническото и религиозно прочистване от страна на Турските власти не е приключило след окупацията на Кипър. Броят на православното християнско малцинство в Константинопул (Истанбул) продължава да намалява заради дискриминация и преследване. Доскоро в този град, създаден от древните гърци и населяван от тях в продължение на хилядолетия, са живяли почти 250 000 гърци. Сега са останали едва няколко хиляди, като техният брой непрекъснато намалява в следствие на постоянните гонения и погроми.
Това са предимно духовни фигури, свещеници и монаси отдали живота си за да служат и защитават Константинополския Патриарх, духовният лидер на повече от 300 милиона православни християни в целия свят. Константинопол, мястото където за първи път Християнството е официално признато за религия през IV век след Христа, в продължение на повече от 1500 години е заемал винаги централно място в религията на православните християни. Барикадиран като в крепост, на свещена християнска от хилядолетия земя, Патриарх Вортоломей I живее в постоянен страх от насилие. Убивани са свещеници и са плячкосвани църкви. Местните власти само обещават да разкрият и накажат извършителите, но справедливостта за преследваните малцинства е много бавна, ако въобще я има. Виновниците за бомбената атака през 1998 г. не бяха разкрити като това е само един от многото подобни инциденти, последиците от които ние видяхме на следващия ден. Православното богословско училище беше затворено от турските власти за няколко години. Въпреки многобройните апели на американски и други чужди официални лица за отварянето на тази уважавана институция, вратите й останаха затворени, а с тях и всички надежди за продължаване на православната традиция практикувана от хиляди години. Властите обявяват, че само турски поданик може да бъде Патриарх. Турските погроми наистина действаха. Останали са малко едва забележими знаци от православието и елинизма в този град, създаден и владян много векове от гърците.
Тази тенденция на агресия, репресии и реваншизъм продължава и днес и срещу други малцинствени групи. В страна с повече от шестдесет милиона души население, кюрдите в Турция и пограничните райони наброяват повече от една четвърт – около двадесет и пет милиона души. Те са етнически и лингвистично различни от турците и продължават да населяват своята и на техните праотци родна земя в югоизточната част на страната. Лишени от правото да говорят своя майчин език и да поддържат своята етническа принадлежност, те са решили да се борят за своята свобода да живеят на териториите, населявани от тях в продължение на хилядолетия. Казано с по-прости думи – те са били по тези земи много преди турските нашественици да дойдат. Нещо повече, турското правителство започва безмилостно кърваво преследване на кюрдите, избивайки десетки хиляди от тях и унищожавайки цели села под предтекста че елиминира терористи. Много малко информация за тази трагична несправедливост достига до запада, заради контрола на правителството над пресата. Но бежанците, които са успели да избягат в други страни и чийто брой в момента в Европа е повече от един милион, изнасят правдоподобни истории за геноцид и етническо прочистване. „Къде са американците?” питат те. „Защо не ни помогнахте?” плачат те. „Не защитавате ли свободата и справедливостта?” протестират те. И тъй като техният брой по улиците на Европа нараства, ще стане изключително трудно за честните и състрадателни западняци да игнорират техният апел, когато в същото време Америка и НАТО бомбандират Косово и Сърбия.
В момента кюрдите изпитват същите трагични последствия, които са изпитали гърци, арменци и кипърци. Те се приесидиниха към редиците на многото етнически групи, които са страдали от тези нехумани методи на враждебните турци. И те крещят за равноправна социална справедливост като виждат силната западна реакция към зверствата в бивша Югославия. Заедно с румънци, българи и сърби, тези народи изпитват споделена историческа враждебност към турците. Балканските държави горчиво помнят, че столетия наред са били роби в Османската империя – един режим, който се разпадна само преди няколко десетилетия в някои региони. И всички те помнят как техните християни са били брутално третирани от варварските мюсюлмански повелители, станали жертви на етническо и религиозно прочистване и геноцид. Общите страдания заради тяхната религия и/или етническа принадлежност обединяват тези народи и държави.
Hellenic Communication Service
PO Box 710
Rye Beach, New Hampshire 03871 U.S.A.
Fax: 603-379-8141