Тогава често се срещах със Ст. Н. Шишков, спирахме се и заговаряхме. Темите ни бяха предимно по издаваното от него някога сп. "Родопски напредък". Разговаряхме по публикуваните материали, по фонетичното записване на родопското наречие, по неразрешените дотогава родопски проблеми и пр. Той обичаше да посяда край фонтана и почти винаги ми говореше за мъчнотиите по разрешаване на належащите родопски въпроси: за стопанства, пътища, железници и др., като основен най-належащ за разрешение той поставяше тоя за българите мохамедани. - Имай предвид, че заради помаците ние имаме границата на Елидже над Ксанти, а не на Рожен - над Чепеларе - казваше той. - Защото сега за пръв път в историята тези хора са признати за българи, а не за турци, или гърци, както се мъчеше коварната дипломация да ги представи. Историята е едно - наука, знание, а дипломацията друго - лъжа, измама. След войната през 1919 година, когато висеше на косъм съдбата на Родопите и не се знаеше дали ще останат в България, в Турция или Гърция, тогава се изпрати петиция и протестна телеграма от населението на Пашмаклийска околия, скрепени с подписите на стотици българи мохамедани до съглашенското командване и правителствата на Америка, Англия и Италия, че тая земя е българска, те самите са българи, и молеха: Родопите да останат в България, защото попадането им под гръцка власт значи смърт за тях.
................
За възпоменание от миналото, което отлетяваше безвъзвратно, през това време се облякохме с жената в родопски костюми - тя във волненик, салтамарка, миндиль, мумия и др., а аз в потури - черни, долама, елек, пояс, гугла и разни украшения, та се фотографирахме. Снимката излезе много сполучлива и впоследствие бе клиширана в списание "Родопски преглед".
Петър Маринов и съпругата му в оригинална родопска носия, 1929 г.
* * *
Така се изявих и аз като дописник на списанието. Това се хареса на Шишков. С него почнах оттук нататък почти всеки ден да се срещам, за да се разговаряме по родопските въпроси. Той все ме окуражаваше да продължавам, да отбелязвам и пиша каквото ме вълнува по тези "разрешени и неразрешени - както казваше - родопски проблеми".
- Ако ние не ги поемаме, държавата при тия партизански правителства, никога няма да ги подеме! - казваше.
- Ти си млад - казваше още - и сега почваш. Това е добро начало. Гледай само да продължаваш и да ставаш по-настойчив в поставяне на въпросите.
* * *
В разговорите ни по родопските проблеми на централно място той поставяше въпроса за българите-мохамедани. Възмущаваше се от политиканските спекулации, вършени с тях, особено от Радославов, който през 1914 година, за да спечели два-три депутатски мандата и прикачи България към колесницата на Германия против Русия, върнал българите-мохамедани в турския мироглед.
- Тогава той доведе страната ни до катастрофа, за да бъде поставена границата на Елидже и изгубим нашето Беломорие. То бе защото нямахме държавници патриоти, а държавници пигмеи! - казваше с възмущение той в заключение на един дълъг разговор по въпроса за българите-мохамедани.
Беше 20 ноември 1930 година.