Този диалект изглежда много затормозяващ изговора 
Поне за мен е такъв 
Право и честно казано, този помашки език и мен ме измъчва доста, ама нали Помаклъка сме свикнали все да се мъчим!
Но пък, и друго може да си е истина, че след такова или всяко друго мъчение, след години, като си го спомни човек тези мачни неща, от него мъчение май, че му става приятно и драго, защото всички хубави неща при Помаклъка се постигат с много труд, с много пот, с много мъки, лишения и трудности, като се върне назад човек в спомените си!
Дали затова, че ако всичко ни беше дадено наготово, някак си, не би могло да му се услади на човека, както и постиженията, плодовете на своя труд и всеки един залък хляб, постигнат по толково мъчителен и труден за помака начин! Нали и едно от многото значения на общността на Помаците е, че се мъчат много и с мъка постигат всичко, а това може и да означава и като Помъчен и като Помагачи, че то по-скоро и по-вярно онова, като Помагаме все на другите, пък после гледаме себе си, ако за нас нещо остане! Знае ли, човек, кое е по-вярното?
Та, от тази примерност и прилежност на Помака, да се мъчи да бъде все в угода на другия около него, да научи езика на местопребиващият около него, да се преоблече като него, да си промени името си като този около него, да се мъчи да спазва и неговите обичаи както неговите, да бъде примерен гражданин там където се намира и много много да бъдеш за пример!
И тази, жертвоготовност все в името на другия, и добруването на другия, малко ме кара да се замисля, дали от тази отдаденост към другия не му идват и главоболията и проблемите на Помака, че другия, все да не го възприема като самостоятелен и независим индивид, а все, и на всеки му се иска да го променя, да го възражда и да го прави да прилича като другите около него, които по-скоро са му като гости в собствената му земя, собственият му дом и лично пространство, ама нейсе!
Като тръгнеш в БГ, пък сигурно така е и в ТК, ГР и все другаде, да спазваш законите и правилата, да научиш прилежно езика им, да носиш облеклото им и да уважаваш обичаите им, тогава пък ще се навъдят един куп измислени професори-историци, които ще ти доказват един куп измислени теории и тези твои предани, разкази от твоя род и за твоят роди, история, език, обичаи и всичко това, като доказателство, че ти самият не си ти, ами си някой друг и чувствата ти са такива както на тях им се иска, почваш да се учудвам, дали не си грешен, ако не приемаш товя друго мисленен и мнение!
Ама, все на никой онзи другият, не му стига куража да попита самият индивид и личност дали наистина това е така! И Помака, може би пак в знак на уважение към другият, ако го попиташ, сигурно ще ти оготовори, че това е така!
И, всичко това е може би, заложено в неговата на Помака - непонятна и неразгадана за човечеството - недостижима ТОЛЕРАНТНОСТ и уважение към другия, но едва ли значи това, че пък такъв човек, трябва винаги, непременно и когато му скимне на всеки един, трябва да го Асимилира и да му налга да приема все чуждото мнение, само и само да изглежда в очите на другите - добър, скромен и хубав!
Айди, пъ ия сигья де, кво толку съ раздумахь на сой мудярень иязикь, чи почнувах, да си забуревам, мойясе! То, аку нъ некуй, му е бая зорну дъ дума, нимой дъ съ опитува, дъ ни зьоме да си скальчи изикья и дъ ни му съ строшеть забите от зорну думанье, че па требвъ да му платиме грошуве да иде дъ съ лечюва на доктара! Налей, ей сува си думаме отъ одиевье, да съ аресувамье повекье на другине люде, чи тайь смье съ родиле, ияцъ камътьень и гиздавь нъродь!
