Не съм демограф ,но твърдението ,че България е еднонационална държава винаги е било на книга де юре или формално, което според мен де факто не изключва наличието на национални малцинства.
Когато в дадена държава съществува невъзможност за разбиране на този реален факт поради необясними страхове и почти унаследени предразсъдъци, реално се проявява дискриминация ,макар и тази дискриминация да е формална, тоест само на книга.
Не виждам и смисъл в това ,дискриминираните формално, тоест предствителите на националните малцинства да се чувстват дискриминирани само нормативно,след като гражданските им права са изцяло гарантирани.
Тоест след като националното мнозинство не е дорасло до общочовешките ценности и не ги е формализирало на книга, макар и в голяма степен те да са реализирани в реалния живот,то тогава според мен мен националните малцинства би следвало да израснат в съзнанието си и да гледат на факта ,че не са признати официално, с насмешка и мъдрост и с очакване мнозинството да помъдрее.
Или с други думи ,"явяш ,яваш и къпините ще изреят и хубостта няма да е насила” когато се приеме единната европейска Конституция. Не е останало много ,така ,че въпроса за нациите и националните малцинства почти допира до празнословие.
