Книга пише юнак Панчоолу,
та я праща брату, побратиму,
байректару Нану Бугарину:
"Ой мой брат, Нану Бугарину,
я събери бугарски юнаци,
ако можеш до десет хиляди,
и прибързай во града Ловеча,
да помагаш брату Панчоолу;
че си иде на мене садразам,
а след него турци, еничере,
сос аскере, сос пусти читаци.
Иска мене садразам да хване,
да ма веже като вакло агне,
да ма води вов Ловеча града,
по ловешки улици широки,
да ма беси на сухата върба."
Книга чете Нану войводата,
събрал Нану бугарски юнаци,
и прибързал да помага брату.
Срешнале са турци с помаците
с помаците и па с бугарите,
турци режат, а помаци колат:
Зачервиле ниве и ливаде,
кръв потекла вода от планина,
трупе лежет, как снопе на нива;
Провикна са юнак Панчоолу:
- Я послушай царски садразаму,
не йе помак от туркиня роден,
не йе расъл в кадифе, в коприна,
не йе ручал ни тлъсто, ни сладко, -
родил са йе от черна бугарка,
порасъл йе под дъба зелена,
хранил са йе с кукурузен лебец.
Махна с сабля и отсече глава,
турска глава, глава садразамска.
Тази песен се пеела само от помаците и тя много ясно разкривала тогавашните убеждения на българите мохамедани и отношенията им към техните братя българи християни, от една страна, и към турците от друга. ''Но най-забележителното в песните на помаците е това, че езикът им е чист – без турски думи и без турска конструкция, звучен и съхранил повече своите старобългарски форми, нежели езикът на православните българе.