Първо, здравейте на всички! Ще помоля всички, които имат мнение по темата да пишат на кирилица!
И така да започнем със заглавието
Аналогията с "За Македонцките работи" на Кръсте Мисирков не е случайна. В тази тема ще говоря за една част от България и българския етнос, която сме на път да загубим.
Ще продължа, като се представя. Аз съм на 29, роден в Кърджали, сега живея в София, работя като архитект в голяма фирма, чието име няма да споменавам за да не правя реклама
.
И така, да преминем по същество. Изключително лошо впечатление ми направи във вашия форум срамът, който някои от вас изпитват към самите себе си. Средно (не споря, че е точно така, но това видях) 3 от 10 потребители, пищещи във форума на български език притежават в аватара си турското знаме. Не знам дали си задавате въпроса, но вие виждали ли сте в нормален български форум, толкова много хора да слагат българско знаме или герб на аватара си. Само се замислете как в момента това на вас не ви прави абсолютно никакво впечатление и вие едва за вас е странно, че това ме дразни. Бих желал да попитам тези хора, имат ли турски произход и защо толкова искат да бъдат турци след като дедите им са били заплашвани от тях или да променят вярата си или да бъдат убити. Няма да ви занимавам с Яне, Болен, Сокола и т.н. Ваше право е да се чувствате като турци или каквито искате, ваше право е да не ми прочетете коментара, защото видите ли този човек с име "Националист" иска да ни смени имената и да ни вкара в църквата. Тези, които са стигнали до тук мисля, че разбраха, че нямам такива мисли в главата си и искам да започна един конструктивен диалог с вас. Причината е много проста: В Кърджали и в София имам приятели, които са чисти турци и с мога да ви кажа, че те са много по-големи българи от вас. С какво се занимава един български турчин ли? Работи, яде, пие, излиза с приятели и не се различава с нищо от мен. Бала си карахме в Турция, понеже никой не беше ходил там, а доста бяха турци. Автобуса ни се движеше с българско знаме отзад, още си пазя снимката, на която класната ми - туркиня, без да и споменавам името, се беше завила със знамето на общата снимка на класа преди да потеглим за вкъщи. А вие тук приятели едва ли не ще повърнете от гадост и срам, че родния ви език е българския и в паспорта ви пише българин. Моля някой от тези хора родени и израсли в България да ми обясни, с какво толкова ви е срам от Родината ви, та слагате турски знамена по аватарите си, чак някой до толкова се беше изхвърлил та си е сложил знамето на СКТР ( Северен Кипър ). Една част от хората тук биха преминали през апокалипсис, само и само да станат турци. Тези хора ореантират живота си изцяло към тази цел и забравят други, много по-важни в живота неща. Тук е моята аналогия с македонците, липсата на идентичност. Както техните мозъци бяха промити през периода 1944 - 1989, така и вашите мозъци не могат да приемат българското самосъзнание като нещо нормално. Причината поради която българските мюсюлмани или помаци, не се обиждайте, не могат да се само осъзнаят като българи е една - Възродителния процес. Както казват хората, болката на хората ги обединява. Вас болката ви обедини със турците, които наравно с вас са пострадали. За разлика от тях обаче, вашите травми са много по-коварни и трудно лечими от техните. След падането на комунизма за тях положението стана ясно - турци с българско гражданство, който иска си стои, който иска може да отиде и в Европа, и в Турция, и където си поиска. С помаците стана друго, те трудно могат да забравят болката, защото те са приемали тази държава като тяхна, а изведнъж тя им забива нож в гърба. Помаците няма къде да отидат, а Родината им ги приема за чужди.
Това е началото на страха, страха от християните, които добрите и работни помаци са имали за братя, а сега са ги излъгали. Човек не може да приеме, че е част от една нация след като приема 90% от нея за врагове. И тук идва въпроса, кой съм аз. След като един път са сложени в един кюп с българските турци, помаците, загубили своята идентичност приемат тази на своите приятели. Започват да опознават тяхната култура, по-нататък език, докато един ден, този човек слага турското знаме на играчка окичена на огледалото за задно виждане на колата си, малко притеснен, превъзбуден и горд, че е "турчин", в началото притеснен от околните, но в последствие става пример и за други, които също изпитват този проблем на идентичността. И така днес, тук, в този форум имаме една значителна част форумници, които са по-големи турци от тези в меджлиса. Процесът малко напомня на гърчеенето, по време на османското робство. Процесът е много стабилен и трудно обратим.
Ще посветя и една част от поста си на "помашката нация". С риск да бъда груб, ще ви задам въпроса, харесвате ли идеята на Босна и Херцеговина и смятяте ли, че е бошняците, които през 14ти век се бият на Косово поле Османската империя и остават завинаги в историята на Сърбия, днес мразят сърбите поради друга причина, а не поради войната в Босна ? Агресията ражда омраза, бошняците създадоха своята нация, върху идеята за омразата към сърбите. По същия начин те до 1991ва се самоопределяха за сърби, примери много, а след 5 години не можеха да се гледат. Гоненията и смяната на имената прикючи, тук война няма да има, няма да има втора Сребреница и повече нации на Балканите не са нужни. Повече агресия към вас не е нужна, и времето ще излекува раните и след време вие спокойно и без отвъщение ще можете да се наречете българи.
Ето, аз съм националист и не ви се случи нищо страшно от това, че прочетохте поста ми, не съм ви обиждал, нито съм ви карал да правите нещо против волята ви. Мисля, че ще разберете, че българските националисти не са хората, създали концлагерите и избили милиони невинни хора. Ние сме едни обикновенни българи, които обичаме България и българите (включително и вас, без значение за какви се мислите). Искаме държавата да ни е богата, с добра инфраструктура и законодателство, за да можем всички да бъдем равни.
