Кого разделя “Време разделно”
Ставаше дума не за цитираната по-горе бележка, а за публикуваната на 1.11.2008 г. във в. “Трау” (един от големите холандски вестници) статия на журналистката Хелен Койман, приятел на България и автор на книга за нашата страна. В статията се подчертава, че българското посолство субсидира представянето на националистическа книга в Амстердам, цитирано е и мнението на белгийския българист професор Раймонд Детре, който напомня, че книгата защитава тенденциозна гледна точка върху историята и че е отказал да присъства на представянето на превода с думите: “Мога да посоча десетки достойни за превод литературни произведения, в които България е представена като съвременна европейска страна, а не като страна на хора, страдащи от исторически комплекси. За мен - казва проф. Детре - преводът на холандски точно на тази книга е необясним избор.
ФАКТИ ЗА РАЗМИСЪЛ
Както сподели преводачката на романа Юлия Квак- Стоилова, понеже на Запад никой не се интересувал от България и нито едно холандско издателство не проявило интерес към “Време разделно”, холандското издание на книгата е осъществено с активното съдействие и финансовата подкрепа на българската държава. Всъщност всичките преводи, както и многобройните издания на този роман у нас са осъществени с финансовата подкрепа на българската държава, т.е. включително с парите на тези нейни данъкоплатци, които се определят като турци.
Нека да разгърнем страниците на “Време разделно” и да видим как са характеризирани част от хората, с чиито пари “Време разделно” шества по света и у нас: “Те (вдовиците и децата - б.м.) бяха застигнати от турските орди и подложени на най-мръсни деяния, които може да извърши само турчин.Има и още: “Турците побесняха. Казвам турци, но това бяха зверове от десет народа и сто породи.”
ВРЕМЕТО НА ПОРЪЧКАТА
След като насилствената колективизация и измислената социкономика претърпяват пълен икономически крах още през 50-те години, комунистическата номенклатура се изсулва от отеснялата кожа на пролетарския интернационализъм и жизнерадостно навлича народната носия. Ражда се националпопулисткият кич.
Новоизлюпеният правешки радетел на “българщината” се вълнува от демографския проблем и Партията поема курс към преименуването на помаците и ромите и сключване на спогодби за изселване на част от живеещите в България турци.
Още в края на 1956 г., малко след Априлския пленум, Политбюро на ЦК на БКП взема решение, в което е записано: “Въпросът за националното осъзнаване на българите, изповядващи мохамеданска религия, за тяхното политическо и културно издигане се поставя като една общодържавна и извънредно важна задача.” (ЦДА: 1б, 39, 503; вж. Евгения Иванова, “Отхвърлените “приобщени”, 2002, стр.67)
http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv16104