Topic: Митът "Време разделно"

[abc]

Важна е всяка гледна точка. Независими няма. А истината обичайно е някъде по средата.

PS Статията я четох наскоро.

[daczo]

Tova koeto pusnah e s imena i danni.Ne go pusnah s cel da obviniavam niakogo.Dobre će sti go primahnali.Povtariana lyża niama da stane istina.Mustafa,prez 1876g.celiia civilizovan sviat e potresen.Za tova moga da ti nameria danni.Za teb ne e vażna istinata.Vażnoto e će bylgarite sa loshi.Daj mi danni kolko bylgarski selianina sa ućastvali v vyzroditelskiia proces.Kolko hiliadi pomaka sa ubili.Togava może da se razberem.

[PETER]

МЕЖДУФОНДАЦИОНЕН КОМИТЕТ
ЗА ХУМАНИТАРНИ ТЕХНОЛОГИИ   Секретно!!!
Само за служебно ползване!
ИСТОРИЯТА - НА ТЕЗГЯХА!
(докладна записка)
  

1. Предпоставки
Както е известно, историята е колективна халюцинация.
....
Преди няколко години това турско робство изведнъж, по нечие неразумно разпореждане стана османско присъствие. Добре, това го разбираме - иска им се на турците, като наследници на Османската империя, да поизчистят имиджа си, белким ги пуснат в Европа. Но защо ние да им чистим имиджа - при това БЕЗПЛАТНО? Замяната на турското робство с османско присъствие струва, по наши пресмятания и по пазарни цени, не по-малко от милиард долара. Така че да не бързаме със смяната! Чак като отпуснат турците траншовете - тогава робството ще стане присъствие. Пък ако братята османлии поискат още по- кристален и демократичен имидж, ние сме насреща и ще се отзовем веднага, стига да се увеличи финансирането. Срещу два милиарда от зелените пари, например, тържествено ще обещаем да наричаме турското робство не робство и дори не присъствие - а направо ХУМАНИТАРНА МИСИЯ!

http://underpear.gyuvetch.bg/articles/history.htm

 

[mustafa_b]

Tova koeto pusnah e s imena i danni.Ne go pusnah s cel da obviniavam niakogo.Dobre će sti go primahnali.Povtariana lyża niama da stane istina.Mustafa,prez 1876g.celiia civilizovan sviat e potresen.Za tova moga da ti nameria danni.Za teb ne e vażna istinata.Vażnoto e će bylgarite sa loshi.Daj mi danni kolko bylgarski selianina sa ućastvali v vyzroditelskiia proces.Kolko hiliadi pomaka sa ubili.Togava może da se razberem.

Виж, daczo, нямам нищо против да си вярвате, че "пет века са ви клали" и в каквито си поискаш исторически извори и данни за насилие от страна на османлиите. Но не съм съгласен всичко това да бъде използвано като оправдание за асимилационната политика на някои "родолюбци" спрямо мен, както впрочем и се случи по време на Възродителния процес.

[daczo]

Mustafa az syshto smiatam che za nikakvo prestyplenie,niama upravdanie.Może niakoj da napravi neshto losho,neka toj da otgovaria.Sega niama grupova otgovornost v sveta v kojto iskame da bydem.

[mustafa_b]

В по-ново време летописните бележки за насилствено ислямизиране представлява друга, светска актуализация на модела от първата група жития. Те прибавят някои важни нови елементи, достигат до малко по-друга аудитория и се радват на значителна популярност в историографията, публицистиката и масовото съзнание. Този тип текстовете не са много и са пряко свързани един с друг.

Основният и най-популярен вариант е бележката на Методи Драгинов „Потурчването на Чепино“, публикувана първо от Ст. Захариев през 1870 г. и след това многократно преиздавана.41 Заглавието е прибавено допълнително и се среща в различни варианти. Автентичността на творбата бе подложена на сериозно съмнение от Ил. Тодоров, описаният от М. Драгинов процес на насилствено ислямизиране бе проблематизиран от историческа гледна точка от А. Желязкова, М. Кил и др.42 Без особени изменения варианти на същия разказ присъстват и в още няколко текста - „Летопис на Баткунския манастир „Св. Петър и Павел“43 и в „Летопис от село Голямо Белово“44, същите събития са включени и в по-разгърнатия „Исторически бележник“45, като тези паметници са свързани помежду си и също са със спорна автентичност. Към тях могат да се прибавят още публикуваният през 1869 г. от В. Ламански „Второто разорение на България“46 и Дряновския препис47 на Паисиевата история.

Въпросът за съмнителната автентичност на текстовете няма да бъде разглеждан тук, не само защото е до голяма степен решен, но и главно защото излиза извън проблематиката на изследването. От гледната точка на националната митология и масовото съзнание е важно не дали едно събитие се е случило, а дали се вярва в него. В историите за насилственото ислямизиране се вярва и това ги прави актуални. Важен е обаче един друг въпрос, на който трудно може да се отговори категорично - откога започва да им се вярва, откога те започват да доминират в масовото съзнание. Той е свързан с възникването и разпространяването на сюжета, който също тук може само да бъде маркиран. Най-общо казано, първите публикации на текстовете са свързани с някакви образовани представители на патриотичната местна интелигенция, които имат достъп до механизмите за разпространяване на текстовете. От друга страна публиката вече е подготвена от същата патриотична интелигенция да възприеме подобни сюжети. Процесът започва да се развива не по-рано от средата на ХIХ век, а първите публикации се появяват около 1870 г. И тук, както и при житията на новомъчениците, се забелязва чуждо присъствие, в случая руско.

Характерна особеност на този сюжет е появата на новия образ на врага, нов обект за демонизиране. По-точно казано тук враговете са двама, представители на два етноса - турци и гърци и те са обвързани помежду си и действат съвместно срещу българите. Гърците са традиционният враг, към който в относително по-ново време са прибавени турците. Всъщност в историческите бележки може да се наблюдава някакъв междинен етап от този процес на ново демонизиране. Първата му проява е много рано - при йеросхимонах Спиридон, който свързва падането на българското царство с коварните действия на цариградския патриарх.48 Същата двойственост на Врага присъства и при Методи Драгинов. И тук Мехмед паша фактически е подтикнат от „карабашот на Филибе (плодински митрополит проклетий Гаврил)“49. И при двете разновидности на врага се въвеждат действия и техни психологически мотиви, които са ако не напълно неверни, то поне нетипични. Става дума не толкова за известни исторически факти, колкото за подозрения, за опасения, което ще рече - за скрити желания. Разказите за похищения крият желанието другият да те забележи и да признае ценността на обекта на похищението. Към това може да се прибави и изконното желание за измъкване от реалността, която по условие е скучна и сива.

Друга особеност на кратката летописна бележка на М. Драгинов е, че времето, поводът, извършителите и предателите са посочени, но все още няма героични персонажи, каквито несъмнено присъстват в житията. Тези, които отказват да приемат исляма, са останали безименни жертви. „Които не се изтурчиха, едни изклаха, други бегаха по гората и тям изгориха къщите. [...] Та че на Петковден доде ферман от царот да се саберат българете, та да станат рая, да дават харач и верим, и да ходят ангария, и само турцето да отиват на войскя. И събраха се бежанците, та саградиха къщи на Каменец и Ракитово. Тогаз повечето бежанци от страх отидоха при Стара река, та саградиха ново село Батьево.“...

Похитената вяра и българската национална митология - Николай Аретов

[Shumarov]

Znachi mityt "Vreme Razdelno" po moe mnenie si e edna izmislica.Az ne poznavam istoriqta, i kolkoto da mu e nepriqtno na Observer-nqma da mlykna.
Mnogo ot posetitelite na foruma se izkazvat, kato experti istorici, i sigurno sa takiva-ne smeq da se symnqvam vyv kompetentnostta im.I da dopusnem hipotetichno, che vsichki ujasi, koito sa izpisani vyv knigata sa istina.Kakva beshe vinata na vsichki musulmani za sluchiloto se togava?Kakva vina imaha mnojestvoto jertvi ot vyzroditelnite procesi na koito samo az sym bil
svidetel?Razbira se, che namiram za gnusno, i obijdashto intelekta na horata syvpadenieto na izlychvaneto na filma sys smqnata na imenata.Tazi kniga ne e napisana, kato plod na istoricheski izsledvaniq, a kato porychka za opravdanie za posledvashti nedostoini, i pozorni za civilizovaniq svqt deistviq.I razbira se, kato cheta nqkoi pisaniq vyv foruma-razbiram, che tova tendenciozno podnasqne na eventualni sybitiq predi godini-dava svoq plod-mnogo hora sa povqrvali na tazi versiq.I nqma losho da povqrvat.Ne mogat da povqrvat vyv edno sybitie ot 1989-KOMUNIZMA PADNA!Veche e svoboda, i nikoi nikogo ne moje da zadylji da ide pod stroi na kino, i da gleda taq boza zadyljitelno.Az nqmam nishto protiv nqkoi pomak da se opredeli, kato bylgarin, ili da prieme islqma, ili hristiqnstvo!Zabelqzvam mnogo protivnici na djamii.Predstavqm si dali biha bili tryn v ochite na nqkoi edni budistki hramove primerno.Nqkoi bi mogyl da prieme Budizma Zabelqzvam, che DPS e tryn v ochite na mnozinstvoto zaradi prokarvane na predpolagaem "Vyzroditelen proces". A si traeha, che pomagat na DS da upravlqva v prodyljenie na 20 godini!Kade beshe budnata vi grajdanska syvest po vreme na izbori?Trqbvashe Agent Sava da ni kompromentira pred EU, za da huknem panicheski kym urnite!Ne e problem chovek da vqrva vyv neshto-problem e, kogato ne vqrva!

[dimitar]

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово?

- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра! -
Отсякоха му и двете ръце,
та пак го питат и го разпитват:
- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра! -
Отсякоха му и двете нозе,
та пак го питат, разпитват:
- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра! -
Избодоха му и двете очи,
и го не питат, нито разпитват,
току си взеха хубава Яна,
та я качиха на бърза коня
да я откарат долу в полето,
долу полето, татарско село.
Яна Йовану тихом говори:
- Остани сбогом, брате Йоване!
- Хайде със здраве, хубава Яно!
Очи си нямам аз да те видя,
ръце си нямам да те прегърна,
нозе си нямам да те изпратя!
 

[Observer]

Ами мит е разбира се, има хиляди исторически летописи, че ние помаците, като най-древното население на Балканите, сме посрещнали с хляб и сол нашите освободителни османлиите в 14 век. Иначе до този момент ни бяха наченали да ни тормозят едни диви азиатски племена чието знаме е конската опашка. Вечна благодарност на освободителите, едва сега, с огромно закъснение, им направихме паметник (да е жив и здрав Юзеиров).

[Subeyi Kurt]

Ştom kato sa ya otvlyakli v Tatarsko selo oznaçava çe tova selo e naseleno s bulgari ( vnuci na prabulgarite ), kato naprimer pokolenieto na İvan Şişman ot  koito golyama çast sega sa v sısedna TR.
Napılno vızmojno.

[dimitar]

Веселяци сте Вие, ейййййй веселяци, смешници.
Как не се сетих, това стихотворение е написано, защото османлийте са правили масаж на местното население. Бре,бре,бре,.....

[Subeyi Kurt]

Ами мит е разбира се, има хиляди исторически летописи, че ние помаците, като най-древното население на Балканите, сме посрещнали с хляб и сол нашите освободителни османлиите в 14 век. Иначе до този момент ни бяха наченали да ни тормозят едни диви азиатски племена чието знаме е конската опашка. Вечна благодарност на освободителите, едва сега, с огромно закъснение, им направихме паметник (да е жив и здрав Юзеиров).

Ne si dobır observer, inaçe şteşe da znaeş çe i tezi s konskata opaşka se radvah na osvoboditelite im ot Srıbsko gospodstvo, ili si misliş çe togava e imalo svobodna BG.
TR voyuvaşe togava sısı sırbite a ne s bulgarite, a bulgarite si zapaziha kakto imotite taka i pravoto na vladenie. Byaha posrednici / ortaci na Osmanliite. Golyama çast ot togavaşnite bulgarski upravnici prieha islyama ta zatova ste malko sega.

[Observer]

Звучиш така, сякаш си пил кобилско мляко с някой хан. На теб не бих ти предписал лечение, понеже медицината е безсилна пред състоянието в което се намираш.

[Subeyi Kurt]

ee.. priznay si çe si v grogi sıstoyanie, ot vsyakade samo şamari poluçavaş  

[jemal]

Ислямизацията като мотив в българската историография, литература и кино       Print      E-mail
User Rating: / 5
PoorBest
Discussion - Discussion - Bulgaria
Written by Мария Тодорова   
Wednesday, 04 February 2009 13:55

Една лична бележка служи за рамка на тази статия. През пролетта на 1999 г. бях поканена да представя български филм в поредицата исторически филми за Балканите, организирана в Уелсли Колидж в Масачузетс. Показах филма „Време разделно“, като мислех, че той е добра основа за дискусия както върху национални интерпретации на едно имперско минало, така и върху съвременните проблеми – кампанията на НАТО срещу Югославия току-що бе започнала и новините показваха картини на бежанците от Косово. Прожекцията мина добре, но само няколко дни по-късно студентският вестник публикува бурния и изобличителен протест на млада жена, туркиня от България, която се почувствала дълбоко засегната от показването на този, по нейно мнение, крайно националистически филм. Макар и чувствителна на тема национализъм по принцип и особено към участта на българските турци през 80-те години на ХХ век, признавам, че не очаквах и искрено бях изненадана от тази, както ми се стори, емоционална, макар и разбираема свръхреакция. Отчасти това бе, защото бях представила филма в съответния, както вярвах, правилен исторически контекст и това ме заблуди, че съм насочила адекватно и до известна степен контролирам възприемането на филма от аудиторията. Напразна илюзия. Колкото и да ни се иска да бъдем буквално разбирани било като автори, било като интерпретатори (т.е. посредници), процесът на възприемане следва своите собствени закони, описани със сложни термини, като междутекстовост, диалогичен принцип и пр., или с не толкова сложни, при което читателят чисто и просто подхожда към текста според своя екзистенциален и интелектуален багаж. И все пак има ли нещо иманентно в текста, бил той словесен или изобразителен, което да предизвиква или разпалва точно определена реакция, макар и с различна сила? Това нещо заключено ли е в една дискурсивна система, която му придава значение, каквато система в случая е национализмът? 

http://www.librev.com/index.php?option=com_content&task=view&id=460&Itemid=38&ed=23


За позицията на интелектуалеца
Александър Мирчев 06-02-2009 12:58:48
Четох тази статия за пръв път преди няколко месеца и бях искрено възмутен от нея? Препрочитането й сега не променя усещането ми.
 Мисля, че е некохерентна. Използването на конкретната случка - показването на политическата поръчка "Време разделно" и съвсем закономерната реакция на студентката (на която Мария Тодорова май така и не е поднесла нужните извинения) е залепена към няколко смислени проблематизации на чисто научни теми и към няколко напълно озадачаващи замазвания на остри политически конфликти.
 Лошо впечатление ми прави и упоритото повтаряне на "т.нар." пред всяко споменаване на етническите турци в България.
 Съгласен съм с М. Тодорова, че "Хрониката..." може да бъде използвана като извор за изследване на идеите и политическите настроения през ХІХв., но това въобще не отменя фактът, че "документът" е фалшификат. Той е измислен в определено време с определен политически контекст, именно за да подкрепи определени политически стремежи (а в последствие е бил апроприиран, за да легитимира други политически стремежи - на няколко пъти). Той не е документ, отразяващ ислямизирането на долината Чепино през ХVІІ век и това е недвусмислено доказано. Не виждам за какво са ни разсъжденията в тая посока.
 Колкото до това, че той все пак отразява някаква колективна памет за ислямизирането - да, но в друг смисъл и това тряба да бъде казано много по-експлицитно. Много ценна в това отношение е ето тази статия на Бернар Лори: http://www.bulgaria.indymedia.org/article/8758.
 Да, вярно е, че романът на Антон Дончев е много добре (дори красиво) и увлекателно написан, но това съвсем не отменя факта, че е именно политическа поръчка и не виждам защо М.Т. нарича тая констатация механистична и защо замазва политическите (националистически и нехуманни) позиции на А.Д. Защото "натискът" над помаците за който говори М.Т. през `60те години се изразява в съсипването на живота на няколкостотин души от Гоцеделчевските села - убити, пратени в лагери, пребити по районните, измъчвани, уволнени и прочее. Този т.нар. натиск се осъществява именно през 1964, когато е и публикуван романът на А.Д. Не разбирам защо казването на някои истини (които са си черно бели, те не са опростенчески сведени до тая монохромност) така силно притеснява М.Т., че стига до защити и легитимиране на откровено античовешки действия. Визирам както ролята на Антон Дончев като поръчков писател (освен Време Разделно може да се посочи и "Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес" публикувана кога мислите? - да, именно през 1981 по случай Людмилиното честване на 1300 години), така и действията на дружбите Родина. М.Т. ни разказва как евфемистично е подсказвала на студентите си колко недоброволен е бил Възродителния процес като го сравнява с молбите на христиани през ХVІІ и ХVІІІ век да приемат исляма. Не мога да се съглася. Наистина, не сме били свидетели и не можем да знаем какви са били причините на въпросните христиани да променят вярата си, но документите ни показват, че става дума за няколко семейства тук, няколко там, и така в продължение на стотици години се променя конфесионалният облик на дадена област (вижте цитираната от М.Т. статия на Махиел Кил). За разлика от този процес, т.нар. възродителен процес би оставил коренно различна картина на историците след няколко века - масова насилствена "деислямизация" - лагерът Белене е отворен отново, 300 000 са изселени, хиляди съдби са съсипани (индивидуалните гаври и насилия вероятно биха се загубили, макар че добрият бъдещ историк ще обръща внимание на широк кръг документи и вероятно би попаднал на "Невидимите пътища на прошката" на Теодора Димова, между няколкото писани по тоя повод неща). Затова смятам, че сравнението е меко казано неуместно. Другото тревожно нещо е абсолютното замазване на втората масова смяна на имената на помаците - онова от 1942, в което основно участие взимат дружбите Родина. И тогава има подадени хиляди молби, изтръгнати с ужасно насилие (за това обаче, М.Т.) не споменава нищо (не успях да открия онлайн статията "Отказ от амнезия" на Евгения Иванова, публикувана във в. Култура преди няколко години, но тя е добър материал за размисъл по действията Родина). За М.Т. цялото това преименуване се изчерпва с пропагандните националистически определения за Родина - стремеж към социална мобилност и демаргинализация. За лидерите на дружбите може и да е било точно това... за хилядите бити и съсипени едва ли...
 Възмутително е и отношението й към пропагандния филм Време Разделно. Какво ни казва М.Т. за него? Амбициозен исторически филм, не особено сполучлив, заснет в подходящата политическа обстановка (ама не щото авторите тогава са искали да го снимат, ами щото тогава им позволили), който не бил показван като пропаганда (е само малко), но пък когато времето за пропаганда било отминало бил радушно приет (ама не като пропаганда, ми като дисидентство). Простете, но това са пълни глупости. През 1990, когато филмът е показан имаше сериозни националистически настроения сред много от хората в България. Единствената причина, поради която не успяха да се реализират в нещо по-страховито от ОКЗНИ, беше че нямаха смелостта (или не виждаха изгодата) да излязат от БКП/БСП. На този фон, когато пропагандата от година по-рано, сочеща турците като фанатици и предатели, изоставящи необработените ниви (и обричащи нас, "предадените" на глад), взривяващи влакове и хотели, отвличащи дечица (спомнете си материалите на Михнева и Гарелов) "беше жива в сърцата на масите", филмът беше приет точно както е мислено да бъде приет - да покаже зверовете, които "са ни клали пет века", а сега "не искат да се възродят" и "държат фанатично на закостенелите си ценности - религия, език, имена, традиционни дрехи и прочее".
 В този контекст, струва ми се, реакцията на студентката си е била съвсем на място, а Мария Тодорова се прави на ощипана госпожица. "Изненадата", с която приема тази реакция ми се вижда направо нечистоплътна.
 С две думи, мисля си, че опитите за дълбок интелектуалничещ прочит на събития и идеи, които масово са били приемани (и още се приемат) точно като пропаганда на най-долни националистически постъпки, си е трупане на академични точки на гърба на страданието на стотици хиляди пострадали мюсюлмани. Може и да е плитко да говорим за "ролята на интелектуалеца" и обществения му ангажимент, ама на моменти ми е голяма мъка, че у нас абсолютно отсъства явлението публичен интелектуалец и всяка проява на солидарност с унизените и оскърбените се приема за недотам интелектуална позиция...