Исках да се включа в темата за "Помашката индентичност", но е заключена.
Затова пиша тук, пък и въпросът тия дни се поизостри и утре вечер пак ще има по БТВ в 19.30 ч.
Защо ми се струва че се изостри темата за исляма в България?
Защото много интереси се пресрешнаха.
Първо различните исповедания в България не са хомогенни.
Ето една добра класификация на мюсюлманите, в частност помаците:
1.Значителна част от мюсюлманите в България са светски настроени и практически нямат отношение към религията. Те са отворени към обществото в България. Нейните представители са готови да излязат от сравнително затворената мюсюлманска общност. Проблемът е, че останоло обществото не винаги е готово да ги приеме. Защото и християнското общество има много слоеве, и крясъците на Атака надвикват по-голямата и разумна част.Тогава те са принудени да се върнат към първичната си група, насочени от инстинкт за самосъхранение.
2. Втората част от ислямската общността е традиционалистчо настроена, при нея религията е на ниво на т. нар. "битов ислям", принадлежност към ислямската общност се показва по конкретни случаи - честването на религиозни празници, семейни ритуали и други. Тази група е гръбнакът на ислямския култ в България, тя е настроена доброжелателно към останалите религии и е много умерена и прагматична. От тези среди има смесени бракове и от двата вида - и мъже и жени са женени за друговерци или атеисти.
3. Третата група са консервативните и силно религиозните. Те са склонни да възприемат исляма като единствен белег за своята идентичност и не приемат интегрирането в обществото. По мнение на специалисти те посещават и работят в новите, алтернативни джамии с "чист ислям", изтласквайки традиционалистите.
4. Вероятно има и арабски емисари, които са твърде радикални дори и за най-консервативната част от българските мюсюлмани. От там според мен идват идеите мюсюлманите говорещи български да се настройват против останалите българи. Това е по-интересно , и затова тези арабски духовници работят сред помаците, а не сред турците.
И сега - как реагира останалата част от българското общество, което не е мюсюлманско. Ами много различно, защото и то не е хомогенно.
Наи спокойно и дори опасно безразлично се държат атеистите. За тях тези спорове са чужди.
Голямата част от православните, които подобно на втората група мюсюлмани са "битови християни" - т.е. спазват домашните празници, но не ходят ревностно на черква имат своите страхове. Но не от обикновенния мюсюлманин, било говорещ български или турски, а именно от външната пропаганда в лицето на 3 и 4 група. Тази група е отворена за диалог с мюсюлманите, има между тях смесени бракове.
Естествено има и тук четвърта група на крайните. Те са в лицето на Атака и други подобни. При тях влиза в действие оня рефлекс, който американския психолог Тимоти Лиъри нарича "анално-териториален" (извинянайте, но терминът не е мой и е много точен. Чувствайки се застрашени най-слабите психологически защитават територията си чрез най-примитивните форми - псуват и налитат на бой (скоро дискутирахме техния форум)
КАКВО ДА СЕ НАПРАВИ ЗА ДА СЕ ИЗЛЕЗЕ ОТ ТОВА КРАЙНО НЕПРИЯТНО И ОПАСНО СПОРЕД МЕН ПОЛОЖЕНИЕ?
Според мен умерените среди и в двете общности трябва да си протегнат ръце и да изолират крайните и конфликтни групи. Т.е. - "Атака" трябва да бъде вразумена, като им се обясни, че не са опасни мюсюлманите като цяло, а само външните и крайни екстремисти.
Същото трябва да направят и мюсюлманите. Не трябва да се допускат опити да бъдат използвани за чужди интереси, като се стига до твърдения граничещи с опити да се създава държава в държавата.
Според мен тук е мястото на този сайт, в който по мое мнение преобладават разумните хора. Ще си позволя нескромно да ви напомня, че от как аз съм сред вас, винаги съм се опитвал да ви предложа тази посока за развитие, именно за да се избегнат недуразуменията и изострянето на отношенията. Явно обаче по-крайните среди сред вас, в сблъсък с крайните християнски среди, са взели връх на някои места. А това дава храна за раздухване на проблемите по вестници и телевизии и ето до къде стигнахме.
Вече на преден план изникват като "големи проблеми" уроците и забрадките, а не намирането на общите ни интереси, изглаждане на историческите недоразумения и неправди и към двете общности и отхвърляне опитите в нашите дела да се намесват чужди хора.
