Topic: Абланица през вековете

[Chechliya]

Днес в Уикипедия в страницата за село Абланица (Област Благоевград) някой написа следното:

"Абланица през вековете автор Ибрахим Имам четете и разпространявайте книгата."

Разбирам, че има някаква книга, която се казва Абланица през вековете, написана от някой си Ибрахим Имам.

Някой ако знае нещо повече за книгата, ще се радвам да го сподели. Имам желание да се сдобия с един екземпляр.

[ashan]

Chechliya , благодаря за хубавата тема! Ако някой има тази книга, моля, нека даде повече информация.
А ето някои неща за това прекрасно село.

Абланица - село в Хаджидимовска община, на 9 километра източно от Хаджидимово и на 22 километра югоизтоно от град Гоце Делчев.  Автобусни връзки с град Гоце Делчев и населените места  Хаджидимово и Гърмен. Разположено е в югозападната част на Дъбрашкия рид на Западни Родопи, на надморска висоина около 650 м. В района на селото има находище на глина. Западно, край землището на Абланица, тече река Места, източно – притокът й река Бистрица. Климатът е умереноконтинентален; зимен максимум и летен минимум на валежите. Преобладават канелени горски почви. Населението нараства от естествен прираст. Интензивна миграция има през 1959 г – 1960 г за гара Кричим (днешен град Стамболийски) и село Енина в района на град Казанлък.   

      Ø      1920 – 940  жители.

      Ø      1926 – 1139 жители.

      Ø      1934 – 1191 жители.

      Ø      1946 – 1325 жители.

      Ø      1956 – 1450 жители.

      Ø      1965 – 1630 жители.

      Ø      1975 – 1969 жители.

      Ø      1985 – 2360 жители.

      Ø      1992 – 2569 жители

  Селското стопанство се характеризира с растениевъдство – отглеждане на тютюн и животновъдство. През 1957 година е основано ТКЗС (от 1970 – към АПК в гр. Гоце Делчев, от 1979 – към АПК в Хаджидимово, от 1990 – КЗС). В Абланица има шивашки цех за обувки (от 1984 г). Търговското обслужване на населението се извършвало от ПК в Хаджидимово; търговски дом (от 1985 ) с ресторант, сладкарница и магазин. Всекидневни трудови пътувания за град Гоце Делчев, Хаджидимово, Копривлен и Гърмен. Селото е разположено купно. Има кадастрален и регулационен план. Жилищният фонд е напълно обновен. Запазените стари жилищни сгради съчетават особеностите на равнинната отворена къща и родопската къща; типични са масивните каменни зидове и в двата етажа и пещите на чердака. Селото е електрифицирано, водоснабдено, канализирано; голяма част от уличната мрежа е асфалтирана. Основното (от 1963) уилище ‘Отец Паисий” (днешно “Св. Паисий Хилендарски” ) е отккрито през 1925 година като начално. Към читалището “Просвета” (основано през 1940 година) има библиотека, киносалон и мъжка фолклорна група. Читалищната сграда е построена през 1960 година. В Абланица са разкрити детска градина, детска ясла, селски здравен участък, аптечен филиал и ПТТ станция с АТЦ. Землището на село Абланица е богато на археологически паметници. В местноста Тумбата югоизточно край селото са открити следи от селище, съществувало през късния период на бронзовата епоха (XVI – XII век пр. н. е). През следващите векове то се измества на около 5 километра югозападно от селото – в местността Ставрака. От IV век пр. н. е. в местността Дрежно (около 6 километра югозападно от Абланица) се развива голямо селище, съществувало и през Средновековието. Край него са намерени гробове от късния период на желязната, от античната и средновековната епоха с разнообразен гробен инвентар. Северно от Дрежно е намерена колективна находка от бронзови монети от времето на македонския цар Филип II Македонски (356 – 336 г. п. н. е.). На около 4 километра северно от селото, в местността Шапраня, има следи от антично селище (V – I  век   пр. н. е.); близо до него – надгробни могили. Останки от антично селище, с крепостна стена, са открити и в местноста Миленово (около 7 километра западно от селото). В местноста Мируля (около 2 километра южно от селото) се намира некропол от античността и средновековието; близо до него има останки от селището. Гробове от тези епохи са открити и в Абланица. На около 7 километра северозападно от селото, в местността Църквата, са запазени руините на средновековен паметник; югозападно от нея (около 1 километър) има гробове, оградени с каменни плочи. Под имената Абланиче и Апланиче селото се споменава в османските регистри от втората половина на XV век и в регистър на доганджиите (соколарите) от 1482 с 16 соколарски семейства. В края на XIX век в селото има 1030 жители българи – мюсюлмани. Поминъкът на населетието са земеделието (ръж, ечемик, овес) и животновъдството. След войната в Абланица се заселват семейства от селата Бачево, Гърмен, Варвара и Коньово (днешно в Бургаска област). След първата световна война 1914 – 1918 се заселват български бежански семейства от селата Каракьой, Белотинци и Везме – Драмско. През 1919 е образувана земеделска дружба. През 1942 в Абланица е учредена кредитната кооперация “Слатина”.

[ashan]

Тук е поместена в кратък вид историята на село Абланица,едно от най-прекрасните места в Родопите.



Разказана от Ибрахим Имамов 75 годишен жител на село Абланица

През 1976г. се навършили 1000 години от основанието на село Абланица.По този повод доц.Мелов от исторически архив Благоевград изнася доклад за историята не селото.От доклада основаващ се на исторически факти ,а и от легендите се установява,че селото се е образувало с 16 къщи разположени в махала "Балтачица".Около главаната махаласа били разпръснати по малки махалички ,но те са изчезнали още преди настаняването на Римската Империя на Балканите.Точно римляните дават името на селото

Ablan-бяла

Nitsa-глина

Оправдано е това наименование,защото цялото землище на селото разположено между поречията на двете реки Места и Бистрица е от глинени масиви и то на дължина от 4-5км.През вековете тази глина е копаена и пренасяна на различни места -на юг до Солун,Кавала и дори до Атина,там я използвали за керамични предмети.Също е пътувала на север до Филипополис(Пловдив) и Серика(София).Освен за направата на предмети от бита,глината е била и ценно разменно средство по пазарите.Разменя ли я за хранителни продукти и дрехи.Този факт са доказва с международния исторически път ,минавал през селото и свързващ Пловдив със северна Гърция,Солун и Атина.

Населението на селото е компактно българо-мохамеданско.В миналото си се занимавали със скотовъдство,земеделие-лозарство и овощарство.Тогава Абланица е била известна със лозовите си масиви и до днес са останали имената на местностите засяти с лозя-"Лозята" и "Голямо Лозе".

Гроздоберът е бил голям празник.От цялата околия се стичали хора да помагат и на края сеправил пищен гуляй на местостта "Чевермето".

Много се спекулира с произходана населението и неговата религия.

Когато Турската Империя идва на Балканите,тя намира едно ислямизирано население в Западните Родопи за това свидетелстват редица факти:

Поради еднаквата религиозна принадлежност турската войска взема на редовна служба в армията си младежи от региона.Сред тях е и нашият пра-пра-дядо Мулла Ришид,който е командирован за 7 години в Египет срещу Арабите.Там се влюбва в красива египетска девойка Ханифе и я довежда в селото.Тя не е говорила нито турски,нито български и затова хората я нарекли Мъсърлийка(Египтянка) на името на държавата й.
От Турски Misirli-Египет
Тя ражда двама сина,които бащата изпраща в духовни училища,така се затвърждава религията в селото и се поставя началото на фамилия Имамови
Друго свидетелство за наличието мюсюлманство по тези земи преди нашествието на Османската Империя е факта,че при строежа на Джамията в селото в двора са открити надгробни камъни с надписи на староарабски датиращи от преди Османското нашествие.
От тези,я и от други исторически факти се правят предните изводи.

Българо-мохамеданството,населяващо Западните и Централните Родопи не са както се спекулира ислямизирано българско население,а едно от най-старите племена на Балканите,то произлиза от Елините и Траките.

През Вековете са попадали под множество атаки:

Хуните и татарите на североизток
Византийската империя
Турската Империя
Това не попречило на хората да запазят религиозните си убеждения.

Тяхната воля не съкроши дори Възродителния процес.

Според някои теории религията е дошла под влиянието на Арабските нашествия по южното крило на Балканите,които превземат Византийската крепост Константинопол(Цариград),а след нея и Солун.Арабите преминават по южното крило на Родопите,Тракия и Македония и се озовават на Адриятическото крайбрежие.Една част от населението на завзетите земи приема доброволно ислямската религия,я друга не.

Според друга теория религията е дошла в резултат на противопоставянето на болярите около цар Борис 1 по времето на покръстването на Българското царство.Тези от тях които не са искали да се покръстят са се укривали заедно със семействата си в непристъпните Родопи и едва по-късно приели исляма за своя религия.

Сега селото е голямо наброява около 3000 души и хората се занимават предимно със земеделие-отглежда се тютюн като основна култура,а и други но в по-малко количество.

В последните години има отлив на младите от селото към градовете,защото жовотът е труден и се търсят начини за оцеляване.

[ashan]

http://ablanica.hit.bg/

[yusu]

Az pro4etoh tazi kniga , mnogo e hubava i ima mnogo interesen snimkov material.
Ne posmiah da ka4vam 4asti ot neia tuk zashtoto avtorat beshe zabranil izri4no tova .
Atoi samiat avtor ne e niakoi si Ibrahim Imamov a e bashta na narodniat predstavitel
Aliosman imamov

[Gelina]

Значи пръст има и депутата! -шегувка

[Chechliya]

http://ablanica.hit.bg/

В сайта има много неща, които са сбъркани или въобще ирелевантни. Надявам се книгата да е по-добра и да има снимки на плочите, написани на "староарабски". Много чудно какви са тези мюсюлмански плочи на староарабски, след като от появата на исляма до днес арабският не е остарял благодарение на Корана.

[Ismet DRAMSKY]

Some of us think, that a majority of Pomaks are descendants of the Thracians , who were educated at the ancient and rich cultural civilization of the Balkans, but it need much more evidence.

[abc]

Да не си пишеш с англииско другарче?

[Chechliya]

Some of us think, that a majority of Pomaks are descendants of the Thracians , who were educated at the ancient and rich cultural civilization of the Balkans, but it need much more evidence.

Абе аз доказателствата ги имам, ама не сме наследници само на траките, ами и на славяните.

[Ismet DRAMSKY]

Тео, не , но щото има доста сънливи помаци по Англията и Америката, та затова между другото за разсънване преди да идат на нивата да берат тютюнеца и да си отворят очинките или интернета! 
А от горното, още по-добре, значи най-хубавият народ на Балканите - Помаците е взел най-хубавите неща и се е оформил като завършен и съвременен индивид  най-много от Траките и доста хубави неща от Славяните, какво по-добро от това. От тук нататък има фронт за работа генетиката и генеалогията, ако противниците на Помаците имат друга различна теза.

[Ismet DRAMSKY]

Не Тео, грешка - абс - то!

[Chechliya]

За траките и славяните е ясно, че сме техни наследници. Специално Чечът е бил обитаван (то всъщност все още е) от тракийското племе Травси и славянското племе Драговити. Нека да видим как стои въпросът с присъствието на прабългари, кумани и печенеги:

„Опитите на някои наши краеведи и филолози да свържат названието на географската област Чеч, която се намира в крайните Югозападни Родопи, с това на кавказките чеченци и да търсят прабългарски или кумано-печенежки корени на местното население са претърпели неуспех с оглед на чисто славанобългарските черти на родопското население“. - Сребранов, Румен (2007). „Чечкият говор“. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, стр. 12.

Отделно в Чеча има и албанска и босненска кръв, за което свидетелстват фамилиите Арнаудови, Даутеви, Заимови и Бошнакови. Много от членовете на тези фамилии и до днес знаят от кои албански и босненски села са дошли семействата им.

[shaban]

Разказана от Ибрахим Имамов 75 годишен жител на село Абланица

Много се спекулира с произходана населението и неговата религия.

Българо-мохамеданството,населяващо Западните и Централните Родопи не са както се спекулира ислямизирано българско население,а едно от най-старите племена на Балканите,то произлиза от Елините и Траките.

Тази теза според мен е доста интересна и то не само заради това ,че може да се нарече теза, но и заради това ,че има исторически факти които я подкрепят.В една др. тема ,бях наблегнал на потомците на египетските дактили - данайците ,които са в основата  на създаването на елинската култура, и там бях писал ,че част от данайците  се асимилират влизайки в съюз с  южните траки сатри и дии.Мисля ,че в тази теза изказана от Ибр. Имамов има много голям резон и то особено ,ако се направи връзка с валахидите - елинизираните траки с мюсюлманска вяра които са били преки наши съседи преди изселването им от историческото им местообитание  http://www.promacedonia.org/vk/vk_1_b6.htm.
С уговорката разбира се ,че това са първите корени от произхода ни.

[Chechliya]

Тези изводи са бих казал малко неточни. Най-напред не може да се говори за сатри, дии, беси и ислям заедно, тъй като, когато се появил ислямът, траките вече са били ислямизирани. То въобще е нямало много траки, тъй като от постоянните варварски нашествия, голяма част от населението е избита, а икономическата криза, предизвикана от славянските нашествия, е оказала сериозно влияние на демографията. На са на лице и доказателства, че славянското и тракийското население в Родопите са живели в различни затворени общности. Първо имаме само тракийски, а после трако-славянски селища. Тук става въпрос за синтез. Този синтез се е получил в следствие на законите на Византийската империя в ранните години на славянските заселници - най-напред славяните не са били обект на събиране на данъци. Траките са се сближили с тях, за да попаднат под данъчният им чадър. Освен това траките са били подтиснати от Византия по всякакъв начин. Дори през пети век е прокаран опит за насилствената им християнизация, но той пропаднал. От друга страна славяните са били езичници, отвращавали се от християнството и не пропускали случаи да рушат християнски храмове. Пленниците си принуждавали да се отрекат от християнството.

Теорията за валахидите също е смешна - не знам как ще се докаже, че валахидите са потомци именно на елинизирани траки, ами не, да речем, на елини.

Аз действително подкрепям тезата, че ислям на Балканите е имало от преди османското нашествие - имаме следи от исляма през 8 век, 10 век и 12 век. За Варадарска Македония съм сигурен, че е приютявала мюсюлмани поне от 12 век. Има вероятност такива да са живели и в региона на Мадан, Рудозем и Ксанти, както и на няколко места в Чеча от преди 14 век, но тук работата е много мътна и тепърва трябва да се правят археологически проучвания.

А относно статията на Имамов в горепосоченият сайт, той сам си противоречи. Първо казва, че абланичани са мюсюлмани от преди османско време, после ни показва документи, че населението е било християнско и е приело исляма през 17 век. Освен това за Абланица имам една статия от списание Археология за разкопки на средновековно селище и некропол, от които са извадени маса кръстове, християнски гръцки накити с текстове и други християнски артефакти.

Едното и другото, но нека сме честни. Това, че България ни е фалшифицирала и премълчавала историята, не ни дава право и ние да я фалшифицираме и премълчаваме. Ако искаме да ни вземат на сериозно, трябва да сме обективни.