Хронология на Възродителният процес
4 януари 1948 г.
Пленум на Централният Комитет (ЦК) на Българската Работническа Партия (БРП) Комунисти (к). Взето е решение за изселване на "неславянското" (тюркско и помашко) население от южната граница на страната.
1 август 1949 г.
Нови ноти на Съединените Американски Щати (САЩ) и Великобритания (Англия) за нарушаване от страна на българското комунистическо правителство на чл. 2 от мирния договор за гарантиране на гражданските права и свободи на българските граждани с тюркско етническо самосъзнание и мюсюлманско вероизповедание.
3 август 1950 г.
Политбюро на Централният Комитет (ЦК) на Българската Комунистическа Партия (БКП) решава административните власти да поощряват с всички средства изселването на етническите тюрки в Турция, преди всичко от родопските гранични райони, а оставащите в страната да бъдат изселени в Северна България.
10 август 1950 г.
Нота до турското правителство, с която се иска Турция да приеме 250 000 етнически тюрки, пожелали да се изселят, в срок от 3 месеца. Турция протестира, че Конвенцията за установяване от 1925 не предвижда масови изселвания и срокове. Икономиката й не може да поеме такава мощна изселническа вълна.
22 септември 1950 г.
Втора нота до турското правителство с настояване изселващите се етнически тюрки да получат турски визи, защото са продали имотите си и са в много трудно бедствено положение пред настъпващата зима.
7 октомври 1950 г.
Турция затваря границата си за изселниците, защото цигански семейства без турски визи и без право на изселване са влезли в страната подбудени от българските комунистически власти.
2 декември 1950
След като комунистическа България приема циганските семейства да бъдат върнати обратно на територията и, и поема задължение да не допуска изселването повече на лица без турски визи, границата е отворена отново.
26 април 1951 г.
Решение на Политбюро на Централният Комитет (ЦК) на Българската Комунистическа Партия (БКП) за подобряване работата сред тюркското население отбелязва завой в политиката към малцинствата по съветския модел на мултинационална държава. Стимулира се културното и стопанско развитие на тюркското население с цел "откъсването му от традиционната вяра на хората Ислям и приобщаване към социалистическото строителство".
19 октомври 1951 г.
По решение на Политбюро на Централният Комитет (ЦК) на Българската Комунистическа Партия (БКП) се дава известна свобода на етно-културното обособяване на тюркското население в комунистическа България. Открива се специалност "Тюркска фиология" в Софийския университет, създават се три полувисши института за подготовка на начални учители - в градовете Кърджали, Шумен и Благоевград; откриват се основни училища със задължително преподаване на турски език до четвърти клас; създават се известни предимства за постъпване в средните и висшите училища.
7 ноември 1951 г.
Турция затваря границата си, защото българските комунистически власти отново допускат умишлено и целенасочено изселването на цигански семейства, които нямат това право и турски визи. От началото на изселническата кампания през 1949 г. са се изселили около 156 000 етнически тюрки. На 30 ноември комунистическа България обявява, че прекратява изселванията на етнически тюрки.
21 юни 1958 г.
Нов завой в политиката спрямо малцинствата. Политбюро на Централният Комитет (ЦК) на Българската Комунистическа Партия (БКП) решава да бъдат слети тюркските и славянските училища, като задължително обучение е на славянски език в началните и прогимназиалните степени, майчиният за тюрките турски език се изучава като отделна свободно избираема дисциплина.
2/4 октомври 1958 г.
Пленум на Централният Комитет (ЦК) на Българската Комунистическа Партия (БКП) утвърждава "Тезиси за работата на партията сред тюркското население", според които ходжите и имамите в мюсюлманската вяра да са използвани за политически коректни цели, за да бъде отделено тюркското население от славянското.
5 април 1962 г.
Политбюро на Централният Комитет (ЦК) на Българската Комунистическа Партия (БКП) утвърждава "мероприятията против турчеенето на цигани, татари и помаци с мюсюлманско вероизповедание". Започва се насилственото им преименуване, което до събитията през 1964 г. в Гоцеделчевско протича без особен шум преименуването на помаците в този регион на комунистическа България.
На същото заседание е обсъдена проверката на лагера в град Ловеч, извършена през месец март на същата 1964 г. от партийна комисия начело с Борис Велчев. Трудово Възпитателното Общежитие (ТВО) край град Ловеч е създадено веднага след закриването на останалите лагери през 1959 г. с въдворяването на 170 души от лагера в Белене. Инициативата за "лагер за хулигани" е на Тодор Живков след зачестили случаи на политическо хулиганство през 1957 г. От 10 август 1961 г. лагерът не е вече Трудово Възпитателно Общежитие (ТВО), а е "трудова група (ТГ)". Дотогава въдворяването е ставало с подпис на окръжния прокурор, първия секретар на окръжния комитет и началника на Министерството на Вътрешните Работи (МВР), след това без подпис на прокурор. През лагера са преминали над 1200 души, 150 са загинали от тежкия режим или са били убити (най-много убийства са извършени от месеците август до ноември 1961 г. когато насилието е прехвърлено от милиционерите надзиратели, на звеневите и бригадните командири). 810 души са пуснати на свобода като неправилно задържани Като (300 души през септември 1961 г. 462 души в началото на февруари 1962 г.) по време на проверката в град Ловеч са 223 мъже, в село Скравена - 31 жени.
Комисията описва непоносимите условия на живот и труд и физическото насилие в изброените Трудови Групи (ТГ). Решено е лагера да бъде закрит, основната отговорност е възложена на Мирчо Спасов, който отговаря пряко за лагерите, но не става и дума за наказателна отговорност, а за вътрешно партийно наказание и преместване на друга, по-висока в йерархията длъжност. На 23 април са освободени всички 30 жени от лагера в село Скравена, а до края на месеца са освободени 209 лагерници от град Ловеч, като 5-ма са предадени на съд. "Трудовата група (ТГ)" край град Ловеч е закрита на 8 май със заповед на министъра на вътрешните работи (МВР) Дико Диков.
22 март 1964 г.
На съвещание на градския комитет (ГК) на Българската Комунистическа Партия (БКП) в град Гоце Делчев представителите на Окръжният Комитет (ОК) на Българската Комунистическа Партия (БКП) в град Благоевград (Горна Джумая) дават за пример извършеното преименуване в град Якоруда и село Белица. Градският комитет (ГК) начело със Съби Генов, Петър Дюлгеров и Константин Малинов който предприемат мерки за смяната на имената. Първоначално се оказва натиск върху помаците който са мюсюлмани по вероизповедание, но които са партийни членове на Българската Комунистическа Партия (БКП), за да си сменят имената, за да служат за пример на останалите.
След като съпротивата им е пречупена, те сменят имената си насила, но го запазват в тайна. Градският Комитет (ГК) в град Гоце Делчев решава да бъдат създадени специални комисии по преименуването във всяка една община, в които да има представители на милицията. Под предлог за учения армията също трябва да бъде на разположение за блокиране на селата. Предвижда се преименуването да бъде извършено с натиск, но без прилагане на сила.
Края на март 1964 г.
Насилственото преименуване на помаците предизвиква вълнения, особено силни в селата Рибново, Корница и Брезница. В село Рибново комисията по преименуването е набита, а придружаващите я войници и милиционери стрелят във въздуха. След като силите се изтеглят от селото, хората организират денонощно дежурство и опожаряват единствения мост, за да спрат достъпа до селото. Армията и милицията блокират селото, спряно е водоснабдяването и доставката на храни. 200 души от селата Корница, Брезница, Лъжница и Буково са спрени в Рила, преди да стигнат пеша до София, за да протестират срещу смяната на имената. Една част от населението търси спасение в гората. Опитът за покръстване трае седмица. Местните функционери като Кръстю Тричков са за насилствено преименуване, но Тодор Живков решава на преименуваните да бъдат върнати старите паспорти. Централният Комитет (ЦК) на Българската Комунистическа Партия (БКП) изпраща комисия, която спира преименуването и хвърля вината за насилията върху местното партийно ръководство. Редът е възстановен през април. На 12 май 1964 г. Политбюро на Централният Комитет (ЦК) на Българската Комунистическа Партия (БКП) осъжда местните функционери, които са изпълнили погрешно решението от началото на месец март на същата 1964 г.
23 март 1967 г.
На пленум на Централният Комитет (ЦК) на Българската Комунистическа Партия (БКП) председателят на Комитета Държавна Сигурност (КДС) Ангел Солаков докладва, че през периода 1963-1966 г. "престъпна дейност с политически отенък" са имали 5260 младежи и девойки на възраст от 15 до 28 години, от които 718 са участвали в "нелегални младежки контрареволюционни организации, във вражеска агитация и пропаганда, кражба на оръжие и терор". През 1963 г. са разкрити нелегална младежка група в град Перник и нелегална младежка контрареволюционна организация в град Габрово.
Младежи от село Бели Искър създали контрареволюционна група, която "си поставяла за цел да вдигне язовира във въздуха". "Връх на контрареволюционната дейност" за този период били извършените от младежи в град Шумен терористични актове. От 1963 до 1966 г. опит или подготовка за бягство през граница извършили 4192 младежи, от които 407 са успели да избягат, а 25 са били убити на граничната бразда. "Под влияние на прокитайската пропаганда" са били групата на Захари Харалампиев Свинарски и Петрана и Пенчо Стоилови, разкрита през 1963 г. групата на Тодор Златков в ДИП "Комуна" в град София, разкрита през 1963 г. групата на Методи Ташев в град Казанлък, е разкрита през 1964 г. групата на Горуня и Цоло Кръстев, групата на Лиляна и Методи Десови и Иван Марваков в Перник, разкрита през 1966 г. прокитайска група в Ямболски окръг, разкрита в началото на февруари 1966 г. група на Георги Заркин за въоръжена борба срещу комунистическата "народна" власт. Само през 1966 г. са разкрити 12 нелегални групи със 101 участника и 88 автора на анонимни агитационни материали, 10 от които са били осъдени.
20-26 март 1968 г.
Официално посещение на Тодор Живков в Турция. Подписана е спогодба за изселване, отнасяща се за близките на изселилите се до 1952 г. Спогодбата влиза в сила през март 1969 г. когато е ратифицирана от Турция. До края на ноември 1978 г. когато изтича срокът на спогодбата, се изселват около 115 000 етнически тюрки. Има единични случаи на принудително изселване.
25 февруари 1969 г.
Решение № 84 на Политбюро на Централният Комитет (ЦК) на Българската Комунистическа Партия (БКП) за заплахата от "културно-национална автономия" на тюрките. Закрити са множество вестници на турски език и турски театри, спряно е книгоиздаването на турски език, изучаването му е ограничено и постепенно ликвидирано.
15-17 март 1972 г.
Милиция и армейски подразделения с танкове правят блокада на село Барутин, Смолянско. Миньорите от урановия рудник са малтретирани, за да си сменят насила имената. След тридневна обсада армията и милицията навлизат в селото със стрелба. Милиционери и войници нахлуват от къща на къща, има много пребити хора. Убити са Неджибе Келосман и Емине Ибрахим, шестима са ранени, шестима са осъдени на затвор.
Май 1972 г.
Смяна на имената на помаците в град Якоруда и село Бунцево. При опит на група хора да отидат на протест в град София е убит един човек от групата; по-късно в село Бунцево е убит от протестиращи секретарят на градския партиен комитет на Отечественият Фронт (ОФ) в град Якоруда, агитиращ за смяната на имената.
Декември 1972 г.
Помаци от село Корница са привиквани в милицията в град Гоце Делчев и са принуждавани на сила за да подпишат декларации относно за смяна на имената. Началникът на VI отдел на Държавна Сигурност (ДС) в град Гоце Делчев прави опит да арестува полевъдния бригадир, но жените от селото не му позволяват.
В отговор е изпратена група милиционери с кучета, което предизвиква излизането на хората на площада. Те остават там в продължение на три месеца, като настояват да бъдат признати официално за тюрки, децата им да се обучават на турски език и да не се посяга на имената им.
По време на денонощния им протест в селото идват първият секретар на Окръжният Комитет (ОК) на Българската Комунистическа Партия (БКП) в град Горна Джумая (Благоевград) Петър Дюлгеров, военни начело с командващия първа българска армия генерал Борис Карамфилов, и местният партизански командир генерал Крум Радонов.
28 март 1973 г.
Призори между 500 и 2000 милиционери и войници обграждат селото Корница, Гоцеделчевско. Изходите на селото са блокирани от картечни гнезда. Хората се събират на площада и се отбраняват с камъни и колове. Милицията и армията откриват автоматична стрелба на месо. Убити са петима души от селото, а десетки са ранени и пребити. Ранени са и няколко милиционери. Много от ранените се страхуват да отидат в болницата и остават по домовете си. 10 души от протестиращите са осъдени общо на по 78 години затвор, някои от протестиращите са изселени. След като протестите са насилствено смазани, смяната на имената е извършена под ръководството на секретаря на Градският комитет (ГК) на Българската Комунистическа Партия (БКП) в град Гоце Делчев Борис Аврамов.
25 април 1973 г.
В 5.00 сутринта в град Девин. Въоръжени с автомати Калашников милиционери нахлуват в къщите на три тюркски семейства, които единствени в града запазват тюрко-арабските си имена. Според началника на местната милиция тези хора са "реакционни и консервативни елементи - религиозни фанатици, тюркофили, представители на старото поколение в родовете", накарали отделни родове в град Девин да не сменят тюрко-арабските си имена със славянски, подготвяли "клеветнически материали, предназначени за Обединеното Общество на Народите (ООН)" и са искали политическо убежище в Турция.
С прокурорско нареждане членовете на семействата са принудително заселени за 5 години в различни села в Михайловградско (Монтанско) и Видинско. През януари 1974 девинските комунисти отчитат успешното приключване на кампанията по смяната на имената в селата Беден, Брезе, Настан, Селча, Стоманово, Грохотно и град Девин, извършена от 350 активисти.
14 ноември 1977 г.
В столицата на Турция Анкара е подписан допълнителен протокол към споразумението за изселване между комунистическа България и Турция от 1968. До края на ноември 1978, когато изтича действието на споразумението, Турция увеличава квотите си за изселване. Към септември на 1977 г. са се изселили 52 392 души. До изтичането срока на спогодбата се изселват още 62 000 души.
5 януари 1978 г.
Писмо на Тодор Живков до членовете на Държавния съвет "Някои съображения относно по-нататъшното развитие на празнично-обредната система в Народна Република България (НРБ)". На 12 април 1978 г. Държавния съвет приема документ за "празнично-обредната система", според който традиционните християнски и мюсюлмански обичаи трябва да бъдат заменени с изкуствено създадени социалистически церемонии, "в които да се залагат комплексни политически, естетически, нравствени и социално-психологически моменти".
Ноември 1978 г.
Изтича срокът на споразумението между Турция и комунистическа България за изселване на желаещите етнически тюрки. Общият брой на изселилите се от март 1969 г. е 114 356 души. Много от изселниците заминават, защото са чули слуховете, че след изтичането на споразумението държавата ще смени имената на останалите в комунистическа България. Те продават къщите и имуществото си и купуват стоки, които могат да изнесат в Турция, за да построят на първо време малки къщи за семействата си. Има случаи на принудително насила изселени тюрки.
22 февруари 1982 г.
Политбюро на Централният Комитет (ЦК) на Българската Комунистическа Партия (БКП) прави първата стъпка към "възродителния (асимилационния) процес" като приема тежка ограничителна мярка спрямо етническите тюрки. Забранено им е да се заселват в някои селища на Бургаски, Ямболски, Хасковски и Кърджалийски окръг и дори да бъдат приемани там на временна работа. От ръководствата на тези окръзи се изисква "да проведат необходимите мероприятия за постепенно разселване във вътрешността на страната на етническите тюрки, които сега живеят в указаните селища".
Есента на 1984 г.
В изпълнение на решенията на Централният Комитет (ЦК) на Българската Комунистическа Партия (БКП) за приобщаване на етническите тюрки през есента на 1984 г. в Кърджалийски и Хасковски окръг започва подмяна на тюрко-арабските имена на "помаците и лица от смесени бракове". Подмяната на имената се извършва от местните държавни и партийни органи с участието на окръжните управления на Министерство на Вътрешните Работи (МВР).
Ноември 1984 г.
Министърът на вътрешните работи (МВР) Димитър Стоянов насочва следствието за терористичните актове, което още няма конкретен заподозрян и подозира "вражеската емиграция", "изменници на родината" или репресирани, към "протюркските националисти" и поставя като задача пред Министерство на Вътрешните Работи (МВР) "борбата с тероризма".
След инсценираните взривове от Държавна Сигурност (ДС) в Пловдив и Варна е усилената охрана по повод юбилейните деветосептемврийски тържества не е снета, а е удвоена. Мерките са особено силни в селата в Източните Родопи, където в помощ на милицията са включени и цивилни партийни членове на БКП, на които им се раздава дългоцевно оръжие (в градовете е раздадено късоцевно оръжие). В Кърджалийски и отчасти в Пловдивски и Варненски окръг започва охрана на централни и второстепенни пътища, нощни и дневни патрули с извадено на показ оръжие, проверки на колети, писма, телеграми, усилено подслушване на телефоните, удвоено милиционерско присъствие.
21 ноември 1984 г.
На съвещание в Министерство на Вътрешните Работи (МВР) е отчетено, че през есента на 1984 г. до края на ноември на същата година в Кърджалийски и Хасковски окръг са преимунавани 25 000 "помаци и лица от смесени бракове". Министърът на вътрешните работи заявява: "През декември, януари и февруари на 1984 г. смяната на имената от смесените бракове навлиза в решителна фаза.
Политбюро на Централният Комитет на Българската Комунистическа Партия (БКП) даде указания незабавно да се започне работа начело с партийните комитети, народните съвети, обществените казионни организации. Там, където се налага, ще вземе участие и Министерството на Вътрешните Работи (МВР). Ще спомена цифра, която да остане между нас. Няколко десетки хиляди души трябва да откъснем от етническите тюрки, да го намалим с 10-12 процента тюркското население. Това са помаци и лица от смесени бракове..."
10 декември 1984 г.
Оперативката на ръководството на Министерство на Вътрешните Работи (МВР). Началникът на Шесто главно управление на Държавна Сигурност (ДС) генерал-лейтенант Петър Стоянов докладва, че към 9 декември 1984 г. вече са преименувани 33 129 "лица с доказан или общественопризнат български родов корен": в град Кърджали - 17 437, град Хасково - 8200, град Силистра - 3450, град Пловдив - 3216, град Бургас - 826 души. Ген. Петър Стоянов заявява, че това става без нито един случай на остра съпротива, а в Хасковски и някои райони на Кърджалийски окръг става доброволно и с опашки пред народните съвети, без "органите" да се явяват на сцената, като "се върви само с партийните секретари, с кметовете..." Ген. Стоянов предлага да се изучи настроението в още 7-8 окръга, преди да се премине към "втория етап, за който вие, другарю министър, вече говорихте, че е подсказан от най-високо ниво..."
На ръководството на МВР е прочетена заповедта за започването на масовото насилствено преименуване на етническите тюрки, издадена от министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов до началника на Шесто главно управление на Държавна Сигурност (ДС) ген. Петър Стоянов (седем от деветте отдела на Шесто главно управление работят по етническите и религиозни малцинства): "Възродителен (Асимилационен) процес. Другаря Петър Стоянов да направи необходимото чрез началниците на Областното Управление (ОУ) на Министерство на Вътрешните Работи (МВР) и първите секретари на Окръжният Комитет (ОК) на Българската Комунистическа Партия (БКП) да започне преименуването на българските граждани от тюркски етнически произход във всички окръзи, където има такова население с оглед работата да приключи в определения срок. Отговорник генерал-лейтенант Петър Стоянов."
23 декември 1984 г.
Кърджалийски окръг е обкръжен от 11 контролно-пропускателни пунктове, които спират свободното движение на хора навън и навътре в региона. Вътре в окръга са изградени 27 други бариери. В окръга е въведен вечерен час - 19.00 часа. Две седмици преди акцията е иззето цялото ловно оръжие от населението. Милицията на окръга от 443-ма сержанти и офицера е подсилена с милиционери от Сливен и Ямбол и 718 офицери и сержанти от сержантската школа в Казанлък, Средното милиционерско училище, сержантската школа от Долни Богров, въоръжени с късоцевно и дългоцевно оръжие и палки.
В следващите дни към тях се присъединяват 4-и и 5-и отряди на Гранични войски, управленията на Минстерство на Вътрешните Работи (МВР) в град Смолян, град Пловдив, град Бургас, град Враца и град Плевен, районните управления (РУ) от по-малките градове около Кърджалийски окръг, военно-въздушното поделение от село Голо Бърдо, поделенията на армията в градовете Момчилград и Крумовград. Подготвени са 15 автомобила на пожарната команда и една машина с реактивен двигател за разпръскване на тълпи.
През нощта срещу Коледа на заседания в големите градове и села от окръга представители на Българската Комунистическа Партия (БКП), Димитровският Комунистически Младежки Съюз (ДКМС), Отечественият Фронт (ОФ), Аграрно Промишленият Комплекс (АПК), Трудово Кооперативното Земеделско Стопанство (ТКЗС), Министерството на Вътрешните Работи (МВР), Министерството на Народната Отбрана (МНО), местните заводи, фабрики, предприятия, училища, читалища, кметствата и "доброволните цивилни, пара-комунистически бойни отряди на трудещите се" разработват план за преименуването в следващите дни.
24 декември 1984 г.
В 4 часа сутринта десетки села в Кърджалийски окръг са обкръжени от милицията. В кметствата освен кметът на селото се намират и партийният секретар на селищната система, представител на ръководството на местното милиционерско управление, една машинописка, няколко милиционери или въоръжени от Министерство на Вътрешните Работи (МВР) цивилни милиционери.
В 6 часа милиционерите започват да влизат по къщите и да извеждат насила хората под заплахата на дулата на автоматите. Първи са семействата с най-голям авторитет в селото. В кметството или друга административна сграда им взимат паспорта, показват им списък с славянски имена и ги карат да си изберат едно от тях. Ако не приемат или се бавят, ги бият с палки.
Машинописката напечатва трите нови имена на една бланка, на която преименуваният трябва да се подпише. Ако се съпротивлява някой, подписът е получаван с побой. Неграмотните оставят отпечатък от палец върху бланката. Бланката става единственото удостоверение за самоличност на привикания. В този ден са пребити първите десетки тюрки, непожелали да се откажат от името си.
24 декември 1984 г.
Даден е първият изстрел срещу невинни хора в обкръженото село Млечино, в което се опитват да влязат 200 души от съседни села. Това е основният модел на сблъсъците със силите на милицията и вътрешните войски при насилственото преименуване: жители на малки села тръгват към близкото голямо селище, за да говорят с кмета, да си вземат обратно паспортите и да кажат, че не са съгласни да си сменят имената, като се надяват по-голям началник да спре насилието, но големите селища са обкръжени и протестиращите са спрени преди тях.
25 декември 1984 г.
Протестен митинг до село Бенковски на около 3000 души от съседните села. Милицията успява да излъже хората, че отнетите им паспорти са в селата и им трябва да говорят с кметовете си, които са взели решението за преименуването. Хората се връщат обратно по селата си, но паспортите им не са в канцелариите на кметствата.
На следващия ден митингът е много по-решителен, към голямото село Бенковски тръгват три организирани лъча от по 2 000 демонстранти. Милицията откриват стрелба на месо с автомати при приближаването на протестиращите. Убити са четирима души на място, между които и 17-месечното пеленаче на име Тюркян и лелята на детето, която го е носела на гърба си. Тежко ранени са осем човека, сред тях 3 жени. Останалите участници в митинга прекарват два часа по очи в снега с насочени към тях дула на автомати, заливани обилно с вода от пожарната. Температурите в този ден са били минус 15 градуса.
25 декември 1984 г.
Протести в градовете Момчилград, Джебел и село Груево, в които са убити още четири човека, ранени са десетки, арестувани са стотици. В потушаването на протестите участва и армията. Голяма част от арестуваните са изпратени в лагера на остров Белене. По данни на Министерство на Вътрешните Работи (МВР) в тези няколко коледни дни в Кърджалийски окръг е имало 11 протестни митинга, в които са участвали около 11 000 души. От протестиращите е иззето следното въоръжение - 4 ножа, няколко брадви и клони от дървета. Митингите скандират "БКП е наша майка" с надеждата висшето партийно ръководство да спре репресиите.
29 декември 1984 г.
Заседание на колегиума на Министерство на Вътрешните Работи (МВР). Министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов пояснява, че "превенцията на терора" означава да не се допускат лица, които ще бъдат преименувани, да напускат Кърджалийски окръг и да ходят другаде; вече напусналите не бива да бъдат приемани на работа и трябва да бъдат връщани, откъдето са дошли, за да бъдат преименувани.
31 декември 1984 г.
Тюркските студенти от Кърджали и Момчилград тръгват от столицата София към родните си места за нова година и с ясното намерение да направят мирен протестен митинг. На гарите в двата града са посрещнати от милиция и ескортирани до домовете си със заповед три дни да не излизат никъде. След завръщането си в столицата София след нова година много от тях са арестувани, някои са изпратени в лагера на остров Белене.
Края на 1984 г.
Външният дълг на комунистическа България, е 2 милиарда и 165 милиона долара.
Края на декември 1984 - януари 1985 г.
Най-активните участници в протестите срещу смяната на имената са въдворени в трудово-възпитателното общежитие (ТВО) в Белене без съд и присъда. Няколко месеца по-късно е сформирана комисия за изпращане на остров Белене по чл. 39 от закона за народната милиция под ръководството на Боян Велинов, заместник-началник на Шесто главно управление на Държавна Сигурност (ДС). Комисията разглежда предложения, подписани от съответния началник на Областното Управление (ОУ) на Министерство на Вътрешните Работи (МВР) и всеки случай за въдворяване се утвърждава от министъра на вътрешните работи и главния прокурор на Народна Република България (НРБ).
По-късно е създадено и поделение 72001 към Централният Информационно Оперативен Център (ЦИОЦ) Министерство на Вътрешните Работи (МВР) под ръководството на Иван Ачанов, което се занимава с въпросите на въдворяване и разследване на етническите тюрки, противопоставящи се на "възродителния (асимилационният) процес". По официални данни общо за периода 1985-1986 г. по този ред на остров Белене са въдворени 423-ма етнически тюрки. През март 1986 г. повечето от тях са освободени, 85 души (по данни на Министесрвто на Вътрешните Работи) (МВР) са интернирани в Михайловградско (Монтанско) Кюстендилско, Видинско и Врачанско. До октомври 1988 г. постепенно мярката за принудително заселване е прекратена и интернираните са освободени.
Януари 1985 г.
В окръжните комитети на Българската Комунистическа Партия (БКП) са сформирани щабове по "възродителния (асимилационния) процес", ръководени от първия секретар на Окръжният Комитет (ОК) на Българската Комунистическа Партия (БКП). В щабовете са включени секретарите на Окръжният Комитет (ОК) на Българската Комунистическа Партия (БКП), председателят на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, началникът на окръжното управление на Министерство на Вътрешните Работи (МВР), председателят на Окръжният Комитет (ОК) на Отечественият Фронт (ОФ), секретарят на Българският Земеделски Народен Съюз (БЗНС), първият секретар на Окръжният Комитет (ОК) на Димитровският Комунистически Младежки Съюз (ДКМС), партийни и държавни ръководители от общински мащаб, както и представители на обществените казионни комунистически организации. Етническите тюрки, които не могат да представят паспорт с новото си име, не могат да получат заплата или пенсия си или да теглят от спестяванията си в Държавна Спестовна Каса (ДСК). Актовете за раждане и за брак се издават само с новите славянски имена.
Януари 1985 г.
Акция по преименуването на етническите тюрки в селата в Герлово, Сливенския Балкан. Армия и милиция обсаждат в продължение на няколко дни селата, в които населението се е събрало по площадите и провежда денонощни протести. Нахлуването по селата става с БТР-и и танкове, пожарни автомобили обливат с вода протестиращите мъже, жени и деца при минус 15-20 градуса, специални части прилагат уменията си по бойни изкуства върху хората. Десетки са арестувани и бити в сливенската милиция.
17-20 януари 1985 г.
Село Ябланово, община Котел, става център на съпротивата срещу насилственото преименуване в село Герлово. На 17 януари служители на община Котел изнасят от селото документи и регистрите с имената и става ясно, че за селото започва "възродителния (асимилационния) процес". В село Ябланово се стичат мъже от околните села Малко село, Филаретово, Топузово, Соколарци, Орлово, Тича, Остра могила, Братан и Стрелци, които са научили за събраните в Котел армейски части и БТР-и и за танкове, пристигащи от град Сливен. Част от хората подготвят саморъчни оръжия и каменарски взрив и се готвят да взривят моста на Ябланово и да се бият до смърт, ако армията и милицията открият огън по мирните жители; други смятат да заснемат насилията и да изпратят документите в Обединеното Общество на Народите (ООН) и Организацията за Сигурност и Сътрудничество в Европа (ОССЕ).
Населението се събира на площада и се противопоставя на пристигналия да ги уговаря общински секретар на Българската Комунистическа Партия (БКП). Партийният секретар на село Ябланово Хасан Бербер (по-късно политически затворник) изпраща протестна телеграма до Тодор Живков, а селяните изпращат до Централният Комитет (ЦК) на Българската Комунистическа Партия (БКП) и Държавния съвет декларации, че не са съгласни с преименуването.
След тридневна обсада танковете на трета българска армия, БТР-и, милиция и "червени барети" влизат в селото. Очевидци съобщават, че в акцията участват и бойни хеликоптери. Офицерите от Държавна Сигурност (ДС) за град Сливен извършват насилственото преименуване. Различни източници съобщават между 1 и 34 убити, 30 са настанени в болница с огнестрелни рани.
18 януари 1985 г.
Среща на Политбюро и Секретариата на Централният Комитет (ЦК) на Българската Комунистическа Партия (БКП) с първите секретари на окръжните комитети на Българската Комунистическа Партия (БКП) за хода на "възродителния (асимилационния) процес". Към 14 януари според доклад на заместник-председателя на Държавния съвет Георги Атанасов са сменени имената на 310 000 души, от които в Кърджалийски окръг - 214 000, в Хасковски - 41 000, в Пловдивски - 22 000, в Пазарджишки - 5 000, в Старозагорски - 11 000, в Бургаски - 9 000, в Благоевградски - 3 000. Атанасов отбелязва, че преименуването в страната е извършено след успеха в Кърджалийски окръг, където организаторската работа на окръжния и общинските комитети на Българската Комунистическа Партия (БКП) по "възродителния (асимилационния) процес" е под личното ръководство на първия секретар на окръжния комитет на Българската Комунистическа Партия (БКП) Георги Танев. Централният Комитет (ЦК) на Българската Комунистическа Партия (БКП) изпраща до партийните ръководители документ "Укрепване на единството на българската социалистическа нация, на нейната етническа славянска хомогенност", в който за първи път се говори за "възродителен (асимилационен) процес" и "смяна насила на имената" и се заявява, че е "документално установено", че етническите тюрки, са "потомци на ислямизирани в миналото българи" и трябва "окончателно и безвъзвратно" да получат славянско национално самосъзнание.
20 януари 1985 г.
В централните поделения на МВР са сформирани 12 работни групи. В тях участвуват представители на ВГУ-ДС, Шесто управление-ДС, Главно следствено управление, "Инспекторат"-МВР и управление "Кадри". Същия ден министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов им провежда инструктаж, на който съобщава, че по решение на висшето партийно ръководство започва смяната на имената на етническите тюрки в останалите окръзи и поставя задачата всяка група в съответния окръг да окаже методична помощ и контрол в агентурно-оперативното обезпечаване на мероприятието.
Обръща се внимание, че самата подмяна се извършва от кметствата и съветите, а Държавна Сигурност (ДС) трябва да получава информация за подготовка на организиран отпор от населението. На 20-21 януари 1985 г. част от оперативния състав на ДС е запознат с предстоящото мероприятие.
20 януари 1985 г.
Към тази дата по места са съставени списъци, утвърдени от началниците на ОУ на МВР, на "лицата, за които има оперативни данни, че са националистически настроени и е възможно да окажат съпротива на мероприятията". Съвместно с Министерство на Народната Отбрана (МНО) хора от тази категория са мобилизирани в други региони на страната, където се насилствено преименувани.
28 януари 1985 г.
На съвещание на ЦК на БКП с партийния актив в София е отчетено, че в цялата страна преименуването е приключило и че е поставено началото на "възродителен (асимилационния) процес, който трябва да възстанови славянското национално самосъзнание на преименуваните и окончателно да ги приобщи към славянската нация".
4 февруари 1985 г.
Димитър Стоянов прави оценка и анализ на преименуването пред ръководството на МВР. "Първият етап - преименуването, завърши. Като се изключат случаите в Момчилград, Джебел, Бенковски и Ябланово, никъде в страната не се е налагало нашите органи да влязат и да действат. Те бяха резерв на окръжните комитети на БКП. Остават за преименуване още около 24 000 лица." Стоянов разпорежда сформирането на групи от служители на Шесто управление-ДС, ВГУ-ДС и Инспекторат-МВР да контролират втория етап - "затвърждаване на възродителния (асимилационния) процес в 12 окръга".
6 февруари 1985 г.
Сформирана е група за ръководство дейността на МВР по "възродителния процес" в състав: Григор Шопов - първи зам.министър на МВР, Васил Коцев - началник на ПГУ-ДС, Георги Младенов - зам.началник на ВГУ-ДС, Васил Георгиев - началник на ЦИОУ-МВР, Никола Черкезов - началник "Инспекторат"-МВР, Антон Мусаков - началник на Шесто управление-ДС, Иван Димитров - директор на Дирекция на народната милиция.
12-13 февруари 1985 г.
Пленум на ЦК на БКП отчита резултатите от преименуването на етническите тюрки.
27 февруари - края на март 1985 г.
Представители на висшия партиен и държавен апарат обикалят районите с преобладаващо тюркско население, за да разясняват новата партийна линия: "България е еднонационална славянска държава; по време на османското робство цели райони са насилствено ислямизирани и така се е стигнало до ислямизацията на част от славянският народ; в края на 1984 и началото на 1985 г. спонтанно и всеоб