Author Topic: Възродителният процес - Горчиви Спомени !  (Read 433135 times)

0 Members and 7 Guests are viewing this topic.

Offline Coban

  • Avarage member
  • ***
  • Posts: 63
САБРИ ИСКЕНДЕР: "КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ПРАВИТЕЛСТВА ИЗМИСЛЯХА ВРАГОВЕ, ЗА ДА РАЗДЕЛЯТ ХОРАТА"  II


Хюсеин Нух аз го познавам отпреди събитията още. Той е инженер, беше кмет на село Ябланово. Когато мен ме затвориха в следственото в Сливен, лежа аз в килията, по едно време докараха Хюсеин Нух. А то тъмно, само една малка лампичка свети. Аз бях сам в килията. Влиза така, брадясал - бил е задържан от няколко дни, но е бил по други килии. Погледнах го и викам: „Хюсеин Нух, ти ли си?” “Аз съм - казва, - а ти кой си? Понеже тъмно и не вижда. Казах му кой съм, той се зарадва, имал скрити една-две цигари (цигарите бяха забранени), та запалихме и изпушихме по една цигара. И може би три дена бяхме в тази килия. После ни преместиха и аз се разболях - голям студ беше. Втресе ме, беше страшно. И Хюсеин Нух направо може да се каже, че ми спаси живота. Цяла нощ ме е разтривал. Страшно беше, голяма треска. Изпотих се целият. И сутринта вместо да ме закарат в болницата на доктор, отведоха ни с Хюсеин в кучкарника, така му викаха. Февруари месец беше, голям студ и ние вечерта - там. Студено, кучешки студ. Добре, че имаше един старшина, добър човек се оказа, видя на какъв хал сме и ни даде аналгин-хинин. „На никой няма да казвате”, вика. Виж какво нещо е добрият човек. Хюсеин даже каза: „Като изляза оттук, на тоя старшина една дамаджана с ракия ще му донеса.” Вее отдолу под вратата, ние нямаме нищо, само едно износено, протрито одеяло, с дупки. Изправихме дюшека, той мушамен беше, и седнахме на земята гръб с гръб да се затоплим. Оттам ме туриха в една единична килия. После мен ме закараха в Белене. Него го закараха в затвора - заради съпротивата в Ябланово. После, когато излезе от затвора и като направихме ние Демократичната лига, аз му казах: ако нас ни убият, арестуват или изгонят от България, ти си председателят на Демократичната лига.

- Имахте ръководство в сянка?

Да, дублирахме всичко, за да може, ако ни затворят или изгонят, друг да продължи след нас. И аз даже архивата на Демократичната лига успях през нощта, преди да ме депортират, да я предам на едни хора и те му я занесоха. И борбата продължи. Насилието поражда съпротива. Големи престъпления извърши тази комунистическа власт в България, големи. Аз бях 10-11 годишен, когато насилваха хората за ТКЗС-то. Но тогава насилваха всички - и българи, и турци. Взеха на хората воловете и нивите, и на българи, и на турци. И тогава хората се разбунтуваха - защото им посягаш на имота, на труда, на достойнството. Затова и ние после се бунтувахме - защото ни посегнаха на имената, на достойнството. И всеки започна да търси по някакъв начин да протестира. Че ние, турците в България, какво сме направили - само сме работили цял живот. Най-тежката работа сме работили и никога не сме се оплаквали. Но ти да искаш нацяло да изтриеш едно малцинство от историята, това какво е?

- Престъпление срещу човечеството, какво друго.

Да, голямо престъпление. Но съчувствието на народа, на хората, това е много важно. Много важно. Имаше един генерал Ганев, началник на милицията в Сливен, и нарежда на един майор да е ръководител на групата, която ще идва да преименува хората в Новачево, Сливенско и други села. А майорът му казва: „Аз не мога да извърша такова нещо, аз тия хора ги познавам, с тях съм ял и пил, аз такова нещо не мога да им направя”. „Тогава - креснал му генералът - ще си дадеш оставката!” И той си дал оставката веднага. И други българи има такива и това е хубаво нещо. Не му знам името на този майор, а трябва да се научи, защото е достоен човек и е герой. За съжаление, много хора не знаят истината. А не знаят, защото в България още от наше време се учеше много изопачена история. Историята е изопачена до неузнаваемост. Комунистическите правителства измисляха врагове, за да разделят хората - ей това направиха. Самите правителства това гледаха - хората да се мразят. Но къде националистите са направили нещо добро за страната си? Ами никъде. Вижте войните, вижте Хитлер, вижте Милошевич - ликвидираха страните си, колко хора загинаха. Национализмът на никого полза не носи, само мъка. Национализмът, това е много опасно нещо.

 

Offline isa71

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1022
  • Gender: Male
author=daczo link=topic=1448.msg45500#msg45500 date=1260705591]
                                  Отворено писмо до г-ца Татяна Ваксберг

Г-це Ваксберг,
Гледах по телевизията Вашия документален филм “Технология на злото”. Слушах Ви внимателно в рубриката “Гласове”. Доколкото можах, следях и отзивите. Гледах за втори път филма по канал "България" на 26.01.2001 г.


daczo,хубаво прочети какво е публикувал coban,и стига вече с тия комунистически измислици.
виждам че много им се вързваш,ама комунизма си отиде

Shumarov

  • Guest
Shumarov,pyrvo vojnici koito izpylniavat svoite zadylzheniia,bez pravoto da streliat ne sa bashibuzuci.Ne opravdavam obshta otgovornost,koiato priema Zhivkov.Ne e syprutiva kogato s bombi se ubivat zheni i deca.Kogato na Zlatnite piasyci se hvyrliat bombi.Smyrta na bylgari hristiiane za niakoj e bez znachenie.Bylgarite prez tova vreme ne znaeha tochno kakvo se vyrshi.Syshto taka ne e istina che zapad si mylchal.Az mislia che Bylgaria ne bi napravila tazi iskurziia bez znanieto na Syvetskiia syuz.Nikoj sigurno ne iskal 3 Svetovna vojna.Malkite niamat pravoto.Te sa pionki v svetovnata politika.Amerika niamashe da se byrka na Balkanite.ako ne vizhdashe dobro strategichno miasto za svoi bazi.Chudia se che napadate tozi uchitel,bez da kazhete,lyzhi li, ili ne.

Уважаеми daczo!
Използвах думата "башибозук", като метафора, а не точно адресирана за българската войска! Мисълта ми беше, че действията на властите бяха башибозушки при репресиите над малцинствата! Не знам кои мои думи са те навели на мисълта, че оправдавам терористичните актове, но ти го пиша тука-аз ги осъждам!Нещото, което ме възмущава от повърнята на този даскал е, че се опитва да ни внуши, че едва ли не България през годините на смяна на имена е била едва ли не поле на огромни поредици от атентати, както през последните години е в Ирак, Пакистан, Афганистан! И едва ли не горките башибозуци са нямали друг избор, освен да ни сменят имената!Тази мисъл на този психясал отпадък ме дразни-намирам я обидна за интелекта на хората! Ти си свободен да му се възхищаваш колкото си искаш!Не мисля обаче, че тука е мястото да го правиш!
Що се отнася до екскурзията, то това беше панически взето решение! И не вярвам братския ви СССР да е повлиял за вземането на това решение!Покойния Тато беше в немилост пред Горбачов през тези години на битието си и импровизираше по правешки-пък каквото стане!Не зная дали си съвременник на тези събития, но ми се струва, че не си наясно с близката история!Ако източника на информацияа ти е автора на мозъчната мастурбация, която си публикувал, то си позволявам да се съмнявам в познанията ти по темата! Ако пък си наясно и въпреки това прдължаваш да вярваш, че помаците и турците са терористи и затова в законна самоотбрана властите се опитаха да ни асимилират, аз се съмнявам в почтеността ти!

Offline Subeyi Kurt

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 3439
  • Gender: Male
Фердие: Казах, че съдията спи и ми дадоха 2 г. затворI

Жанина Драгостинова

(izvadki ot reportaja)

-От позивите ни разбраха. Как стана, не знам. Имаше едно момиче от Люляково. Тя ги оставила на някаква другарска вечер. Хванали я и изглежда, че тя ни е издала. После всичките ни изловиха

-Когато дойдоха да ме арестуват, бях се прибрала при родителите ми в село Житница. Чакахме гости. На майка една братовчедка щеше да дойде. Ууу, то изведнъж стана страшна работа! Даже много-много не искам да си спомням този момент. Готвех и внезапно 4 – 5 души влязоха вкъщи, един цивилен, другите с униформи. Татко, като ги видя, припадна. А аз веднага разбрах, че за мене идват. Майка и татко вече бяха със сменени имена, само аз оставах.
-Сама бях в килията. На пода лежах, само едно одеяло имах. После разбрах, че другите килии имало легло, аз нямах. Там ми смениха името. Cледователят ми каза, че оттук нататък ще се казвам Елеонора. -За първи път чувах това име, странно ми се видя, даже много не го разбрах как се произнася. Малко по-късно отивам на разпит с един прокурор. Той ме пита как се казвам. Не помня, викам, преди половин час ми казаха името, забравих го. Наистина не си спомнях. Прокурорът се ядоса, обаче аз какво да правя… не го помнех.
После ми дадоха готов паспорт със смененото име.
-Вечер, като сядали да вечерят, татко викал на майка: “Защо ядеш? Как ти минава през гърлото, като не знаеш къде е детето?!” Даже психически се разболял човекът. Взел едно въже и с него се разхождал
-Адвокатът казваше, че 4 ще ми дадат, после на второто дело ще станат 2 години и накрая ще ме осъдят условно. Обаче не стана.Дадоха ми 2 години. И то – защо? Най-накрая ме попитаха имам ли нещо да кажа. И аз станах и викам: “Съдбата ми е във ваши ръце, животът ми се решава, а съдията спи!” Спеше човекът, наистина. Е, това не са ми простили и са ми дали двете годинки.
-А кварталният, турчин от Черноочене, ме вика: “Ти си много куражлия! Защо не плачеш?” Не плачех. И в затвора не съм ревала. Ако съм плакала, все под одеялото е било, никой да не види.
-Същия ден тръгнахме от Кърджали с автобус до Димитровград. Там ме държаха три дена в ареста. И през трите дена нищо не ми дадоха да ям. То трябвало аз да си нося, но като не знаех… И вече никой не ме попита.Почнах да се моля, че давам 50 лева, само една баничка да ми купят. Не ми вземаха. На следващия ден, като ни отвеждаха, си казах – мен ме водят в затвора, няма какво повече да губя, ще им кажа всичко, дето ми се е насъбрало. Водят ме под конвой и аз почвам да крещя на милиционера: “Ти деца нямаш ли? Откъде знаеш, че някой ден и те няма да са в моето положение? Една баничка да не ми купите?” А той: “Не бях на смяна, мълчи, бе, момиче, не съм виновен.” А аз крещя, не спирам! Без глас останах. Бях строг режим, на 6 месеца веднъж ми даваха свиждане. Идва майка ми на първото свиждане, 6 месеца не ме е виждала и не може думичка да ми каже. Тя не говореше български, а пък беше забранено да се говори на турски. 45 минути стояхме и се гледахме! Мълчим и се гледаме! Тя не можа да ме попита как съм и аз не можах да я питам как е.
4 души стоим. Затворничка, милиционер, затворничка, милиционер. Оттатък през стъклото – мама. Не искам майка да ме види да плача. Но свършва свиждането, тя се извръща, и аз вече не мога да сдържам, ще избухна, обаче гълтам навътре сълзите. После се връщам в килията и не съм на себе си. 6 месеца не съм виждала майка си и нищичко да не си продумаме! Тая жена, убийцата, изглежда ме е видяла, че съм зле, дойде и ме прегърна.
-Три дена не ядох. Подполковничката ме разбрала и ме вика по радиоточката: “Елеонора Стефанова Славова до вратата!” Казвам си, леле, какво пак съм направила? А тя: “От три дена те наблюдавам. Защо не ядеш? Какво ти тежи?” Казах й, че с майка думичка не си казахме. И тя ми казва, другия път като имам свиждане, да й се обадя. Ама къде да я намеря, като имах свиждане? На второто свиждане майка вече дойде с брат ми и той й превежда.
-На седмицата поне веднъж сънувам затвора.
-Най-ужасното сега е, че днес в това село, където живея, малко нещо да се обадя и хората казват: “Ти недей много да знаеш, нали си била в затвора!” Уж знаят, че за нищо съм била, обаче с времето забравят.    Остава само това, че съм била в затвора. Като петно ми стои. Затворничката. Това много ми тежи. Турци хем са.
-Всички турци, които преди 89-а бяха с комунистите, сега са се замогнали. Кмет на село Черноочене е един, който, когато сменяха имената, ходеше с червена лента и глобяваше хората, ако говорят на турски. Какъвто преди, такъв и сега. Никакъв свян.

Offline Coban

  • Avarage member
  • ***
  • Posts: 63
В края на април 1989 г. в центъра на Велико Търново на кафе стоят отец Христофор Събев и Ибрахим Рунтов. И двамата вече са известни имена от интервютата си с Румяна Узунова по радио “Свободна Европа“. Хората идват и ги поздравяват, казват им, че са с тях. От Държавна сигурност за момента само гледат отдалеч. Идва Великден и Събев иска да направи голямо шествие с икони в града.

- “Ама ще излязат ли достатъчно хора, да не стане излагация?,“ пита отчето.
-“Ако трябва ще вземем хиляда от нашите помаци, ще им дадем по една икона и ще тръгнем,“ казва Ибрахим.

Христофор Събев само го прегръща и се разплаква.

По-късно ДС ще попречи на организацията на шествието. Няма как обаче да спре протеста на мюсюлманите в България, които след “възродителния процес“ нямат нищо за губене.
Работата на хора като Ибрахим Рунтов ще изведе няколко седмици по-късно по улиците хиляди турци и помаци, които ще направят първите големи протести в България след 1944 г. След тях ще падне и комунистическият режим.

Човекът с 32 имена

В стремежа си за “единна социалистическа нация“, българските комунисти още от 70-те започват т. нар. “възродителен процес“, при който насилствено сменят имената на мюсюлманите в България и им забравяват да говорят на други езици освен български и да спазват обичаите си. Това ще е последното голямо престъпление на властта – след чистките, концентрационните лагери и огромните икономически кражби преди това.
Ибрахим Рунтов е един от хилядите потърпевши. През 73-та в неговото родно село Корница има петима убити, след като властите атакуват обикновените хора с конна полиция и кучета. Тогава в затвора влиза бащата на Ибрахим – Рамадан Рунтов, който със съпротивата си се е превърнал в герой за всички в района.

През 1979 г. при него в затвора ще влезе и Ибрахим, вече под името Иван. Осъден е на три години заради опит за бягство през границата. В затвора не позволяват на баща и син да се видят – с едно изключение. Един ден водят Ибрахим пред килията на баща му и няколко надзиратели го пребиват от бой. Рамадан само слуша как синът му вика от болка и не може да направи нищо.

Когато Ибрахим излиза от затвора, го вкарват в казармата, този път под името Бисер. От военното контраразузнаване го викат, за да го питат колко имена има всъщност. “Колкото ми сложите. Аз съм човекът с 32 имена, като във френския филм“ отговаря Ибрахим.

Бисер обаче не е последното превъплъщение на Рунтов. През 1989 г. той ще смени още веднъж името си, но вече доброволно. Представяйки се като Иван от Сливен, той започва да обикаля България и да записва турци и помаци за членове на Независимото дружество за защита правата на човека, основано година преди това от Илия Минев.

Минев се познава още от затвора с бащата на Ибрахим. Там Рамадан Рунтов става близък и с отец Благой Топузлиев и Петър Бояджиев, с когото са в една килия.

През 1988 г. Рунтови канят Минев на Рамазан байрам в Долно Изворово, където живеят. Цялото село се събира да слуша легендарния затворник. Минев им говори, че няма от какво да се страхуват, че нищо не разделя християни и мюсюлмани, а борбата е една. Врагът също е един – комунизмът.

Така с времето турците и помаците ще станат огромно мнозинство в дружеството. “То беше първото неофициално сдружение, което практически показа на опозиционно и критично настроените към властта и системата в страната турци и мюсюлмани пътя за открита борба, вдъхна им смелост и вяра в безсилието на ДС да се справи с едно масово протестно движение,“ казва Зейнеп Ибрахимова, представител на НДЗПЧ в Шуменско и Варненско.

През април 1989 г. Рунтови, заедно с Петър Бояджиев и Константин Тренчев, решават да основат и Мюсюлмански стачен комитет, който става крило на НДЗПЧ.
“Когато приемахме членове, те изрично се записваха и в двете организация – Мюсюлмански стачен комитет и НДЗПЧ,“ казва Ибрахим. “Това вдигна много хора. Членовете станаха хиляди.“ Българи, турци и помаци са се обединили както никога досега.

За да привлича хората в дружеството, Рунтов им казва, че е българинът Иван от Сливен. Кара им се, че ето, българите искат да им помогнат за имената, а тях ги е страх да станат и да се защитят.

Манипулацията дава резултат. Само най-доверените хора знаят кой всъщност е този “българин от Сливен“, а ДС постоянно му губи следите. Така Рунтов обикаля Казанлъшко, Старозагорско, Пловдивско, Пиринска Македония и Хасковско, където прави клонове на НДЗПЧ.
С баща си успява да стигне дори до Джебел, където властта е завардила всичко с бронетранспортьори и танкове. Скрити между купища дини в камиона на свой братовчед, Рунтови успяват да се срещнат с Авни Велиев и други бивши политически затворници и да им оставят телефоните на Петър Бояджиев в Марсилия.
При блокадите на ДС това е единственият начин за координация между членовете на дружеството. Така през май тъкмо от Джебел ще тръгнат най-големите протести в историята на комунистическа България.

Майските събития

Те са предшествани от серия гладни стачки, които тръгват из цялата страна. Всичко започва като защита на поета Николай Колев – Босия, член на дружеството, който обявява гладна стачка след интернирането си в Бобовдол. От Ибрахим Рунтов излиза идеята, че за да продължи всичко по-дълго и да е по-ефективно, стачките трябва да са щафетни.

“Седем човека след седем човека – за шест месеца напред обявих по “Свободна Европа“ имената на наши хора, които ще гладуват,“ казва Рунтов. “Тогава комунистите се уплашиха и след една седмица пуснаха Босия. Иначе сигурно щяха да го оставят не да умре, ама да откачи.“

Стачките обаче продължават. Западните радия постоянно обявяват нови селища, които са се включили. От шести май започват да гладуват и стотици мюсюлмани в шуменско. В района има клонове на Независимото дружество почти от неговото създаване заради дейността на изселените там Зейнеп Ибрахимова и Юсуф Бабечки.

“Хората трябваше да преодолеят страха от държавния авторитет, наложен след 45 години държавна диктатура. С гладните стачки ние го изхвърлихме от себе си,“ спомня си Аляйдин Мехмет, който наследява Зейнеп Ибрахимова като представител на НДЗПЧ след нейното екстрадиране през февруари 89-та.

Започва да гладува цялата област, а членовете на дружеството едва контролират списъците за пред “Свободна Европа“. Напрежението е огромно, още повече, че наближава Парижката конференция за човешките права, която дава голям шанс на опозиционерите да изобличат престъпленията на комунистическата власт. Така се стига до идеята от стачки да се мине към открити демонстрации.

Първата е на 19 май в Джебел, където се издигат лозунги в защита на “перестройката“, както и за връщане на имената и езика. Всичко минава без сблъсъци с властта, никой не обявява случилото се по западните радиостанции и протестът остава изолиран.

Не така се случва в Шуменско. На 20 май хората сами започват да се събират в центъра на село Пристое. От Държавна сигурност знаят кои са членове на дружество в селото и също чакат в центъра, за да ги изпозатворят и така да прекъснат всякакви демонстрации. Тактиката на всемогъщите служби не успява.

“За да не се провали шествието, ние не отидохме в центъра на Пристое,“ разказва Аляйдин Мехмет. “Казахме на нашите хора да тръгне демонтрацията, да не ни чакат нас. Така ние вкарахме ДС в клопката, не те нас.“

Ибрахим Рунтов също е там и гледа отстрани как множеството тръгва към съседните села Климент и Каолиново с лозунги “Искаме си имената“ и “Права за целия български народ“. В началото и края на шествието стои по един член на НДЗПЧ с българско знаме. Когато вижда, че всичко е наред, Рунтов тръгва обратно към своето село, откъдето да може да държи връзка с Петър Бояджиев.

Вече в Климент се събират над 3000 човека. Бояджиев вече е направил връзката и за шестието е обявено от “Дойче Веле“ и агенция АФП. Спонтанно започват да идват хора от цялата страна. После митингът продължава към Каолиново, като водачите също се избират на място от хората. Еднин от тях е Гюлтен Османова, която после ще стане известна с интервютата си по “Свободна Европа“. Аляйдин Мехмет остава в Климент и успява само да им даде малка бележка с искания, които протестиращите да не забравят да споменат.

В Каолиново обаче чакат вътрешни войски, армията, милицията и пожарната. По спешност пристигат и “червени барети“. Казано им е, че турците са се вдигнали на “въстание“ и искат “автономия“ и република като кипърската. Никой не обръща внимание на българските знамена и мирните лозунги. Хората са разпръснати, мнозина са пребити, а Неджиб Осман от село Кус е убит.

Властта е още по-брутална на следващия 21 май, когато в Тодор Икономово също се стига до сблъсък с обикновените хора. Има хаотична стрелба, умират трима турци, а десетки са осакатени от куршумите.

На 21 май милицията идва и в Долно Изворово, за да хване Ибрахим и Рамадан Рунтови. Дават на 8-членното семейство паспорти и общо 50 долара и ги изпращат с влака за Виена.
Същия ден за там е пратен и Аляйдин Мехмет. Екстрадирането на организаторите е масово. Започва дългата серия от прогонвания, която ще завърши с печалната “голяма екскурзия“.

Преди падането

Преди това обаче протестите на българските мюсюлмани ще обхванат още много места в страната, въпреки насилията на комунистическата власт. Започват мирни демонстрации в кърджалийско, разградско, добричко и варненско, в Шумен, Търговище и Омуртаг.
Организатори отново са главно хора на дружеството, както и представители на основаната в края на 1988 г. Демократична лига за защита правата на човека в България.

По данни на историка Алексей Кальонски от Софийски университет, властта отговаря със сълзотворен газ, огнестрелни оръжия, бронирани машини, милиционерски палки и бойните умения на барети и каратисти.
Броят на загиналите е между 7 и 10 души, стотици са ранени, малтретирани или пребити. Западът научава всичко това и то точно преди конференцията за човешките права в Париж.

“Определено мога да твърдя, че майските събития и последвалата след тях “голяма екскурзия“ предопредилиха падането на тоталитарния режим в България,“ казва Зейнеп Ибрахимова. Наистина, с насилията срещу мюсюлманите режимът остава напълно изолиран, дори от съюзниците си от източния блок. Хората в самата БКП разбират, че е дошло време за промяна.

Когато тя се случва на 10 ноември, Ибрахим Рунтов вече е стигнал със семейството си в Турция, където преди години е успял да избяга един от братята му. Там Ибрахим участва в създаването на Независим емигрантски комитет за защита правата на етническите турци и помаци в НРБ, който веднага след падането на Живков започва да се бори за освобождаването на стотиците политически затворници в България.

Един от тези затворници е Ахмед Доган, който ще успее да се издигне до лидер на новата партия ДПС. В началото Рунтов се надява, че този човек поне ще иска да си върне на БКП, задето са го вкарали в затвора през 1986 г. Когато се връща в България през 90-та, Ибрахим вижда, че положението е друго. “Не ми харесаха нещата нито в СДС, нито в ДПС. Искаха да управляват заедно с комунистите, явно защото повечето от тях бяха бивши комунисти,“ казва той.

Затова Рунтов така и не се включва активно в политиката, а от 95 г. заживява предимно в Турция. Днес е известен повече като Ибрахим Куруджу, футболният мениджър правещ трансфери между България и Турция.

“С футбол е много по-приятно да се занимава човек,“ казва Ибрахим. “Мирише на нещо хубаво, хората се радват, има резултати. Защо ми е да влизам в политиката, аз си имам пари. Ама ме боли. И аз имам семейство. Искам моите деца, а и всички да знаят истината за тези исторически събития, за собствената си държава. Искам тези подлеци и лъжци да не манипулират повече хората.“

Въпреки това, днес официалната версия е, че “майските събития“ са били организирани от затвора от Ахмед Доган. За Независимото дружество за защита правата на човека и за хора като Ибрахим, Зейнеп и Аляйдин никой и не споменава.

Автор: Петър Добрев, източник: News.bg

Offline Ada_BG

  • Avarage member
  • ***
  • Posts: 79
  • Gender: Female
Дано никога пове4е не се повтори това,и турци и помаци еднакво страдахме от тия,,възродителни процеси,,.
За п0маците родителите ми помнят,майка когато ме е родила,разказва ми 4е булките (помакини)не са ги
изписвали от болницата(с месеци) ако не кръ6тават децата с български имена >:( А пове4ето не6та от клипа
ги видях и аз с детските си о4и,стига сме страдали,аз кавам 4е у4астта ни в България е била винаги една и съ6та >:(  
Винаги е имало геноцид над малцинствата......



The Story of the Turks in Bulgaria 1878 - 1989

Offline Metka

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1696
  • Gender: Male
Та най-активните участници от ВП са начело на ДПС!

@roikata1, препоръчвам ти да се придържаш към темата.
Извинявай но, само с едно изречение не можеш да убедиш аудиторията в това което би искал да ни кажеш.
Напиши примерно есе, вземи интервю от потърпевши , примерно от некав жител на Рибново.
А не да позволявате журналистът Карбовски да показва по националната телевизия  - окървавено булченско бельо от Рибново.
Тези работи не стават по този начин.Това си е чиста дискредитация.
И е хубаво да бъдеш обективен.Не само в ДПС има възродители.
Ти сигурен ли си че нямаш приятели от други партии които да не са възродители?
Защото всеки от нас усеща че се опитваш да ни пласираш много евтин популизъм.

Offline Nazmi

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 3895
  • Gender: Male
  • Да почива в мир!
Спамите Темата.... П.С- Ройката,във всяка една тема където се появиш вкарваш политиката,за теб е без значение заглавието на темата! Имай и малко уважение на хората преди теб тук!

                                                От Администратор- Nazmi.
     

Offline bricktop

  • Candidate member
  • *
  • Posts: 3
Здрасти на всички,

Нека и аз споделя моите спомени на очевидец и участник в так. нар. Възродителен процес.
От София съм. 1984та (не е George Orwell:) Влезнах в казармата, в поделението в гр. Сандаски. За Коледа заедно с още 8 момчета от поделението ни откомандироваха за Момчилград. Всички бяхме с "тъмно" минало:) Повечето имаха близки роднини, от така наричаните тогава, невъзвращенци. Моите грехове бяха дядо ми и чичо ми, вечна им памет. Дядо - бивш царски офицер. Чичо - или по точно годините от живота му които бе прекарал в Богданов Дол и факта, че нямаше граждански права до края на живота си - роб, крепостен в собствената си родина.

На 25/12/1984 през ноща пристигнахме в Момчилград. Причината за този "трансфер" бяха "неблагонадеждни" момчета мохамедани които са били откомандировани от поделението в града. Иронично нали - едни "неблагонадеждни" заместихме други такива:) До това време, в детските ми години, бях неведом за антагонизъм м/у етноси и религии в България. Дедите ми са бегълци от Вардарска Македония и Западните Покрайнини. Израстнах в една от еврейските вили под резиденцията. В махалата имаше всякакви комшии. Две семейства евреи, две от немско потекло, едно от гръцко, две арменци. Един от най-добрите ми приятели, тогава и сега, е турчин. За мен това бяха и са приятели, комшии, добри хора.

Пристигайки в поделението (36050) в Момчилград ни разпределиха съобразно ВОЗ и овакантените позиции. По това време размириците бяха започнали. На входа на поделението денонощно работеха по 3 БТР-а в пълна бойна готовност. Някой по нагоре по конеца бе споменал за офицер на купола на една от машините които са били в града. Това е бил майор Пингелов, заместник командир на полка, доста елементарен човек. Имаше слух, че от едната машина е стреляно на високо по някаква фасада на празна сграда. Било по негова команда. Това не мога да твърдя със сигурност, беше слух.

Ден – два след пристигането започна подбор на момчета от поделението за трансфериране в новообразуващите се Вътрешни Войски или 'сините шапки'. Избираха по физически данни. Аз също бях подбран. Викаха ни на разговори с ВКР-то и след това ни одобряваха. За ирония и аз бях одобрен въпреки политическата ми 'неблагонадеждност':) На пристигането в Момчилград бях разпределен в кадриран батальон. Слава Богу, началник щаба на батальона, своевремено, бе проучил досието ми и бе побързал да промени ВОЗ-а ми от артилерист на свързочник. Това ме е направило нетрансферируем:) Оказах се единственият свързочник в батальона, а евентуалната липса на такъв нарушавала бойната готовност на подразделението. Причината за този 'фокус' е била крайно тривиална: образованието ми предполагаше, че рисувам и пиша с технически шрифт добре:) т.е. Станах писар и рисувач на бойни топографски карти, пак доста иронично. Независимо от глупавият повод, с 'щабския', капитан Ангелов, си остнахме приятели завинаги и след години, когато той вече работеше в София, ми гостуваше редовно.

В самото начало на 1985та караулният наряд на поделението беше удвоен с так. нар. „обходни двойки“. Патраулирахме в града и околностите. Имаше поне 5-6 двойки от нашето поделение. Знам, че и граничарите от отряда, който май бе в Чорбаджийско,  даваха усилен наряд. Тъй като вече работех(пишех) в щаба и имах достъп до рапортите от всеки наряд, мога да гарантирам, че до пролетта на 1985-та нито един патрон не е изстрелян от поделение 36050. По това време, вече, много милиция беше командирована към Момчилград от вътрешността на страната. Малкият хотел в града беше зает само от милиция. До тогава вече и поделението на Вътрешни Войски в Джебел оперираше. Та на пролет военните „ни“ оставиха 'на мира'.

Така станах свидетел, и се таки, неволен участник във „Възродтилният Процес“. Записвах „правилните“ имена на колегите си в „тефтерите“ на БНА...:) Свидетел бях на драми и странни, иронични случки: Мерджан, момчето от съседното легло, стана Марин, а командирите му ст.лт. Мерджанов??? и майор Салабашев запазиха фамилните си имена. Приятелят ми Айхан Дервиш, също войник тогава, ми писа: „Копеле, от саа нататък в писмата си ме адресирай като Александър Дервишев...шо така е правилно...(ние си пишехме на шопски, да не го забраиме:)“.   Б** ти иронията...“така е правилно“... (кога дойде време кръстих първото си чедо Александър...). След година аз и Митко Помака(така му викахме), бяхме командировани за 3 седмици в щаба на 2-ра армия, в Пловдив, в отдела на генерал Трендафилов (Ген Трен), да подготвиме(изрисуваме/изпишеме) паната и плакатите за отчета на военно-учебната година ли му викаха? Пак ужасна ирония, нали? Мохамеданин и диверсант в „секретният“ щаб  на армията:) В интерес на истината, през службата ми в поделение 36050 винаги съм се обръщал към приятели и колеги с истинските им имена. Никога не съм/сме имали проблем с това. Визирам офицери и началници. Може би е било късмет, може би са били хората, не знам. Все пак е редно да спомена и командирът на поделението по това време: Майор Христов. Много читав човек, кой знае, заслугата може би е била негова?

Раиф(Митко), Мерджан(Марин), Осман(Огнян), Мурат(Златко), Асен Молата, Бозата, Мангаруди((ов), цигането Татов от Ракитово завинаги ще са в сърцето ми.  Както и всички момчета от Бенковски, Чорбаджийско, Чакаларово, Джебел, Асланкьой(Лъвово), Балабаново...та чак до Златоград. Стария кръчмар на Седларе и чудно хубавата Севгинар от Кърджали също.

Не давам оценки и не ангажирам никому, съдя за себе си по съвест и сърце. Политиките не ме изкушават интелектуално по простата причина, че да спориш политика с политик/ан е все едно да се бориш с прасе. Цял ставаш в кал, а на прасето му е хубаво защото това му е природата. Ама аз съм човек, не прасе. Или както на някой баба му беше казала: „Бре, тоя политик ли станал? Ми харно, като друго не е могъл“....

От много одавна живея много далеч. Моят стар приятел Айхан бей ми е комшия, Агоп джан също, а те ми викат Бай Едикойси. Нищо че сме в ранните си 40,  нищо че единия е лекар, другия счетоводител, а третия ненамсикъв. Така си викаме...като „едно време“, ама в сегашно време. И пак сме в еврейската махала.

Слава Богу!

Бъдете здрави и рахат.

Offline roikata1

  • Member
  • **
  • Posts: 39
  • Gender: Male
А защо ми изтрихте материала,господа властващи във форума? Материала ми беше точно по темата! А може би и някой от вас,Метка или Назми,сте били част от тези предатели и сега в лицето на нашите Рибновски герои виждате себе си!?! Защо въвеждате теми от които ви боли? Бъдете чисти и искрени,поне от мюсюлманска гледна точка! А какво показват по телевизията,засяга само живота в Рибново,така че не се срамувайте от себеподобните! Колко сте Велики само!

Offline Metka

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1696
  • Gender: Male
А може би и някой от вас,Метка или Назми,сте били част от тези предатели

 - Да предатели сме.
Но бих искал да дойдеш да ми го кажеш това на една ръка разтояние.


Offline roikata1

  • Member
  • **
  • Posts: 39
  • Gender: Male
 Дааа,как боли истината,а! И каква е разликата дали си на ръка разстояние или на светлинни години-бъди мъж,където и да си, а не само да трупаш мускули! Защо, ще ме набиеш ли или какво! Или като можеш да триеш материалите ми в сайта и мислиш,че можеш и да се саморазправяш физически,а!Всъщност не се учудвам,спомням си как реагираха в Брезница април месец,а ти май беше от там! ЖАЛКО,мноооого жалко! Хората от ДС са действали по същия начин,още едно доказателство за миналото на някои бабаити!

Offline Nazmi

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 3895
  • Gender: Male
  • Да почива в мир!
А защо ми изтрихте материала,господа властващи във форума? Материала ми беше точно по темата! А може би и някой от вас,Метка или Назми,сте били част от тези предатели и сега в лицето на нашите Рибновски герои виждате себе си!?! Защо въвеждате теми от които ви боли? Бъдете чисти и искрени,поне от мюсюлманска гледна точка! А какво показват по телевизията,засяга само живота в Рибново,така че не се срамувайте от себеподобните! Колко сте Велики само!
Ройката,не се прави на ербап,хора като Метката и Мустафа_b,аз,Рахмие,Ондер...от години по форумите и тук защитаваме каузата всекидневно.Ти цъфна тук в сайта след като рег.партийката си и нямаш грам уважение на предходните преди теб.В интерес на истината и по горе съм казал,че те толерираме и търпим тук.Замисли се с какво си допринесъл освен със заяжби на лична основа!!!

Offline Metka

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1696
  • Gender: Male
Ройката,не се прави на ербап,хора като Метката и Мустафа_b,аз,Рахмие,Ондер...от години по форумите и тук защитаваме каузата всекидневно.Ти цъфна тук в сайта след като рег.партийката си и нямаш грам уважение на предходните преди теб.В интерес на истината и по горе съм казал,че те толерираме и търпим тук.Замисли се с какво си допринесъл освен със заяжби на лична основа!!!



Назми, абе той още от самото начало се нахвърля на Админите, се едно сме му изяли яденето.
Ние администратори ли сме или лукови глави.
Били сме предатели...
Той вместо да седне да напише нещо , есе,анализ или пък програма за развитие на общноста ни, тръгнал да се заяйда с нас без да сме му виновни.
Или пък да му текне да направи или предложи авторски проект за региона в които живее.
Изобщо не разбирам защо пише неща , който будят смях.
От уважение към Гелина, спирам да му одговарям. Тука в Брезница неговото име е известно одавна.
Обаче си запазвам правото, когато се срещна някой ден с него , да се опитаме да направим достоен диспуд.

Offline Rahmie

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 1981
  • Gender: Female
Еи ора кво става тук, чак ша са набахтети... по спокоиничко де... :D