- Много лесно-аз казвам-като махнете ходжата,тогава няма кой да ги клане и няма да ходи никой,няма кой да ги събира.
И от там ме интелират мене и още няколко по вярващи от селото и аз седем години се скитах по българия "без сън,без покой,под вънкашност чужда и под име ново.със сърце безстрашно на всичко готово.за да съм полезен давам си живота".
закараха ни в Карлово.Пристигнахме там,аз казвам на другарите да застилат-началника на общежитието е полковник метна ни едни сламеници да спим на тях и аз им викам на приятелите да застилат,а аз ще отида да търся по града джамия.Някой от приятелите казаха,че заради тази джамия сме тука,а аз пак джамия търся.Аз им казвам ако искат,аз отивам.И както си вървя и срещам един ром /циганин/ с колело и го питам за джамия и той казва,че държи ключа за джамията,името му беше Салих и така аз ходех там на джамия,когато бях свободен.Аз не исках нищо друго.Там в общежитието ни заключваха иззвънка,а ние се заключвахме из вътре голям контрол имаше там.Една вечер като ни изкараха в коридора и ни викат,каква е тази култура защо обувките са ни в коридора и ние казваме,че ходим с тях на тоалетна и за това не са вътре,тогава шамари мъмрене и вътре.после ни извикаха и ни казват да подпишеме тук,че няма да ходиме на джамия.Ако подпишем ще ни пуснат.Само трима не се подписахме.Другите ги пуснаха,а ние останахме и карахме с още по големи мизерии от преди.
След това ме съдиха и ме осъдиха на 5 години затвор,лежах ги в Софийския затвор. Жената беше хванала адвокати нещо и те идват при мен и ми казват,че не може да ми помогнат,ще ме осъдят за назидание,да плашат мюсюлманите.И вместо лек режим ми сложиха тежък режим.
Но най-трудно беше следствието в Гоце Делчев при "бесните кучета"там,така им викам на тези полицаи. Те гледаха там как да ни унищожат нас,и вярата ни.Там ни казваха така:"мамка ви,вие искате да гледате нашите жени,а ние да не гледаме вашите" И ме осъдиха и за това,че кланех веднаж в петък - джумая и те идват и ми казват:
"Кой ти каза да кланеш"? аз казвам,че районният ходжа ми е казал.Тогава те отиват и го питат,а той казва,че това не е вярно.За това ми дадоха две години,и три за името.
И хайде в затвора и заради това,и за друго и така.после като излезнах ме откараха в село балдево,в мината да работя за наказание. там получавах писма от брат ми от Турция и идва началника и ми казва,че получавам писма и пиша писма,ако не престана ще ме пратят в Кипър. А жената я бяха вързали и нея с белезници и така я бяха откарали да се подпише за името. нищо не им правех,но гледаха да ме няма.моят живот и всичките ми години бяха посветени на исляма и затова аз страдах и бях мъчен цял живот,а сега живеем с жената с 80 лева - тя взима 60 лева пенсия, а аз вземам 20 лева по старост.
"Горчиви разкази"
Благоевград 2003г.
Издава: фонация за регионално развитие "Родопи-ХХІвек"
