Author Topic: Възродителният процес - Горчиви Спомени !  (Read 424337 times)

0 Members and 6 Guests are viewing this topic.

Offline mustafa_b

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2359
  • Gender: Male
    • Всичко за село Корница
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ

----------------------------------------------------------------

София, петък, 21 февруари 1992 г.

(Открито в 9 ч. и 25 м.)

Председателствували: заместник-председателят Снежана Ботушарова и заместник-председателят Кадир Кадир

Секретари: Христо Атанасов и Илхан Мустафа

……………………………………………………………

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: ………………………………….

Заповядайте, господин Сугарев!

ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Моето питане е към министър Димитър Луджев.

Уважаеми господин министър, съдържат ли се в архивите на повереното ви министерство данни за това колко и какви части на Българската армия са взели участие в репресивните мерки срещу български граждани с мохамеданско вероизповедание през периода 1971-1972, 1984-1985 и през 1989 г.

Кой и с каква заповед е разпоредил да бъдат взети споменатите мерки?

Известни ли са ви случаи на неподчинение от страна на български военнослужещи, както и какви дисциплинарни и съдебни мерки са предприети срещу тях.

Известни ли са ви случаи на самоубийства сред воините на Българската народна армия, предизвикани от морален потрес от естеството на заповяданите действия?

Известни ли са ви въоръжени сблъсъци между войскови поделения и местното мохамеданско население или негови партизански формирования?

В каква степен на съгласуваност са действували при тези репресии частите на Българската народна армия, с партийните органи на БКП и органите на МВР?

Какви мерки са били предприемани спрямо срочнослужещите, изповядващи мохамеданско вероизповедание в Българската народна армия и в Строителни войски, за да бъдат принудени да сменят своите имена и да се откажат от своите обичаи и религиозни убеждения?

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Сугарев.

Господин министърът на отбраната има думата. Господин Луджев, тук наистина има разлика между двата въпроса. Касае се за мохамеданите. циганите също са мохамедани - голяма част от тях или обхваща периода 1962 година. Той е историк, моля ви се.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (от място): Част от циганите са християни.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Една част, казвам. Или обхваща периода и след 1962 г.

Имате думата, господин Луджев!

МИНИСТЪР ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Господин председателствуващ, господа народни представители, уважаеми господин Сугарев! Относно вашето питане за участие на Българската армия в репресии срещу български граждани с мохамеданско вероизповедание, ви съобщавам следното.

От изключителна важност за изясняване ролята и действията на Българската армия като цяло е т.нар. "възродителни" мероприятия през периода 1971-19172, 1984-1985 и 1989 г. е точното определение на понятието репресивни мерки срещу български граждани с мохамеданско вероизповедание. На това понятие, свързано с конкретно поведение на Българската армия, би могло да се погледне в два аспекта.

Първо, участие на войскови поделения като организационни формирования, притежаващи определен силов потенциал, за пряко въздействие върху цивилното население, подложено на т.нар."възродителни" мероприятия.

Второ,участие на командири, политоргани, партийни, комсомолски организации в процеса на смяната на имената на военнослужещи с мохамеданско вероизповедание вътре в Българската армия.

На въпроса кой и с каква заповед е разпоредил да бъдат взети споменатите мерки, може да бъде отговорено, че от наличните сведения, с които разполага Министерство на отбраната, става ясно, че през периода 1971-1972 г. мероприятията по подмяна на имената на част от българската нация започват съгласно Решение № 1361 от 17 юли 1970 г. на Секретариата на ЦК на БКП по националното осъзнаване и патриотичното възпитаване на българите с мохамеданска вяра.

В изпълнение на посоченото решение министърът на отбраната армейския генерал Добри Джуров издава писмо № 1159 от 21 септември 1970 г., с което се дават указания за осъществяване решението на Секретариата на ЦК на БКП в условията на Българската народна армия. Доклад на началника на Главното политическо управление на Българската народна армия генерал-полковник Кирил Косев от 4 март 1972 г. до министъра на отбраната се прави отчет на извършената дейност и се дават допълнително указания за по-нататъшното изпълнение на решенията на Секретариата на ЦК на БКП. В доклада като цел на дейността на Българската армия е посочено, че трябва - цитирам "да се вземат необходимите мерки в непродължителен период от време всички офицери, сержанти, волнонаемни служители, работници, които произхождат от семейства на българи с мохамеданска вяра, да приемат българските имена. При уволнението си всеки войник трябва да напусне казармата с българско име".

В докладна записка до министъра на отбраната от началника на Главното политическо управление на Българската народна армия от 20 май 1972 г. се посочва, че на 16 май 1972 г. в ЦК на БКП е било проведено съвещание под ръководството на Венелин Коцев относно работата по изпълнение решението на Секретариата на ЦК на БКП. В същата докладна записка генерал-полковник Кирил Косев акцентира на необходимостта "офицерите, сержантите и волнонаемните служители, българи с мохамеданска вяра, които след проведената с тях възпитателна работа отказват да приемат български имена и не дават данни за националното осъзнаване, по съответен ред да се освобождават от армията".

В информация от 1972 г. на началника на Главно политическо управление на ЦК на БКП относно изпълнението решението на Секретариата се казват много неща, аз ще цитирам само някои от тях, тук, в доклада, ги има по-подробно. Посочва се необходимостта за по-пълно изясняване пред командирите и политработниците от всички степени значимостта на проблема за националното осъзнаване и патриотичното възпитание на българите с мохамеданска вяра като важна партийна задача;

- за по-нататъшно издирване и наблюдение на военнослужещи, волнонаемни строители и работници българи с мохамеданска вяра във всички поделения, обекти, военни заводи и други;

- че работата по подмяната на имената да се води с разчет на войниците, които сега са в поделенията, и да приемат български имена до края на службата си, а тези, които тепърва ще постъпват, до завършването на първата година от службата.

Говори се за по-широко разгръщане на атеистичната пропаганда, за освобождаването им от верски предразсъдъци, разобличаване на турската националистическа пропаганда, верския фанатизъм и идеологическата диверсия на империализма и така нататък.

Няма документ от този период (1971 - 1972 г.), който да разпорежда участие на армията в репресивни мерки срещу цивилно население с мохамеданско вероизповедание, нито има сведения за подобни действия на войскови формирования от Българската армия.

От наличните в Министерството на отбраната документи става ясно, че реализирането на решението на Секретариата на ЦК на БКП е било дело на политорганите, като цялата дейност на армията е била организирана от Главното политическо управление и съответните политотдели във видовете въоръжени сили и обединения. Строевите командири от всички степени са били второстепенни фигури както по организацията, така и по реалното провеждане на тези мероприятия.

За периода 1984 - 1985 г. и 1989 г. Министерството на отбраната не разполага с данни за заповед или друг документ, който да регламентира провеждането на мероприятия по така наречения "възродителен процес". Цялата дейност в това отношение се ръководи пряко от изградената към Политбюро на ЦК на БКП група по така наречения "възродителен процес" под кодовото наименование група "А", ръководена от Милко Балев, към която са и тези щабове към окръжните комитети на партията. (Смях в залата.)

За периода 1984 - 1985 г. е известно, че в някои поделения на Българската армия имаше мобилизирани български граждани от турски етнически произход и с мохамеданско вероизповедание, на които в едно със срочнослужещите от този етнически произход имената са били сменени във войсковите условия, вътре във войските.

В архива на Министерството на отбраната няма конкретни данни за броя и номерацията на поделенията, в които са извършени действията по смяната на имената. По искане на ръководството на Министерството на вътрешните работи е предадено устно от Генералния щаб в рамките на утвърдения през м. октомври 1988 година план за лимита за мероприятията за мобилизационна подготовка в хода на учебната година. Част от формированията на Министерството на отбраната са предадени на Министерството на вътрешните работи, като е била препланирана тяхната дейност в шест милиционерски батальона, шест подразделения в състава на милиционерските бригади Пловдив - София - Плевен, три в охранителни бригади и т.н. Така че всъщност по този начин са били прехвърлени части, мобилизирани запасни части към органите на Министерството на вътрешните работи.

На въпроса за известни случаи на неподчинение от страна на български военнослужещи, както и какви дисциплинарни и съдебни мерки са предприети спрямо тях, според наличните данни мога да посоча, че в периода 1970 - 1971 г. в отделни поделения на Българската армия е имало несъгласие и съпротива срещу смяната на имената от военнослужещи с мохамеданско вероизповедание, като до 1972 г. в армията са отказали да сменят имената си 228 души. Има конкретни данни за войници, които са отказали да сменят имената си, не искам да ги чета тук по ред и номера на поделенията.

В доклада на началника на Главно политическо управление до министъра на отбраната от 1982 г. се подчертава "за несъгласие с провежданата в армията дейност по преименуването през периода 1971 - 1972 г. не само от редовия състав, а и от някои командири и политработници (цитират се номера на поделенията), които проявяват въздържаност и считат, че проблемът трябва да се решава извън казармата, а в армията трябва да се провежда само разяснителна работа." Няма данни за съдебни и дисциплинарни мерки, предприети спрямо военнослужещи.

През 1984 - 1985 г. имаме осъдени двама войника: редник Румен Ангелов Маринов, който не е бил съгласен с действията на кмета и водената от него политика по "възродителния процес" и във връзка с възстановяването на имената, поради което е събрал взривни боеприпаси с намерение да го убие чрез взривяване на къщата му, и редник Величко Славчев Терзийски (това са твърдения на ВКР), който е подкрепял извършваните в страната терористични действия, свързани с "възродителния процес". Това са осъдените.

На въпроса известни ли са ни случаи на самоубийства сред воините на Българската армия, предизвикани от морален потрес от заповедните действия, мога да отговоря, че в Министерството на отбраната не са ни известни данни за самоубийства на военнослужещи, несъгласни с така наречения "възродителен процес". Известно е, че през етапа 1971 - 1974 г. е причинена смъртта на 11 лица - българомохамедани. От Държавна сигурност е било разпоредено на Военната прокуратура да не води разследване през този период. Всички материали, включително от актовете за аутопсия 1149.3 и бележките на съдебните лекари, са били иззети от специална група от Държавна сигурност - София, и унищожени.

Възстановяването на тези случаи, което понастоящем се прави от военните следователи и прокурори, е крайно трудно. Тези следствия са срещу служители на Държавна сигурност.

Понастоящем се води следствие по случая "Корница" от 1974 г. по убийството на четирима българомохамедани от части и подразделения на Държавна сигурност, водени от началника на Четвърто главно управление на Държавна сигурност по това време генерал Петко Стоянов.

През периода 1984 - 1985 г. по наши данни са убити седем лица от турски етнически произход. (Аз ще ги коригирам сега с други данни и във връзка с това, което каза министърът на вътрешните работи.) Смъртта им е причинена от служители на МВР и военнослужещи от Вътрешни войски. За тези случаи се води следствие.

Искам да кажа по този повод, че по данни от доклада за разследване на Държавна сигурност, който така и не видя бял свят, но се надявам, че в скоро време ще бъде публикуван във вече обработения му вид, всъщност през 1984 - 1985 г. са починали тежко ранени десет човека. 1989 г. - също десет човека. Или общо двадесет. Същевременно от органите на Държавна сигурност са били водени следствия под различни членове от Наказателния кодекс на 797 човека. При приключването на следствените дела 515 души са били предадени на съд, а на 201 български турци делата са били прекратени. 1149.4 В местата за лишаване от свобода през периода на така наречения "възродителен процес" са изтърпявали наказание 145 души, осъдени по глава първа на Наказателния кодекс.

На въпроса в каква степен на съгласуваност са действували при тези репресии части на Българската армия с партийните органи на БКП и органите на МВР, според наличните сведения и досега изложеното става ясно, че те са синхронизирани и в двата периода от ЦК на БКП и Главно политическо управление на Българската армия, окръжните комитети на БКП и политотделите на обединенията и съединенията, между районните комитети на БКП и политорганите на частите. Тук има много конкретни данни, които сега просто не бих искал да чета.

За степента на съгласуваност между Българската армия и органите на БКП в мероприятията от така наречения "възродителен процес" в периода 1984 - 1985 г. и за главните организатори и изпълнители на тези мероприятия в условията на Българската армия може да се съди и от наличните в архива на Министерство на отбраната информации и отчети на политорганите за партийнополитическата дейност и политпросветното състояние на военнослужещите в поделенията. Ще цитирам само един такъв документ в случая - за мероприятията в поделение 34200 - Шумен от 1985 г.:

"Мероприятията по възстановяване на българските имена в съединението преминаха при много добра организация и за кратък срок, без да се допускат нарушения, нездрави мисли и изказвания, с изключение на редник Румен Исаев Смилов от поделение 34200, който заяви, че ако нещо се случи с неговата жена и родителите му, ще взриви погребите. Взеха се своевременни мерки както и от политотдела, ЗКПЧ и комсомолската организация, така и от ВКР. Същият е откомандирован от поделението в Строителни войски."

Тук има много други цитати. В Трета армия например "има подобрение в работата на първичните партийни организации по класово-партийното и интернационалното възпитание на военнослужещите, особено след възстановяването на българските имена на потурчените българи" и т.н.

ПЕТЪР МАРКОВ (от място): Железни хора са.

МИНИСТЪР ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: От наличните материали става ясно, че главните организатори и изпълнители на мероприятията по така наречения "възродителен процес" са политорганите, ЗКПЧ, съвместно с партийните и комсомолските организации, а също ВКР.

На въпроса какви мерки са били предприемани спрямо срочнослужещите в Българската армия, изповядващи мохамеданска вяра, за да бъдат принудени да сменят своите имена и да се откажат от своите обичаи и религиозни убеждения - аз говорих по този въпрос.

Накрая бих искал да подчертая, че няма данни в министерството Българската армия да е участвувала в репресивни мерки срещу цивилното население пряко за смяна на имената и в двата периода.

Участие на Българската армия в мероприятията на ЦК на БКП по смяната на имената се е изразявало в дейност вътре в армията, за което стана дума, и е било организирано главно от политорганите на Главно политическо управление, като за всичко е бил в течение, бил е известен и ръководството се е осъществявало пряко от министъра на отбраната Добри Джуров.

Искам да отбележа, че кампанията за смяната на имената в Българската армия през посочените периоди е била пряко ръководена и от ЦК на БКП и Държавна сигурност, поради което участие в тези мероприятия вероятно са взели органите на бившето управление ВКР, но тъй като до 31 декември 1989 г. това управление беше в системата на МВР, то се е ръководило от заповедите на МВР, там е и архивът. Целият архивен фонд на ВКР остана в МВР за този период. Ние сега го инвентаризираме.

Накрая искам да отбележа, че от посочените случаи на репресивни действия и мерки от всякакъв тип по време на така наречения "възродителен процес" трябва да се обърне внимание и на онези достойни офицери, които са изявили известно несъгласие с действията на комунистическата партия, и да отбележа, че специално огромното мнозинство от строевите офицери не са участвували активно в тази кампания.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодарим на вас и на тези офицери, господин Луджев.

Господин Едвин Сугарев има думата за два уточняващи въпроса.

ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уточняващи въпроси, господин министър.

Първият ми въпрос е следният: имате ли данни, че офицери от Българската армия са получили награди във връзка с участието им във "възродителния процес" и ако имате данни - колко такива офицери и с какви чинове?

АНГЕЛ ДИМОВ (от място): И той каза, че не са участвували.

ЕДВИН СУГАРЕВ: Искам да отговоря на случайно подхвърлената реплика: "Каза, че не са участвували..."

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Ще отговаря само господин Луджев, господин Сугарев.

ЕДВИН СУГАРЕВ: Имайте предвид, че данните, с които боравят нашите министри, са крайно ограничени, защото през периода от началото на 90-та година има една гигантска акция за изземване на документацията, свързана с "възродителния процес". И това не касае само армията и милицията, а примерно такова уж невинно учреждение като Българската академия на науките, където е имало национален координационен съвет по "възродителния процес" и в който е участвувал и бившият председател на Великото Народно събрание, ако не ви е известно това.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Той от коя партия беше?

ЕДВИН СУГАРЕВ: И вторият ми въпрос е: какви учения поточно е провеждала армията по време на този "възродителен процес"? Примерно имало ли е случаи, когато е обкръжавала села, в които са се извършвали преименувания? Участвувала ли е военната техника на армията в действия, които биха могли да всеят страх, и по този начин да спомогнат за сменянето на имената?

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин министър Луджев, заповядайте!

МИНИСТЪР ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Действително и в двата случая сме затруднени поради - прав е господин Сугарев - изземването на голямо количество документи и вероятното им унищожаване. Засега нямаме указ или заповед, от които да се види, че са награждавани офицери. Те са главно политработници от Българската армия. Награждавани за действията си в тази посока.

Просто това, което мога да ви кажа, е, че при устна информация от командния състав сега, че действително такива награди е имало. Но заповед и указ няма.

РЕПЛИКИ ОТ СДС: Имало е, но не може да се намерят.

МИНИСТЪР ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Може и да не мога да го намеря. Това е друг въпрос.

За мобилизацията. Аз казах първо за прехвърлянето на части, мобилизирани части на армията към милицията. Тези части са участвували в обкръжаването на селища. Всъщност те не са извършвали активните действия. Общо взето, преименуването е ставало така: части - военни или мобилизационни - са обкръжавали дадено селище, а вече органите - специалните органи и специалните служби са влизали вътре в селото и от къща на къща са провеждали съответната акция за подбиране на населението към кметството, където те трябва да се разпишат под новите си имена.

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): А танковете минавали ли са по главната улица?

МИНИСТЪР ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Същевременно в този период има налични данни и в министерството, като се отбелязва кога и къде, за учебно-мобилизационни сборове. Твърде интензивно са провеждани учебно-мобилизационни сборове на част от поделенията от 19-и мотострелкови полк, 28-ми, 101-ви, 33-ти, 96-и, 14-и, 16-и и т.н. Също подразделения и от другите въоръжени сили. Така че явно съвпадението на тази мобилизационна активност и прехвърлянето на мобилизационни части не е случайно. Данните показват, че те са използувани в този случай.

За танкове - за което пита господин Димитров. Аз данни - писмени и документални нямам. Но миналата година, по време на кампанията, бях в едно село в Котленския балкан. На една поляна имаше митинг и там населението просто разказваше как по време на протестен митинг, организиран от местното население (не мога да се сетя името на селото, което е над Ичера нагоре), действително са дошли танкове, които са разгонили протестната демонстрация.

Но трябва да ви кажа, че танкове имаше и към специалните части на специално подчинение към Министерство на вътрешните работи и към Държавна сигурност. Така че предполагам, че това са били съединения от този тип, които са били използувани. И накрая искам да кажа, че цялата тази преписка е дадена и е работена във Военна прокуратура в продължение на една година. Прокуратурата си завърши работата още през лятото на миналата година, но до този момент делото не може да започне поради обективни причини. Призовавам министъра на правосъдието да се обърне към своите колеги с искане от страна на изпълнителната власт все пак ние да видим в края на краищата кога тези хора, чиито имена се чуха днес в тази зала, ще си получат заслуженото. (Бурни ръкопляскания в СДС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Има думата господин Сугарев да каже дали е доволен от отговора.

ЕДВИН СУГАРЕВ (СДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители!

Аз съм доволен от отговора и на министър Луджев, макар че и в двата случая, и в двата отговора на министрите съзнавам ясно колко трудности са срещнали при издирването на някакви обективни данни. Ясно е, че огромната част от документацията по този случай е иззета. Намира се и във Военна прокуратура, и не знам къде си, но не е сигурно дали някога ще я видим така, както е в прокуратурата.

Трябва да ви кажа, че има драстични случаи, които не са отразени в докладите на двамата министри. Примерно ставаше дума за самоубийствата. Аз лично знам един случай в с. Мугла през 1971 г., когато срочнослужещ от Гранични войски е направил опит да се самоубие в центъра на селото и след това е бил доубит брутално от органи на Държавна сигурност.

РЕПЛИКИ ОТ БСП: Не се спазва правилникът!

ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Какво пискате, бе! Кажете на тоя глупак да си трае!

АЛЕКСАНДЪР СТАЛИЙСКИ (от място): Типове мръсни!

ЕДВИН СУГАРЕВ: Аз просто се учудвам как може лявата страна на залата в този момент да се опитва да протестира. Това е позор! (Шум в залата.)

Във връзка с това, уважаеми господин председател, внасям предложение за разискване по докладите на тримата министри става дума за господин Соколов, господин Луджев и господин Лучников във връзка с "възродителния процес".

Предложението е подписано от 40 народни представители.

Правя процедурното предложение и настоявам решението за разискване да се гласува. (Ръкопляскане в СДС.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Благодаря ви, господин Сугарев. Постъпило е процедурно предложение. (Обръща се към Нора Ананиева, която иска думата.) По него не може да се каже нищо сега. Имаме правила за гласуване, приети от Народното събрание. След приключване на отговора на запитването може да се направи процедурно предложение. То може да бъде направено най-малко от 1/5 от народните представители. 1/5 са налице. Разискванията се насрочват с решение на Народното събрание.

Моля, гласувайте за предложението за насрочване на разискването за следващия петък. Народните представители имат възможност до 3 минути да упражнят правото си на глас.

РЕПЛИКА ОТ БСП: 40 души не са 1/5.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: 50 са, господине.

РЕПЛИКА ОТ БСП: Той каза 40.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не е математик. (Шум в залата.)

Гласуваме предложението разискванията да бъдат на следващото заседание за парламентарен контрол.

Така сме вписали в правилата, чл. 82.

Предложено е и решение съгласно правилника. И това е спазено.

РЕПЛИКА ОТ БСП: Да го гласуваме и него.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Не можем да го гласуваме, трябва да станат разисквания. Ще изслушаме и лявата страна на залата следващия път. (Шум в залата.)

Аз не мога да разбера, досега всички министри говориха против комунистическата партия, а част от депутатите в залата не гласуват. Доколкото знам, комунисти в залата няма. (Шум и викове в залата.) Ще преминем към ръчно гласуване, даже и срещу подпис. (Шум в залата.) Моля квесторите да затворят вратите и да преброят колко депутати има в залата, за да проверим дали има кворум или не. Седнете си по местата!

НОРА АНАНИЕВА (от място): Имам процедурно предложение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Сега гласуваме. (Шум и реплики в БСП: 3 минути минаха.)

Моля, квесторите да дойдат при мен. Парламентарните секретари също. (Обръща се към Нора Ананиева.) В процес на гласуване сме, не мога да дам думата за процедурно предложение, много ви моля!

Затворете вратите!

В момента в залата има кворум съгласно присъствуващите, но отказват да гласуват с картите си. Моля ви се, четете последната точка от правилника. Ще проверим колко народни представители има в залата, дали са половината от всички народни представители и от тях колко гласуват. И тогава ще се приеме предложението.

Моля ви, застанете на вратите. Парламентарните секретари да броят.

Моля ви се, понеже съм засегнат лично, съжалявам, че на мен се падна честта да водя това заседание, но аз съм убеден, че в залата има само социалисти, няма комунисти. Госпожице Дърева, много ви моля, седнете, не се дръжте така.

ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА (от място): Аз нищо не правя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Моля, парламентарните секретари, които са в залата, да преброят присъствуващите депутати в залата.

ЕМИЛИЯ ТОМОВА (от място): Не се прави така. Казва се "режим на регистрация".

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Като седнете тук, ще правите иначе.

ЕМИЛИЯ ТОМОВА (от място): Доще време! А колко време ще гласуваме сега?

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожо Ананиева, ще ви дам думата. Даже и да не искате, пак ще ви дам думата. (Шум в залата.)

Искам да установя броя на присъствуващите в залата. (Шум и викове в залата.) Нека да видим колко са гласувалите. Това има значение за мен. Щом присъствуващите са повече, ще приемем колко са гласували. Моля ви се! (Обръща се към Соня Младенова.) Госпожа Младенова, трябва да установим присъствуващите колко са в залата. Моля ви се! Присъствуващите в залата и то не с компютъра.

ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ (от място): Кадир, трябва първо да приключим гласуването и тогава да правим регистрация. След това ще прегласуваме, след регистрацията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Едновременно ще го направим. Едновременно, за да спестим парламентарно време.

ДИМИТЪР ЙОНЧЕВ (от място): Не може да вървят две процедури едновременно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Прекратете режима на гласуване.

В залата присъствуват 125 депутати. (Бурни аплодисменти в СДС.) За предложението гласуват 73. Предложението се приема. Следващият парламентарен ден... касае се за процедурно предложение, няма обяснение на вот! (Обръща се към госпожа Ананиева, която идва на трибуната.) Не съм ви дал думата, госпожа Ананиева, моля ви се!

НОРА АНАНИЕВА (ПСБСП): Нали ми казахте, че ще ми дадете думата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: За какво ще бъде думата, искам да знам. Времето изтече. Сряда, 15 часа. (Звъни.)

НОРА АНАНИЕВА: Дами и господа, искам да ви пожелая приятна събота и неделя и да ви кажа, че миналата година парламентарната група на Движението за права и свободи заедно с парламентарната група на Българската социалистическа партия написа официално искане до Главна прокуратура да започне следствие по "възродителния процес".

В момента е в ход разследване, което прави несъстоятелни подобни предложения и това именно мотивира нашата позиция.

Второ, би следвало сериозно да поговорим по това, какво означава актуален въпрос, и когато се поставят въпроси, когато има информация или някой има или няма информация - господин Соколов не потвърди такава информация, както и господин Желев вчера в срещата с нас, че има терористични организации в България и има заговор за държавен преврат, ние приемаме мълчанието като отрицателно обстоятелство във връзка с обвиненията, отправени към лявата страна на залата. Оттук ние ще обосновем своето искане до съда за нанесена клевета. Благодаря ви.

http://www1.parliament.bg/kns/Pkontrol/36-DL-p/DL-p46.htm


Offline havallar

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 308
Съдбата на турското малцинство в България











Вече 120 години мюсюлмани се изселват от България в Турция. След поредната миграция към нашата съседка, независимо дали през началото на века, през 50-те години или пък през 90-те, българската държава и обществото са склонни напълно да забравят своите сънародници все едно, че никога не ги е имало, че не са делили добро и зло в общо отечество.

- Между 1878 и 1912 г. от България са се изселили около 350 хил. мюсюлмани (турци, помаци, черкези, татари);
- между 1913 и 1934 г. от България според регламентирана от международното право договореност, годишно се изселват 10-12 хил. души;
- в периода на войната 1940-1944 г. се изселват около 15 хил. души;
- насилственото коопериране на земята е сигнал за масово напускане на България и през 1950-1951 г. около 155 хил. турци емигрират в Турция;
- след подписването на българо-турската спогодба за събиране на разделените семейства през 1968 г. над 70 хил. души заминават за Турция;
- най-масовата след Освобождението миграция е от 1989 г., когато около 360 хил. души се преселват в Турция, подгонени от т.нар. възродителен процес. От тях една част се връщат в България след падането на режима на Живков, но близо 240 хил. остават на постоянно местожителство в Турция;
- в периода 1990-1997 г. поради тежката икономическа депресия в България годишно страната напускат с временни или туристически визи между 30 - 60 хил. души, които търсят препитание в Турция.

Според експертни оценки само за периода 1989 - 1997 г. новите заселници от България наброяват около 400 хил. души.
Трябва да се знае, че с известни изключения изселническите вълни са резултат от предизвикана или насилствена миграция. Според международноправните стандарти мигриращите групи турци почти винаги са попадали в графата бежанци (т.е. преследвани по една или друга причина, или принудени да напуснат родните си места).

След Освобождението от османска власт на България, по силата на Берлинския договор, е отредена окастрена територия, върху която живеят не само българи, но по-големи или по-малки по численост етнически и религиозни малцинства.

В първата българска Конституция (в сила от 1879 г. до 1947 г.) православието се детерминира като "господстваща вяра", но на "друговерците" се гарантира свобода на вероизповеданието. Малцинствените етнически и религиозни групи са признати за равноправни поданици и се ползват с всички права, които се предоставят на българските граждани.

Голяма част от турците се изселват в османските вилаети по време на Руско-турската война и непосредствено след освобождението на България (1877 - 1878 г.). По-късно този процес продължава през периода на новата и най-новата история на България. През 1887 г. турците са близо 20% от населението на България, през първата четвърт на века са около 12%, към 40-те години - под 10%, а през 50-те - 8,6%. Турците, които остават в родните си места, демонстрират нееднократно своята лоялност към държавата, включително и чрез участие в българската армия и във войните, в които България е въвлечена. Добре функционира през вековете системата на мирно съжителство между християни и мюсюлмани, турци и българи, изградена върху взаимното уважение на традициите, битовите специфики и "комшулука". В морален и психологически план обаче тези отношения от Възраждането до днес винаги са носили бремето на недоверието, предразсъдъка и на някакъв културен и социален реваншизъм, стигащ понякога до национално високомерие. Повече от столетие е в действие тежък национален комплекс, който най-синтезирано и достъпно може да се разчете в добилото гражданственост клише "пет века мракобесно турско робство".

След Освобождението положението на турците и на цялата мюсюлманска общност е уредено чрез мирните договори, по които България е страна. По силата на някои от тези договори (Берлински - 1878 г., Цариградски - 1909 г., Мирните договори от 1913 и 1919 г., Анкарския - 1925 г.) мюсюлманската общност в България получава значителна автономия. В духовно, административно и съдебно отношение мюсюлманите в България се управляват от Главно мюфтийство, мюфтийски наместничества и духовни съдилища. Държавата заделя средства от бюджета си, за да поддържа джамиите и заплатите на мюсюлманските духовници. Училищата са частни - към джамиите, но държавата се ангажира със задължително финансиране. Функционирането на етно- и културноцентристка образователна система пречи на приобщаването на турците към националния живот. Огромната част от тях не знаят български език, поради което трудно се състезават на пазара на труда, маргинализирани са от интензивните културни процеси в страната и не са в състояние да се интегрират нормално в обществото.

През 30-те години сред турските интелектуалци започва движение за създаване на модерни светски турски училища. Разбира се, под влияние на реформите в Турция и на обаянието на техния лидер Мустафа Кемал Ататюрк. В новите училища са поканени български учители, които да преподават български език, география, история - предмети дотогава неизучавани от турските деца. През 1944 г. на територията на страната има около 740 турски училища, а в началото на 50-те години те са над 1100. Открити са и турски гимназии.
От освобождението на България до 1944 г. представителите на турската етническа общност се ползват свободно от правото си да разпространяват информация на своя език. На турски език се издават няколко десетки вестника. Много политически партии издават свои вестници на турски език. Достъпни са ежедневници и литература, издавани в Турция.
Турците имат няколко културно-просветни и спортни дружества: Туран, Алтън орду, Алпарслан и други, които приключват дейността си през 1934 г., когато са забранени всички партии и сдружения и ограничени всички демократични свободи. Правени са опити за създаване на етнически партии, но те търпят неуспех. Въпреки това в българския парламент винаги е имало депутати-турци и мюсюлмани, които са избирани с листите на общонационалните партии.

След края на Втората световна война в България се върви бързо към тоталитарно управление и рязко ограничаване на демократичните свободи. Политическите, икономическите и социалните модели се прехвърлят от Съветския съюз и съвършено механично се налагат у нас, без никакво съобразяване с народопсихологията, с историческите, културните и географските специфики. Новата геополитика е тясно обвързана със СССР.
Тази нова политика на комунистическото управление естествено обхваща малцинствата и междуетническите отношения в България. В продължение на десетилетия за конфесионалитет и за религиозни общности въобще не може да се говори. Религията е повсеместно забранена. Води се постоянна атеистична пропаганда както сред българите християни - православни, католици, протестанти, така и сред мюсюлманите, юдеите, армено-грегорианците. Като известна компенсация за унищожаването на религиите и свързаните с тях битово-ритуални традиции правителството, следвайки идеологическите клишета за "интернационализъм", предоставя по-големи свободи за изява на различните етноси и тяхната етническа култура. Тези изненадващи за комунистическата догматика актове на толерантност, специално към турците и тяхната етническа идентичност, са свързани с абсурдната идея за "износ на революция" в световен мащаб. Под натиска на съветските тайни служби българските управляващи се заемат със задачата да спечелят доверието на турското население и да подготвят подходящи кадри за износ на комунистическа идеология в Турция. Самата технология на прехвърляне на съответните революционни носители на територията на Турция се смята за извънредно проста - чрез периодичните изселнически кампании сред българските турци.

Една от първите стъпки, предприети в това отношение, са измененията в Закона за народното просвещение, по силата на които се създават държавни училища за малцинствата на турците, евреите и арменците. Обучението на българските турци в частни училища се прекратява и преминава под управлението на Министерството на народното просвещение. В създадените държавни училища се запазва изучаването на част от предметите на турски език, но се въвеждат и предмети, които подпомагат приобщаването на турците към преобладаващата част от нацията. В областта на културата се стимулират прояви, които целят съхраняване на традиционното. На практика на турците се предоставя някакво подобие на културна автономия: освен стотиците основни училища, в страната действа девическа гимназия и още няколко редовни турски гимназии. Три института подготвят учители за турските училища. На турски език излизат три вестника и едно списания, местните вестници излизат с притурки на турски език. В градовете работят държавни театри, които поставят пиеси на турски език, в националния радиоефир текат редовни програми на турски език.
На пръв поглед оценката може да бъде еднозначна - в края на 40-те и началото на 50-те години с помощта на командните методи, характерни за комунистическото управление, се осигурява изява за етническото самосъзнание на българските турци. Целта, която преследва държавната машина, обаче е друга - чрез образованието и културата да се работи за превъзпитанието в партиен дух на турското малцинство. В училищата това не е трудно. Турските деца наред с помашките, българските, арменските и всички останали, получават атеистично образование, което е дълбоко идеологизирано и води до пълна морална и културна унификация на децата. Изградена изцяло чрез клишета и идеологизирана е и турската преса, която препечатва или следва духа на официозните печатни органи. Създава се партийна номенклатура от средите на турското малцинство и сред помаците, които срещу добри привилегии и възможности за кариера изпълняват политиката на БКП, насочена към техните сънародници - добра или лоша, репресивна или полурепресивна. През 50-те години вече хиляди турци членуват в БКП и ОФ, а десетки хиляди заемат държавни и ръководни стопански длъжности.

В началото на 50-те години се чувства засилена нагласа за изселване сред българските турци. Тя се дължи главно на шока от решението да бъдат кооперирани земите им, от забраната да се чете Свещения Коран, от активната партийна агитация за равноправие сред жените. БКП обявява борба срещу "проявите на национализъм и религиозен фанатизъм сред местните турци". Настъплението е повсеместно, защото трябва да бъде изпълнена в определените срокове насилствената колективизация на селскостопанските земи в цялата страна, а тя вече е достигнала до планинските и полупланинските райони, населени с мюсюлмани. Отнемането на земята хвърля в паника турците и помаците, които в преобладаващото си мнозинство са селски работници и фермери. Това отприщва една от най-масовите изселнически кампании на българските турци към Република Турция - близо 155 хил. души през 1950/1951 г.
През 1958 г. след специален пленум на Политбюро политиката на комунистическата власт по отношение на турците започва да се променя към ограничаване на правата, към налагане на нова концепция за етническата и националната структура и междуетническите отношения в България. Първите "пробни" асимилационни актове се извършват по отношение на циганите. Вестниците им (до този момент билингвални) започват да излизат само на български език, театърът им е закрит, следват масови акции за смяна на имената на циганите мюсюлмани. През 1958 г. малкото цигани чергари, които живеят в България (20-30 хиляди), със специално постановление на Министерския съвет са принудени да отседнат там, където ги заварва разпореждането. Конете и каруците са конфискувани от държавата.
В началото на 60-те години започва идеологическата подготовка за рязка промяна на политиката към турците и българите мюсюлмани с цел пълната им асимилация. БКП взема решения за репресивна и насилствена интеграция на мюсюлманите - турци и помаци - в българското общество. Далечната стратегическа цел е, от една страна, пълната унификация на всички социалистически граждани, а от друга - обявяването на България за еднонационална държава, а нацията за хомогенна - в идеологически и етнически смисъл.

Постепенно се закриват средните училища, следва закриване или промяна в програмите на държавните турски начални училища, броят на вестниците намалява, започват да излизат на български език, закриват се театрите и т.н. По същото време (1964 г.) е направен неуспешен опит за смяна на имената на българите мюсюлмани от Западните Родопи. Съпротивата на населението е силна и ЦК на БКП прекратява опита за асимилация.
В отделите на ЦК за пропаганда и агитация, както и в съответните, занимаващи се с малцинствата, и с помощта на тайните служби се изгражда и утвърждава параноичната концепция за турците като чужд елемент и "пета колона" на Турция на територията на България. Досущ като в роман на Оруел един сложен и безмилостен държавен механизъм - низовите партийни организации, окръжните политотдели, отделите на ДС, съответните наблюдаващи в ЦК и Политбюро - разпростира мрежата си, за да обхване, наблюдава и контролира представителите на турското малцинство. Това се отнася особено за онези, които се отличават с по-изявен характер, с амбиции, интелект, таланти и стремеж към образование по-високо от средното.

Кулминация на насилствената политика за асимилация на мюсюлманските малцинства е промяната на имената на помаците (през 1972/1974 г.) и особено на българските турци през зимата на 1984/1985 г. с единствена цел да бъде заличена културно-религиозната специфика на българите мюсюлмани, както и верската и етническата самоличност на най-голямата по численост малцинствена етническа общност в България - турската. Всъщност за учените днес е трудно да твърдят дали това е била целта на комунистическия държавен апарат и идеологическите вождове и дали тази цел е била единствената. Причината е, че в България в периода на еднолично и тоталитарно управление решенията се взимат тайно, зад високите зидове на партийните резиденции, много често без протоколи и писмени свидетелства. От друга страна, посредственото културно и образователно ниво на партийните ръководители, или пък ограниченията на идеологизираните управленски клишета често правят актовете на управляващите невъзможни за разгадаване и анализ, защото са изградени извън всякаква историческа, правна или хуманна логика и норма.

Държавата използва различни форми на принуда - сплашване от административните местни власти, икономически шантаж и открито насилие. Рутинната процедура при попълването на декларации за смяна на имената обикновено е придружена с побой, дори над жени и деца. При няколко от случаите на организирана съпротива по селата или малките провинциални градове властта употребява огнестрелно оръжие и се стига до човешки жертви. Често планинските села осъмват блокирани от армия и полиция и блокадата продължава, докато и последният жител на селото не приеме ново българско име. Хиляди хора от турската общност са задържани и често без съд или след бърза процедура при закрити врати, изпращани в затвори и лагери. Всичко това се извършва при максимална секретност и пълно информационно затъмнение.

След няколко месеца кампанията по преименуването завършва и започват широки мерки за затвърждаване на асимилацията и убеждаване на широката общественост и света в правилността и смисъла на извършената авантюра. Забранено е да се говори на турски език на публични места и в междуличностните отношения, забранено е традиционното мюсюлманско облекло, празничните ритуали, забранена е турската музика. Започва спешна подмяна на традиционни топоними, дори в белетристични творби. Парадоксално е закрита цяла университетска специалност - турска филология. Разрушават се мюсюлманските гробища, в общинските съвети се променят имената на починалите родители и деди. Всички остатъци от религиозни символи са подложени на унищожение, а чрез принуда се натрапват нови изкуствено създадени ритуали. Един от вандалските актове на властта за заличаване на следите от турска идентичност е унищожаването на здравните картони и архивите на болниците и клиниките за хронично болни, с което отхвърлят медицинските изследвания на наследствените и хроничните заболявания с десетилетия назад.
Властта извършва един коварен, поради своето дългосрочно въздействие, ход - включва българите от районите със смесено население да патрулират, да следят и да налагат глоби за употреба на турски език или за носене на ритуални шапки. Десетилетни добросъседски и приятелски връзки са опорочени и разкъсани. Паралелно с това е мобилизирана цялата пропагандна машина на държавата, за да разпространява клевети срещу турците ("пета колона на вражеска държава", "терористи", "сепаратисти") и да всява недоверие и страх от съседна Турция и "нейните агресивни планове". Облъчването на общественото съзнание е мощно и деформиращо.

Посегателството върху имената на мюсюлманите съдържа драматичен елемент на нахлуване в най-интимния свят на личността (особено за по-възрастните и вярващите). Според нормите на ислямската религия името има особена роля в техния живот и мировъзрение. Без собственото си име мюсюлманинът не може да се представи след смъртта си пред Аллах, който привиква хората с имената им, за да отсъди добре или зле са живели и съответно, за да ги отведе в рая, ако са били праведни. С една дума, турците и помаците считат себе си за обречени на вечни мъки - приживе и след смъртта си. Всичко това води до самозатваряне на турското малцинство от страх, дълбока обида и в името на съхранението на собствената идентичност. Едновременно с това се стига до рязко влошаване, почти до прекъсване на отношенията между две етнически и религиозни общности - българи и турци, християни и мюсюлмани, които векове са съжителствали заедно в българските земи. Пропагандната машина е внушила парализиращ страх от репресии за недоволство и съмнение в извършеното срещу турците насилие. Българското общество потъва в позорно мълчание до 1988 г.

През пролетта и лятото на 1989 г. българските турци предприемат масови протестни акции в Североизточна и в Южна България с искане да им бъдат върнати имената. Това довежда до сблъсъци с армията и милицията, в резултат на което има убити и ранени. Протестите на турците през пролетта на 1989 г. срещат моралната подкрепа на отделни интелектуалци и на неформалните дисидентски групи в София, които правят плахи опити да саботират действията на управляващите и да дискредитират тоталитарния режим пред света.

Решението на комунистическата партия за излизане от тази тежка криза е да се отворят границите с Република Турция. Веднага след това, за да се създаде паника, насилствено са депортирани няколко хиляди души от активистите на протестите. Това повлича огромен поток от хора към съседна Турция. От юни до август, когато границата е затворена по настояване на турското правителство, което не успява да поеме масата от бежанци, около 350 000 български граждани - етнически турци, напускат родните си места, изоставяйки домове и покъщнина, а много често стари родители и деца. Международните хуманитарни организации оценяват това като най-голямото преселение на групи хора след Втората световна война. Около 120 000 души от бежанците се завръщат през есента и особено след падането на режима на Живков през ноември 1989 г., но преобладаващата част от хората намират нов дом в Република Турция.

Съвременното състояние на отношенията между различните етнически и културно религиозни общности в България претърпява промени, свързани с превратностите на историята и политиката. Насилията срещу мюсюлманите (помаци и турци) през 70-те и 80-те години подлагат на изпитание традиционния модел на толерантно съжителство. За щастие този модел на съвместимост, особено в контактните райони (където живее смесено етнически и религиозно население), се оказва устойчив и онези връзки между българи и турци, които са изтънели или прокъсани поради авантюризма на политиците, след 1990 г. интензивно се възстановяват. Разумността на хората от контактните райони, както и опората в традиционните ценности на българското общество като цяло спомагат за това в тежък за България период на преход, на дълбока икономическа и социална депресия, междуетническите отношения да се запазят в добро равновесно състояние.

Особено значение има общата политическа и психологическа атмосфера, при която започват демократичните промени в България. Преди всичко мотивът за защита правата на малцинствата се възприема като основен диференциращ признак, когато българското общество се идентифицира и разделя двуполюсно - демократи и комунисти (социалисти). Първите актове на демократизъм в България след падането на тоталитарния режим са насочени към възстановяване на потъпканите права на турците и помаците. Заедно със създаването на Съюза на демократичните сили се създава и обявява своя програма за толерантност и помирение в междуетническите отношения Комитет за национално помирение (създаден през 1989 г. и саморазпуснал се през 1991 г.), който обединява главно интелектуалци от столицата и провинциалните градове, представители на всички етнически и религиозни групи в страната. Комитетът активно съдейства за възстановяване правата на мюсюлманите в България и действа превантивно при сигнали за възникнало напрежение в районите със смесено население.

В края на 1989 и началото на 1990 г. българските турци и помаците организират серия от публични акции в столицата и провинцията с искане за връщане на имената, за освобождаване на осъдените за съпротива на т. нар. възродителен процес, за възстановяване на религиозните, културните и социалните права. Комитетът за национално помирение огласява пред международните организации и европейските медии тези първи стъпки към защита правата на малцинствата, а едновременно оглавява и съучаства в митингите и протестите на мюсюлманите.
Като особеност на българския преход без съмнение може да се изтъкне отсъствието на краен национализъм. Възникналите през 1990 и 1991 г. малки партии с националистически, расистки и антималцинствени платформи нямат успех сред обществеността. Някои от тях, макар и създадени в регионите със смесено население по директива на комунистическата партия или нейните тайни служби, за да инспирират напрежение между българи и турци, за да поддържат постоянен страх и подозрителност към мюсюлманите, не срещат подкрепа сред местното население. Те доста скоро са маргинализирани и нямат тежест в политическия живот в настоящия момент.
Страните в Централна Европа извършват първите стъпки в демократизацията и реформирането на политическия и стопанския живот, като използват за мобилизация на гражданското общество - антисъветизма, националната гордост, антикомунизма, желанието за скъсване с Източния блок и за незабавно освобождаване от съветските войски.
В България мобилизацията на гражданското общество за началото на прехода, преди да бъде осъзната и вкарана в употреба мотивацията на антикомунизма, протича под лозунгите "демокрация", "човешки права", "равнопоставеност за малцинствата". В началото на прехода в България е съвършено видим опитът да се хуманизира обществената система, имат тежест преди всичко моралните ценности на демокрацията. Съществува масово подкрепен стремеж да се заличат незабавно последствията от насилията над сънародниците мюсюлмани. Част от българското общество е обединено от чувството на колективен срам, че не е направен опит да бъдат защитени от издевателства помаците и турците, както навремето - евреите. Съществува чувство на страх, че може би е загубен един огромен капитал, натрупан от предците ни чрез спасяването на евреите и гостоприемния прием на оцелелите от геноцида арменци.
В по-общ план, чрез демонстративни актове на солидарност с малцинствата и борба за техните права, се търси компенсация за несъпротивата на комунистическия режим през изминалите 45 години (за разлика от другите страни от бившия социалистически лагер - Полша, Унгария, Чехия и т.н.). И не на последно място, солидарността с турците и активната гражданска позиция са налице, поради неблагоприятния отзвук в Европа и света и дълбоката международна изолация, в която е изпаднала България именно следствие насилията на режима спрямо турците.

Решението за възстановяване имената на българските мюсюлмани, пострадали в кампаниите по преименувания в миналото, е взето от Държавния съвет на 29.ХII.1989 г. под натиска на току-що разкрепостеното гражданско общество. Възстановяването на имената започва с приемането на два закона - от март 1990 г. и с поправките към него от ноември същата година. До пролетта на 1991 г. са удовлетворени молбите за възстановяване на имената на около 600 000 мюсюлмани. Това става трудно и след преодоляването на мощна националистическа кампания, организирана от структурите на комунистическата партия в районите със смесено население и в столицата.
Със закон за амнистията от декември 1989 г. са освободени от затвора част от българските турци, осъдени за съпротива срещу насилствената смяна на имената. С президентски укази са помилвани през 1990 г. онези, които продължават да излежават подобни присъди. Закон от юни 1991 г. обявява политическа и гражданска реабилитация на всички репресирани във връзка с насилствената асимилация. Наследниците на осъдените на смърт, чиито присъди са изпълнени, на загиналите при стълкновенията, на самоубилите се и безследно изчезналите, са обезщетени и получават наследствени пенсии. Онова, което не е сторено и до днес, е разкриването на архивите, свързани с т.нар. възродителен процес и справедлив процес срещу виновниците. Отсъства политическа воля това да бъде сторено, дори от страна на демократичните сили и други по-малки либерални формации. Ето защо на България предстои да понесе срама на един колективен процес срещу държавата, който ще се проведе в Европейския съд в Страсбург.
Един безспорно позитивен факт за демократичните процеси в България е учредяването (през 1990 г.) и укрепването на Движението за права и свободи. Неговото съществуване е оспорвано от различни слоеве на българското общество със съвършено различни мотиви. Дори да се приеме тезата, че ДПС е замислено от тайните централи на комунистическата партия, то неговото развитие през изминалите години и реалният му принос за толерантността и демокрацията в България несъмнено свидетелстват, че Движението се освобождава още с първите си стъпки от контрола на своите създатели. Същото може да се каже и за неговия лидер. Посредственият политически "елит" в България непрекъснато се опитва да хвърли Доган на разтерзанието на медиите и обществото, представен в черно-бели краски, без да се съобразява, че той вече е вписан в страниците на съвременната ни история, въпреки или заедно с криволиците и драматизма на сложната си личност.
През периода 1990-1996 г. социалистите и подкрепящите ги националистически организации три пъти се обръщат към Конституционния съд с въпроси за легитимността на ДПС. Разбира се, всеки път техните питания са свързани не с конкретни противоконституционни актове на Движението, а с факта, че това е организация на турците и мюсюлманите в страната. Най-често атаките срещу ДПС са конюнктурни, свързани със сложни икономически и политически ситуации, когато управляващите губят обществен престиж и трябва да отклонят общественото внимание в друга посока.

Създаването на собствена партия на турците и мюсюлманите в страната, която привлича и значителни маси от циганите, е реална необходимост и в сложните преходни години вдъхва спокойствие и увереност на малцинствата, че в обстановка на резки промени и несигурност във всички сфери на живота, могат да защитават своите права, както и да участват пълноценно в политическия и икономическия живот на България. Социологическите проучвания от 1992 г. до днес показват ясна и силна тенденция към намаляване на негативните стереотипи спрямо турците. Съществуването им в публичното пространство чрез самостоятелна политическа организация ги легитимира окончателно пред българското общество. Турците вече са възприемани като съставна част от българската нация и пълноправен субект на политическия живот. Нещо, което не се случва през изминалите 120 години и свидетелства за несъмнената модернизация на обществото и на България като цяло.

Изминалите осем години очертават ясна характеристика, че прякото влияние на крайния национализъм в българския политически живот е слабо. Откровено националистическите партии и организации не завладяват съществено политическо пространство и не срещат широка подкрепа. Изключение е ВМРО, която успява да се домогне до управляващи властови и икономически позиции, има значително влияние сред младите поколения и широка мрежа от организации в страната. Съществуват латентни възможности и опасности за популистки игри с националистическите, особено с антитурските и антиислямските настроения. Опасността става особено голяма, когато управляващата в момента сила в страната, разполагайки с всички механизми на властта, се увлече прекалено силно в националистически спекулации. Това е в състояние да наруши доброто и стабилното междуетническо равновесие в България.
Примери за това са напреженията в Кърджали, провокирани през 1995 и 1996 г. от управляващата тогава БСП. Сега отново се наблюдава една недобре обмислена политическа тенденция за дискредитиране на централните и местните ръководства на ДПС с всякакви средства и изместването им от властови и икономически позиции. Както винаги досега, силовите опити в това отношение водят до затваряне и втвърдяване на турците и техните лидери и до мобилизацията им за реванш. Това създава напрежение, отклонява управляващите и обществената енергия в едно безсмислено и напразно усилие и обикновено вреди на международната репутация на България.

Десетилетен исторически опит на Балканите и особено този през последните години съвършено ясно очерта за специалистите факта, че в България и в другите балкански страни съществуват тежки икономически, властови и политически противоречия и интереси. За съжаление те обикновено биват облечени във формата на иредентистки, междуетнически или религиозни (цивилизационни) конфликти. Може би именно поради тази специфика големият геополитик З. Бжежински назовава друг един, изпълнен със сложни етнически напрежения, регион "Евразийските Балкани". Отново Балканите са термин, изпълнен с размирно и разрушително съдържание, а ние сме част от тези Балкани.

Поради това е единствено в нашите ръце да поддържаме мира, междуетническата толерантност и политическата стабилност в България. Движението за права и свободи извървя своя път на развитие с падове и възходи от 1990 до 1997 г., както всички други значителни общонационални партии и организации. Турците в България са лоялни граждани, а Движението никога не стори нещо в ущърб на националните интереси. За сметка на това турците и българите мюсюлмани, Движението за права и свободи допринесоха за успешното развитие на демократичните процеси в България и за интеграцията на малцинствата по начин и в степен, които е трудно да бъдат оценени по достойнство днес. Биха били авантюристични опитите за силова и непочтена маргинализация от политическия живот на привържениците на ДПС, защото все още липсват обективни условия и готовност в общонационалните партии да разрешават искрено, пълноценно и равнопоставено проблемите на малцинствата в България.

източник: Антонина Желязкова, вестник "Култура"

Offline mustafa_b

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2359
  • Gender: Male
    • Всичко за село Корница
"ПОХОД КЪМ СМЪРТТА"
Сабри Мехмед Бунцев
Роден на 26.06.1937г.с Бунцево. общ. Якоруда.
обл. Благоевград.


По време на възродителния процес, почнаха постепенно да хващат тук там хора. Бият и му хващат ръката да подписва декларацията.
След това ние се събрахме много народ от Елагоевградски и Пазарджишки окръг. Тръгнахме за София да се оплакваме да намерят по-добър начин. След това ни пресрещнаха в Самоков, с една кола там и двама изскочиха, един оттук - един оттук и ни спряха. Ние пробихме пътя и стигнахме вече в Самоков, в една голяма зала ни натикаха всички. Горе-долу над 800 човека.
Тръгнахме пеша през планината за София. Обаче не искаха да ни пуснат да идем до София. Оттам ни откараха в една голяма зала - нещо като склад, имаше цимент, гледам желязо. Които избягаха, избягаха и се хвърлиха в реката. Беше пролетта - реката голяма - щеше да се издавят там, други пък през планината. След три дена се върнаха в Бунцево. а нас, които ни хванаха там, ни качиха в 5 рейса и отгам в Белово, обръща се един старшина, там в Белово, в читалището и ни разделиха на окръзи. Пазарджишки отделно. Благоевградски отделно. И почнаха един по един, изкараха едно момче - а да се върне момчето, а да се върне, не се връща. Втори изкарват мене и там вече викали от Якоруда - г-н Роснев. Имаше и старшини, и други хора. Вкараха ме в една малка стаичка, как да ти кажа, все едно като амам*. На една масичка вътре, той седнал (г-н Роснев) и наготвил декларации, всичко е събрано. И аз викам, че не мога да подпиша, ние си имаме съвет и двама човека от двете ми страни, ама яки мъжаги, възбрали си ръкавите и почнаха един оттука, един оттука да удрят. Роснев вика подписвай, няма да подпиша. Викам им аз, че не мога да подпиша, почнаха бой. бой и се принудих и подписах. След това едни момчета си останаха там. не искаха да се подпишат. Оттам ни пуснаха с рейсове, кой как намери да се прибира и се прибрахме.
След 5 дена идва от Якоруда управата, пак Роснев и Зайков с едно шофьорчс и един възрастен човек - бай Георги Цинцев. Идват тука да гледат, как да заградят Буицево. Ние в момента бяхме на работа, да накопаваме за залесяване и оттам слушаме, че в селото става страшилище. Когато си идвахме от работа, те вечеса заминали към Талевата къща натам. Отидохме и ние. Роснев почна нещо там да казва, а народа го заградиха и стана един бой. Те започнаха да стрелят вече и един от тях, бай Георги Цинцев, падна и почина той след 5 дни в болницата в Разлог.
Започнаха да ни задържат нас. Най-напред задържаха Реджеп Чолаков. След него мене. след мен вече, кои бяха не мога да кажа. Оттам ни откараха в Благоевград, в милицията, в държавна сигурност - бойове, мене ме биха много, пък за другите хора не мога да кажа, защото на всеки си водеха поотделно следствие.
-   Казвай, ти защо си носил брадва? - а пък ние бяхме на работа с мотики за подготовка, за залесяване, аз им викам, че не съм носил брадва
-   Има доказателство, че си носил брадва и си ударил Роснев.
-   Няма - викам - такова нещо.
Дойде Роснев, докараха го. Гледам сложили ги всички следователи, аз ги познавам всички. Сложили ги все едно са от Бунцево, тия хора и викат на Роснев:
-   Другарю, познай тия хора! - той гледа и вика - Сабрията го познавам, аз го преименувах в Белово - и казват на другите "Излезнете си, свободни сте! " - и Роснев си излезна. А на мене викат, защо сам ударил Роснев. "Абе не съм го ударил, бе човек", и ми казват, че тия хора са от нашия край. Аз им казвам, че не са от нашия край, това са изследователи и ги познавам. Ти откъде знаеш, че как да не знам. ние се срещнахме в коридора и това прекрати с бойове.
Един път приготвили, пак така всичко и викат да подпиша. аз им казвам няма да подпиша, все едно да си подпиша смъртната присъда. Щом нямам адвокат, аз няма да подпиша. Ти може да си написал други някакви работи и край. Подпиши. И както си вървеше, така по стаята, се изви и ме удари по врата, като с нож. но с ръката и аз като топка на земята и колко време съм лежал минута ли, две ли, десет ли не мога да кажа. Като се събудих, гледам кръв. Той извика един старшина, казваше се Златко, беше много добър старшина. Той ме откара да се измия и вика, това:
- Сипане, ще те пребие. Той - вика - е най-опасният следовател. Той - вика - ше те смели, ще те пребие, защото има доказателство, че си го ударил с брадва. Караха, що караха и оттам вече приключиха, аз не подписах нищо.
От яд, от мъка, трима ги пратиха в Пазарджик на дело. Едни момчета ги изпратиха в София, а мене от мъка, от яд ме изпратиха във Врачанския затвор, там чаках 30 дена за дело. Оттам пак в Благоевград, хванахме адвокати и почна делото, да питат нас как е станало. Започнаха. "Защо сте убили човека" това-онова. Ние не сме го убили, а ни водеха против властта, сваляне на властта, че сме искали преврат по чл.96, а делото ни беше № 250. Четири депа се гледа това дело. никой не пускаха вътре, при закрити врати. Хванахме вече адвокати от София и като беше при мене моя адвокат и ми вика, че за всички е лошо. но в София ще оправи нещата. Аз му викам:
- Нищо няма да оправите, тука каквото кажат, това е.
Трепеха ни и нн осъдиха - Адем Чолаков и мен на смърт, други на 15 г. Едно момче го осъдиха на 8 г., но той почина, а един друг на 1 г. и той след това почина. Сега в момента от всички осъдеш I само аз и Джамал Сирачки. който беше осъден на 15г., все още сме живи. Оттам седяхме, колкото седяхме в Стара Загора, там ни пратиха.
Осъдиха ни на смърт. В по една килийка седяхме отделно с Адем Чолаков. 13 месеца там седяхме, беше точно 3-ти септември 1973г., беше някъде към 12.00 по обед. Почнаха да ни изкарват и да ни трепят. Там бяхме общо пет човека, осъдени на смърт, в различни килии. Изкараха пръв Адем Чолаков, ама аз не знам какво става, тон беше по - натам в друга килия, останалите затворници почнаха да викат "Убийци, убийци". Оттам Адем го хванаха и го вързаха и
аз викам, той отиде, мойе* на свиждане да има, през деня направо си те трепят. Не знам колко седяха, около един час се забавиха, вече чакам и си викам: "Ако нещо стане ще чакам да видя". Аз се показвам малко на килията и до мене в другата килия имаше едно момчеТошката и аз му викам да каже какво става, той ми вика, че ги трепет. Аз бях в 17-та килия, той беше в18-та килия. По едно време изкараха Тошката и той някак, като му вързваха ръцете, като се изви и удари единият старшина и те викат:
- Брех, мамината му опитва се и да удря! - и като го вкараха пак в килията го трепаха яко, след това го изкараха и не го видях повече. След това идва моят ред и аз от този край в килията, в онзи направо целият сам във вода. Яд ме беше. че ще си вървя без вина. За мене не ме е толкова, ами децата ще ми останат сираци. Премина известно време и ето пак идват, аз вече изтръпнах целият, минаха обаче моята килия и в 16-та имаше един бай Тошо, изкараха него и аз се оспокоих* малко и си викам има нещо. за да ме подминат или ще е тапарва* и караха, караха та седем човека очистиха. След това казаха, че са открили кой е убил този в нашето село.
Аз седях 13 месеца и ми отмениха смъртната присъда. Аз там бях 13 месеца на каре, тъмно почти и на едно място без разходка.
Като ме изкараха навън и аз като топка падам, оттам ме закараха старшините и ме изкарват, и ме карат при доктора, а твй вика:
-    Нищо му няма Той се е схванал и светлината го удари в очите и за това пада. Ще се оправи - вика - ще го пускате по 5 минути да се разкарва и ще се оправи.
Седях два дена още и на третият ден ме вдигнаха за Стара Загора. Вързаха ми ръцете назад, вече ме заболяха ръцете в рамената, защото ме връзваха само отзад и аз викам:
-Старши, вържи ми ръцете отпред - той ми казва - Не мога, това е заповед.
Преспахме в Пловдив, оттам в Стара Загора, там отидохме в затвора. Приеха ни хората и там зорове*
големи. Нещо малко да се проявиш и айде в карцера, нещо да продумаш айде в карцера. Идваше там в затвора един лектор и всеки задаваше въпроси, кой за каквото си го боли. Разказваше за турците, за Турция, за изселване, кой за каквото иска си говори и пита лектора. Аз вдигнах ръката и викам и аз да кажа нешо. викам:
- Другарю лектор, имате ли закон в тази страна, който да преименува хората и да ги вкарвате за това в затвора? - ние там по тази причина бяхме 70 човека. Той вика:
-   Нямаме - и той нещо продума на началника, там нещо не знам какво, и вика:
-   Стани и пак повтори въпроса. - и аз същото пак го
повтарям и той пак вика:
-   Аз такова нещо не знам и не знам да има хора за това в затвора, няма - вика - такова нещо няма. - тогава другите се развикаха и свърши това. И вечерта мене ме хващат и 12 дена в карцера. И ми казват, там кой ми е казал това да го казвам, а аз му викам, че ще казвам истината, че ни вкараха по членове, по които въобще не е така - и те ме натепаха и ме вкараха вътре. После се мина известно време и ни дойдоха там на свиждане, те ме викат на новите имена, но аз не се обаждам. Идва началника и казва, защо не се обаждам. Как ще се обаждам, та ние сме за тия имена там и ще им одисваме*, не сме нито обийци, нито изнасилвани, нито нишо.
Аз отивам на свиждане, бяха дошли майка ми и баща ми и тъкмо сядам и майка ми вика:
Сине, нещо не си в настроение, защо така? - и аз викам, че ни викат на нови имена и сме се карали с началника заради името и майка ми вика:
-   Ами това е от Аллах.
-   Не това не е от Аллах, това е от партията - и викам, и там до мене е началника и като чу вика, че ми прекратява свиждането - и веднага ме хващат. Нямаше и 5 минути свиждане и ме хващат и направо в карцера 7 дена и ми вика началника:
-   Кой ти разреши на тебе ти да говориш против партията, кой -вика - ръководи днеска партията? - и аз на инат викам, че не е вярно и пак бой и пак в карцера.
Вечерта пак ме изкарват и ми казват дали се признавам за виновен, аз викам.че няма за какво и той вика. че ми дава още три дена върху тези седем. Както и да е мина се това.
След това на едни момчета им дойдоха на свиждане и им докараха вишни, доста на няколко момчета. Ние вземаме и правим вино около две туби. добре ама имаше някаква проверка и хващат виното вътре. Идваме си ние вечерта от работа, килията обърната е краката нагоре и ние си викаме ами сега. А ние вече бяхме най -старите, всички си тръгнаха, ние няколко човека там, от Бунцево и други някой, бяхме най - старите. И аз викам на другите, да се не признават за виновни. И така стана, викат най - напред мен:
-   Кажи, кой направи виното? - аз викам:
-   Такова нещо нема, аз сега това го чувам от вас, вие сте го сложили в нашите стаи, за да се заявате* с нас. и той ми вика:
-   Ти с тази твърда глава! -
-   Ами такава е още не е оздряла* - и пак бой и в карцера всички седем дена. И така чисто лежахме, страдахме имам 11 години и 44 дена лежано. Тормози, наказване, бой - всичко за какво, защото се казвам Сабри, а не Сабин.

/От книгата "Горчиви разкази"/


Offline Nazmi

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 3894
  • Gender: Male
  • Да почива в мир!
Мустафа е прав,всички постинги НЕ по темата са изчистени

Offline Nazmi

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 3894
  • Gender: Male
  • Да почива в мир!
  Posting na Metka  Mustafa _b, blagodarya za publikaciyata. Znaeh za sluçaya no da çeta direktno dumite i mislite na edin istinski Pomak za men be dosta trogatelno. Preklanyam se pred smelostta na tozi geroy. Ako nyakoy znae neşto za nego kıde e  i kak e sega i ni izvesti şte mu bıda mnogo blagodaren. SABRİ MEHMET BUNCEV, ako ste jiv ( İNŞALLAH) , Allah da vi dade oşte dılgı godini da jiveete v ştastie i mir, ako ste se pominali Allah rahmet da vi dava. Za men dumata Pomak oznaçava SABRİ MEHMET BUNCEV i mnogo drugi kato nego koito pokazaha kak tryabva da se zaştitavat idei, çest i vyara. Po tozi povod iskam da predupredya vsiçki neo vızroditeli koito po razliçen naçin se starayat da se gavryat kakto s nas taka i s naşeto slavno minalo. İskam da uvedomya imenno tezi hora çe tozi razkaz e naşeto evangelie i e simvul na nepreklanyaştata se pred uzurpatori tvırda Pomaşka volya. Lesno e da si Pomak na horoto, neka vsiçki se pouçim ot tozi geroy i da prerazkazvame trudnite dni prez koito Pomakıt vinagi e uspyaval da mine blagodarenie na tvırdata si Balkanska volya i dılbokata mu vyara v boga ( Allah dj.dj.)

Offline Nazmi

  • Charter member
  • *****
  • Posts: 3894
  • Gender: Male
  • Да почива в мир!
Моля,за извинение,разделих темите и изчистих онези дето не са по Темата.Мустафа,Метка- ако е станало разминаване моля публикувайте постингите тук отново.Благодаря за което!

kavala_123

  • Guest
Az pomak Greece..Site is very good!Seliam

Offline Metka

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1696
  • Gender: Male
Моля,за извинение,разделих темите и изчистих онези дето не са по Темата.Мустафа,Метка- ако е станало разминаване моля публикувайте постингите тук отново.Благодаря за което!

За жалост моя материал, които беше послание към Мустафа, изчезна яко дим.
Знам че не е нарочно Назми не се сърдя.
Но нека това да ние за урок.Иначе аз пак по памет ше драсна няколко реда по късно.
Гадното е друго.
Има организирана атака варху нас затова че пишем за вазродителния процес, това което нашите майки и бащи са изтрадали и е нямало на кои да се поплачат. Те несазнателно са проектирали страховете си върху нас.
Което означава автоматически че носим в себе си травма.
Аз виждам позитивен смисъл  да разказваме тези историй и е радвашо че те се насарчават от управата на сайта.
Но не е радващо друго - вместо съпричастност ние получаваме  "неразбиране" и проектиране варху нас на Стокхолмския синдром именно от онези , които са съпричастни към репресийите срещу нас и родителите ни.
Да разказваш тези истории според тях е откровен Антибалгаризам.
Това не е така поради факта че именно българи са авторите на огромен брой статии посветени на рецидивите от репресиите от ВП.
Тука има хора които ужким  са "наши" братя ама се даржат като онаа мечка която е направила мечешка услуга на приятеля си.
Нека да обмислят за сетен пат изборът си, дали да се даржат разрушително или градивно.
А ти не се церемони изобщо.


Offline husein

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 237
 Метка,Сабри Бунцев е жив и здрав,преди седмица го видях,показаха ми го!а и тази вечер питах за него.живее си в неговото село,а синът му живее в белица!доколко знам е учител!

PETER

  • Guest
Метка, ще ти кажа за една случка с бившия министър-председател на Княжество България - Петко Каравелов.  По време на русофилските бунтове той е арестуван и хвърлен в печално известния затвор "Черната джамия" и е държан там 40 дни, като почти всеки ден е бит. След освобождаването му при него идват чуждестранни журналисти и го питат - Г-н Каравелов, Вас биха ли Ви? - Каравелов отговаря с следните думи "Господа, в България не бият".

Та странното при Вас е че хем се оплаквате че сте бити, хем гласувате за биячите си.
Е те това не мога да го разбера. ???

Offline mustafa_b

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2359
  • Gender: Male
    • Всичко за село Корница
husein, този постинг е на sibligi kurt, а не на Метка:

Quote
Mustafa _b, blagodarya za publikaciyata. Znaeh za sluçaya no da çeta direktno dumite i mislite na edin istinski Pomak za men be dosta trogatelno. Preklanyam se pred smelostta na tozi geroy. Ako nyakoy znae neşto za nego kıde e  i kak e sega i ni izvesti şte mu bıda mnogo blagodaren. SABRİ MEHMET BUNCEV, ako ste jiv ( İNŞALLAH) , Allah da vi dade oşte dılgı godini da jiveete v ştastie i mir, ako ste se pominali Allah rahmet da vi dava. Za men dumata Pomak oznaçava SABRİ MEHMET BUNCEV i mnogo drugi kato nego koito pokazaha kak tryabva da se zaştitavat idei, çest i vyara. Po tozi povod iskam da predupredya vsiçki neo vızroditeli koito po razliçen naçin se starayat da se gavryat kakto s nas taka i s naşeto slavno minalo. İskam da uvedomya imenno tezi hora çe tozi razkaz e naşeto evangelie i e simvul na nepreklanyaştata se pred uzurpatori tvırda Pomaşka volya. Lesno e da si Pomak na horoto, neka vsiçki se pouçim ot tozi geroy i da prerazkazvame trudnite dni prez koito Pomakıt vinagi e uspyaval da mine blagodarenie na tvırdata si Balkanska volya i dılbokata mu vyara v boga ( Allah dj.dj.)

Offline husein

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 237
ок!заблудил съм се защото пишеше неговото име на постинга,извинявам се!

Offline mustafa_b

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2359
  • Gender: Male
    • Всичко за село Корница
Та странното при Вас е че хем се оплаквате че сте бити, хем гласувате за биячите си.
Е те това не мога да го разбера. ???

Няма и да го разбереш. "На чужд гръб и сто тояги са малко" са казали хората. Народът е наплашен от Ат.ка, страхуват се, че ако не гласуват, Лудия ще ги покръсти отново. Бойко също им се заканва.

Но това е друга тема. Не знам защо намесваш политиката тук. Или може би - знам.

Offline abc

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1415
Има безспорно парадокси. Някакъв тип Стокхолмски синдром може би. Не мога да разбера защо изобщо някой гласува за БСП. Защо толкова години ДПС е в задруга с тях, а дума не обелва за разбутване на този възродителен процес! И защо пострадалите гласуват за тези две партии? Атака е необходима на ДПС, като и обратното.

Аз също мисля, че е добре да обсъждаме и политика, но предполагам къде ще зациклим...