Български > Дискусии

Възродителният процес - Горчиви Спомени !

<< < (171/172) > >>

Nazmi:



На 29.декември.1989г.- Помаци и Турци след падането на комунизма над 120 000 се събраха в София с искане да се върнат майчините ни имена.Най-активни бяха от Велинградско,Гоце Делчевско,Шуменско,от цяла България.Митинга беше спонтанен.

Днес се навършват 27 години от връщането на майчините ни имена от родителите ни в семейството.
Сайта ни изказва съболезнователност на загиналите в борбата за имената ни и Благодарност на тези които в студа стояха и спечелиха победата.

 https://www.youtube.com/watch?v=V-G6bSztX8A

Nazmi:



   29.12.1989 г.- стотици хиляди мюсюлмани на митинг в София за връщане родните имена на нас Помаци,Турци,...насилствено наложени.
Амин за хората ,които с живота си жертваха за това!!!
 https://www.youtube.com/watch?v=NrDMI0HZt38

Aslan Türk:
Може и да не са знаели къде ги водят, но това и най-малко ги оправдава. Можели са да откажат да изпълняват заповедите на началството си след като с разбрали по каква цел са ги завлекли в помашките райони. Лесно се оправдават след това така по-този начин, ама ние не знаехме. Няма не знаехме. Носят не по малка отговорност за действията си.

BG POMAK:
Питали ли сте се някога какво е общото между асфалта и чевермето? И дали е вярно, че популярната фраза от предишния мандат на премиера Борисов „Асфалт не се яде!“ добива друг смисъл в едно родопско село. Защото там асфалтът е положен точно заради специално ястие. Не какво да е, а това, с което родопчани посрещат векове наред най-скъпите си гости - чевермето. Благодарение на баш майстора чевермеджия Мехмед Кърджалиев пътят до родното му село Кутела е асфалтиран в началото на 80-те години на миналия век.

Всъщност много малко хора знаят кой е Мехмед Кърджалиев. Но ако попитате който и да било родопчанин за прякора му Мазан Метьо, с усмивка ще ви заговори за него. Та този същият човек, който вече не е между живите, наред с асфалта за селото е получил и прозвището си. И до днес близките му хора, когато говорят за него, казват Мазния. Заради тази история: На известните Хайдушки поляни майсторът чевермеджия от Кутела завъртял поредното чеверме за соцелита и водел духовит диалог с бившия първи Тодор Живков. „Ще ми намажеш ли филия с мазнината, която капе от чевермето?“, питал Тато. „Ще ти намажа, ако ти мазнеш пътя до Кутела с асфалт“, шеговито отговорил чевермеджията. Не след дълго машините положили настилката върху 8-километровото трасе, вляво от главния път от Смолян за Баните. А заради „мазването“ Мехмед се сдобил с прякора Мазан Метьо.

[/size]Мъжете в кръчмата в Кутела с охота разказват за чевермеджията, станал емблема на селото.[/size] [/size]
Блага дума и чеверме железни врати отварят
Още краеведът от миналото Стою Шишков нарича чевермето представително ястие. А историкът доц. Христо Гиневски доказва, че то навлиза масово в бита на родопчани през ХVIII-ХIХ век, когато овцевъдството в Средните Родопи е много добре развито. Тогава в региона са отглеждани от 700 хиляди до един милион овце. „Повечето придобивки в Кутела с чеверме сме ги получили. Дойдеха управниците, Мазан Метьо заденеше торбата с ножовете и тръгваше към Хайдушки поляни да заколи агнето, да го одере и майсторски да го изпече на шиш. После ги събирахме край огъня и от дума на дума кротко казвахме какво е нужно на селото“, разказа бившият кмет Нойчо Горанов (77 г.), управлявал родопското село в годините от 1966 до 1979-а.
Заедно с още десетина мъже той е седнал на раздумка в една от кръчмите в Кутела. С първото споменаване името на Мазан Метьо в барчето избухва смях. „Цял ден може да ти разказваме за него и мохабетите му“, смеят се мъжете. Сред тях поне трима са роднини на известния с майсторлъка си и чувството за хумор родопчанин, тъй като той имал петима синове. „Внук съм му!“, гордо казва 52-годишният Росен Димитров. Освен него чевермеджията има още 8 внуци, пръснати в различни населени места.
Отдавна знам историята за позлатения часовник с гравиран подпис на Тато на гърба му, подарен на Мазан Метьо от Тодор Живков при едно от посещенията му в Родопите. И подхващам разговора за тази случка, а и искам да видя подаръка. „Не е тук. При един от братовчедите е, но съм го виждал много пъти. Марка „Ракета“ е. Подарен е на дядо от бившия първи не заради лакърдиите, които разтягал пред него, а заради майсторлъка му - неговото чеверме само се отделяше от костите. Веднъж пак го викнали да изпече агне за Тодор Живков и свитата му от Политбюро. Цял следобед въртял шиша край огъня, после набрал четуна (борови или елови клони), настелил я върху ливадата и помолил някой от хората на Живков да хване другия край на шиша. Двамата занесли чевермето над клоните, само веднъж го тръснали и месото само паднало върху естествената тава с дъх на смола. Толкова добре било изпечено, че без усилия капело от кокалите“, спомня си Димитров.
Мазан Метьо става герой в книга за Кутела. Пенсионираният учител Свилен Комитов подготвя книга за село Кутела, в която на Мазан Метьо ще бъде отделено специално внимание. „Докато постави овцата на огъня, не приказваше много. Пушеше доста, по две кутии цигари „Ударник“, но започнеше ли да върти чевермето, гълташе малко гроздова и разказваше шеговито живота си. „Кажеха ли му, че Тодор Живков идва, той
обличаше новите дрехи
и поемаше за местността над Кутела, която тогава беше в пределите на ловното стопанство „Кормисош“.
Тато идваше да ловува там с Пенчо Кубадински, често водеше и Гриша Филипов, Станко Тодоров, Цола Драгойчева, Дража Вълчева, Александър Лилов и Петър Младенов. Нашият Метьо мажеше агнето с лойчица, обръщаше го, а когато вертолетът кацнеше на ливадите, той вече беше готов с чевермето.
Славата го споходи, след като Живков му подари часовника, след това не минаваше чеверме без него в региона“, допълва Комитов. Майсторът починал през 1988 г. - малко преди да настъпи политическата промяна у нас. Курорт Хайдушки поляни – несбъдната мечта Някога кутелци мечтаели красивата местност над селото им на 1700 м надморска височина да стане курорт. И сега мечтаят за същото, само че вече виждат несбъднатата си мечта като химера. „20 чевермета да изпечем на управниците, все тая. Едно време поне правеха това, което обещаеха, а сега се наслушахме на празни приказки“, казват мъжете в кръчмата. Във високопланинската местност, приютявала хайдути и участници в Илинденско-Преображенското въстание, има изграден язовир, който навремето гъмжал от пъстърва. Планинската риба била в изобилие и в река Кутелска, която се вие край пътя за селото. Риболовът за простосмъртни обаче бил забранен, там въдици мятали само избрани партийни другари. И пак заради тях Хайдушки поляни не станал курорт, тъй като врявата на почиващите ще прогони дивеча, който години наред е апетитна примамка за политиците ловци в Родопите. „Някога, когато в Пампорово е имало една-единствена почивна база, братът на проф. Константин Чилов от Славейно - индустриалецът Никола Чилов, е имал готовност да вдигне почивна станция с 250 стаи за работниците му от заводите в Костинброд.
След 1944 г. го сметнали за капиталист и не му позволили. После имаше проект със ски писти и спортно училище, но близостта на дивеча в „Кормисош“ го спря. Преди десетина години кметицата на Смолян Дора Янкова заговори за ново курортно ядро „Хайдушки поляни“. Устройствените планове уж са готови, но кризата отново спря изпълнението“, следят хронологията местните.

BG POMAK:
Имали помаци в този сайт? А бе нещо не върви дискусията в този сайт!

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page