Topic: Възродителният процес - Горчиви Спомени !

[havaika]

 19 юли 1989 г.

Кувейт повиква своя посланик за консултации за положението на мюсюлманското малцинство в България.
19 юли 1989 г.

Бежанците от България са 161 000 души.
20 юли 1989 г.

Министерството на външните работи отхвърля предложението на Турция от 19 юли за преговори за нова изселническа спогодба и за правата на тюркското малцинство в България като заявява, че Турция поставя предварителни условия и иска да диктува дневния ред на разговорите.
20 юли 1989 г.

Външният министър на Саудитска Арабия осъжда българската политика спрямо тюркското малцинство.
24 юли 1989 г.

Турското правителство съобщава, че между 4 и 5 000 тюркски бежанци дневно напускат България. Турската държава е изразходвала за социални помощи за тях около 8 милиона германски марки, от които 2 милиона са от обществени дарения. Правителството възнамерява да промени закона, за да могат бежанците по-бързо да получат гражданство.
26 юли 1989 г.

Турският външен министър съобщава, че бежанците са 202 000 души.
28 юли 1989 г.

Британският парламентарист консерватор Дейвид Аткинсън, който е в България от 13 до 19 юли в тричленна комисия на Съвета на Европа, заявява пред британския парламент, че основните човешки права на тюркското малцинство в България са били отнети и това е предизвикало масовото изселване по посока на Турция.
31 юли 1989 г.

Американският конгрес приема резолюция, осъждаща действията на комунистическото правителство в България срещу тюркското си малцинство.
1 август 1989 г.

Във Варна Тодор Живков се среща с генералния секретар на Ислямската конференция Хамид Ал Габид и със заместник-министъра на външните работи на Кувейт, които правят опит да посредничат между България и Турция.
8 август 1989 г.

България отхвърля предложението на Турция за преговори относно за изселническа спогодба. Бежанците са 250 000.
9 август 1989 г.

Генералният секретар на НАТО Манфред Вьорнер прави декларация от името на държавите членки на НАТО, осъждаща насилието на комунистическите власти над етническите тюрки и отказа на България да преговаря за изселническа спогодба относно с Турция. "Политиката на насилствена асимилация и репресии срещу българските граждани от тюркски произход продължава вече близо 5 години в противоречие със споразуменията на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа."
11 август 1989 г.

Група съветски бойни кораби пристига на официално приятелско посещение въс пристанище Варна. Граждански протести в Гоцеделчевско срещу правителствената насилствена политика на асимилация и отказа да бъдат издавани паспорти на помаците, които искат да емигрират в Турция. Части на Червените барети смазват протестите по силов начин. Въведен е задължителен вечерен час. На 17 август членът на Политбюро и секретар на ЦК на БКП Милко Балев пристига в региона за разговори с местното партийно и административно ръководство.

16 август 1989 г.

Бежанците в Турция са 287 000.
21 август 1989 г.

Делегация на Американската Комисия за Сигурност и Сътрудничество в Европа (АКССЕ), водена от сенатор Денис Декончини, посещава турско-българската граница и разговаря със служители и тюркски бежанци в двете държави.
22 август 1989 г.

Около 2 часа сутринта Турция затваря границите си за бежанците от България, тъй като е в невъзможност да приеме повече изселници. Турция обявява, че вече ще пропуска само граждани с турска виза и че продължава да настоява пред българското правителство за започване на преговори за изселническа спогодба. Около 310 000 души са преминали в Турция от края на май до този момент, около 1 500 са се завърнали в България.
22 август 1989 г.

Българската Телеграфна Агенция (БТА) съобщава, че "хиляди пътници - помаци и етнически тюрки", все още чакат да пресекат границата във временни лагери край Свиленград и Малко Търново и че "неочакваното решение" на Турция ги поставя в "изключително тежко неизгодно положение". Министерството на външните работи изказва официално неодобрение на турското решение пред турския посланик в София.
29 август 1989 г.

САЩ привикват своя посланик в България Сол Полански за консултации във връзка с продължаващото нарушаване на човешките права от комунистическите власти в България.
30 август 1989 г.

Амнести интернешънъл съобщава, че един затворник, етническият тюрк Мустафа Али, е починал след гладна стачка в затвора в Пловдив. Амнести интернешънъл съобщава и за непотвърдени сведения за други тюрки, провеждащи гладни стачки, включително Иззет Тахсин Мустафа (?) от Момчилград, който е бил арестуван през 1984 г. за отказ да приеме славянско име.
30 август 1989 г.

Висшият духовен мюсюлмански съвет осъжда под диктовката на БКП и ДС "анти-славянската кампания на турското правителство" и заявява, че мюсюлманите в България се радват на пълна религиозна свобода.
31 август 1989 г.

Министерството на Вътрешните Работи (МВР) кани чужди журналисти в регионите на Гоце Делчев и Горна Джумая (Благоевград), за да се уверят, че информациите за сблъсъци между местното помашко население и силите на реда са "изфабрикувани".
Август-септември 1989 г.

В квартал Хисаря в Хасково са разрушени над 500 къщи на изселници в Турция под предлог, че са незаконни строежи, въпреки че 150 собственици притежават нотариални актове, а повечето имат документи за плащани данъци. Завърналите се от Турция семейства изпадат в безизходица без дом и покъщнина, има случаи на самоубийства и психически разстройства. През 1992 Димитър Велев е обвинен в престъпление по служба по чл. 282 от Наказателният Кодекс (НК) за това, че като секретар на общината през 1989 г. е нарушил служебните си задължения и превишил правата си с цел причиняване вреда другиму. Обвинени са и тогавашният кмет Георги Жеков и заместникът му Иван Костов. Делото дълго се бави, защото Велев е народен представител от БКП/БСП в три поредни парламента. През 1997 съдът освобождава тримата от наказателна отговорност, но решава, че Велев е нанесъл щети за 314 165 лв., Жеков - за 177 194 лв., а Костов - за 88 618 лв. В Кърджали са съборени около 30 постройки на изселници.
5 септември 1989 г.

Турското правителство съобщава, че от края на май около 320 000 бежанци са преминали в Турция, от тях около 6 000 души са се завърнали в България.
6 септември 1989 г.

Среща в София на Тодор Живков с емира на Кувейт шейх Джабер Ал-Ахмед Ал-Сабах, който след това отпътува за среща с президента и с министър-председателя на Турция.
7 септември 1989 г.

Българското външно министерство обвинява турските власти за отказа да издават входни визи на български граждани и че целят "създаването на психоза и напрежение" сред желаещите да пътуват и "влошават положението на разделените семейства".

12 септември 1989 г.

Говорител на ООН съобщава, че генералният секретар на ООН Хавиер Перес Де Куеляр е бил информиран за резултатите от проучването на масовото изселване на етнически тюрко от България от комисия на ООН, посетила България и Турция през август. Генералният секретар на Обединеното Общество на Народите (ООН) взел решение да не публикува изводите на комисията.
13 септември 1989 г.

Българското външно министерство обвинява турските власти в лошо третиране на "българските граждани, влезли в Турция след май". Според българското външно министерство 12 898 души са се завърнали и много от тях се оплаквали от "безкрайни разпити, физическо насилие и кражба на собствеността им".
14 септември 1989 г.

Европейският парламент приема резолюция, осъждаща България за крещящото погазване на човешките права на тюркското малцинство и призовава София да влезе в диалог с Турция за решаването на кризата с бежанците. Парламентът предупреждава България, че нейната политика може да блокира предложения икономически договор с Европейската общност.
19 септември 1989 г.

Шуменският съд осъжда трима етнически тюрки на затвор за участието им в демонстрациите за граждански права в Шумен на 27 май 1989 г. Злати Щерев Манолов, на 31 години, получава 5-годишна присъда, а Юлиан Игнатов Анев, на 25 години, 15 месеца затвор за това, че са "попречили на милицията при изпълнение на задълженията й". Фидан Демиров Горанов, на 59 години, е осъден на 18 месеца затвор по член 273 от НК за "разпространяването на клевети срещу властта".
20 септември 1989 г.

Британският заместник-министър на външните работи Уилям Уолдгрейв изразява пред българския посланик в Лондон Димитър Желев загриженост, че двама български граждани - Шукри Шериф и Марлена Ливиу, са осъдени заради контактите си със западни радиостанции, както и че телефонните разговори от България с ББС Лондон са прекъсвани систематично.
26 септември 1989 г.

Съветът на Европа приема резолюция, с която настоява България да прекрати политиката си на асимилация на етническите тюрки.
28-30 септември 1989 г.

Около 1000 души от завърналите се от Турция изселници са събрани в София в кино "Сердика" на среща под мото "България - наше отечество, съдба и бъдеще". Срещата трябва да покаже, че турската пропаганда е подвела етническите тюрки да се изселят и Турция не е отговорила на очакванията им.
Есента на 1989 г.


Няколко хиляди етнически тюрки, завърнали се от Турция, принудително са заселени в Северозападна България по решение на Министерски Съвет (МС) на Народна Република България (НРБ), със съдействието на Министерство на икономиката и планирането и местните народни съвети. Като мотив се изтъква обстоятелството, че тези хора са останали без жилище и работа. Прилагането на решението е осъществено в редица случаи от користни подбуди от служители в народните съвети. Към 18 октомври 1989 г. само от Разградска област са изпратени в Северозападна България 1874 души.

[havaika]

 3 октомври 1989 г.

На 44-та сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк външният министър Петър Младенов декларира готовност за преговори с Турция за нова изселническа спогодба. На следващия ден турският външен министър Месут Йълмаз обвинява остро българските власти в провеждане на етническо прочистване и асимилация на турското малцинство. Българската делегация отговаря с обвинения към Турция за арменските кланета и преследването на кюрдите.
6 октомври 1989 г.

В народното събрание е внесена подписка на Комитета за защита на религиозните права, свобода на съвестта и духовните ценности с искания за религиозни права с 240 подписа, включително на членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството.
13 октомври 1989 г.

Тодор Живков се среща с главния мюфтия Недю (Недим) Генджев, който "изразява своята на БКП благодарност за свободата, с която се ползва мюсюлманската вяра в България и за уважението и подкрепата, оказвани от държавата. И това са все думи изречени под диктовката на Българската Комунистическа Партия (БКП и под внимателният поглед на Държавна Сигурност (ДС)".
14 октомври 1989 г.

Журналистът от Радио Свободна Европа Румяна Узунова, емигрирала през 1980 в Западна Европа, пристига в София с едномесечна виза за отразяването на екологичната конференция на Организация за Сътрудничество и Сигурност на Европа (ОССЕ) - Екофорума. Румяна Узунова, която през 1988 и 1989 прави телефонни интервюта с дисиденти и политически затворници и дава публичност на декларациите на опозиционните групи, е посрещната на летище София от около 100 защитници на човешките права като признателност за нейните усилия да популяризира каузата им.
16 октомври - 3 ноември 1989 г.

В София се провежда международният Екофорум в рамките на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа. България е критикувана от западногерманския министър на екологията Клаус Тьопфер за нарушаването на международните споразумения за човешките права и специално за репресиите върху тюркското малцинство и за преследването на независимите правозащитни и екологични организации. Подобна критика отправя и британският делегат сър Антъни Уилямс.
17 октомври 1989 г.

На Екофорума комунистическото правителство на България е много силно критикувано от водачите на американската и турската делегации за нарушаването на гражданските права на българските граждани, с етническо тюркско самосъзнание.
18 октомври 1989 г.

Британската делегация на Екофорума кани Антон Запрянов за свой официален гост на откритите сесии на конференцията. Запрянов е арестуван през лятото в продължение на три месеца след като се обявява в защита на човешките права на етническите тюрки.
18 октомври 1989 г.

Водачът на канадската делегация на Екофорума Дерек Фрейзър критикува българското правителство за преследването на независимите екологични активисти.
19 октомври 1989 г.

В реч пред Екофорума заместник-помощник държавният секеретар на САЩ Джошуа Гилдър критикува действията на България спрямо тюркското малцинство и призовава комунистическото  правителство да осигури юридическа регистрация на независимите правозащитни и екологични организации.
27 октомври 1989 г.

Завърналите се от Турция бежанци са 50 000 души.
30 октомври 1989 г.
Турският външен министър Месут Йълмаз и българският заместник-министър председател Георги Йорданов имат петчасова среща в Кувейт - първи контакт, осъществен с посредничеството на Кувейт. Договорена е следваща среща през ноември.
30 октомври 1989 г.

Заместник-помощник държавният секретар на САЩ Джошуа Гилдър разказва в София за впечатленията си от посещението в районите с тюркско население и за атмосферата на страх там.
8 ноември 1989 г.

Унгарската информационна агенция MTI съобщава, че неназован българин (Антон Запрянов?) е получил политическо убежище в Унгария. Според MTI той се е застъпвал за правата на етническите тюрки в България и в резултат животът му е бил направен непоносим.
9 ноември 1989 г.

На заседание на Политбюро Тодор Живков подава оставка като генерален секретар на Централният Комитет (ЦК) на Българската Комунистическа Партия (БКП). По предложение на Георги Атанасов Политбюро решава на пленума на Централният Комитет (ЦК) на следващия ден за нов генерален секретар на комунистическата партия да бъде издигната кандидатурата на Петър Младенов (който е и съветският избор за поста). По поръчение на Политбюро Живков се среща със съветският посланик Виктор Шарапов, за да му съобщи за взетото решение и съветският посланик уведомява Москва.
9 ноември 1989 г.

Пада Берлинската стена.

25 ноември 1989 г.

Генералния секретар на Българсската Комунистическа партия (БКП) и председател на Държавния съвет Петър Младенов се среща с колегиума на МВР, началниците на централните управления и основните самостоятелни отдели на ДС, началниците на областните управления и секретарите на Районните Комитет (РК) на Българската Комунистическа Партия (БКП) при Министерство на Вътрешните Работи (МВР). Присъства ръководителят на представителството на КГБ в България ген. Владилен Николаевич Фьодоров.

Петър Младенов и началникът на Шесто главно управление ген. Антон Мусаков обсъждат бъдещето на Шесто главно управление на ДС, което до този момент се смята за политическата репресивна полиция между останалите управления на ДС. Антон Мусаков предлага да бъде обявено закриването на Шесто управление на Държавна Сигурност (ДС) и прекратяването на дейността по "престъпленията по чл. 273", за да бъде успокоено общественото напрежение и да не бъде допуснато "улицата да смачка не само състава на Шесто главно управление, но и състава на други наши звена, в случая имам предвид и народната милиция". Петър Младенов обещава, че на мястото на Шесто главно управление "ще бъде създадено друго от хората, които са работили тук. Ние никой няма да изгоним. Всичко ще си остане."
10 декември 1989 г.

Между 50 000 и 100 000 души участват в митинг на СДС. Желю Желев призовава за Кръгла маса и преговори между БКП и опозицията. Митингът аплодира резолюция, призоваваща за премахване на ръководната роля на БКП; премахване на партийните организации по месторабота, в милицията, армията, съда и прокуратурата; оставка на целия Централен комитет на Българската Комунистическа Партия (БКП), включително на шефовете на отдели на Централният Комитет (ЦК) и на всички окръжни и градски комитети на Българската Комунистическа Партия (БКП); финансова ревизия на Българската Комунистическа Партия (БКП) и другите казионни обществени организации. Оратори са Петко Симеонов, Желю Желев, Янко Янков, Славомир Цанков, Христофор Събев, Румен Воденичаров, Марко Ганчев, Михаил Иванов, Николай Василев, Петър Дертлиев, Милан Дренчев, Васил Митров, Петър Слабаков, Константин Георгиев, Георги Спасов, Ангел Ахрянов. Илия Минев отново не е допуснат да говори.
10 декември 1989 г.

Повече от 5 000 етнически тюрки и помаци се присъединяват към митинга на Съюза на Демократичните Сили (СДС) в София. Те носят плакати с надписи за прекратяване на политиката на асимилация и за религиозни и културни права.
26-28 декември 1989 г.

Митинги пред парламента на помаците с искане да се върнат имената им.
29 декември 1989 г.

По доклад на Александър Лилов пленум на Централният Комитет (ЦК) на Българската Комунистическа Партия (БКП) "осъжда като груба политическа грешка провежданата от тоталитарният режим на Тодор Живков кампания за насилствено създаване на “етнически монолитна славянска нация” и свързаните с нея извращения на конституционните права на български граждани". На събраните пред Народното събрание на протестиращите мюсюлмани им е съобщено: "Партията ви връща имената!" Решението предизвиква остра съпротива в членовете на компартията и служителите на Министерството на Вътрешните Работи (МВР) в страната. Ръководството на Българската Комунистическа Партия (БКП) е засипано с протестни телеграми от партийни организации. Служителите на Министерство на Вътрешните Работи (МВР) са възмутени, че вината за "възродителния (асимилационния) процес" е хвърлена върху тях, а Министерството на народната отбрана (МНО) и армията са оневинени като не участвали.
Края на декември 1989 г. - началото на януари 1990 г.

В етнически смесените региони започват протести срещу връщането на мюсюлманските тюрко-арабски имена. В Кърджали се провеждат стачки. В Кърджали, Хасково, Русе, Шумен, Пловдив, Търговище, Смолян и София многолюдни митинги протестират срещу връщането на имената и възстановяването на гражданските права на мюсюлманите. Участниците отхвърлят решението на ръководството на Българската Комунистическа Партия (БКП) за осъждане на "възродителния (асимилационния) процес" и искат оставката на централният Комитет (ЦК) и правителството, като заплашват с политически стачки.

На основата на местните казионни Българската Комунистическа Партия (БКП) организации на нарочен националистическия протест на 7 януари 1990 е учреден Общонародният комитет за защита на националните интереси. В ръководството му влизат и офицери от Държавна Сигурност (ДС), активно участвали във "възродителния (асимилационния) процес". Митинги в подкрепа на възстановяването на правата на мюсюлманите, организирани от опозиционните групи, се провеждат в София, Варна, и Кърджали.http://srebaren.blogspot.com/2012/07/blog-post_26.html

[sultan selim]

Glasove.com

Другарчета,
10.03.2010 / 13:27

 , искате промени. Щеше да стане, ако дядовците и бабите ви, вашите майки и бащи не бяха продали душите си на сатаната и не бяха станали комунисти, червени "сдружени" земеделци, явни и тайни милиционери, доносници... На 10 ноември имаше 1 милион членове на БКП и повече от 70 000 - на БЗНС. Освен това Иван Татарчев съобщи: за 45 години 3 милиона души са били сътрудници на комунистическите репресивни тайни служби. В мнозинството си вие, пишещитетук, сте потомци на същите мутанти, да не употребя по-силен израз. Янко Янков ви обясняваше нещата в продължение на десетилетие; надсмяхте му се и го предадохте. Иван Ценов и Николай Колев-Босия ви разкриха истинския Костов; обявихте ги за „комунисти”. Когато Георги Ифандиев прочете своя Закон за декомунизацията, вие му се подиграхте. Изкарахте Петър Гогов и Георги Жеков луди, понеже ви казваха в очите какво са представлявали вашите предци, пък и вие самите. Кефихте се когато свалиха Жеков от екран. Не припознахте даже мъченика Илия Минев. Имаше и още честни и достойни хора, които принудихте да се свият в черупките си. Охулихте и отстранихте всички, говорещи истината и мислещи доброто на България, без комунизъм. Припознахте болшевиките, криптокомунистите, явните и тайните милиционери – недостойните. Тогава какво искате? Как нещо да се промени? По какъв начин да стане и кой да го направи? Всичко сте си заслужили и дори ви е малко. Още да ви тъпчат – за тор не ставате.

[ibrahim65]

Забранено за учебника по история

http://lubamanolova.info/istoria/2006/703-zhestoki-igri-zabraneno-na-uchebnika-po-istoriya-chast-treta

[ibrahim65]

ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС ИЛИ ПОЛИТИЧЕСКАТА ВИАГРА НА ИМПОТЕНТНИТЕ ПАРТИИ

http://sandolino.blogspot.com/2009/05/blog-post_2228.html

[ibrahim65]

Корнишките събития – 40 години по-късно

На 28 март се навършват 40 години от едно от най-емблематичните събития в помашката история. На този ден през 1973 година в ранни зори повече от 3000 въоръжени до зъби милиционери и войници предприемат настъпление срещу невъоръжените жители на село Корница, които мирно се съпротивляват срещу поредната смяна на имената им. В акцията са убити петима души, няколко десетки са ранени, 10 са осъдени на различни срокове затвор, а десетки са интернирани в отдалечени краища на страната. Много от престъпниците, инициатори на погрома и участници в него, са все още живи. Много от жертвите също. Европомак предлага на вашето внимание личната история на един от потърпевшите Ибрахим Гетов. Разказът е записан преди две години по време на фестивала в Караачлъ, област Маниса, Турция.

Казвам се Ибрахим Османбей. Живея в Турция, Караачлъ. Роден съм в село Корница, Благоевградски окръг. Как сме преживели смяната на нашите имена, възродителния процес, както се казва? Как започна този процес? Най-напред работеха една група работници-секачи в Предела. Това беше 1972 година, ноември-декември месец. Хванаха ги там на обекта, както си спяха, и искаха да им сменят имената. Искаха да им сложат български имена. Те не щяха. Пребиха ги от бой просто и нощеска си дойдоха. Милицията ги би. Едни избягаха, други си дойдоха. И моя шурей и той беше там, той пък беше много пребит. Мина се една седмица, дойдоха пак от милицията, един следовател. Той (шурея) беше бригадир, Риза се казваше. Дойде да го съветва да си смени името, просто да подведат хората, защото той беше бригадир. И ние като разбрахме това, всички се стекохме и заградихме къщата. Не за друго, просто да го защитим да не го вземат с камионите. И се уплашихме, щото ги пребиха. И тоя следовател видя какво стана и си замина. Ние го освободихме. Той сам дойде, щото ученик му беше. Просто по приятелски. Следователят беше българин. Тогава нямаше такива работи да ни допуснат до този пост. Това беше следобед. И стъмни се, но ние все сме там. Страх ни е да не ни докарат милицията да ни изпъдят. Останахме там. Напалихме огньове. Щото беше зимата. Януари месец. Студено. Сняг имаше. И стояхме там цяла нощ. Осъмнахме. Те не дойдоха. И така два месеца изкарахме там на площада. Без да се прибираме ден и нощ. И просто се страхувахме. Ако дойдат, да бият всички заедно.

А пък 63-та година пак сменяха имената на нас. И хората бягаха по Балкана и един по един ги хващат. И пеят песни по радиоуредбата, че еди кой си сменил по желание с еди кое си име, а той плаче вътре. Моят баща и той беше там. И той плаче от болка, а те му пеят песен, че си избрал еди кое си име по желание. Аз бях малък тогава. Първо на бащите смениха имената, на по-възрастните. За една седмица всички ги хванаха и им смениха имената. От къде дойде някаква заповед и казаха: „Отменя се тая работа“. Ние както разбрахме, от Турция са научили и тоя въпрос го ликвидираха. Изгориха декларациите. Ние пак наново песни, радваме се, тъпани… Минаха се 8-9 години, 72-ра година хайде пак наново. Хванаха тия хора, дето ти разправям, и на огньовете, и точно на 28 март дойдоха милицията. А преди да дойдат, дойде един народен представител Крум Радонов. И дойде в читалището, уж като народен представител да види как върви работата в съвета. Лично аз му казах тогава: „Абе ти дойде, казвам, ама тука тоя народ, дето е отвън, не питаш за какво е дошъл“. Той знае, ама все едно идва за друга работа. И той казва: „На 28 март ще дойде анкетна комисия. На място ще провери тая работа“. Значи още един месец по-рано са знаели какво ще стане.

И караме ние така, стоим си на огньовете. Караме дърва, тюхкаме се какво ще стане. Знаем, че няма да е лесно. Докато не дойдат да ни разпръснат, няма да се оправи тая работа. Точно срещу 28 март вечерта дойде един представител, уж от Сърбия, със сръбски номер. И казва там на площада: „Аз съм от Сърбия… Васка Илиева ще пее, ще я пуснем утре сутринта…” А той бил от милицията човека. Щото имаше тогава пазари към Скопие, нашите ходеха. Той вика аз съм оттам, сръбски приказва. И таман сутринта към 4 часа, заградиха ни, ние сме на площада. Запраскаха автомати, пушки. Ние, кой бил си вкъщи, тича към огньовете, към площада. Решават да мрат хората. И така, така, продължи три часа. И кого убиха, кого раниха… Събраха ни, от всички улици ни заградиха и пожарната с вряла вода ни полива… Кучета отсреща да ни хапят, откъм пожарната… Отзад с автоматите перат, удрят. И вкараха ни в читалището и оттам един по един ни извеждаха да ни карат в милицията на разпит. Аз бях в първата кола. И едното момче, дето го убиха, Сали Ахмедин се казва, на село Борово почина. Те го бяха ранили с куршуми. Тия дето ги убиха, с куршуми ги убиха. Щото и от нашите хора някои взеха с дървета да се бранят. Изглежда някого удариха и той стреля. И тогава трима души от селото убиха. А пък двама дойдоха от Брезница и Лъжница. Те пък дойдоха на помощ. И половината от милиционерите отидоха, запряха ги и там убиха двама човека.

И нас ни вече вързаха, откараха ни в МВР-то. И на влизане в МВР-то същата сръбската кола се спира пред нас. И аз казвам на другите: „Я, ето го сърбина там, гледай го“. Сетне се оказа началник на МВР. И почнаха разпити, откриха подсъдими, 15 човека осъдиха. Ние бяхме задържани една седмица. А по същото време моето семейство и на брата, същата сутрин, боят когато беше… моето семейство с три деца, едното последното на една годинка, качват ги на колите, „Молотовки“ имаше едни стари, и ще ги изселват. На мене нищо не казват в момента. Казваха: „Вас ще ви очистят“. Така ни плашат. И ги карали там по Симитли. Това сутринта в тъмно още. Децата взели да плачат, взели да търсят вода, храна. Това го разправят тези които са били в колата, майките им, и моята жена е там. Казали на милиционерите: „Тези деца искат вода, искат храна.” А те им отговорили: „Каква храна, ние ще ви хвърлим в реката”, там река Места минава. „Ние ще ви издавим в реката, вие търсите храна.” И откарали ги, където ще ги интернират. Мен след пет дена ме пущат и тогава ми казват, че семейството ми е еди къде си. Брат ми, той, като инициатор, като организатор… Щото, когато дойде веднъж Петър Дюлгеров, имаше един секретар на Благоевградски окръг, дойдоха с началника на нашето МВР Йордан Йорданов, Даняка му викаха, дойдоха да кажат, че това ще стане, няма да се отменя. И нашите тогава докараха моя шурей болен в едно одеяло, да видят какво са направили, и те избягаха. Тръгнаха да бягат и нашите хора всички тръгнаха да ги гонят по шосето. Едно село Лъжница има там. Бяха сложили бариера с камъни да не могат да избягат. И те слизат от джипа и почват да бягат и нашият брат тогава казва „Пуснете ги да си вървят” и по тая причина го изкараха инициатор. И по тая работа, по тия огньове го задържаха. И после го осъдиха него, а нас ни изселиха.

Като ме изселиха във Видински окръг и аз повече не се върнах, пет години минаха, освободиха ни, аз пък не си отидох. Щото работих и бях ударник. И защото не си смених името. Те искаха да ми го сменят, но не ме назориха. Брат ми пък той в затвора. И той не си смени името. И като не си отидох шестата година, после казах, че ще си отида. Те пък казват „Щом не си дойде, сега няма да си идваш. Когато кажем ние, тогава. Ама в друг окръг, казват, можеш да отидеш. В нашия окръг нямаш право“. И аз оттам се вдигам и отивам в Казанлък и повече не се върнах. И в Казанлък като щях да отида, ми казаха, че трябва да си сменя паспорта. И аз пак не щях и им казах „Каквото искате правете“. И те ми слагат име без мое съгласие, но се принудих, защото иначе не можех да избягам, и ми дадоха паспорт с новото име. Във Видин си ми викаха Ибрахим, защото не си бях сменил името. В Казанлък от уважение винаги на фамилия ми викаха, Гетов, съобразяваха се. И хората не ги упреквам, много добри хора са. Българите. Защото има някои викат българите такива, турците такива… Не е вярно. Доволен съм много от тях. Никой не ме обиди. Обаче властта… тя винаги насъсква. 11 години живях в Казанлък и оттам дойдох тук 90-та година. Аз когато дойдох, вече имената решиха да ги връщат, ние по вахти ходехме. Ама не бяха още, само решиха, ама не ги връщат. И аз бях взел виза и казвам „Давай” и дойдох тук. Дойдох в Караачлъ, защото имам стари акраби, роднини. Едни са дошли през 23-та, едни 43-та, а мой роднина 51-ва година. Пак така са ги изселвали. От Корница първо в Габровско и оттам в Турция… Аз не го познавах, но знаех, че е в това село. Те са идвали в Корница, ама аз съм бил в Казанлък. Не го и познавах, ама той се научил и като дойдох, ме пресреща. Помогнаха ми много в началото.

93-та година ходих в България с виза, нямаше тогава такова двойно гражданство. Отидох си, имах къща за продан и оттам сетне не съм ходил и сега двойно гражданство нямам, не искам, не съм искал, само турско имам. 93-та година в Корница и в Казанлък си ходих, щото аз съм жител на Казанлък. Тия, които сме бити в Корница, повечето сме тук, около 150 къщи репресирани. А пък тоя следовател, дето е причината да се съберем, като си идвах, той искаше да се срещне с мен. Аз отказах, щото един път от Казанлък си отивам, майка ми беше болна. Пък ние вече задействахме движението за връщане на имената по вахтите. Аз бях един от първите там, гладни стачки правихме, за Франция писма пращахме. И отидох си един път и той казва: „Веднага си отивай, дорде е мирно селото”. Казвам: „Абе майка ми е болна, къща имам“, а той: „Не, отивай си“, и аз се принудих и се върнах. Да ти кажа честно, аз от тия техните нечестни работи, като си дойда, нещо там не ми е приятно. Не ми е приятно, защото постъпваха с нас зверски и неправилно. И затуй много съм доволен, че съм дошъл и съм добре тук. Децата ми са добре, учат. И сега ние тука доказахме и на цяла Турция какво можем, подобрихме селото, всички сме трудолюбиви, няма закъсал човек.

http://europomak.com/?p=356#more-356

[Marlboro]

http://tv7.bg/Новини/България/Кървава-баня-по-време-на-Възродителния-процес_l.1_i.10052506_c.43.html#.UuHpG3n0C2x


http://tv7.bg/Фронтова-линия/Видео/Ужасът-Възродителен-процес_l.42_i.10052461.html#.UuHpkHn0C2x


ВИДЕО
Ужасът Възродителен процес


Това е ужасяващата изповед на един 44-годишен българин, който вече четвърт век се стряска от кървавия спомен за Възродителния процес. Венцислав Ангелов от Русе е на 20 години, когато е вкаран във вихъра на събитията. Младеж, чиито мисли и идеи са чисти, а желанията – само да работи в полза на обществото.

Именно заради това влиза в Милиционерското училище в Пазарджик и успява да завърши с отличен успех. Високата диплома му дава възможност да избере едно от предложенията за работа. Спира се на КАТ Русе.

На 19 май 1989 година в града се провежда мото състезание. Венцислав е сред хората, които охраняват зрителите и участниците, когато получава нареждане да се яви в двора на КАТ. Събират ги големи началници, обясняват им, че ще трябва да окажат помощ на колегите си от разградската милиция, пращат ги да се приготвят с пълно бойно снаряжение и да дойдат отново в 13 часа.

Товарят ги в няколко милиционерски автомобила и потеглят. Докато пътуват, началниците ги надъхват, че хората, при които отиват са лоши, че се опитват да направят държавен преврат, като всички обяснения са подкрепени с псувни и обиди.

Входът към града бил блокиран от няколко камари камъни. Това вбесило милиционерите и те без причина пребили случайно минаващ оттам човек. С усилия влезли в града, където ги посрещнала група от около 300-400 души, включително деца, жени и мъже. Носели два плаката, на които пишело: "Долу БКП!" и "Искаме си имената!" Милиционерите започнали да говорят, когато гражданите се прегрупирали, децата се изнесли назад и изведнъж служителите на реда попаднали под канонада от камъни. "Беше ужасно, нямаше къде да се скриеш, стъклените тухлички на намиращата се наблизо спирка се пръскаха като бомби, стъклата на колите ставаха на сол. Част от колегите бяха ранени. Аз извадих пистолета си и започнах да стрелям във въздуха. Нападателите не знаеха къде се меря и се разбягаха" – спомня си Венцислав.

След това им наредили да започнат прочистване по къщите. Където има хора, да ги извеждат принудително и да ги товарят на камиони за Турция. Много бой и псувни отнесли местните. Вадели ги от под леглата, от гардеробите. Биели ги защото плачат. Удряли ги, защото молят за помощ. Смазвали ги, защото мълчели. Пазителите на реда се вбесявали от всичко и удряли, докато палките им не се чупели. 50 души били проснати на площада. Други 7-8 били изведени от банята и буквално "смлени на кайма". Накрая всички били затворени в гаража на пожарната, където останали да ги пазят войници с автомати.

Венцислав си спомня с ужас за онзи ден. От една страна му било мъчно за хората, а от друга – не смеел да се противопостави на разпорежданията. Опитал се да защити пребитите, но му било отправено предупреждение да мълчи. Когато се прибрали в Русе, Венцислав и колегите му разказали на свои близки и познати какво се е случило. Но ги извикали началниците им и ги накарали да подпишат декларации, че ще мълчат. В противен случай щели да ги обвинят в издаване на държавна тайна.

Днес обаче Венцислав вече не иска да мълчи. Признава, че е готов да поиска прошка от хората, засегнати от Възродителния процес. Всеки прави грешки, Турция – също. Нека си поискаме прошка взаимно.

[Marlboro]

Toq bivsh komynist - milicioner otricha i plqmpa glyposti kato drygite haidyti sashto  kato prez komynizma.
 Dali znae toq ryshvetchiq , che Tyrciq i myslumanite sa nai-oshteteni v Balkanskata voina  1913-1914 ?



https://librev.com/discussion-bulgaria-publisher/2196-2013-10-15-09-58-22


Балканската война – масова смърт и етническо прочистванe


„Не ви ли заставиха неоспоримите факти да стигнете до извода,
че българите и сърбите в своите национални стремежи да поправят 
не съвсем благоприятните за тях данни на етнографската статистика
се заеха със систематично изтребване на мюсюлманското население?“

(Извънпарламентарно питане на Лев Троцки 
към депутата в Държавната Дума Павел Милюков,
вестник „Лъч“ 30 януари 1913 г.)

Историческата демография е най-големият враг на национализма. Точните и обективни данни, с които тя си служи, обикновено не се харесват на създателите на националистически митове. Техният основен принцип на работа е пълното пренебрегване на демографската статистика и замяната и с произволни твърдения, при които демографските показатели на нашата етническа група винаги се преувеличават, а тези на другите се подценяват. Този начин на правене на наука е характерен за всички балкански държави. Той засяга и трудовете, посветени на миграционните процеси в нашия регион през ХIХ-ХХ век.
Етническите прочиствания и възникналите като следствие от тях бежански проблеми са част от новата история на всяка балканска държава. Всяка национална историческа наука им отделя значително място. Балканските историци и представителите на бежанските организации произвеждат огромно количество информация по бежанския проблем, в която преобладават емоционалните оценки, но липсват напълно статистическите аргументи. Изследователите обръщат внимание на трагедията на своите бежанци от съседните страни, но запазват мълчание по въпроса за нещастието на хората, прогонени от собствените им държави. Родината се представя като жертва на етническо прочистване от страна на съседите, но не и като извършител на подобни злодеяния към собствените си малцинства. В резултат на това хората на Балканите имат погрешна представа за етнодемографските процеси в региона. Те не си дават сметка, че етнически хомогенните общества, в които днес живеят, са създадени благодарение на масовото и насилствено прогонване на чуждите етнически и религиозни общности.
По отношение на броя на бежанците най-ощетена е Турция. При възникването на балканските национални държави мюсюлманските общности в техните земи не само не отстъпват по численост на преобладаващия християнски етнос, но на места дори го превъзхождат. Днешните жители на тези държави или не осъзнават тази реалност, или я смятат за нещо нормално и я оправдават напълно с клишета от националистическата фразеология. Твърдението, че са били под „турско робство“, е натрапвано системно на балканските народи от момента на създаването на техните държави, за да се оправдае подготвяното насилствено прогонване на „поробителите“ от Балканите. Масовото прочистване на мюсюлмани и заграбването на техните имоти се представя като част от процеса на национално освобождение.
В България представата на хората за бежанския проблем в българо-турските отношения се изчерпва с прогонването на българите от Източна Тракия и Мала Азия през 1913-­1914 г. Наследниците на тези бежанци дори започват преди две десетилетия кампания за търсене на компенсации от Турция за отнетите имоти, без да си дават сметка, че мюсюлманските бежанци от България са многократно повече, а стойността на изоставените от тях имоти е значително по-висока.
Напоследък в България се наблюдават плахи опити за преоценка на някои от споменатите патриотични заблуди. Тези логични и изключително здравословни за обществото тенденции предизвикват вулканични изригвания от първосигнален патриотизъм. Ето и част от неговата хронология. През 2010 г. бе издадена на български език книгата на Джъстин Маккарти „Смърт и изгнание. Етническото прочистване на османските мюсюлмани 1821-1922 г.“, от която българският читател за първи път научи за някои от престъпленията на неговата родина срещу мюсюлманите. Патриотичните организации осъдиха книгата като антибългарска. Демонстрирайки нулеви познания по демография, полуграмотни журналисти и треторазрядни политици се втурнаха да оспорват професионализма на автора.

prodaljava...      https://librev.com/discussion-bulgaria-publisher/2196-2013-10-15-09-58-22

[Svetlina]

О, чак ми е смешно, че "великият" Маккарти е цитиран от неговия последовател Зеленгора.

Това ми е достатъчно, за да не чета негови статии.

[Subeyi Kurt]

Цитат: През 2010 г. бе издадена на български език книгата на Джъстин Маккарти „Смърт и изгнание. Етническото прочистване на османските мюсюлмани 1821-1922 г.“, от която българският читател за първи път научи за някои от престъпленията на неговата родина срещу мюсюлманите.
------------------------------------------------------------------------------------------
О, неразумний юроде!!! До кога ще спиш с промития ти мозак? Събуди се, че изпускаш влака за съвременната цивилизация и после ще я гониш пешком.

[Marlboro]

О, чак ми е смешно, че "великият" Маккарти е цитиран от неговия последовател Зеленгора.

Това ми е достатъчно, за да не чета негови статии.

Vqrno, vie haidytite chetete k'vo e pisano samo po stenite na haidyshkite peshteri (v mnogoto slychei daje i ne moje da chetete shtot e pisano po gratcki)

[Svetlina]

К`ви "хайдути"  те обладават? Да не би Аллах пак да ти шепне на ухото?!

[SIVEK]

Светлина ако имаш достоинство и малко вяра не споменаваи
името на Аллах където и когато ти падне.
Всеки е свободен да избира своята съдба но да се богухулства не е почтено.
Пишете каквото искате но запазете уважението и добрия тон.

[Subeyi Kurt]

Салих Якубов

Салих Якубов (Канадеца) е сред главните организатори на бягството през 1972 г. на група от 5 гимназисти, родени в село Бръщен, поради несъгласието им с провеждания "Възродителен процес" в Родопите. Това организирано бягство през южната граница и напускане на страната е сред най-големите удари по сигурността на тогавашната комунистическа охранителна система по границата с Гърция.

През 1972 г. по време на „Възродителния процес” като ученик в 11 клас е изгонен от гимназията в гр. Девин поради отказа да си смени името, с което е роден и което име носи и досега. Тъй като редом с други ученици е подгонен от властите и знаейки последиците, които го очакват, той приема като единственото спасение да организира бягство през границата в Гърция в близост до родното му село. Разбирайки и факта, че ако го хванат, ще бъде застрелян на място, то неговото предпочитание тогава е било да умре, отколкото да приеме и да си смени рожденото си име.

При изгонването от гимназията му е казано от неговият класен ръководител, че ако не си смени името, то тогава „ще си умре като един беден и прост помак”. При първото му завръщане в България той се среща с неговия ръководител да му благодари и да му напомни думите, които е изрекъл преди 25 години и които думи са му помогнали "да си остана един помак, но човечен и истински помак, обичащ най-много родината си България". Макар години след това и след....

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%85_%D0%AF%D0%BA%D1%83%D0%B1%D0%BE%D0%B2

[Subeyi Kurt]

Как БКП си изми ръцете с МВР за възродителния процес

Действахме като дисциплинирани бойци на партията, казва генерал Йордан Касабов, шеф на окръжното управление на МВР в Разград

http://pressadaily.bg/publication/45140-%D0%9A%D0%B0%D0%BA-%D0%91%D0%9A%D0%9F-%D1%81%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B8-%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D1%81-%D0%9C%D0%92%D0%A0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B5%D1%81-/