„Тия мръсници щеше да ме очистят,това е било планирано в полицията"
Ибрахим Бекир Бялк
роден на 06.03.1948г. в село Корница,
общ.Гоце Делчев,обл.Благоевград
Аз бях в болницата,но още тук в читалището ,като ни вкараха и най-напред там истилираха камерите /за снимки/ и почнаха да ни удрят,мене ма удрят тук в лявото рамо,един мръсник с дърво ма удряше,а аз бях ранен в лявата ръка.той удря и вика:
-Дигай ръце!-аз не мога да дигна ранената,той налага,удря жестоко и аз не мога,майка ми до мене,никой не може да ми помогне,той удря ама така мераклийски удря,че да ти падне шапката и аз няма начин с тази ръка фатих другата,мъча да я дигам,но ноя удря и като свърши с удрянето,даде заповед да изкарват по-високите,по-едрите мъже,аз не виждам къде ги карат.По едно време ма посочват,дръпна ма и мене вънка,извън читалището,пред мене имам брат -Саид се казваше-той е пред мен,през един,двама и претрасиват го там,снимат го с камерата,аз сам зад него,ама гледам и как си го снима и го вързаха,сложиха му белезниците и с едно дърво в главата,удрят го тука в главата и си гледам как кървето му текат от главата.Вкара го в колата,по него имаше един друг и той така.Тоя Трендафилов-началника на милицията,където беше като го чу там,че са изкарали една отверка от него пита:
-за какво ти е тва бе?
-Ами да се отбранявам - и оня като му цапардоса два шамара на него ,върза го и в колата.И дойде и моя ред и мене върза там,ранен съм,вързали са ни с една белезница двама души и аз сам на последната пейка на колата,из тази страна един милиционер и из другата страна,не ги познавам,беше тъмно - март месец ,беше 5.00 часа,всичко тъмно.Като вървяхме надолу към Гоце Делчев-тука от селото надолу до Баничан всичко беше войници,коли и танкове,като че ли тука беше незнам,нямам думи за обясняване.
Закараха на в града,старата милиция,където беше,разтовариха ни там.А този,където почина Сали Амидейн - сега аз,като сам на последната пейка/в колата/ в краката ми той,на Баничан-той там почина,до там той пашкаше аааа и там спря и почина.Там тоя аго Ибраим Бошнаковия каза на оня полицая:
-Вижте бе,тоя човек умира бе-кой ще ти обърне внимание и когато слезнахме в града,в милицията,той беше умрял човека.
Ние го предскачаме и слезнахме долу,вкараха на вътре.Имаше много ранени-аз бях ранен в ръката,брат ми беше в рамото ранен,имаше много ранени в краката.Тези ранените ни отделиха и ни откараха в болницата,моя брат варви по стълбите пред мен аз върве,пък брата го караха двама.Имаше тук един доктор и казва:
-Пуснете го бе,да еба неговата мамица-пуснаха го и той на ръце и крака излезна нагоре по стълбите,до коридора.Другите не ги сам гледал,но мен,когато ме сложиха на масата да ми вадят куршума от ръката,той си ми беше в ръката,сега още си е тук,доктор терзиев и доктор канелов,оная година искаа да го сложат кмет,той тогава ми режеше ръката да ми вади куршума.Кой ще ти слага упойка,без упойка - той боли,аз сам целия вир вода от пожарната,когато пръскаха по нас,ние бяхме там с моя брат най-наутпред.
Когато дойде тоя, както казва аго Юсеин,когато са дошли аз си бях у нас, да има ние знаем тука преди бяха дошли някакви все едно от Сърбия журналисти да снимат случеят тук,а те са били някакъв началник,някаква милиция и подсказаха,аз слушах тук полицая,който беше Шимото,как извика тоя Владо Касов да му каже,че началника на милицията казал на Владо утре с оборудването да е в града-той го извика,аз бях след него и чух това,а той му казва,че колата утре в 5 часа трябва да е в града.тогава се подсказа,че нали няма да се стреля на месо.ние тука спяхме на огъните,късно отидох си у нас малко и когато запукаха и аз излизам от нас и тука тичам надолу,ама тичам дето се казва като на месо,и тука на местността "Барчината"конната полиция с кучета,набутах се в тях и те взе да викат:
-Удряйте,да еба неговата майка!-и кучето на гърба ми е и избягах нагоре до Форажелиевата махала,а там са се спрели наште.Аз отидох при тях и казваме да вървим на площата-и оттам заобиколихме и дойдохме тука.Тогава почнаха,ние вървяхме тука в читалището,там бяха задържани хората и ние искахме да ги пуснат.
С нашия брат най-напред вървим,аз съм първият и съм нарамил и аз една тояга,ще ги отрепя и аз с тояга,и пожарната като запръска в очите ми,аз не мога да си взема въздух.добре ма,брата зад мене вижда пожарната кола как ме пръска и с един камък удря пожарникаря и от там аламинут го раняват.така с пожарната успяха да ни върнат назад и тогава издадоха червена ракета във въздуха,за да стрелят на месо,и почнаха да стрелят,там в тази пратка,където бях и аз,имаше много ранени.там убиха аго Муарем – утрепаха го с приклад-почнаха да раняват,почнаха да пищят хората,едни почнаха да си бягат и аз сас стигноването – при паскови,при чешмата дуам.
-Къде ще бягате?-те казват,
-Не назад се не връщаме-и аз пак се ворнах назад и между тях кой ма види”Ей,я го мамка му! И се измъкнах.
С тази пратка,където ни раниха,бяха ни закарали вече и аз най-наудзад.По едно време така ма цапардосаха в главата,че не можах да се овладям и аз като удавник за сламка се хванах за един от нашите и той ме отмъкна вътре в читалището,иначе ако бях паднал умирачката щеше да ми е сигурна сто процента.
Оттам вече ни закараха в болницата.там при канелов,разсече ми тука ръката и аз почнах да треперя,а той казва:
-Гледай,да еба неговата мама,какво хубаво играе!-и казва – какво бе,студено ли ти е,боли ли а,от кои си бе?
-Аз съм от белковите – отговарям му
-Аз мамицата ви,вие сте инициаторите,ако бях дошъл във вашето село,най-малко десет щеше да убия.
Това доктора го казва на мен,това не мога да го отхвърля от съзнанието си,и постиска ръката малко,постиска я-куршума не можа да го изкара и казва:
-Зашивайте го,ебете му путката майчина! Ей така,като животно,нямайте никаква милост,все едно е война.
Вкараха ни там в стаите,където ни сложиха всичките джамове ги заковаха.На вратата имаше два полицая,чуваха ни през цялото денонощие.Ние не можехме да ходим,те ни пазят-там имаше със счупени крака,имаше най различни,простреляни през белия дроб. И тия полицаи,където ни пазеха,имаше някои ударени с тояги,като дойдоха те в нашата стая,ти лежиш на леглото,той те дига и те удря и рита,какво можеш да направиш-полицая донего той е дошъл и те удря,ти си траеш като животно.
Почнаха вече да ни водят следствие и 18 дена след като ни пуснаха от там закараха ни в милицията,държаха ме там до вечерта,стъвни се и излездна началника и казва:
-ти какво чакаш бе?
-Ами наредиха ми да чакам-аз не мога да ходя,аз съм пребит чак се влача и му казвам,че неща да си ида,искам да остана там в килиите.той се върна вътре,мота се,кой знае какви уговорки правиха вътре,излезе и казва,че се е обадил на автогарата и рейса чака специално тебе.Абе какъв рейс, то е тъмно,то е късно аз не ща да си вървя.А той повтаря,че рейса чака,да вървя да не го изпусна.Аз отидох на автогарата,всичко тъмно.Имаше между града и Баничан късен рейс към 8.30 часа с него се придвижих до баничан и слизам там,то няма никой,къде да ида,дрехите ми са целите мокри и мухлясали от влагата.Фанелата беше бяла и беше цяла в кръв и съм тръгнал нагоре ще вървя,какво ще стане ,това е. така към селото нагоре вървя и слушам зад мене се мърмори,обаче аз мисля,че е някой от нашите села и си казвам,аз съм контузен,те ще ме стигнат нагоре.как си се движа нагоре към онзи завой,където са скалите,те наближават нагоре.Изобщо не ми е минало през акъла на тази тема, едно свиване на завоя,като че ли Аллах докара тази кола.Аз дигам ръката и той спира да се кача,казва няма място,как няма място като горе е празно,е ами ако искам отгоре да се кача и аз лека-полека се качих горе. С едно качване отгоре и онези стигнаха на колата отзад.когато тръгна си казвам „Брех,мамка му,тия мръсници щеше да ме очистят,това е било планирано в полицията”. Той /шофьора/ щеше да върви за Брезница,аз му казвам да кара нагоре,по нагоре на моста слизам и такива работи и тогава отървах трепането,след това ме изселиха във видинско,село Тошевци.
"Горчиви разкази"
Благоевград 2003г.
Издава: фонация за регионално развитие "Родопи-ХХІвек"